Неделя на митаря и фарисея (гл. 5, утр.ев. 5)

Неделя на Митаря и Фарисея

Начало на Постния триод

Гл. 5, утр. ев. 5, (Тип. с. 414)

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

Първа катизма – цялата.

 

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 10, глас 5:

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.

 

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

Чрез Tвоя почитан кръст, Христе, Ти посрами дявола и с възкресението Си притъпи жилото на греха и ни спаси от вратите на смъртта, Единородни Сине, прославяме Те.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Далият възкресението на човешкия род беше заведен като овца на клане, князете на ада трепереха пред Него и портите на плача се отвориха, защото влезе Христос, Царят на славата, и каза на окованите: излезте! И на онези в тъмнината: покажете се!

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Велико чудо! Създателят на невидимите сили от човеколюбие пострада по плът, Безсмъртният възкръсна. Елате всички народи да Му се поклоним, защото чрез Неговото добросърдечие се избавихме от заблудата, научихме се да възхваляваме единия Бог в три лица.

Други стихири от св. патр. Анатолий, същия глас:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Вечерно поклонение принасяме на Тебе, незалязващата Светлина, Който в края на времето по плът просия за света като в огледало, дори в ада слезе да разпръснеш и там тъмнината и показа на народите светлината на възкресението. Господи, Който даваш светлина, слава на Тебе!

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Нека славословим Христос, началото на нашето спасение, защото Той възкръсна от мъртвите, светът се спаси от заблудата, радва се хорът на ангелите; бяга бесовската заблуда, падналият Адам възкръсва и дяволът е унищожен.

 

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Пазачите бяха научени от беззакониците: запазете в тайна възкресението на Христос, вземете парите и кажете: докато спяхме, мъртвецът беше откраднат от гробницата. Но кой някога е виждал или чувал да се краде мъртвец, при това помазан и гол, а погребалните повивки да са оставени в гроба? Не се лъжете, юдеи, научете пророческите думи и разберете, че Той наистина е Изкупителят на света и е Всесилен.

Стихири от Триода, гл. 1 (повтарят се)

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Братя, да не се молим фарисейски, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде доведен до смирение; нека се смирим пред Бога, както направи митарят, и чрез пост извикаме към Него: „Боже, очисти нас, грешните“.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

Фарисей, обхванат от самочувствие, и митар, в покаяние приведен, пристъпиха към Тебе, единствения Владика, но единият, понеже се хвалеше, беше лишен от благословия, а другият, без да каже нищо, се удостои с Твоите дарове. Подкрепи ме в такива въздишки, Христе Боже, тъй като си човеколюбив.

Слава, от Триода, гл. 8:

Вседържителю Господи, знам какво могат да постигнат сълзите: те вдигнаха Езекия от вратата на смъртта, избавиха грешницата от многолетните грехове и оправдаха митаря пред фарисея, затова Те моля: причисли ме към тях и ме помилвай. 

И сега, първи Богородичен на 5 глас: В Червено море някога се представи образ на Невестата, непознала брак: защото там Моисей раздели водата, а тук Гавриил е служител на чудото; тогава Израил премина дълбокото без да се намокри, а сега Богородица роди Христос безсеменно; след преминаването на Израил морето остана непроходимо, а Непорочната след раждането на Емануил остана нетленна. Боже, Който съществуваш и преди съществуваше, и се яви като човек, помилвай ни.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, възкресни, глас 5

Издигаме гласове в песен да възвеличим Тебе, Спасителя Христос, Който се въплъти и не се отдели от небесата, защото като човеколюбив Господ прие кръст и смърт заради нашия род, разруши вратите на ада, възкръсна на третия ден и спаси душите ни.

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Когато бяха прободени Твоите ребра, Животодателю, Ти изля потоци на опрощение, живот и спасение върху всички нас, а като прие смърт по плът, дарува ни безсмъртие, и като се всели в гроба, Ти ни освободи, като Бог ни възкреси със Себе Си в слава и затова викаме: човеколюбиви Господи, слава на Тебе.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1В) 

Твоето разпятие и слизане в ада са странни, Човеколюбче, защото Ти го плени и като Бог възкреси със Себе Си в слава онези, които бяха затворени от древност, отвори рая и ги удостои да му се насладят; затова дарувай и на нас, които славим Твоето възкресение на третия ден, очистване на греховете, удостой ни да живеем в рая, защото само Ти си милостив.

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5Б) 

Ти, Който заради нас прие страдание по плът и възкръсна от мъртвите на третия ден, изцели страстите на нашата плът и ни вдигни от нашите люти грехове, Човеколюбче, и ни спаси.

Слава, от Триода, глас 5: Очите ми са натежали от моите беззакония и не мога да ги вдигна и да погледна небесните висини. Но приеми ме, който се кая като митаря, Спасителю, и ме помилвай.

