Сиропусна неделя

Сиропусна неделя, 

възпоменаване на изгонването на Адам от рая

ГЛАС 8. В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА

 

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), стихири на 10, глас 8:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Възкресни стихири, глас 8.

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

На Тебе, Христе, принасяме вечерна песен и словесна служба, защото Ти благоволи да ни помилваш чрез възкресението. 

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Господи, Господи, не ни отхвърляй от лицето Си, но благоволи да бъдем помилвани чрез възкресението.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Радвай се, свети Сионе, майко на църквите и Божие жилище, защото ти първи прие прощение на греховете чрез възкресението. 

От св. патр. Анатолий, същия глас

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Словото, родено от Бог Отец преди времето и въплътило се в последните времена от непозналата брак (Дева), доброволно претърпя кръстна смърт и чрез Своето възкресение спаси умъртвения в древност човек.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Славим Твоето възкресение от мъртвите, Христе, чрез което си освободил Адамовия род от мъченията на ада и като Бог дари на света вечен живот и велика милост.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Слава на Тебе, Христе Спасителю, Единороден Син Божи, Който беше прикован на кръста и на третия ден възкръсна от гроба!

От Триода, гл. 6

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

Подобен: Всю отложивше:

Господ, Който ме създаде взе пръст от земята и ме оформи; със Своя животворен дъх ме направи жива душа, и даде ми чест да управлявам видимото творение и да живея с ангелите. Но лукавият Сатана използва змията като инструмент, и подлъган със забранения плод, ме отдели от Божията слава, и така Той ме предаде чрез смърт в най-тъмните дълбини на земята. Но Ти, като Владика и Бог, пак ме извикай (към живот).

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Неподчинявайки се на Твоята божествена заповед, Господи, по съвет на врага, се лиших от одеждата, изтъкана от Бог, окаяния аз. Сега с дрехи от кожи и със смокинови листа съм облечен; и след това бях осъден да ям хляб от труда си; земята също беше прокълната да ми принася бодили и тръни. Но Ти, Който в последни времена се въплъти от Дева, като ме извикаш, върни ме отново в рая.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

Всепочитани раю, най-красиво жилище, направено от Бог, нескончаемо веселие и наслаждение, славо на праведните, красота на пророците, и жилище на всички светии, с шума на твоите листа моли Създателя на всички да ми отвори вратите, които затворих с неподчинението си, и да се сподобя отново с дървото на живота и радостта, която някога съм се наслаждавал в тебе.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

Заради непослушание Адам бе изгонен от рая и бе изхвърлен от радостта му, заради прелъстителните думи на жената, и гол сега седи срещу градината и плаче и оплаква: уви ми. Затова всички да приветстваме времето на поста, спазвайки евангелските предания, за да бъдем приятни на Христос, и да се насладим отново в жилището на рая.

Слава, глас 6: Седеше Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: „Горко ми, казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен от слава! Горко ми, голия и унижен аз, изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай, не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостив и щедър Господи, викам към Тебе: Помилуй ме, падналия!

И сега, първи Богоpодичен (догматик) на глас 8:

Небесният Цар поради човеколюбие се яви на земята и живя сред хората, а освен че прие плът от чистата Дева и се роди от нея, заедно с това е единствен Син, двоен по природа, но не по личност, затова наистина Го признаваме за съвършен Бог и съвършен Човек и изповядваме Христос, нашия Бог; Него моли, безмъжна майко, да помилва нашите души!

Вход с кадилница. Свете тихий:

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, възкресни, глас 8:

На кръста се издигна Ти, Иисусе, Който слезе от небето, и отиде на смърт Ти, безсмъртният Живот, Който си истинска Светлина за тези в тъмнината и възкресение, и просвещение за всички паднали, и наш Спасител, слава на Тебе!

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс. 92:1A)

Да възхвалим Христос, Който възкръсна от мъртвите, защото прие душа и тяло, но със страданието Си ги отдели едно от друго: с пречистата Си душа слезе в ада, който и плени, но святото тяло на Изкупителя на нашите души не изпита тление в гроба.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс. 92:1Б) 

С псалми и песни прославяме Твоето възкресение от мъртвите, Христе, чрез което Ти ни освободи от мъченията на ада и като Бог ни дари вечен живот и голяма милост.

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5) 

Владико на всичко, непостижими Творче на небето и земята, като пострада на кръста, Ти ми даде безстрастие, а като прие погребение и възкръсна в слава, с всесилната Си ръка възкреси със Себе Си Адам; слава на Твоето възкресение на третия ден, с което ни дари вечен живот и прошка на греховете, защото само Ти си добросърдечен.

Слава, самогласен от Триода, глас 6: 

Чрез яденето Адам беше изгонен от рая, затова и седеше пред него, ридаеше, стенеше с умилителен глас и казваше: „Горко ми, как пострадах окаяния аз! Престъпих една заповед на Владиката и се лиших от всички добрини. Най-свети Раю, насаден заради мене и затворен заради Ева, помоли се на Който те е направил и мене е направил, да се изпълня с твоите цветя“. Тогава Спасителят му каза: „Не искам създанието Ми да загине, а да бъде спасено и да опознае истината, защото който идва при Мене, няма да го изгоня вън.“

И сега, Богородичен, същия глас: Творецът и мой Избавител, Христос Господ, Всечиста, се роди от твоята утроба, облечен в плът като мене; Той освободи Адам от проклятието, затова, най-чиста Дево, като Божия майка и наистина Девица ние непрестанно те възхваляваме с поздрава на ангела: радвай се, Владичице, застъпница, защитница и спасение на нашите души!

