Общи служби

Молебни

Октоих

Требник

Saturday, 17 August 2024

18 август в неделя

18 август в неделя

Успение на преп. Йоан Рилски (946 г.)


В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА


Катизма 

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 10, глас 7:

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.

От св. Йоан Дамаскин

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

Дойдете да се зарадваме в Господа, Който унищожи силата на смъртта и просветли човечеството, като извикаме заедно с ангелите: Създателю и Спасителю наш, слава на Тебе.


Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Заради нас, Спасителю, Ти претърпя кръста и погребението, като Бог умъртви смъртта със смърт. Затова се покланяме на Твоето възкресение на третия ден. Господи, слава на Тебе.


Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Виждайки възкресението на Създателя, апостолите, удивени, изпяха ангелската хвалебна песен: това е славата на Църквата, това е богатството на Царството. Като си пострадал заради нас, Господи, слава на Тебе.

Друга стихира от св. патр. Анатолий, същия глас:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Макар че си бил заловен от зли хора, Христе, Ти си мой Бог и аз не се срамувам. Не отричам, че гърбът Ти е бил бичуван, нито ще крия, че си бил прикован към кръста. Хваля се с Твоето възкресение, защото Твоята смърт е моя живот. Всемогъщи и човеколюбиви Господи, слава на Тебе.

На попразненството на Успение, глас 1:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

О, дивно чудо! Изворът на живота се полага в гроб и гробът става стълба към небесата; весели се, Гетсимания, Богородично свещено място! Верни, като имаме архангел Гавриил за предводител, нека извикаме: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!


Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Дивни са твоите тайни, Чиста Богородице! Ти, Владичице, се показа престол на Всевишния и днес се пресели от земята на небето. Славата ти е прекрасна, блестяща с богосияйни чудеса. Девици, възвисете се в небесата заедно с майката на Царя. Радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!


Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Славят твоето успение власти, престоли, началства, господства, сили и херувими, и страшните серафими; радват се и хората, хвалейки твоята божествена слава; пред тебе коленичат царете и с архангелите и ангелите пеят: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

Стихири на св. Йоан Рилски, глас 1:

СтихЗащото има милост у Господа и изобилно изкупление в Него, Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)

Възсиялия сред постниците рилски светилник, образец и възпитаник на пустинята, нека всички вярващи да възхвалим със слова и песни, като казваме и пеем: радвай се, велика славо, явила се в наши дни, преблажени Йоане.


СтихХвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Възложил цялата си надежда на твоя Творец и Бог, сам себе си доведе при Владиката, Който отвори недрата Си и те нахрани с мляко, направи те наследник на писанията, хранещи душата, и на небесното царство, почитан от всички вярващи, преблажени Йоане.


Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Радваш се, като виждаш плода на твоите трудове, защото си получил като светло въздаяние за твоите подвизи райски красоти, които око не е виждало, и ухо не е чувало, а раклата ти, която пази нетленно твоето тяло, излива благодат на земята, преблажени Йоане.


Слава, на преподобния, гл. 6:

Дойдете, православни множества, духовно да се зарадваме днес, когато богомъдрият Йоан ни е събрал в своя памет, като запеем към него: радвай се, пустинна красота и съжителю на ангелите, радвай се, рилска похвала и съгражданин на българите, не преставай да се молиш на Христос Бог за нас, които с вяра и любов честват винаги почитаната и истински празнична твоя памет.


И сега, първи Богоpодичен на глас 7: Мати убо позналася еси

Богородице, ти свръхестествено се яви като майка, но остана девствена, което е над всяка мисъл и разум, и езикът не може да поясни чудото на твоето раждане, защото както зачеването ти, Чиста, е било странно, така и начинът на раждане е непонятен, понеже природният порядък се променя, когато Бог поиска; затова всички ние те признаваме за Божия майка и усърдно ти се молим: застъпвай се да се спасят душите ни.


Вход с кадилница. Свете тихий

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.


Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)


Четения (Паримии)

Премъдрост Соломонова (5:15-6:3)

Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат правоцелещи светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в целта, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова (3:1-9)

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова (4:7-15)

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.


Сугуба ектения.


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


Просителна ектения 


Стиховни стихири, възкресни, глас 7:

Възкръснал си от гробницата, Спасителю на света, и заедно с плътта Си издигна човечеството. Господи, слава на Тебе.


Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Дойдете да се поклоним на Възкръсналия от мъртвите и просветилия всичко, защото чрез своето възкресение на третия ден, ни освободи от мъченията на ада, като ни дари живот и голяма милост.


Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1В)

Слязъл си в ада, Христе, пленил си смъртта, и възкръсвайки на третия ден, също възкреси нас, които славим Твоето всемогъщо възкресение, Господи Човеколюбче.


Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Каква ужасна гледка, Господи, да лежиш сякаш заспал в гроба. Но все пак възкръсна на третия ден в сила, и издигна Адам, който извика: слава на Твоето възкресение, единствени Човеколюбче.