И сега, Богородичен от октоиха на същия глас: Дево, почитана от всички, ти си храм и врата на палата и престола на Царя, през която моя Избавител, Господ Христос, се яви на спящите в тъмнина (мъртвите), бидейки Слънце на правдата, искаше да просвети създадените по Свой образ със Своя ръка. И така Всевъзпявана, като имаш майчино дръзновение към Него, непрестанно се моли да се спасят нашите души.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 5.

Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение.

Богородичен: Радвай се, непроходима Господня врата, радвай се, стена и убежище на прибягващите към тебе, радвай се, безбурно пристанище и невкусила брак, която роди по плът твоя Създател и Бог; никога не преставай да се застъпваш за онези, които възхваляват и се покланят на твоята Рожба.

——————————————————-

Неделя на Митаря и Фарисея

Тип., стр. 414

НА УТРИННАТА

 

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 5

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, глас 5.

Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение. (2 пъти)

Богородичен: Радвай се, непроходима Господня врата, радвай се, стена и убежище на прибягващите към тебе, радвай се, безбурно пристанище и невкусила брак, която роди по плът твоя Създател и Бог; никога не преставай да се застъпваш за онези, които възхваляват и се покланят на твоята Рожба.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи възкресни седални, глас 5

Кръста Господен да похвалим, светото погребение с песни да почетем, и Неговото Възкресение силно възхвалим; защото Той като Бог съвъзкреси мъртвите от гробовете, плени царството на смъртта и дяволската сила, и направи  да изгрее светлина за онези в ада.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Господи, беше наречен мъртъв, но всъщност Си умъртвили смъртта, като беше положен в гроб, за да опустошиш гробовете. Войници отгоре охраняваха гроба, докато Ти долу възкреси мъртвите от всички епохи. Всесилни и неразбираем Господи, слава на Тебе.

Слава, и сега, Богородичен: Радвай се, Света планина, върху която самият Бог е стъпвал. Радвай се, Жив храст, който горя, но не изгоря. Радвай се, единственият мост, който свързва света с Бога и води смъртния човешки род към вечния живот. Радвай се, непорочна Девице, която без да познава мъж роди Спасението на нашите души.

Малка ектения: Възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори възкресни седални, глас 5:

Господи, като възкръсна на третия ден, и след като Апостолите Ти се поклониха, Петър викана към Тебе: „Жените приеха дръзновение, а аз се страхувах. Разбойникът заяви Твоята божественост, а аз се отрекох. Ще ме призовеш ли вече за свой ученик или пак ще ме назначиш като рибар в дълбините? Приеми ме, Боже, разкаяния и ме спаси“.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Господи милостиви, беззакониците Те приковаха сред осъдените и Ти прободоха с копие реброто. Прие погребение, разруши портите адови и на третия ден възкръсна. Жените тичаха да Те видят и обявиха възкресението на апостолите. Многовъзнасян Спасителю, когото Ангелите възхваляват,  благословен Господи, слава на Тебе.

Слава, и сега: Богородичен: Безмъжна Невесто, която въпреки това си родила Бога, променяйки болката и скръбта на Ева в превъзходна радост, ние, верните, сега те възхваляваме и покланяме; защото си ни издигнала от древната клетва. И сега се молѝ непрестанно, Всевъзпявана и Пресвята, да бъдем спасени.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Ипакои, глас 5:

Смутени от видението на ангела, и озарени в душите си от божественото възкресение, мироносиците донесоха добри вести на апостолите. „Обявявайте възкресението Господне сред езичниците, защото Той чрез вас прави чудеса, като ни дава велика милост.“

Степенни (*Стъпални), глас 5 

Антифон 1:

Когато съм огорчен, пея на Тебе, като Давид, Спасителю мой. Избави душата ми от хитър език.

Благословен е животът на онези, които живеят в пустинята, от божествена любов окрилени.

Слава: Чрез Светия Дух се поддържат всички неща, видими и невидими; защото Той наистина е самовластен, и е един от Троицата.

И сега, същия.

Антифон 2:

Душо моя, нека се издигнем в планините; да отидем там, откъдето идва помощта.

Нека Твоята докосваща ме десница, Христе, от всякакво коварство да ме съхрани.

Слава: На Светия Дух богословски да кажем: „Ти си Бог, живот, любов, светлина, ум; Ти си доброта; Ти царуваш вечно“.

И сега, същия.

Антифон 3:

Понеже ми казаха: „Да влезем в дворите на дома Господен“ (Пс.115), изпълних се с голяма радост и изпращам молитвите си.

В дома на Давид се извършват страховити неща; затова в него ще бъде огън, изгарящ всяка срамна мисъл.

Слава: В Светия Дух, както в Отца и Словото, е основата на живота; от Него всяко същество се оживотворява.

И сега, същия.