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 8:

От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше си, Господи, слава на Тебе!

Слава, и сега, Богородичен отпустителен, гл. 8: Иже нас ради

Заради нас роден от Дева и претърпял разпятие, Благи, Ти със Своята смърт ограби смъртта и като Бог показа възкресението; не презирай тези, които създаде с ръката Си, прояви човеколюбието Си, Милостиви, приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, и спаси, Спасителю, нас, отчаяните люде.

————————-

Сиропусна неделя, 

възпоменаване на изгонването на Адам от рая

ГЛАС 8. В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА СЛУЖБА

 

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь: на глас 8.

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 8:

От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше, Господи, слава на Тебе! (2 пъти)

Слава, и сега, Богородичен отпустителен, гл. 8: Иже нас ради

Роден от Дева, Благий, и претърпял разпятие заради нас, Ти ограби смъртта със Своята смърт, и показа възкресението, като Бог, не презирай онези, които Си създал със собствената Си ръка. Прояви Твоето човеколюбие, Милостиви. Приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, и ни спаси, Спасителю, нас отчаяните.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи възкресни седални, гл. 8:

Ти възкръсна от мъртвите, Животе на всички, и светъл ангел извика на жените: спрете да плачете и благовестете на апостолите, възкликнете с песни, че възкръсна Христос Господ, Който като Бог благоволи да спаси човешкия род.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)

След като наистина възкръсна от гроба, Ти заповяда на благочестивите жени да кажат на апостолите за възкресението, както е писано, а Петър се затича и дойде при гроба, видя светлината в гроба и се удиви, и като съзря само повивките да лежат без божественото тяло в тях, повярва и възкликна: слава на Тебе, Христе Боже, Който спасяваш всички, Спасителю наш; защото си сияние на Отец!

Слава, и сега, Богородичен: Да възпеем небесната врата и кивота, всесвятата планина, светозарния облак, небесната стълба, словесния рай, избавлението на Ева, голямото съкровище на цяла вселена, защото чрез нея се осъществи спасението на света и опрощаването на древните съгрешения; затова ние ѝ пеем: моли твоя Син и Бог да дари опрощение на греховете на тези, които благоговейно се покланят на твоята всесвята Рожба!

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог, и на Тебе възнасяме слава…

Втори възкресни седални, гл. 8

Хората запечатаха гроба Ти, Спасителю, но ангелът отвали камъка от входа му, жените видяха Възкръсналия от мъртвите и те благовестиха на учениците Ти в Сион, че си възкръснал, Животе на всички, и оковите на смъртта бяха разбити; Господи, слава на Тебе!

Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! (Пс. 9:2)

Жените донесоха погребално миро, а гласът на ангела се чу от гробницата: спрете да плачете и приемете радост вместо скръб; възкликвайте в песни, защото Господ възкреси Христос, Който благоволи да спаси човешкият род, като Бог!

Слава, и сега, Богородичен (О Тебе радуется): Радва се за Тебе, Благодатна, цялото творение: съборът на ангелите и човешкият род; ти си осветен храм и словесен рай, похвала на девствеността, от тебе Бог се въплъти и стана Младенец Съществуващият преди всички векове наш Бог, като Той превърна вътрешността ти в престол и направи утробата ти по-просторна от небето; за тебе се радва, Благодатна, цялото творение, слава на тебе!

Полиелей: На реках Вавилонских: Гл. 3

Псалом 136

1. При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; Алилуйя.

2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи. Алилуйя.

3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски. Алилуйя.

4. Как да пеем Господня песен на чужда земя? Алилуйя.

5. Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми; Алилуйя.

6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие. Алилуйя.

7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му! Алилуйя.

8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! Алилуйя.

9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци! Алилуйя.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви като Те видя между мъртвите, а като разруши крепостта на смъртта, Спасителю, издигна със Себе Си Адам и освободи всички от ада.

Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!

„Защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички?“ Блестящият в гроба ангел на мироносиците благовестеше: „Вижте гроба и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба“.

Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангела и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а разкажете на апостолите за възкресението“.

Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю. Ангелът се обърна към тях казвайки: „Защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба“.

Слава

Да се поклоним на Отца и Неговия Син, и Светия Дух, Троицата в едно същество, и със серафимите да кажем: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Раждайки Животодателя, Дево, ти си избавила Адам от греха, а на Ева си дала радост в мястото на печал. Вдигна отпадналите от този живот, въплътеният от тебе Бог и Човек. 

Алилуия, алилуия, алилуия, слава Тебе Боже! (3 пъти)

Малка ектения

С: Защото е благословено Твоето име, и величествено е Царството Ти, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Ипакои, глас 8:

Жените мироносици, застанали при гроба на Животодателя, търсеха сред мъртвите безсмъртния Господ, а като получиха радостната вест от ангела, обявиха на апостолите, че е възкръснал Христос Бог, Който дава на света голяма милост.

Стъпални, глас 8: Повтаряме стиховете

Антифон 1:

От младостта ми врагът ме изкушава, възбужда ме с удоволствия; но като се уповавам на Тебе, Господи, аз го побеждавам.

Които мразят Сион, да станат като трева преди изкореняване, защото Христос ще отсече вратовете с болезнен удар.

Слава, И сега: От Светия Дух живее всичко, Той е Светлина от Светлината и велик Бог; възпяваме Го заедно с Отец и Слово.