Слава, на преподобния, гл. 4:

Обикнал живота в пустинята и приел ангелското служение, намразил си нетрайната лъжовност на света и си се показал пресветло светило за Църквата, съобщник на ангелите и божествено украшение за пустинниците, радост за скърбящите и изцеление за болните, и спасение за всички вярващи. Моли се, всеблажени Йоане, на Христос Бог да дарува мир на света и велика милост на душите ни.


И сега, на празника, същия глас:

Нека запеем днес, хора, на Христос Бог Давидова песен: ще се доведат при Царя, рече той, девици след нея, ще се доведат с веселие и радост; защото тази, която е от Давидово семе и чрез която ние се обожествихме, славно и неизразимо се предава в ръцете на своя Син и Владика; възпявайки я като майка Божия, ние викаме и казваме: спаси от всякакви изпитания нас, които те изповядваме за Богородица, и избави от беди душите ни!


Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)


Трисвятое


Възкресен тpопаp, глас 7:

С Твоя кръст разруши смъртта, на разбойника отвори рая, на мироносиците плача превърна в радост и на апостолите заповяда да проповядват, че възкръсна, Христе Боже, Който даряваш на света велика милост.

Слава, на преподобния, гл. 1:

Основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство беше твоят равноангелски живот, преподобни, защото пребиваваше в молитва, постничество и сълзи, отче Йоане; моли Христос Бог за нашите души!

И сега, на Успение на св. Богородица, гл. 1:       

При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.


————————————————————-


Успение на преп. Йоан Рилски


ГЛАС 7. В НЕДЕЛЯ НА УТРЕНЯТА

 

След Шестопсалмието, Велика ектения 

Бог Господь: на глас 7.

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Възкресен тpопаp, глас 7:

С Твоя кръст разруши смъртта, на разбойника отвори рая, на мироносиците плача превърна в радост и на апостолите заповяда да проповядват, че възкръсна, Христе Боже, Който даряваш на света велика милост. [2 пъти]

Слава, на преподобния, гл. 1:

Основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство беше твоят равноангелски живот, преподобни, защото пребиваваше в молитва, постничество и сълзи, отче Йоане; моли Христос Бог за нашите души!

И сега, на Успение на св. Богородица, гл. 1:       

При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.


Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…


Първи седални възкресни, глас 7:

Животът беше положен в гроба и печат беше сложен на камъка, като спящ цар воините пазеха Христос, а ангелите Го славеха като безсмъртен Бог, жените пък викаха: възкръсна Господ, дарявайки на света велика милост.


Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

С Твоето тридневно погребение Ти плени смъртта и чрез живоносното Си възкресение Ти възкреси покварения човек, защото си човеколюбив, Христе Боже, слава на Тебе!


Слава, на преподобния, гл. 4, по Вознесийся на крест:

Последвал си призива на твоя Господ, оставил си света и всички негови хубости, преблажени отче Йоане; претърпял си суровостта на пустинята и мъжествено си отблъснал бесовските пълчища, затова и ние винаги вярно с песни възхваляваме твоята памет.


И сега, на Успение, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Всечестният сонм на премъдрите апостоли по чудесен начин се събра славно да погребе твоето пречисто тяло, всевъзпявана Богородице; заедно с тях и ангелските множества възпяха и с почит хвалеха твоето преминаване (при Господ), което с вяра празнуваме.


Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…


Втори седални възкресни, глас 7:

При запечатан гроб си изгрял от гроба, Христе Боже, Който си Живот, и при заключени врати се яви на учениците, Възкресение за всички, като чрез тях Ти обнови правия дух в нас по великата Си милост.


Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Със сълзи жените бързаха към гроба, носейки миро, и понеже войници те пазеха, Царю на всичко, те си казваха една на друга: кой ще ни отвали камъка? Възкръсна Ангелът на великия съвет, като потъпка смъртта. Всесилни Господи, слава на Тебе!


Слава, на преподобния, гл. 5, по Собезначальное Слово:

Напуснал своя роден край и пренебрегнал цялата земна любов, ти се изкачи на планината и до небесата се извиси като стълб, като посочва на хората пътя на спасението (Изх. 13:21), затова и се всели в земята на кротките (Пс. 36:11; Мат. 5:5), преподобни отче наш Йоане.


И сега, на Успение, гл. 3, по Красоте девства:

Двойно чудо се случи с тебе, Богородице: при раждането на Спасителя – безсеменно зачатие, при твоето успение – мъртвост без тление. Как непорочна, непознала мъж, кърми младенец? Как Божията майка е смъртна, а мироухае? Затова с ангелите те възпяваме: радвай се, благодатна!


Полиелей: Хвалите имя Господне: Величания (K., стр. 91) припев:

Ублажаваме те, преподобни отче Йоане, и почитаме светата твоя памет, защото ти се молиш за нас на Христос, нашия Бог.


„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)


Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…


Ипакои, глас 7

Приемайки нашия образ и по плът претърпял кръста, Христе Боже, спаси ме чрез Твоето възкресение, защото си човеколюбив.