Прокимен Пс.9

Глас 5: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Ст.33) Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Ст. 2)

Канони 2: възкресен и от Триода.

Канон възкресен, глас 5:

Песен 1

Ирмос: Христос, победителят в битките, с мощна ръка хвърли в Червено море конете и конниците, а спаси Израил, който Му пее победната песен.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Събранието на еврейските водачи, което раждаше само тръни, не показа към Тебе, Благодетелю Христе, нежна майчина любов, а увенча с трънен венец Този, Който освободи праотеца (Адам) от проклятието на тръните (Бит. 3:18).

Животодавецо безгрешен, Ти се наведе в рова и възкреси мен, който паднах; и изтърпя гнилостното ми тление без да те докосва, Христе; и ме облагоуха с мирото на Твоята божествена същност.

Богородичен: Клетвата е развързана, скръбта при раждане е спряна; защото благословената и благодатна (Мария), озари верните с радост, разцъфна благословение за целия свят когато роди Христос.

Канон от Триода, глас 6:

Краегранесието на гръцки в Богородичните е: Γεωργίου, което означава, че канонът е съставен от някой Георги.

Песен 1: Яко по суху пешешествовав Израиль:

Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!

Чрез притчи Христос води всички към промени в живота, издига митаря поради смирението му и унизява фарисея в неговата гордост.

Виждаме възвишената чест, която идва от смирението, и тежкото падение, което идва от гордостта, затова да подражаваме на добрините на митаря и да възненавидим злобата на фарисея!

Всяко добро дело от гордост е безполезно, докато всяко зло се очиства със смирение, което да прегърнем, верни, и напълно да се отвратим от пътищата на тщеславието.

Царят на всички иска учениците му да бъдат със смирен дух, като ги поучаваше да желаят митаревите въздишки и смирение.

Слава: Охкам като митаря и с немлъкващи ридания сега идвам при Твоето добросърдечие, Господи, помилвай и мене, та от сега в смирение да проведа живота си.

Богородичен: Възлагам на тебе своето разбиране, съвест, очакване, тяло, душа и дух, Владичице. Избави и ме спаси от опасните врагове и изкушения, и от бъдещите наказания!

Песен 3

Ирмос: Христе, Който със Своята заповед постави земята върху нищото и я окачи да тегне неудържимо, утвърди Църквата Си върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, единствен благ и човеколюбец!

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Принесоха Ти жлъчка в замяна на меда, който сукаха от скалата в пустинята по чуден начин, Христе; а за благодарност Ти дадоха оцет за маната, неблагодарните израилеви синове.

Тези, които някога бяха покрити от светозарния облак, положиха в гроба Христос – самият Живот, но със собствена сила Той възкръсна, от висините изпрати озарението на Духа, което тайно осенява всички верни.

Богородичен: Ти, Майко Божия, девствено и без майчини болки роди Този, Който засия от нетленния Отец. Затова ние православно проповядваме, че си Богородица, защото роди въплътеното Слово.

Песен 3: Несть свят, якоже Ты:

Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!

Смиреният се издига от бунището на страстите, докато горделивецът страшно пада от висотата на добродетелите, затова да бягаме от този зъл пример.

Тщеславието поврежда богатството на правдата, а смирението разпръсква множеството страсти, като подражаваме на него, Спасителю, покажи ни частта на митаря.

Като митаря и ние да се бием в гърдите, с умиление да извикаме: Боже, очисти ни, грешните, за да получим прошка като него.

Да се насочим към усърдието, верни, като постигаме кротост и живеем със смирение и сърдечни въздишки, с плач и молитва, за да имаме прошка от Бога.

Слава: Да отхвърлим, верни, високохвалещата гордост, голямото превъзнасяне, мерзката надменност, и най-злото, грозно пред Бога фарисеево презрение.

И сега, Богородичен: Надявам се на тебе като на единствено убежище, да не отпадна от добрата си надежда, но да придобия твоята помощ, Чиста, и да се избавя от всяко страшно зло.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак възкресен, глас 5.

Подобен: Собезначальное Слово:

Слезе до ада, Спасителю мой, и разби портите му, като всемогъщ. Като Творец възкреси мъртвите със Себе си, и строши жилото на смъртта, освободи Адам от проклятието, Човеколюбче. Затова всички викаме към Тебе, спаси ни, Господи.

Икос: Жените чуха думите на Ангела и отложиха плача си, зарадваха се и се разтрепериха като видяха Възкресението. И ето, Христос дойде при тях, казвайки: „Радвайте се; дерзайте, Аз победих света и освободих затворниците. Отидете бързо при учениците и ги уведомете, че отивам преди вас да проповядвам в града Галилейски.“ Затова всички викаме към Тебе, спаси ни, Господи.