Антифон 2:

Сърцето ми смирено да се покрие със страх от Тебе, за да не би, като се превъзнася, да отпадне от Тебе, Всемилостивия.

Който има надежда в Господ, няма да се изплаши тогава, когато Той всичко ще съди с огън и мъка.

Слава, И сега: Чрез Светия Дух всеки, който се е богоуподобил, съзерцава и предрича, върши най-големи чудеса и пее на единия Бог в Троица: Божеството има единна власт, макар и да свети с тройна светлина.

Антифон 3:

Призовах Те, Господи, чуй ме, приклони ухото Си към мене, който Ти викам, и ме очистѝ преди да ме вземеш оттук.

Всеки, който заминава при майка си – земята, ще се върне отново, за да получи мъки или почести според живота си.

Слава, И сега: Чрез Светият Дух се изразява богословието на Трисветата Единица: защото Отец е безначален, от Него преди (да съществува) времето се роди Синът и от Отец просия съпрестолният и съо̀бразен Дух.

Антифон 4:

Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! (Пс. 132:1) За това Господ е обещал вечен живот.

Този, Който украсява полските лилии, ни заповядва да не се грижим за облеклото си.

Слава, И сега: Чрез Светия Дух, единствената причина, всичко се държи в мир, защото Той е Бог, действително Единосъщен с Отец и Син.

Прокимен, глас 8: (Пс. 145:10, 1-2)

Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Стих: Хвалѝ, душо моя Господа, ще възхвалям Господ, дорде съм жив.

Канони: възкресен и от триода.

Канон възкресен. Глас 8:

Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Как може всички да не се удивим от всесилната божественост на Христос? От страстите (на Спасителя) се излива безстрастие и нетление към всички вярващи, от Неговите свети ребра винаги тече безсмъртен извор и от празния Му гроб – вечен живот.

Ангелът се яви на жените днес като славен, носещ светлите образи на присъщата невеществена чистота, в тъмнината възвестяващ светлината на възкресението, викащ: Господ възкръсна!

Богородичен: Всички поколения провъзгласяват славни неща за тебе, която вмести Бог Слово в утробата си, оставайки вечно чиста, Богородице Марийо. Затова всички те почитаме като наша най-силна след Бога застъпница.

Канон на сирна неделя

Творение на Христофор Протосинкрит (9 в). Глас 6.

Песен 1: Яко по суху:

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Дойди, страстна моя душо, оплачи делата си днес, спомняйки си как някога си била гола в Едем, прогонена от неговата наслада и безкрайна радост.

В Твоето изобилно състрадание и милост, Създателю на творението и Творче на всичко, Ти ми даде живот някога от пръстта, като ми заповядва да Те възпявам с Твоите ангели!

Заради богатството на добротата, Създателю и Господи, Ти насади в Едем сладостта на рая, като ме накара да се наслаждавам на красиви и сладки плодове, които никога не преминават.

Слава: Горко ми, окаяна моя душо! Получи власт от Бога да се наслаждаваш на всичко, което бе в рая, а ти беше заповядано да не ядеш от плода за познанието. Защо престъпи Божия закон?

И сега, Богородичен: Богородителко Дево, като дъщеря на Адам по произход, а по благодат майка на Христос Бога, извикай отново мене, изгонения от Едем.

Възкресна Песен 3

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Осъден беше Адам, когато вкуси греха, но Твоето спасително страдание по плът го оправда, Христе, защото Ти не беше длъжен да претърпиш смърт, Безгрешни.

Светлина на възкресението изгря за седящите в тъмнината и сянката на смъртта, но моят Бог Иисус, чрез Своята собствена божественост, върза силния (дявола), ограби покъщината му.

Богородичен: Ти превъзхождаш всички херувими и серафими, Богородице, защото единствено ти си приела в утробата си Невместимия (в нищо) Бог, Нескверна. И затова всички вярващи винаги те възхваляваме с песни, Чиста.

Песен 3: 

Ирмос: Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Някога хитрата змия завиждаше на честта ми, прошепна измама в ухото на Ева и подведен от нея, уви, бях изгонен от хора на живота.

Дръзко протегнах ръката, вкусих от дървото на познанието, което Бог ми беше заповядал да не ям от него, и бях горчиво отхвърлен от божествената слава.

Слава: Горко ти, нещастна моя душо! Как не разпозна коварството? Как не разбра измамата и завистта вражия, та се помрачи в ума и престъпи заповедта на твоя Създател?

И сега, Богородичен: Ти си ми упование и закрила, Богородице, защото само ти покри някога голотата на падналия Адам чрез твоето раждане, Чиста, облечи ме пак в нетление!

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 8. Подобен: Яко начатки:

Като възкръсна от гроба, Ти възкреси умрелите и съвъзкреси Адам; Ева ликува за Твоето възкресение и до край света празнуват Твоето възкресение от мъртвите, Многомилостиви.

Икос: Като плени царството на ада и възкреси мъртвите, Дълготърпеливи, Ти срещна жените-мироносици и им донесе радост, вместо скръбта, а на Твоите апостоли възвести за знаменията на победата, мой животворящи Спасителю, и просвети творението, Човеколюбче; затова светът също се радва на Твоето възкресение от мъртвите, Многомилостиви.

Седален, от триода – чете се

Адам беше изгонен от насладата на рая, яденето стана горчиво, когато в невъздържание наруши заповедта на Владиката, и беше осъден да обработва земята, от която самият той беше взет, с много пот да яде хляба си. Затова нека възлюбим въздържанието, да не плачем като него извън рая, а да влезем в него.