Стъпални, глас 7

Антифон 1, повтаряме стиховете:

Пленения Сион си върнал от измамата, Спасителю, и мене оживи, като ме освободиш от робството на страстите.

Който сее скърби с пост и сълзи на юг, ще пожъне радостни снопи за вечния живот.

Слава, И сега: В Светия Дух е изворът на божествените съкровища, от Него е премъдрост, разум и страх; за Него са похвала и слава, чест и власт.


Антифон 2:

Ако Бог не изгражда дома на душата, напразно се трудим, защото без Него нито дело, ни слово се изпълва.


Чрез плода на утробата (на св. Богородица) светците, движени от Духа, развиват отеческото учение за осиновяването (на човеците от Бога).

Слава, И сега: Чрез Светия Дух всичко получава битие, защото Той е Бог преди всичко, Господар на света, непристъпна светлина и живот на всичко.


Антифон 3:

Които се боят от Господ, като намериха пътя на живота, сега и винаги биват облажавани с нетленна слава.

Когато гледаш около трапезата си твоите потомци като леторасли, радвай се и се весели, като ги водиш при Пастиреначалника Христос.

Слава, и сега: От Светия Дух са множеството дарования, богатството на славата, голямата задълбоченост на отсъдите, защото Той е с равна слава с Отец и Син, затова Го почитаме.


Прокимен, глас 7:

Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Пс. 9:33) Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)


Канон възкресен, глас 7:

Възкресна Песен 1

Ирмос: Чрез Твоето призоваване, в присъщата твърдост на земята се претвори преди лесноразливащото се водното естество, Господи, затова Израил премина пеша по сухо като пееше победна песен на Тебе.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Тиранията на смъртта беше осъдена чрез (кръстно) дърво, когато Ти беше неправедно осъден на смърт, Господи; затова князът на тъмнината справедливо беше изгонен, без да има власт над Тебе.

Адът се приближи до Тебе и неможейки да стрие със зъби тялото Ти, счупи челюсти. Затова, Спасителю, Ти сложи край на мъките на смъртта, възкръсна на третия ден.

Богородичен: Мъките на прамайката Ева свършиха, защото ти, не изпитвайки мъки, роди безмъжно. Затова, признавайки те за Богородица, всички те славим, Пречиста.

на Успение Богородично от преп. Козма Маюмски, глас 1

Песен 1

Ирмос: Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра всички верни за веселие и водени от Мариам с песни и тимпани те възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Невеществените чинове окръжаваха божественото твое тяло на Сион, а апостолското множество внезапно се събра от краищата на земята и пред тебе застана, Богородице; заедно с тях и ние, Чиста, славим твоята свята памет.

Ти получи почести за победата над естеството, Чиста, защото носи в утробата си Бога; но подражавайки на твоя Творец и Син, ти свръхестествено се подчиняваш на законите на естеството, затова и умирайки, възкръсваш за вечен живот със своя Син.

Друг, на преподобния, глас 1, с акростих в оригинала:

Дѝвенъ Богъ во святыхъ Своихъ, Богъ Исра̀илевъ.

Ирмос: Твоята крепка десница боголепно в сила се прослави, Безсмъртни, защото като всемогъща тя сломи противника и за израилтяните проправи нов път по морското дъно.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Дай ми крепка помощ отгоре и просвещение на разума, блажени, за да възхваля твоя равноангелски живот на земята, чрез който се яви като извор на чудеса!

Ти се уподоби на кедър ливански, преумножавайки божествените добродетели и като дърво, насадено при извори с жива вода сега осеняваш страдащите с благодат.

Слава: Като чу, че житието ни е в небесата и горе е жилището ни, ти остави земята на своето отечество, презря светските блага и се устреми към горния живот.

И сега: Когато ангелските духове се качваха и слизаха по стълбата на Йаков, тогава те тайнствено явиха Твоето страшно детерождение, Богородице, защото по нея Бог слезе на земята, та да възнесе човеците на небесата.


Възкресна Песен 3

Ирмос: В началото си утвърдил небето, чрез Твоето всесилно Слово, Господи Спасителю, и чрез вседействения и Божествен Дух, цялото им войнство. На непоклатимия камък на Твоето изповедание ме утвърди.

Изкачвайки се на дървото (на кръста), заради нас доброволно приемаш мъки, милостиви Спасителю, и търпиш рана, станала причина за мир и спасение на вярващите: чрез нея всички ние, Милостиви, се помирихме с Твоя Родител.

Ти ме очисти от раната, нанесена на душата от ухапването на змея, Христе, и когато в древността живеех в тъмнината и тлението, Ти ми показа светлината, защото Ти слезе в ада чрез кръста, и със Себе Си ме издигна.

Богородичен: Чрез молитвите на Твоята непознала мъж Майка, дай мир на света, Спасителю, дай на страната ни победа над чуждите врагове, и удостой с Твоята неизказана слава тези, които Те прославят.