Седални от триода, глас 4.
Подобен: Скоро предвари:

Смирението въздигна одържания в злините митар, когато изстена и извика към Създателя, а надменността свали от праведността окаяния фарисей, който се хвалеше. Затова да пожелаем доброто, като отстъпим от злото.

Слава: Древното смирение издигна митаря, който с плач викаше: „очисти ме и ще бъда оправдан“. Да му подражаваме всички ние, падналите в дълбините на злото, към Спасителя от дълбините на сърцата си да извикаме: съгрешихме, очисти ни, единствени Човеколюбецо.

И сега, Богородичен: Скоро приеми, Владичице, нашите молитви и ги принеси на твоя Син и Бог, всенепорочна Владичице, освободи от неволи всички, които притичат при тебе, смажи примките и отхвърли дързостта на тези, които безбожно се въоръжават против твите раби, Пречиста.

Песен 4

Ирмос: Като проумя прозорливо Твоето божествено снизхождане, Христе, Авакум с трепет извика към Тебе: Ти дойде за спасение на Твоя народ, за да спасиш Твоите помазани. (Ав.3:13).

Провидя се образ на Твоя пречист кръст, когато в пустинята Мойсей направи сладки горчивите води на Мера* с помощта на дървото (Из.15:25), Добри: дървото е Твоят кръст, който убива вкуса на смъртта.

* (Из.15:23)

Ти прие кръст заради дървото на познанието, жлъчка заради сладкия забранен плод, Спасителю мой, а заради тлението на смъртта, проля Божествената Си кръв.

Богородичен: Без съчетаване си заченала целомъдрено в утробата си и без болки си родила, а след раждането по плът на Бога, си останала девица.

Песен 4: Христос моя сила:

Словото се смири чак до образа на раб, показвайки, че смирението е пътят към възвисяването. Който пък се смири по примера на Господа, бива възвисен.

Праведникът се възнесе, а фарисеят падна. Обременен с множество грехове митаря се смири и с това се издигна, като внезапно беше оправдан.

Въпреки богатството от добродетели, глупавата гордост доведе до нищета, а пък смирението при голямата безизходица спечели оправдание; нека и ние го придобием (оправданието/смирението).

Ти обеща, Владико, че винаги ще противостоиш на мъдруващите, и ще подаваш Твоята благодат на смирените, Спасителю, затова на нас, които се смирихме, изпрати сега Твоята благодат.

Слава: Спасителят и Владиката винаги ни издига към свети висини, като показа възвишеността на смирението, когато уми с ръцете Си нозете на учениците. 

И сега, Богородичен: Като родила непристъпната Светлина, Дево, разпръсни тъмнината на душата ми със светъл блясък и ръководи живота ми към пътищата на спасението!

Песен 5

Ирмос:  Рано бързам към Тебе, Който се обличаш със светлина като с дреха (Пс.103:2), и Ти казвам: просвети помрачената ми душа, Христе, защото единствен си добросърдечен.

Господ на славата, който прие безславна форма, доброволно, без чест виси на дървото, като промисля неизказано за мене божествена слава.

Ти ме преоблече в нетление, Христе, нетленно вкусвайки в плът тлението на смъртта, и възкръсвайки на третия ден от гроба.

Богородичен: Ти роди безсеменно Христос, Който е нашата правда и изкупление, Богородице, като освободи от клетвата природата на нашия праотец (Адам).

Песен 5: Божиим светом Твоим Блаже:

Нека побързаме да подражаваме на добродетелите на фарисея и да пожелаем смирението на митаря, като ненавиждаме у всеки от тях неуместното: безумието и пагубата на прегрешенията.

Пътят на добродетелта се оказа напразен, защото фарисеят го съчета със самомнение; митарят пък, напротив, взе за свой спътник възвисяващата добродетел – смирението.

Фарисеят си мислеше, че кара колесницата на добродетелите; но митарят, по-бърз от лидийски колесници, пеша го изпревари, защото той съчета плача със смирението.

След като с душата си разбрахме притчата за митаря, нека да подражаваме със сълзи, като принесем съкрушен дух пред Бога и измолим прощение на греховете.

Слава: Да захвърлим далеч от себе си тщеславната, злобна, горделива и дръзка фарисейска природа на яростното самохвалство, за да не се оголим от Божията благодат.

И сега: Богородичен: Жезълът на силата, Добра, изпрати на всички нас, които прибягваме към тебе, и дай ни да покорим всички противници около нас и ни избави от всяка вреда.

Песен 6

Ирмос: Владико Христе, укроти бушуващото от душегубни вълни море на страстите и като милосърден вдигни ме от тлението.

Подхлъзна се в тление нашият праотец, Владико Христе, като яде забранен плод, а сега отново е изведен към живот чрез Твоите страдания.

Ти, Владико Христе, Който си животът, слезе в ада и унищожи този, който ни погубва, като чрез тлението (Си) ни дари възкресението.