Слава,

Сега дойде времето на добродетелите и Съдията е пред вратата; нека не скърбим, но постейки да принасяме сълзи, разкаяние и милостиня, като казваме: Изкупителю на всички, съгрешихме повече от морския пясък, но на всички прости, за да получим нетленен венец. (Този седален се ползва по време на Литургията като кондак.)

И сега, Богородичен.

Богородице, ние недостойните няма да млъкнем да говорим за твоите сили. Защото, ако ти не би предстоявала да се молиш за нас, кой би ни избавил от толкова беди? Кой ли би ни запазил до сега свободни? Владичице, ние няма да отстъпим от тебе, защото ти винаги спасяваш твоите раби от всякакви злини.

Възкресна Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Ти ме възлюби много, дори когато бях враг. Със странно изливане, милостиви Спасителю, слезе на земята, като не се срамуваше от дълбочината на падението ми, и оставайки във висините на Твоята пречиста слава, Ти прослави мен, който някога бях унижен.

Кой сега не се диви, Владико, като гледа чудното дело на божествената Ти власт, Човеколюбче, Който беше разпънат на кръста – как чрез страданието смъртта беше поразена, чрез кръста се премахна тлението и чрез смъртта адът се лиши от притежанието си.

Богородичен: Ти си похвалата на всички вярващи, Безмъжна, защитаваш християните и ги приютяваш, защото си пристанище и стена. Всенепорочна, ти принасяш молби пред своя Син и спасяваш от беди тези, които с  вяра и любов те познаваме като чистата Богородица.

Песен 4: Христос моя сила:

Удостоих се аз, страстния, от Тебе Владиката с чест в рая. Горко ми, как се измамих и от завистта на дявола бях изгонен от лицето Ти!

Плачете за мене, ангелски чинове, красоти на рая и благолепие на градината там, защото бях злощастно прелъстен и отстъпих от Бога.

Благословена ливада, растения, посадени от Бога, красота на рая, сега проливайте сълзи от листата като от очи за мене, голия и лишения от Божията слава.

Слава: Няма да те виждам повече, нито да се наслаждавам на твоето най-мило и божествено сияние, най-скъпоценни раю, защото гол бях хвърлен на земята, като разгневих Създателя.

И сега, Богородичен: Света Владичице, която отвори за всички верни портите на рая, които Адам заключи със своето престъпление някога, отвори ми портите на милостта!

Възкресна Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Ти претърпя поруганията когато беше облечен в багреница преди страданията Ти, Спасителю, покривайки безславната голота на първосъздадения (Адам), и гол беше прикован на кръста по плът, Христе, като съблече дрехата на смъртта.

От праха на смъртта, Ти обнови отново моето паднало естество когато възкръсна, Христе, и го направи безсмъртно и възстанови в него твоя царски образ, блестящ в нетленен живот.

Богородичен: Като имаш майчино дръзновение към твоя Син, Всечиста, молим те да не ни презираш, а да имаш родна загриженост за нас, защото ние, християните, те имаме като единствено пред Владиката милостиво очистване.

Песен 5: Божиим светом:

В древността човеконенавистният враг завидя за благополучния ми живот в рая. Във вид на змия той ме спъна и ме направи чужд за вечната слава.

Плача и ридая в душата си и добавям обилни сълзи с очите си, когато погледна и видя моята голота, която получих чрез престъплението.

Слава: От пръст бях създаден от Божията ръка, но окаяният аз чух, че пак в пръстта ще се върна. (Бит.3:19) Кой не би плакал за мене, отхвърления от Бога и заменилия рая за ада?

И сега, Богородичен: Всенепорочна Богородице, всички верни те провъзгласяваме за тайнствен чертог* на славата. Затова те моля, Чиста: направи мене, падналия, достоен за райската брачна стая.

* брачна стая

Възкресна Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Чрез дървото мощно ме повали първопричинителят на злото, а Ти, Христе, като се качи на кръста, по-мощно го порази и посрами, и възкреси падналия.

Ти се смили над Сион, когато възкръсна от гроба, правейки го нов вместо стар с Твоята божествена кръв, като най-състрадателен; и сега царуваш в него во веки, Христе.

Богородичен: Да се избавим от тежки грехове чрез твоите молитви, Чиста Богородителко, и да постигнем, Пречиста, божественото просветление на неизразимо въплътения от тебе Божи Син.

Песен 6: 

Ирмос: Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

С божествено изтъкана дреха Ти ме облече, Спасителю, в рая като добросърдечен, но аз презрях Твоята заповед, доверих се на прелъстителя и се оказах гол, окаяният.

Многострастна моя душо, ти се отдалечи от Бога поради безгрижието си, беше лишена от райските наслади, отдели се от ангелите, беше хвърлена в тлението. О, какво падение!

Слава: Помилвай, смили се, Вседържителю Боже, за творението на Твоите ръце, моля Те, Добри, не презирай мене, който сам себе си отделих от Твоето ангелско множество.

И сега, Богородичен: Марийо, призвана от Бога и Владичица на всичко, която роди Господ, Царя и Изкупителя на всичко, призови отново в райската слава мене, пребиваващия в плен.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царят на мира и Спасителят на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак от Триода, гл. 6

Водач в мъдростта, Подател на благоразумието, Наставник на неразумните и Защитниче на бедните, укрепвай и вразумявай сърцето ми, Владико. Ти ми дай слова, Слово на Отца, защото няма да попреча на устните ми да викат към Тебе: Милостиви, помилвай мене, падналия.