На Успение

Ирмос: О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти Си свят и в светиите пребъдваш.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Знаейки те като смъртна жена, но и свръхестествено като майка Божия, Всенепорочна, славните апостоли с трепетни ръце се докосваха до тебе, сияеща в слава, гледайки те, като приела Бога скиния.

Божието правосъдие постигна наглите ръце на дръзкия Атоний, като ги подложи на посичане и така заради славата на Божеството съхрани честта на одушевения ковчег, в който Словото стана плът.

Друг на преподобния

Ирмос: Ти единствен знаеш слабостта на човешката природа и милостиво в нея се облече; препаши ме със сила от горе, за да мога да викна към Тебе: „Свят е одушевеният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче!”

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Роден не от похот плътска ти поживя като безплътен на земята и бе чедо на Всевишния чрез благодатта и като отечески жребий прие приготвеното Царство на Този, Когото възлюби.

Като изпълни чрез благодатта на Духа Моисеевата заповед към израилтяните, ти в течение на много дни, изкачен на планината, очисти тялото и душата си и пребивавайки там като безплътен се удостои с богосъзерцания.

Слава: От младини украсен с разум, ти придоби Соломоновата мъдрост и като пренебрегна сладострастната храна на тоя свят, чрез глад и страдания побърза да получиш нетленната, всеблажени.

И сега: Господ с пръст изписа в Тебе, като в книжен свитък  безначалното Слово, Всевъзпявана; затова пред Тебе падам и Те моля да ме запишеш в книгата на Живота, разкъсвайки ръкописанието на греховете ми.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме… 


Възкресен Кондак, глас 7:

Вече няма да може силата на смъртта да държи хората, защото Христос слезе смазвайки и разрушавайки нейните сили. Адът е вързан, пророците заедно се радват: „Яви се, – казват те, – Спасителят на онези, които са във вярата; излезте, верни, за възкресение!“

Икос: Преизподнята затрепери днес под земята, ада и смъртта пред Единия от Троицата; земята се разклати, а вратите на ада, като Те видяха, се уплашиха; и цялото творение, заедно с пророците пее, като се радва, победна песен на Тебе – Избавителят, нашия Бог, Който сега унищожи силата на смъртта. Да възкликнем и да извикаме към Адам и на тези, които са от Адам: „Дървото на кръста ви донесе това спасение. Излезте, верни, за възкресение!“


Слава, седален на преподобния, глас 2, подобен: Милосѐрдіа двѐри:

Постнически подвизи понесе и се увенча със страдалчески венец, защото с безплътните врагове телесно се бори и, побеждавайки техните войнства, удиви с търпението си ангелите, на чиито живот подражаваше в плът; но моли се на Христос Бог, отче Йоане, да се спасим!

И сега, на Успение, глас 2: Като възхваляваме твоето прехождане, Пречиста, всички верни те възпяваме, защото си преминала от живота на земята към вечния живот и бидейки на небесата, молиш се на Бог, родът човешки да се избави от беди.



Възкресна Песен 4

Ирмос: Като не остави лоното на Отца, Ти слезе на земята, Христе Боже! Чух за тайната на Твоя промисъл (да спасиш всички) и Те прославих, единствен Човеколюбче.

Въплътеният от Девата даде гърба си за у̀дари, рабът съгреши, а невинният Владика е бит, за да се простят греховете ми.

Този, Който беше изправен пред съд, признат за виновен от законопрестъпни съдии, и удрян от смъртна ръка, е Този, Който като Бог е направил човека, и съди справедливо земята.

Богородичен: Като истинска Божия Майка, моли се на Твоя Създател и Син, да ме насочи към спасителното пристанище на Своята славна воля, Всенепорочна.

На Успение

Ирмос: Словата и загадките на пророците предвъзвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Вижте, народи, и се удивете, защото светата и най-славна Божия планина се въздига по-високо от небесните хълмове; земното небе – Богородица се поселва в нетленната и небесна обител.

Твоята смърт стана преход към вечния и по-добър живот, Пречиста, пренасяйки те от временния към наистина божествения и непреходен живот, Пренепорочна, та с веселие да съзерцаваш твоя Син и Господ.

Вдигнаха се небесните врати, ангелите запяха и Христос прие девственото съкровище на Своята майка; херувимите с веселие се преклониха пред тебе, а серафимите те славят с радост.

Друг на преподобния

Ирмос: С прозорливи очи Авакум Те видя като планина, осенена с Божията благодат, от Която Светият Израилев ще произлезе за нашето спасение и обновление.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като проумя видението на Даниил за Камъка, отсечен от планината не с човешка ръка, Който разби на прах тиранията на идолослужението, ти на планината намери крайъгълния Камък Христа, Който съкрушава всяка злоба.

За да не изгори в Содомския огън, ангел заповяда на Лот да се спасява в планината, а ти, като придоби неговата ревност, на планината се изкачи, желаейки да заживееш там и така избегна пламъка на страстите.