Богородичен: Девата роди и след раждането остана чиста; като наистина девствена Майка, понесе Онзи, Който държи в ръцете Си всичко.

Песен 6: Житейское море:

И митарят и фарисеят тичаха в състезанието на живота, но единият удържан от срамно високоумие потъна, докато другият чрез смирение се спаси.

Живеейки в скромност нашия живот, нека подражаваме на мъдростта на митаря: нека бягаме от омразната самонадеяност на фарисея и ще бъдем живи.

Нека следваме пътищата на Иисус Спасителя и Неговото смирение, в желанието си да постигнем вечното жилище на радостта, и ще се заселим в земята на живите.

Ти показа, Владико, на Своите ученици извисяващо смирение, като се препаса с кърпа около кръста, изми нозете им и ги научи да подражават на примера Ти.

Слава: Фарисеят прекара живота си в добродетели, а митарят в грехове. Но първият, поради безумна гордост, отстъпи от смирението; а другият се издигна, като се показа смирен.

И сега, Богородичен: Бях създаден гол в невинност и простота, но врагът ме облече с дрехата на греха и грубостта на плътта. А сега пък съм спасен, Девойко, чрез твоето застъпничество.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Втори кондак от Триода, гл. 3: Да принесем митарски въздишки пред Господ и да пристъпим към Него ние, грешните, като към Владика, защото Той иска да се спасят всички хора, дава прошка на всички каещи се, тъй като заради нас се въплъти Бог, събезначален на Отец.

Икос: Братя, нека всички се смирим, с въздишки и ридания да бием върху нашата съвест, та после, при вечния съд, да не бъдем осъдени, а да получим опрощение, защото там ще имаме истинско облекчение, за което сега нека се помолим: да няма болка, скръб и дълбоки въздишки там, в дивния рай, сътворен от Христос, Който е Бог, събезначален на Отец.

Синаксар (кратка версия): В този ден празнуваме (виж календарчето). На този ден си спомняме притчата за митаря и фарисея от светото Евангелие на евангелист Лука (18: 10-14). 

За Триода: 

Създателю на всичко на земята и на небето,

както получаваш трисветата песен от ангелите,

така също приеми Триода (трипеснеца) от нас човеците.

На митаря и фарисея:

Ти, който живееш по фарисейски, стой далече от храма,

защото в него е Христос, там се приема смиреният.

В този ден с Божия помощ започваме Триода, който красиво и както подобава съставили и изпели много свети и богоносни наши отци, украсени с добродетели и ръководени от Светия Дух. По молитвите на всички Твои свети песнописци и на (дневния светия), Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.

Синаксар (пълна версия):

В настоящия ден, с Божията помощ, започваме Постния Триод или Трипеснец, съставен от светите и богоносни отци, които вдъхновени от Светия Дух, оформили тази богослужебна книга от красиви духовни песнопения. Първи положил началото на Трипеснеца великият химнограф св. Козма Маюмски (†743 г.), който в чест на Светата и Живоначална Троица написал канони от по три песни за Великата и Свята Седмица на Христовите страдания, като е съчинил и кратък акростих съответно за всеки ден от тази Седмица. По негов образец и други свети отци, като св. Теодор (†826 г.) и  св. Йосиф (†830 г.) Студити, написали трипесенни канони за останалите седмици на Св. Четиридесетница, които първо влезли в практиката на Студийския манастир. Освен това, те съставили и подредили песни, които заимствали и от други книги на отците. И тъй като според Триода, неделята е първи, както и последен или осми ден на седмицата, те предписали първата песен на канона да се пее във втория ден от седмицата, сиреч понеделник. Втората песен се пее в третия ден – т.е. вторник, третата – в сряда, четвъртата – в четвъртък, петата – в петък, а шестата и седмата – в събота. Останалите осма и девета песни се пеят всеки ден и така през цялата седмица се пеят по три песни на утринното богослужение, с изключение на съботата, когато песните са четири, и неделята, когато се пее цял канон (без втора песен). В Триода има и служби, които съдържат канони не само от по три песни, но понеже повечето от тях са именно трипесенни, особено през Страстната седмица, затова книгата носи това наименование.