Икос: Някога Адам седеше и плачеше срещу сладкия рай, с ръце се удряше по лицето, и казваше: Милостиви, помилвай мене, падналия.

Като видя ангела, който го изтласка и затвори портата на светата градина, Адам силно въздъхна и каза: Милостиви, помилвай мене, падналия.

Раю, съчувствай на обеднелия си собственик и с шума на листата си моли Създателя да не те затваря. Милостиви, помилвай мене, падналия.

Раю най-добродетелен, всесвят и най-богат, насаден заради Адам и заключен заради Ева, моли Бога за падналите. Милостиви, помилвай мене, падналия.

Синаксар: В тоя ден по установление на светите отци си спомняме за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомията, невъздържанието и непослушанието.

Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“! (Бит. 2:16-17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станаха смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус – Втория Адам (1 Кор. 15:45-47). Той, макар и свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкушени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чеда Божии (Йоан 1:12). Така че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христос отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите ни се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържанието ние се удостояваме с небесната храна – Тялото и Кръвта на Господ.

Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенстване. Мойсей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии заповеди. И и св. прор. Илия пости 40 дни и 40 нощи и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тук, на земята, ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и така отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и вовеки. Амин!

Възкресна Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Славното низхождение, божественото богатство на Твоята бедност, Христе, удиви ангелите, когато гледаха как Те приковават на кръста за спасението на тези, които с вяра пеят: благословен си, Боже на нашите отци!

С Твоето божествено слизане в преизподнята, изпълни я със светлина, а тъмнината, която преди ни преследваше беше прогонена, и плениците от всички времена бяха възкресени като пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Света Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси!

Троичен: Проповядваме Те като Господ на всичко, когато изповядваме православното богословие; и те наричаме Отец на Единия и единствен Единороден Син; и познаваме съестествения, съвечен, единствения и Правия Дух, изхождащ от Тебе.

Песeн 7: Росодательну убо пещь:

Господи, Владетелю на всички векове, по Твоята воля Ти ме сътвори; някога изпитах завистта на лукавата змия и Те прогневих, Спасителю; не ме презирай, Боже, но ме призови обратно.

Горко ми, защото вместо дреха от светлина съм облечен в срамни дрехи. Плача за моята погибел, Спасителю, и викам към Тебе с вяра, Добри: не ме презирай, Боже, но ме призови обратно.

Слава: Лукавата змия в завистта си рани цялата ми душа, като направи да бъда прогонен от райските наслади, но като Бог не ме презирай, добросърдечни Спасителю, а ме призови обратно.

И сега, Богородичен: Приеми молбата ми по твоята милост, Всенепорочна, и дай ми прошка за греховете ми, Чиста, защото викам усърдно със сълзи: не ме презирай, добра Дево, но ме призови обратно.

Възкресна Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Свръхбожествената сила на Иисусовото божество по подобаващ за Бога начин просия сред нас, защото Той, като прие по плът кръстна смърт за всички, порази силата на ада; Него неспирно благославяйте, младежи, възпявайте Го, свещеници, превъзнасейте Го, хора, във вечни векове.

Този, който беше разпнат, стана; този, който се хвалеше, падна; падналият и съкрушеният се изправи. Тлението е отхвърлено и нетлението разцъфтя; нетрайното е погълнато от живота. Деца, благославяйте Го, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове.

Света Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси!

Троичен: Трисияйното Божество, Което излъчва единна светлина от едната Си триипостасна природа – безначалния Родител, съестественото Слово на Отец и съцарстващия единосъщен Дух благославяйте, младежи, възпявайте Го, свещеници, превъзнасейте Го, хора, във вечни векове.

Песен 8: 

Ирмос: От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Ти в началото почете делото на ръцете Си с всякакъв дар, единствени Човеколюбецо. Но горко ми! Със своето съскане омразната змия ме прелъсти и ме лиши от благата, които получих.

Защо послуша горчиви съвети и не послуша божествената заповед? Горко ми, окаяна душо, която оскърби Бога, а беше създадена винаги да Го прославяш с ангелите.

Благославяме Господ – Отец и Син, и Свети Дух.

Ти беше господарка на зверовете и пълзящите, тогава защо говори с пълзящия унищожител на душите, като прие прелъстителя за свой съветник? О, как си измамена, окаяна душо моя!

И сега, Богородичен: Тебе възпяваме, Марийо, като светоносна скиния на Божието въплъщение, пълна с божествена благодат, затова мене, помрачения от люти страсти, просвети със светлината на милостите, Надеждо на безнадеждните.

Възкресна Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Ти, Слово Божие, си прост в божествената и безначална природа, а сега съставен в плът, която си приел и си направил Своя, и въпреки че пострада като човек, остана без страдания като Бог. Затова ние Те величаем в две естества, без да ги разделяме или смесваме.

Всевишни, когато стана човек по природа, Ти според божествената Си същност нарече Бога Отец, а когато възкръснал от гроба слезе при рабите Си, по благодат постави за Отец на човеците Този, Който по природа е Бог и Владика; заедно с Него всички Те величаем.

Богородичен: Дево, ти стана Божия майка, като свръхестествено роди по плът благото Слово, Което Отец като благ изведе от сърцето Си преди всички векове; макар и облечено в тяло, ние сега Го осъзнаваме и отвъд всички тела.

Песен 9: Бога человеком:

Когато се наситих от яденето, вкусът на плода на знанието в Едем ми се стори сладък, но краят му беше жлъчен. Горко ти, нещастна душо! Виж как невъздържанието те направи изгнаник от райската храна!