Слава: Смирено ти последва жезъла на призовалия те Пастир и като овчица кротко се хранеше с небесната храна; а сега, като намери покой в райското пасище, се насищаш на изобилни води.

И сега: Адам вкуси мъка от древния плод, като послуша жена си, а Ти, Пречиста, като прие думите на ангела, отговори му: „Ето ме, рабинята Господня!“, роди Бога и така донесе радост на света.


Възкресна Песен 5

Ирмос: Нощ без светлина за невярващите, а за вярващите – просветление в насладата от твоите слова, Христе. Затова от зори се стремя към Тебе и възпявам Твоето Божество.

Заради Своите раби се продаваш, Христе, и понасяш удари по лицето, които носят свобода за нас, които Те възпяваме: от зори се стремя към Тебе и възпявам Твоето Божество.

С Твоята божествена сила, Христе, чрез немощта на плътта си повалил силния (дявола), и чрез възкресението Си, Спасителю, ме направи победител на смъртта.

Богородичен: Майко чиста, ти роди Бога, въплътен от тебе подобаващо на Бог, Всевъзпявана. Ти не познаваше мъж, но от Святия Дух си заченала.

На Успение

Ирмос: Изповядваме божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечно-съществуващата Слава като съ-вечно и ипостасно Сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, за намиращите се в тъмнина и сянка Ти като Слънце възсия.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Апостолският лик, носен сякаш на облаци, се събра от краищата на земята в Сион, за да послужи на тебе, Дево – облак лек (Ис. 19:1), от Който за намиращите се в тъмнина и сянка изгря Всевишният Бог (Мат. 4:16), като Слънце на правдата.

По-звучни от тръби бяха боговдъхновените езици на богословстващите мъже, които към Богородица зовяха, пеейки чрез Духа надгробна песен: радвай се, нетленен Източник на живоначалното и спасително за всички Божие въплъщение.

Друг на преподобния

Ирмос: О, Христе, Ти просвети краищата на вселената със сиянието на Твоето пришествие и светлината на Твоя Кръст; просвети със светлината на Твоето богопознание и сърцата на тия, които православно Те възпяват.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като поживя подобно на ангел на земята, ти се уподоби чрез въздържанието на пустинното житие на Кръстителя, преподобни, а сега хранейки се с ангелски хляб, според Писанието, насити и нашите души с благодатта!

Твоето дръзновение пред Бога стана явно от чудесно израсналия сланутък, отче, с който, като облечен в естеството на плътта, дивно си изхранвал себе си и тия, които идвали при тебе.

Слава: Истинската ти надежда не те посрами, блажени, щом позна бъдещата слава, в сравнение с която земните борби счете за нищо и дръзновено се устреми към постническите страдания.

И сега: Чрез хитростта на змията Адам бе съблечен от божествената риза и се облече в кожена дреха, а като прие от тебе плът моят Създател свали от мене огрубялата от греха плът и пак ме облече с първата одежда.


Възкресна Песен 6

Ирмос: Потъващ сред вълнението на житейски грижи, потапян от плаващите с мене грехове и поразен от душегубния звяр, аз като Йона викам към Тебе, Христе: изведи ме от смъртоносните дълбини!

Заключените в ада и изнемогващите души на праведниците си спомниха за Тебе и се молеха за спасение от Тебе, което Ти, Христе, дарува чрез кръста, слизайки в подземните места като милостив.

Към Твоя одушевен и неръкотворен храм, разрушен от страдания, не се надяваше да погледне отново ликът на апостолите; тогава над всяка надежда, Те видяха възкръснал, и като Ти се поклониха, навсякъде Те проповядваха.

Богородичен: Кой от хората може да обясни всенепорочният образ на неизказаното раждане от тебе, което стана за нас, Дево, Божия невесто? Защото Бог Слово, неизразимо съединен с тебе, стана плът чрез тебе.

На Успение

Ирмос: Вътрешният огън на родения в морските дълбини кит бе предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, сякаш непоглъщан никога, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Бог, Царят на всичко, явява върху тебе свръхестественото, защото както при раждането Си Той те запази Девица, така и в гроба опази тялото ти нетленно и го прослави с божествено преселение, въздавайки ти чест, като син на майка.

Твоята Рожба наистина те постави в Светая Светих, Дево, като светъл светилник на невеществената Светлина, златна кадилница на божествения Въглен, стомна с манна и жезъл, скрижал от Бога написан, свят кивот и трапеза на живия Хляб.

Друг на преподобния

Ирмос: Най-дълбока бездна ни погълна и няма кой да ни избави, станахме като овци на заколение; спаси Твоите люде, Боже наш, защото Ти Си сила и обновление на немощните.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като заблестя в първичната Светлина, ти стана светилник, блажени отче, и се уподоби на ангелите, безспирно възпявайки във всенощни молитви единия Бог, Чийто син стана чрез благодатта.