В Постният Триод са излети покайните сълзи, въздишките и сърдечното съкрушение на вдъхновени от Светия Дух боголюбци и богопросветени песнотворци, които съставили тази богата съкровищница на вярата и покаянието, извор на благодатни сили за богоугоден живот и спасение. Според премъдрия замисъл на светите наши отци, Постният Триод накратко излага всички Божии благодеяния към нас от самото начало. Той ни напомня за нашето сътворение от Бога, за изгонването ни от рая поради отхвърлянето на заповедта, дадена ни за познание и вкусването на забранената храна и че това изгонване стана чрез завистта на древния злодей – змията и врагът, който бе свален поради гордост; напомня ни се как пребъдвахме далеч от райските блага, водени от дявола; и как Синът и Словото Божие пострада по Своето милосърдие, слизайки от небесата и вселявайки се в Девата, за да стане Човек заради нас и да ни покаже чрез живота Си възхождането към небето, преди всичко чрез смирението, и после чрез поста и отхвърлянето на злите помисли и чрез всички Свои дела; как Той пострада, възкръсна и пак възлезе на небето, и изпрати Светия Дух на Своите ученици и апостоли, и как всички те Го проповядваха като Син Божи и съвършен Бог; напомня ни се също, че на божествените апостоли съдейства благодатта на Светия Дух, чрез която от краищата на вселената са събрани всички светии, за да изпълнят горния свят, което е и замисълът на Твореца от самото начало.

Великият пост или Св. Четиридесетница се предхожда от три подготвителни седмици – на митаря и фарисея, на блудния син и на Страшния съд. Те са положени от светите Отци като подготвителни уроци за подбуждане към духовното усилие на поста и за отстраняване на нашите порочни навици.

В първата подготвителна неделя, която празнуваме днес, св. отци на Църквата ни предлагат за поука притчата за митаря и фарисея, и наричат следващата седмица предварителна или встъпителна. Защото тези, които желаят да встъпят в телесна битка на бойното поле, първо получават от своите началници време преди битката, за да почистят и подготвят оръжията си, да устроят добре останалите си дела и така, отстранявайки от пътя си всички пречки, с усърдие да се устремят към подвига. Често преди битка те си разказват истории и притчи, за да подтикнат душите си към ревност, отблъсквайки леността, страха, унинието и всяко друго неподходящо чувство. Така и божествените отци предизвестяват за наближаващия пост като оръжие срещу демонските пълчища, за да очистим душите си от всяка страст и от отровата на злите дела, натрупана от дълго време. И тъй, нямайки още тези блага, нека се потрудим да ги придобием и въоръжавайки се както е потребно, да са подготвим за подвига на поста.

Първо оръжие сред добродетелите са покаянието и смирението, а пречка пред придобиването на великото смирение са гордостта и високомерието. Затова отците първо ни излагат настоящата достоверна притча от Евангелието, като ни поучават да отбягваме фарисейската гордост и надменност и да развием у себе си противоположните им добродетели, които притежаваше митарят – смирението и покаянието. Защото първата и най-голяма страст е гордостта и самопревъзнасянето, тъй като чрез нея дяволът падна от небето преди още да ги има звездите и бе хвърлен в тъмнината. Затова и нашият родоначалник Адам, вкусвайки от храната, бе изгонен от рая. Чрез този пример св. Отци ни учат да не се гордеем със своите достижения и да не се превъзнасяме над ближния, а да бъдем винаги смирени, защото Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат. По-добре е съгрешаващият да се покае, отколкото добродетелният да се възгордява. Христос каза: „Митарят отиде у дома си оправдан повече, отколкото фарисея.“ Тази притча разкрива, че никой не трябва да се възгордява, дори и да върши праведни дела, но следва да бъде винаги смирен и от сърце да се моли на Бога, защото макар и да пада в най-големи грехове, спасението му не е далеч.

По молитвите на всички твои светии–песнописци, Христе Боже, помилуй ни. Амин.

Песен 7

Ирмос: Превъзнесеният Господ на нашите отци угаси пламъка, ороси момците, които Му пееха в един глас: Боже, благословен си!

Покрил си се с плът като стръв, с Твоята Божествена сила си извлякъл змията, като издигаш тези, които ти пеят: Боже, благословен си.

Невместимият, Който даде на огромната земя да съществува, лежи по плът в гроба; на Него всички пеем: Боже, благословен си.

Богородичен: Едно по ипостас, но в две естества си родила въплътения Бог, Всенепорочна, Комуто всички възпяваме: Боже, благословен си.

Песен 7: Росодательну убо пещь:

Надменен от делата на оправданието, фарисеят, който се хвалеше безмерно, се превъзнесе с мрежите на дивото тщестлавие, а пък митарят, като се възнесе с лекото крило на смирението, се приближи до Бога.

Използвайки смирението като стълба, митарят се издигна до небесната висота, а жалкият фарисей, който се възнасяше от гнила гордост и безумие, слезе до дъното на ада.

Хващайки праведните, лукавият чрез действието на тщеславието ги ограбва, като връзва грешните с мрежи на отчаянието; но ние ще се избавим и от двете тези злини, като ревностно подражаваме на митаря.

В молитва към нашия Бог нека паднем ние, верните, със сълзи и горещи въздишки, подражавайки на възвишеното смирение на митаря, като пеем: благословен си, Боже на нашите отци!