Боже на всички, Господи на милостта, погледни състрадателно към моето смирение и не ме изпращай далеч от божествения Едем, но нека видя славата, от която паднах, като побързам да придобия отново с ридания това, което изгубих.

Ридая, стена и плача, като гледам херувимите с огнен меч, поставени да пазият входа на рая от всички престъпници. Уви! Не мога да вляза, освен ако Ти не го направиш безпрепятствен за мене, Спасителю.

Слава: Смело се надявам на изобилието на Твоята милост, Христе Спасителю, и на кръвта от Твоите божествени ребра, с която Ти освети човешкото естеството, Добри, и за онези, които Ти служат, отвори вратата на рая, която преди беше заключена за Адам.

И сега, Богородичен: Непроходима духовна врата на живота, Дево Богородице безмъжна, с твоите молитви ми отвори заключената преди райска врата, за да славя тебе, която си моя помощница след Бога и силно убежище.

Катавасии от Триода на 1-ва и 4-та неделя, гл 6:

(Същите ирмоси са във възкресния канон на 6 глас.)

Песен 1

Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.

Песен 3

Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Песен 4

Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както  подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.

Песен 5

Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.

Песен 6

Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

Песен 7

Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилвай.

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца, и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави за да изслушаме светото Евангелие.

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

 Възкресно евангелие

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

Псалом 50 (пее се)

Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери 

Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.

И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.

Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящ Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

9-та песен от катавасиите, гл. 6 

Бога человеком невозможно видети

За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските войски не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те ублажаваме.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава…

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 8:

Гл. 2: Като видя два ангела в гроба, Мария (Магдалина) се изненада, а когато не позна Христос, мислейки Го за градинаря, попита: господине, къде си сложил тялото на моя Господ? Но по повикването Му позна, че това е Спасителят, и чу: не се допирай до Мене, отивам при Отец, кажи на братята Ми.

Слава, от Триода, Подобен: Жены услышите: 

Господи, не послушах твоята заповед аз, окаяния, и лишен от твоята слава, се изпълних със срам, уви ми! И съм изгонен от хубавите райски сладости. Милостиви, помилвай лишилите се праведно от Твоите блага.

И сега, от Триода: Някога бяхме изгонени, Господи, от райската градина, за ядене от дървото, но, Спасителю и Боже мой, отново ни въведи чрез кръста Си и Твоето страдание. Така ни укрепи чисто да завършим поста и да се поклоним на светото възкресение, спасителната Пасха, по молитвите на родилата Те.

Хвалитни стихири, възкресни, глас 8:

Всякое дихание (Пс. 150)

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих 8: Ще извърши над тях писания съд, тази чест е за всичките му светии. (Пс. 149:9)

Господи, макар че Ти се яви в съда да бъдеш съден от Пилат, не напусна престола, където седиш с Отец, а като възкръсна от мъртвите, освободи света от робството на врага, защото си щедър и човеколюбив.

Стих 7: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1) 

Господи, въпреки че като мъртъв Те положиха юдеите, но като спящ Цар войниците Те пазеха и като съкровище на живота те запечатваха с печат, но Ти възкръсна и дари безсмъртие на нашите души.

Стих 6: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Господи, Ти ни даде своя Кръст като оръжие против дявола, защото той се страхува и трепери, като не смее да гледа силата му; защото той възкресява мъртвите и унищожава смъртта; затова почитаме Твоето погребение и възкресение.

Стих 5: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Твоят ангел, Господи, като обяви възкресението, изпла̀ши пазачите и възкликна към жените с думите: защо търсите Живия сред мъртвите? Той възкръсна, защото е Бог, и дари живот на вселената.

Друга стихира от св. патр. Анатолий, глас същия.

Стих 4: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Пострадал еси Крестом, Безстрастный Божеством, погребение приял еси тридневное, да нас свободиши от работы вражия, и обезсмертив оживотвориши нас Христе Боже, воскресением Твоим, Человеколюбче.

От Триода

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Глас 5: „Горко ми,“ – извика Адам в плач, „че змия и жена са ме лишили от общуване с Бога; и яденето от дървото ме отчужди от сладостта на рая. Горко ми, защото не мога да понеса още позора: някога цар на всички Божии същества на земята, сега станах пленник заради един беззаконен съвет; и въпреки че някога бях облечен със славата на безсмъртието, аз, като смъртен, окаяно нося кожата на мъртвостта. Горко ми. Кой с плач ще привлека да ми съдейства? Но ти, Човеколюбче, Който ме създаде от пръст, и Който си облечен в състрадание; освободи ме от робството на врага и ме спаси.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Попрището на добродетелите вече е отворен; вие, които желаете да се състезавате, влезте, препасани за добрите подвизи на поста; тези, които се състезават според правилата, ще бъдат овенчани с право. И вземайки всеоръжието на Кръста, нека се съпротивляваме на врага, като имаме нерушимата стена на вярата, и молитвата като щит и милостинята като шлем, вместо меч имаме постта, който отсича цялата злоба от сърцето. Който направи това, ще приеме истински венец от Христос, Царят на всички, в Съдния ден.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Глас 6: Адам беше изгонен от рая като непокорен, след като се наслади от храната му. Мойсей видя Бог, след като очисти очите на душата си чрез пост. Затова, ако искаме да станем жители на рая, нека махнем неполезната храна, и като искаме да видим Бог, нека да постим по Мойсейски четири пъти по десет. Като искрено упорстваме в молитвата и моленията, нека потиснем страстите на душите си; да отхвърлим сластите на плътта, та олекотени, да шестваме към горното, където хоровете на ангелите с немлъкващи гласове възпяват неразделената Троица, за да видят неразбираемата доброта на Владиката. Сине Божи и Животодателю, ние, които се надяваме на Тебе, сподоби ни там да ликуваме с ангелските войнства, Христе, по молитвите на Твоята майка, апостолите, мъчениците и преподобните.