Ти остави развълнуваното житейско море, в което потъват нежелаещите да се възнесат на небето, и като избегна всичките примамки на света, гол избяга от изкушенията на лукавия.

Слава: Ти придоби Бога, Който се всели в тебе, като не даде сън на очите си, нито дрямка на веждите си и като поживя в плът като безплътен, всели се в небесните обители.

И сега: Източи милостиви капки, Облаче небесни, чиста Дево, като руно оросено и като капка, приела Бога в утробата си, и изсуши потоците на моите страсти.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…


Кондак на преподобния, глас 2, подобен: Въ молѝтвахъ неусыпа̀ющую:

В молитви бодърствал без да заспиваш и уподобил се на ангелите в непрестанните песнопения към Бога, ти си оставил тленния живот и си влязъл в гроба, за да преминеш към небето в нетление, отче Йоане, защото като Свой угодник Христос Бог те пресели от смъртта във вечния живот.

Икос: Дойдете да възпеем преблажения Йоан, който въпреки естеството си, бидейки в смъртно тяло, пожела ангелско житие, защото той сметна за измет света и всичко в него, и отиде на планината, както великият Моисей в древност, очисти се с пост и се удостои да види Троичното сияние не в мрак, нито в силен вятър, а в благодатната светлина; затова той сияе с лъчите на чудесата и от гроба си излива за вярващите реки от изцеления, защото като Свой угодник Христос Бог го пресели от смъртта във вечния живот.

В осемнадесетия ден на месец август празнуваме светите мъченици Флор и Лавър (II век) и успението на светия преподобен наш отец Иван Рилски чудотворец (946 г.). По техните молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин.


Възкресна Песен 7

Ирмос: Младежите показаха огнената някога пещ да източва роса, като възпяваха единствения Бог и казваха: Бог на отците е превъзнасян и много прославян.

Адам е убит от дървото, като извърши неподчинение по своя воля, а чрез послушанието на Христос, той е обновен отново. Заради мен е разпнат Божият Син, прославеният.

Тебе, Христе, възкръсналия от гроба, възпя цялото творение; защото Ти разцъфтя живот на стоящите в ада, на мъртвите – възкресение, на тези в тъмнина – прославяната светлина.

Богородичен: Радвай се, дъще на смъртния Адам! Радвай се, единствена невеста Божия! Радвай се, защото тлението е изгонено чрез тебе, която си заченала Бога; Него моли, Чиста, да се спасим всички ние.

На Успение

Ирмос: Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, превръщайки в боговдъхновена и духовна триструнна лира преподобните юноши, които в отговор на музикалните инструменти посред пламъка пееха: препрославен Боже наш и на отците ни, благословен си!

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Изработените от Бога скрижали, изписани от Божествения Дух, Мойсей строши с гняв; но неговият Владика, запазвайки невредима Своята родителка, сега я всели в небесните обители. Тържествувайки с нея, към Христа зовем: препрославен Боже наш и на отците ни, благословен си!

С кимвали от чисти уста и с мелодичната лира на сърцето, с благозвучната тръба на възвишения ум, пляскайки усърдно с ръце в този знаменит и избран ден на представянето на Чистата Дева зовем: препрославен Боже наш и на отците ни, благословен си!

Събери се, боговдъхновен народе, защото обителта на Божията слава от Сион се пренася към небесното жилище, където звучи чистият глас на празнуващите, гласът на неизказаната радост и всички с веселие зоват към Христа: препрославен Боже наш и на отците ни, благословен си!

Друг на преподобния

Ирмос: Ние верните те приемаме за духовна пещ, Богородице, защото както Всевишният Бог спаси тримата отроци, така в твоята утроба Той целия ме обнови – всехвалният и препрославен Бог на нашите отци.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Бидейки храбър подражател на пророк Илия, ти воюваше със страстите чрез оръжието на поста и като се посели в планината, чрез свръхчовешки постнически подвизи ти умъртви срамните помисли.

Като пожела да следваш правия Божи път и отхвърли светското желание, ти утвърди стъпките си върху духовния Камък и така избавяш всички от камъните на съблазните и примамките на изкушенията.

Слава: Около кивота с твоите мощи се източват чудеса на изцеления, защото докрай угоди на Бога, Който обеща, че от утробата на вярващите ще потекат реките на божествената благодат.

И сега: Чуваме дълбината на премъдростта, Пречиста, защото от тебе се въплъти Бог Слово, Който с ръката Си сътвори Адам и от реброто му създаде Ева, и прикован на кръста, обнови рода човешки.


Възкресна Песен 8

Ирмос: Неопалима за огъня къпина на Синай Бог разкри на бавния с език и неясно говорещ Мойсей; а ревността към Бога показа тримата младежи в огъня непоклатими певци: „Творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“

Най-чистото словесно Агне, заклано за света, прекрати жертвите, принасяни според закона, като Бог очисти от греховете света, който непрекъснато пее: творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!