Слава: Наставлявайки учениците, Ти заповяда, Учителю, да не бъдат високомерни, а ги научи да следват смирените, Спасителю. Затова ние, верните, викаме към Тебе: благословен си, Боже на нашите отци!

И сега, Богородичен: Знаем те, Чиста, че си красотата на Яков и божествената стълба (Бит. 28:12), която той видя преди, изправена от земята до небето, (която) низвежда отгоре въплътения Бог, и възвежда отново смъртните там.

Песен 8

Ирмос: Момците в пещта съставиха всемирен хор и пееха на Тебе, Твореца на всичко: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте вовеки.

Ти се помоли за чашата на доброволните спасителните страдания сякаш не са доброволни: две воли на двете същности, които носиш във вековете, Христе.

С Твоето слизане в ада, Христе, той избълва всички, които бяха мъртви поради древната измама, и който Те превъзнасят през всички векове.

Богородичен: Тебе, която неизказано и в девство роди богочовешки Господ (само) чрез дума, ние, всичките Му дела, Дево, те благославяме и превъзнасяме през всички векове.

Песен 8: Из пламене преподобным:

Като изстена в своето смирение, митарят намери Господа милостив и се спаси; а чрез злото хваление на многоречивия език фарисеят отпадна от праведността.

Да избягваме, вярващи, надутото самомнение на фарисея и изтъкването на праведността му, като се стремим към нрава и смирението на митаря, който основателно е помилван.

Верни, нека кажем думите на митаря в светия храм: Боже, бъди милостив към мене! За да можем с него да получим прошка и да се избавим от пагубното хвалене на фарисея.

Всички ние да поревнуваме въздишките на митаря и, разговаряйки с Бога, да Му възкликнем с горещи сълзи: Човеколюбецо, ние съгрешихме! Милосърдни, състрадателни, очисти ни и спаси!

Да благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Бог наклони (ухо) към стенанията на митаря, като го оправда, така показа на всички винаги да се покланят, с въздишки и сълзи да искат прошка на греховете.

И сега, Богородичен: Не познавам друга застъпница освен тебе, затова те предлагам за моя посредница пред Този, Когото роди, чиста и непорочна. Освободи ме от всички скърби.

Песен 9

Ирмос: Исаие, ликувай, – Девицата зачена в утробата и роди Син Емануил (Ис.7:14), Който е Бог и човек. Изток е името Му. Него величаем, а Девицата облажаваме.

Ти, Владико Христе, прие от утробата на Девата в себе си природата на падналия човек, напълно се присъедини към нея, но изобщо не си участвал в греха: Ти освободи всички от тлението чрез пречистите Твои страдания.

Откакто Твоята божествена кръв се изля за нас от Твоите пречисти и животворящи ребра, Владико Христе, тогава идолската жертва престана, а цялата земя Ти принася хвалебна жертва.

Богородичен: Не безплътен Бог, нито отново просто смъртен човек роди чистата и нескверна Девица, а съвършен човек и в действителност съвършен Бог. Него величаем  с Отца и Светия Дух.

Песен 9: Бога человеком:

Получили от Христос образец за спасение – смирението като път към извисяване, нека да подражаваме на поведението на митаря, като отхвърлим надалеч гордото високомерие и чрез смирени помисли да умилостивим Бога.

Да отхвърлим гордостта от душите си, да придобием праведен характер чрез смирение; да не се стремим да се оправдаваме, а да намразим заблудата на тщеславието и с митаря да се помолим на Бога.

Нека като митаря да отправяме молитви за милост към Твореца, отвръщайки се от неблагодарните молитви на фарисея и самохвалните възгласи, които произнасят присъда над ближния, за да привлечем към себе си Божията милост и светлина.

Оттегчен от голямо множество грехове, надминах митаря с изобилие от пороци и придобих високомерието на самохвалния фарисей, от всякъде опустях от всички добродетели: Господи, пощади ме.

Удостой с Твоето блаженство тези, които заради Тебе са придобили смирен дух: защото основата на Твоето учение е да Ти принасяме съкрушен дух; приемайки ги, Спасителю, спаси тези, които Ти служат.

Слава: Някога митарят влезе в храма с вяра да се помоли на Бог и беше оправдан; като се приближи с въздишки и сълзи, със съкрушено сърце, и очистен свали от себе си цялото бреме на греховете.

И сега, Богородичен: Дай ни да те възпяваме, славим и превъзнасяме, достойно да те почитаме, Пречиста, и да величаем твоята Рожба, единствена благословена, защото Ти си похвала на християните и благоприятна молитвеница пред Бога.

Катавасии от Триода на 1-ва и 4-та неделя (до 8-ма песен), гл 6:

Песен 1

Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.

Песен 3

Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Песен 4

Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както  подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.

Песен 5

Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.

Песен 6

Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

Песен 7

Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресно Евангелие.