Слава, от Триода, глас 6: Времето дойде – началото на духовните подвизи, победата над демоните, всеоръжието на въздържанието, достойнството на ангелите, дързновението към Бога. С тях Моисей стана събеседник на Твореца и чу невидимия глас. Господи, чрез тях направи и нас достойни да се поклоним на Твоите страдания и свято възкресение, тъй като Си човеколюбив.

И сега, по гласа на славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света – нека възпеем Възкръсналия от гроба и Началника на нашия живот, защото Той, като унищожи смъртта чрез смъртта Си, даде ни победа и велика милост.

—————————————

НА ЛИТУРГИЯТА

Възкресен тропар, глас 8:

От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше, Господи, слава на Тебе!

Тропар на храмовия светия.

Кондак, гл. 4 (според нашия типик)

Сега дойде времето на добродетелите и Съдията е пред вратата; нека не скърбим, но постейки да принасяме сълзи, разкаяние и милостиня, като казваме: Изкупителю на всички, съгрешихме повече от морския пясък, но на всички прости, за да получим нетленен венец.

Или: Кондак от Триода, гл. 6 (според гръцкия типик) по избор на певеца

Наставниче в премъдростта, Подателю на благоразумието, Наказателю на немъдрите и Защитниче на бедните, укрепвай и вразумявай сърцето ми, Владико. Ти ми дай дума, Слово на Отца, защото няма да попреча на устните ми да викат към Тебе: Милостиви, помилвай ме падналия.

Прокимен, гл. 8, Пс. 75

Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте (ст. 12). Стих: Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля (ст. 1).

Апостол (Рим. 13:11-14; 14:1-4)

Братя, настъпил е часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Евангелие (Мат. 6:14-21)

Господ каза: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

——————————-

НЕДЕЛЯ ВЕЧЕРТА (на всеопрощението)

Господи воззвах, на 10, 4 умилителни стихири от октоиха (по гласа, 2 вечерни стиховни и 2 утринни стиховни), 3 от Триода и 3 от Минея.

Господи, воззвах (Пс.140), глас 8:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

От октоиха, гл. 8

(от вечерните стиховни)

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)

Ангелите непрестанно възпяват Тебе, Царят и Владиката, и аз падам към Тебе и като митар викам: Боже, очисти и ме помилуй.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б)

Душо моя, която си безсмъртна, не се покривай от вълните на живота, но възкръсни и викай към своя Благодетел: Боже, очисти и ме спаси.

(от утринните стиховни)

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

Когато си спомням многото ужасни неща, които направих, и когато си помисля за онази ужасяваща присъда, треперя и прибягвам към Тебе, човеколюбеца Бог. Затова се моля на Тебе, единственият безгрешен, не ме презирай, но преди края дай умиление на моята смирена душа и ме спаси.

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Дай ми сълзи, Боже, както някога на грешната жена, и удостой ме да намокря нозете Ти, които ме освободиха от пътя на заблудата, и (като нея) да Ти предложа като благоуханно миро чист живот, изграден върху покаянието, за да чуя скъпия Твой глас: твоята вяра те спаси; иди си смиром! (Лк 8:48)

От Триода, гл. 2, подобен: Егда от Древа:

Творение на преп. Йосиф песнописец.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Нека всички усърдно смиряваме плътта чрез въздържание, като навлизаме в божественото поприще на непорочния пост, който ще ни спаси, да потърсим Господа с молитви и сълзи, и напълно да забравим всяка злоба и да Му извикаме: „Съгрешихме против Тебе, спаси ни, както Ти спаси древните ниневитяни, Христе Царю, и ни направи участници в небесното Царство, Състрадателни.“

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Довеждам се до отчаяние, когато помисля, Господи, как моите дела са достойни за всяко наказание. Ето, презрях Твоите божествени заповеди, Спасителю, и блудно пропилях живота си. Затова се моля, очисти ме със сълзите на покаянието, и ме озари с пост и молитва като единствения милостив Господ, и не се погнусявай от мене, Благодетелю на всички и много добър.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Друг от Теодор Студит, същия глас.

Светло да започнем времето на поста, да се подложим на духовни подвизи, да  очистим душите и телата си. Докато постим от храната, нека се въздържаме от всяка страст, а да се наслаждаваме на добродетелите на Духа. Като упорстваме в тях с любов, да се сподобим всички да видим почитаните страдания на Христос, Бога, и да празнуваме светата Пасха с духовна радост.

От минея (ЗА 18 МАРТ)

Глас 4. Подобен: Яко до́бля:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Ти изгря като звезда и просвети вярващите чрез свещеническия блясък на твоите проповеди, засенчи всички ереси и напълно ги победи; като Христов раб увеличи таланта, който ти бе даден (Мт 25:14-28), като добре угоди на Владиката, в Чийто ръце положи духа си, богоблажени Кириле.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Чрез премъдростта на думите си и светлия си живот, като много ярка звезда, ти просия сред събора* на отците, като със силата на благодатта ти възпря безбожния Македоний**, който извърши беззаконие, като хулеше безумно и открито Светия Божествен Дух, Който оживотворява всичко. ИЖД

* II Вселенски събор (381 г.)