Не беше нетленна преди страданието възприетата от Създателя наша плът, след Неговото страдание и възкресение стана недостъпна за тлението, и обновява смъртните, които пеят: творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!

Богородичен: Твоята чистота и съвършена непорочност, Дево, очисти сквернотата и мерзостта на вселената; и ти стана причина за примирението ни с Бога, Пречиста. Затова всички те благославяме, Дево, и превъзнасяме във всички векове.

На Успение

Ирмос: Всемогъщият Божи ангел направи огъня разхлаждащ за светите отроци, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Цялото множество на богословите съпровождаше Божия кивот на Сион, зовейки с такива слова: „Къде отиваш сега, скинио на Живия Бог? Не преставай да се грижиш за тия, които с вяра пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове“.

Отивайки си Всенепорочната вдигна ръцете, с които прегръщаше въплътения Бог и като майка с дръзновение каза на Този, Когото роди: „Тези, които ми повери, во веки запази, защото те Ти пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове“.

Друг на преподобния

Ирмос: В пещта като в горнило отроците Израилеви блестяха по-чисти от злато с красотата на благочестието, пеейки: благославяйте, всички творения Господни, Господа, пейте и превъзнасяйте Го във всички векове.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като отрази доблестно в здрава битка изкушението на врага и се яви непобедим за бесовските коварства, ти се увенча с победни венци и като предстоиш сега пред Господа, молиш се за тия, които те възпяват.

Заспал във временна смъртна кончина, ти остави постническите трудове и прие вечния покой, за да предстоиш пред Бога, сияейки сред лъчите на неизказаното Божество и да се молиш за нас.

Слава: Подобно на древния патриарх Йаков ти понесе дневния зной и претърпя нощния студ, за да се изкачиш по стълбата на добродетелите към висотата на богосъзерцанието, отче Йоане, изворе на чудеса!

И сега: Умий с водите на сълзите душата ми, осквернена от страстите; към тебе прибягвам Агнице пречиста, която с водите на благодатта на Божия Дух уми дълбоката кал на човешките грехове.


Възкресна Песен 9

Ирмос: Не нарушавайки девствеността си родила, и си дала назаем плът на всизкусното Слово, Майко не познала мъж, Дево Богородице, вместилище на Невместимия, жилище на твоя безкраен Създател, тебе величаем.

Замълчете вие, които мислите погрешно като приписвате страдание на Бога; защото Господа на славата, разпънат по плът, но не разпънат по Божествената Си природата, като Един в две природи, ние величаем.

Невярващи във възкресението на телата, идете при гроба на Христос, уверете се, че е бил убит и отново е възкръснала плътта на Дарителя на живота, във уверение за последното възкресение, на което се уповаваме.

Припев: Пресвета Троице, спаси ни!

Троичен: Почитаме Троицата не на божества, а на ипостаси, и не Единицата на лицата, а на Божеството, като страним от онези, които Го разделят, и отхвърляме тези, които се осмеляват да Го объркат; а Него ние величаем.

На Успение

Ирмос: В тебе, Дево чиста, се превъзмогват пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, ти винаги спасяваш Твоето наследие.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Изумяваха се ангелските сили, съзерцавайки на Сион своя Владика, приемащ в ръцете Си женската душа; защото Той, както подобаваше на Син зовеше тази, която пречисто Го роди: Дойди, Пречиста, и бъди прославена с твоя Син и Бог.

Апостолският лик приготви за погребение твоето приело Бога тяло и гледайки към него в страх, със силен глас зовеше: възхождайки в небесните чертози при твоя Син, винаги спасявай, Богородице, твоето наследие.

Друг на преподобния

Ирмос: Горящата, но неизгарящата къпина бе предобраз на твоето пречисто детерождение; затова сега се молим да угасиш яростната пещ на изкушенията, та да те славим непрестанно, Богородице.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Изящни почести прие за подвига на твоето търпение, заради което се въдворяваш заедно с ангелите; и заради телесната голота се обличаш в небесната одежда, отче, всеизряден сред постниците.

Събрание на любомъдрите, виж какви благодатни дарове въздава Бог на тия, които истински са пожелали Неговите блага! Защото нито естеството, ни времето победиха тялото на пустинолюбеца Йоан, който дори до сега източва чудеса.

Слава: Според силите си разтворих скрижалите на моето сърце и всичко туй написах чрез изобилната ти благодат, но нищо достойно не ти принесох; затова те моля: приеми вярата и любовта ми, преблажени.

И сега: Чуй приветствието на Давидовите гусли, Царева дъще, и наклони ухото си; не забравяй твоите люде, но смили се, Девице, над тия, които непрестанно те прославят.


За тези, които не са чели каноните, Катавасии (до 8 вкл песен)

Катавасии на Успение: 

Преукрашенная. Гл. 1. От Козма Маюмски

Песен 1

1. Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.

Песен 3

3. О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш. 

Песен 4

4. Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

Песен 5

5. Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.

Песен 6

6. Огънят в утробата на обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да бъде погълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!