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (пее се)

Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери 

Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.

И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.

Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

9-та песен от катавасиите, гл. 6 

Бога человеком невозможно видети

За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските войски не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те ублажаваме.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 5:

Гл. 2: Когато Христос, Който е животът и пътят, от мъртвите стана, Той вървеше с Лука и Клеопа, които го познаха, когато преломяваше хляба в Емаус. Душите и сърцата им в тях горяха, докато Той разговаряше с тях по пътя, и им тълкуваше в писанията всички неща, които беше претърпял. С тях извикайте, че Той възкръсна и се яви на Петър.

Светилен от Триода, гл.2

Слава: Да избягаме от отвратителната надменност на фарисея и да се научим на прекрасното смирение на митаря, за да се извисим като него и заедно с него да извикаме към Бога: смили се над Твоите раби, Христе Спасителю, Който по Своя воля се роди от Дева и претърпя кръстна смърт, като със Себе Си възкреси Твоя свят чрез божествената Си власт.

И сега, Богородичен: Създателят на творението и Бог на всичко прие човешка плът от твоята непорочна утроба, всевъзпявана Богородице, и обнови цялото мое тленно естество, след раждането Той те остави такава, каквато беше преди да Го родиш, затова всички с вяра те величаем и казваме: радвай се, славо за света.

Хвалитни стихири

Глас 5, Всякое дихание

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9)

Господи, въпреки че гробницата е била запечатана от беззаконници, Ти излезе от гроба, точно както Си роден от Богородица. Твоите безплътни ангели не знаеха как се въплъти; нито войниците, които Те пазеха, не усетиха, когато възкръсна. Защото и двете тайнства бяха запечатани за тези, които изпитват, но чудесата са разкрити на тези, които вярно почитат тайнството, което възхваляваме; въздай ни радост и голяма милост.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)

Господи, след като си разбил вечните решетки и скъсал връзките, възкръснал Си от гробницата и остави погребалните дрехи зад Себе Си като истинно свидетелство, че наистина Си бил погребан три дни, и избърза към Галилея, пазеният в пещерата. Велика е Твоята милост, неразбираеми Спасителю, помилуй и спаси нас.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Господи, жените хукнаха към гроба, за да видят Тебе, Христос, Който пострада заради нас. Когато дойдоха, намериха ангел, седнал на камъка, който се отмести от страх, и той им извика, казвайки: „Господ възкръсна. Кажете на учениците, че възкръсна от мъртвите, Този, Който спасява душите ни“.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Господи, както излезе от запечатания гроб, така влезе през заключените двери при Твоите ученици. Ти им показа нараняванията, понесени от Твоето тяло, които с много страдания прие, Спасителю. Въпреки, че от потомството на Давид, Ти претърпя рани, но като Син Божи, Ти освободи света. Велика е твоята милост, неразбираеми Спасителю, помилуй и спаси нас.

От Триода, гл. 1.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Братя, да не се молим фарисейски, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде доведен до смирение; нека се смирим пред Бога, както направи митарят, и чрез пост извикаме към Него: „Боже, очисти нас, грешните“.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Фарисей, обхванат от самомнение, и митар, приведен в покаяние, пристъпиха към Тебе, единствения Владика, но единият, понеже се хвалеше, беше лишен от благословия, а другият, без да каже нищо, се удостои с Твоите дарове. Подкрепи ме в такива въздишки, Христе Боже, защото си човеколюбив.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Глас 3: Като проумееш разликата между митаря и фарисея, душо моя, намразѝ гордия глас на единия и пожелай покайната молитва на другия, и извикай: Боже, смили се над мене, грешния, и ме помилвай.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Да възненавидим хвалещия се глас на фарисея, верни, и да пожелаем покайната молитва на митаря, да не бъдем надменни, но да се смирим и с умиление да извикаме: Боже, смили се над нашите грехове.

Слава, от Триода, глас 8: Фарисеят, който оправдаваше себе си, като се хвалеше с делата си, Ти осъди, Господи, а оправда митаря, който се смири и с въздишки просеше помилване, защото не одобряваш самохвални мисли и съкрушените сърца не презираш; затова и ние в смирение падаме пред Тебе, Който пострада заради нас: дай ни опрощение и голяма милост.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

————————————————————————————-

На Литургията

Възкресен тропар, глас 5:

Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение.

Кондак от Триода, гл. 4

Нека бягаме от приповдигнатия език на фарисея, а да се поучим от смирените думи на митаря, като с въздишка извикаме: смили се над нас, единствен Миролюбецо.

Апостол: 2 Тим. 3:10-15 (с. 299), 

Чедо Тимотее, ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.

Литургийно евангелие Лк 18:10-14 (с. 158)

Господ каза следната притча: двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Забележка: През седмицата от тази неделя до Неделя на блудния син в сряда и петък не се пости.