** Константинополския епископ Македоний (355-359 г.)

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Пагубният ум на безумния Мани* си посрамил, скверните учения на неговото покварено, извратено сърце ти добре разобличи, началнико на учителите, благолепие на йереите, благочестив защитниче на Христовата Църква, затова с радост и веселие празнуваме твоето успение.

* персийски проповедник, основател на манихейството

Слава, И сега, Богородичен от Минея. (Пее се бавно за да може свещеникът да прекади. Ако има Слава в минея – пее се, а И нине – Богородичен от края на минея).

Глас и подобен същия:

Богоблагодатна, ти наистина си светлия палат на Господа и сияещия облак светлина на Този, Който изгря като слънце, Синът на мира, непорочна. Затова насочи нашите души и умове към светлината и заличи всички спънки на лукавия, непорочна. С твоето свято застъпничество утвърди и укрепи нашите мисли.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Велик прокимен, Пс. 68

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Велик прокимен на гл. 8.

Първият път от олтара, по един път от двата клира, заключителния – пак от олтара до половината, а втората половина допяват певците.

Не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй; приближи се до душата ми, и я избави (ст. 18,19А). 

Стих: Твоята помощ, Боже, да ме въздигне (ст. 30Б). 

Стих: Ще видят това страдащите и ще се зарадват (ст. 33А). 

Стих: И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога (ст. 33Б).

Кратка сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, самогласен, гл. 4

Твоята благодат засия, Господи, засия просветлението на душите ни. Ето, това е благоприятно време; ето, това е времето за покаяние. Да оставим делата на тъмнината и да се облечем в бронята на светлината, та като преплуваме необятното море на поста, да стигнем до тридневното Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Спасяващия нашите души.

Стих: Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата! Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува. (Пс. 122:1-2)

Повтаряме същата стихира.

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение; доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви. (Пс. 122:3-4)

Мъченичен (за мъчениците): Ти си прославян, когато възпоменаваме Твоите светии, Христе Боже, молен от тях, изпрати ни велика милост.

Слава, И сега, Богородичен, същия глас, Подбен: Яко добля:

Ангелските чинове те прославят, Богомайко, защото, Всечиста, си родила Бога Слово, Който е вечносъществуващ с Отца и Духа, и създаде ангелските войнства от нищото по волята Си. Него моли да ни спаси от тление и озари душите на православните, които те възпяват, Всечиста.

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропари, глас 5:

Богоро́дице Де́во, ра́дуйся, Благода́тная Мари́е, Госпо́дь с Тобо́ю, благослове́нна Ты́ в жена́х, и благослове́н пло́д чре́ва Твоего́, я́ко Спа́са родила́ еси́ ду́ш на́ших. И правим един поклон. 

Слава: Кръстителю Христов, помени всички нас, за да се избавим от беззаконията си; защото на тебе беше дадена благодатта да се молиш за нас. поклон. 

И сега: Молете се за нас, свети апостоли и всички светии, да се избавим от беди и скърби, защото вие сте нашите горещи защитници пред Спасителя. поклон. 

Под твоето добросърдечие прибягваме, Богородице. Не пренебрегвай нашите молитви в неволя, но избави ни от опасност, едничка чиста, едничка благословена. без поклон. 

Четецът: Господи помилуй, 40 пъти. 

Слава, и сега: Честнейшую херувим: С името Господне благослови, отче.

Свещеникът: Да бъде благословен Христос, нашия Бог, всякога, сега и винаги и во веки веков.

Хорът: Амин. 

Четецът: Небесни царю, благочестивия народ укрепи, вярата утвърди, народите укроти, света умири, тоя свят храм тая света обител добре запази, по-рано отишлите си наши отци, братя и сестри в селенията на праведните настани, и нас в покаяние и изповед приеми, защото си благ и човеколюбец. 

Свещеникът казва молитвата и прави поклоните, а с него и народа:

Молитвата на св. Ефрем Сириец

Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (Поклон).

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (Поклон).

Ей, Господи Царю! дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (Поклон).

След това правим кръстния знак с поясен поклон 12 пъти, като всеки път казваме наум: „Боже, бъди милостив към мене, грешния, и ме помилвай“. Накрая свещеникът изчита цялата молитва и правим последен поклон до земята.

Отпуст

Четецът: Слава на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Господи, помилуй! (3) Отче, благослови!

Свещеникът: Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, на светия благоверен цар Борис-Михаил, на светия отец наш Климент архиепископ, Охридски чудотворец, на преподобния наш отец Йоан, пустинножител Рилски, чудотворец, на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на свети (името), чиято памет празнуваме, и на всички светии  да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.

Народът: Амин.

Тропар при целуването на иконите

Глас 2: Всем предстательствуеши, Благая, прибегающим с верою в державный Твой покров, иного бо не имамы, грешнии, к Богу в бедах и скорбех присно избавления, обременени грехи многими, Мати Бога Вышняго, тем же Ти припадаем: избави от всякаго обстояния рабы Твоя. 

Превод: Всички, които за убежище прибягват с вяра при тебе, Добра, ти подслоняваш под силния си покров. Ние, грешните, нямаме друг ходатай като тебе, която винаги се моли на Бога за нас в беди и скърби, обременени поради много грехове, Майко на Всевишния Бог, затова падаме ничком преди тебе: Избави от всяка скръб нас, твоите раби.

След целуването на иконите става взаимното опрощение. Певците могат да повторят тропара.

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. 

Народът: Амин.