Песен 7

7. Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.


Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!


Възкресно Евангелие,


Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.


50 Псалом (пее се)


Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, глас 6:

Възкръсна Иисус от гроба както предрече, даде ни живот вечен и велика милост.


Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.


Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Не пеем Честнейшую, а припева на празника:

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!

Гл. 1. Песен 9, ирмос: В тебе, чиста Дево се преодоляват законите на природата: раждане в девство и смъртта предполага живот; Ти, Богородице, която си девица след раждането и жива след смъртта, винаги спасяваш твоето наследие.

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице! 

Удивиха се ангелските сили, като видяха в Сион своя Владика да носи в ръцете си женска душа, защото Той синовно казваше на нетленно родилата Го: ела, чиста, бъди прославена със Сина и Бога!

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице! 

Апостолският сонм, застанал около богоприемното ти тяло, гледаше го със страх и с висок глас мълвеше: като отиваш в небесните жилища при Сина си, ти винаги спасяваш, Богородице, твоето наследие.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.


Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий по номера на утринното евангелие 8.

Гл. 2: Като видя два ангела в гроба, Мария (Магдалина) се изненада, а когато не позна Христос, мислейки Го за градинаря, попита: господине, къде си сложил тялото на моя Господ? Но по повикването Му позна, че това е Спасителят, и чу: не се допирай до Мене, отивам при Отец, кажи на братята Ми.

Слава, на преподобния, гл.2, по Жени услишите:

Нека всички вярно да възхвалим пустинножителя Йоан, земния ангел и небесния човек, който неизчерпаемо ни дава множество чудеса.

И сега, богородичен: гл.3, по Небо звездами: 

Апостоли, които се събрахте от краищата на света в Гетсиманската градина, погребете моето тяло, а Ти, Сине и Боже мой, приеми моя дух!


Хвалитни стихири

Глас 7, Всякое дихание, (Пс. 150)

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.


Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9)

Възкръсна Христос от мъртвите, като разруши връзките на смъртта; земьо, възвести добрата вест за голяма радост; възхвалявайте, небеса, Божията слава.


Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)

Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен.


Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Не преставаме да се покланяме на възкресението Христово; защото Той ни спаси от нашите беззакония, светият Господ Иисус, Който ни показа възкресението.

На преподобния, глас 6, подобен: Всю отложивше

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Укрепван от десницата на Вседържителя, ти си отхвърлил цялата неразумност на страстите, покорил си плътта на духа и си станал правило за добродетелност, утвърждение за монасите, пример за постниците, украса за преподобните; а сега, като гледаш неизказаната красота на неразделната Троица, премъдри Йоане, с дръзновение се моли за душите ни.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Уподобявайки се на Илия и на Йоан Предтеча, ти си обикнал безмълвието на непроходимата пустиня и, напредвайки в добродетелите, достигнал си крайното желание, премъдри Йоане, затова с радост предстоиш пред трисияйната светлина на Светата Троица; като получаваш пряко от нея божествени зари, моли се дръзновено за нашите души.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Оставил си всичко заради любовта Христова и си се заселил в пустинята без да се страхуваш от нападенията на невидимия враг, който много пъти те спохождал с мечтания и ти показвал привидения, но ти най-вече с твоите молитви си го превръщал в прах, който изчезва. Каква непорочна душа и крепко търпение! Моли се с дръзновение на Христос за нашите души.


Слава, утринна евангелска стихира, глас 8.

Не напразно сълзите на Мария бяха топло проляти, защото тя се сподоби да има ангелски учители и да види Самия Иисус. Но все още мисленето ѝ беше земно като на слаба жена, затова беше изпратена и не ѝ се даде да докосне Христос. Но пък беше изпратена като проповедница на Твоите ученици, на които занесе благата вест, и възвести Твоето изкачване в Бащиното наследство. Заедно с нея, сподоби и нас с Твоето явяване, Владико Господи.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!


Велико славословие


Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.


——————————————————


На Литургията


Изобразителни. Блажени.

Тропари след входа:

На Успение на св. Богородица, гл. 1:       

При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.

На преподобния, гл. 1:

Основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство беше твоят равноангелски живот, преподобни, защото пребиваваше в молитва, постничество и сълзи, отче Йоане; моли Христос Бог за нашите души!

На храмовия светия

Кондак на Успение Богородично, гл. 2, от преп. Роман Сладкопевец: 

Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота, Вселилият се във вечно девствената ѝ утроба я пресели в живота.


Апостол на преподобния (стр. 537).

Гал. 5:22-6:2

Братя, плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.


Евангелие на неделята.


Задостойник на Успение Богородично, гл. 1:

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице. 

В тебе, Дево чиста, превъзмогват се пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, ти винаги спасяваш твоето наследие.

*Така се пее до отданието на Успение.


Причастен: Хвалите Господа с небес.


Успение на преподобни Иван Рилски

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в „горната постница“, гдето съставил своето „завещание“. Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.


© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

No comments:

Post a Comment