Предпразненство на Рождество Христово

Предпразненство на раждането по плът на нашия Господ, Бог и Спасител – Иисус Христос. 

И паметта на свети свещеномъченик 

Игнатий Антиохийски Богоносец.

Само от минея.

НА ВЕЧЕРНАТА

Господи, воззвах (Пс. 140), на 10, глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Стихири на предпразненството, глас 1. Самогласни, от св. патр. Анатолий:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Да празнуваме от сега, хора, предпразника на Рождество Христово, и като издигнем ума си нависоко, духовно да се изкачим до Витлеем. Нека с очите на душата си да видим Богородица, която бърза към пещерата, за да роди нашия Господ и Бога на всички, Когото Йосиф като видя, помисли, че вижда човек като дете, повит в пелени, но от всичко, което се случи, той откри, че Младенеца е истинският Бог, Който дарява на душите ни голяма милост.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Да празнуваме от сега, хора, Рождеството Христово, и като издигнем ума си нависоко, духовно да се изкачим до Витлеем и да видим великото тайнство в пещерата, защото Едем се отваря, когато Бог излиза от чистата Дева, оставайки същият съвършен Бог и съвършен Човек. Затова с висок глас да възкликнем: Свети Боже – Отче безначален, Свети крепки – въплътен Сине, Свети Безсмъртни – утешителни Душе: Света Троице, слава на Тебе!

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Слушай, небе, и внимавай, земьо: ето Синът и Словото на Бог и Отец идва по благоволението на Родилия Го да се роди без страдания и със съдействието на Светия Дух от Девойка, не познала мъж; Витлееме, приготви се, Едеме, отвори вратата, защото Вечносъществуващият става това, което не е бил, и Създателят на цялото творение се създава; Той дава на света голяма милост.

Други стихири, на светеца, глас 4. Подобен: Зва́нный свы́ше:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Ти заслужено си наречен „Богоносец“, когато Владиката те прегърна като милостив, блажени Игнатие, премъдро разкриващ небесните догмати, и тогава получи пресветъл лъч, и като гъба попи водата от бездната на просветлението; затова ти последва стъпките на Христос, нашия Бог, Когото моли да спаси и просвети нашите души.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Когато спасителната любов възпламени душа ти, свети отче, и когато ти беше наранен от съвършена любов, и те водеше да отидеш при Господаря, тогава ти произнесе онези паметни думи: „аз съм пшеницата на Твореца, и затова зъбите на зверовете трябва да ме смелят, за да бъда най-чистия хляб на Словото и наш Бог“, Когото моли да спаси и просвети душите ни.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Игнатие, който явяваш свещените неща, ти се разпна заедно с Христос, когато възкликна с боговдъхновените думи: моята Любов (Христос) беше разпнат и аз много бързам да се приобщя към Неговото страдание; затова ти, блажени, като сияещо слънце се устреми от изтока към запад и украсен с венеца на царството си доведен при Христос; Него моли да спаси и просвети душите ни.

Слава, глас 8, от св. патр. Анатолий:

Като прегърна твоя възжелан Христос, ти получи награда, богоносни Игнатие, като с твоята кръв си запечатал свещеническото дело на Христовото благовестие. Затова като стана пшеница на безсмъртния Сеяч, смляно от зъбите на зверовете, ти Му се принасяш като сладък хляб. Блажени страдалче, моли се за нас!

И сега: Приветствай, Витлееме, Божия град-майка, защото тя идва да роди в тебе незалязващата Светлина. Ангели, удивете се на небето; хора, прославете на земята; влъхви, принесете своя преславен дар от Персия; пастири, като свирите, изпейте най-сладко трисвятата песен. Всичко, що диша, да хвали Господа, който прави всичко.

Ако се случи предпразненството на Рождество Христово в събота: В петък вечерта не се пее първия Богородичен на водещия глас. Същото е и в предпразненството на светото Богоявление.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, на деня.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, самогласни за предпразненството, глас 2.

Киприаново: Ето, времето на нашето спасение се приближи, приготви се, пещера: Девата се приближава, за да роди. Украси се и се весели, Витлееме, земя на Юда, защото нашият Господ изгря от тебе. Чуйте, планини и долини, и съседни земи на Юдея: Христос идва да спаси човека, който създаде като човеколюбив.

Стих: Бог от юг ще дойде, и Светият от планината покрита с гъсти гори. (Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. По бълг. превод на Авакум 3:3)

Витлееме, земя на Юда, светло приготви божествената пещера, в която Бог ще се роди в плът от светата Дева, която не познаваше мъж, за да спаси нашия род.

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Авакум 3:2А.

Андрей Пирски: Дойдете всички, за да празнуваме с вяра предварително Христовото раждане, и като звездата да възнесем духовна песен, с пастирите да пеем славословията на мъдреците: от девствена утроба идва Спасението на човеците, за да призове верните.

Слава, глас 1, на св. Игнатий. Студитово:

О, каква твърда като диамант е твоята душа, блажени Игнатие! Имал си неотслабващо желание по твоя истински Възлюбен и си казал: не гори в мен материален огън, а Живата вода, която говори в мен и ми казва отвътре: дойди при Отца. Тъй възпламенен от Божия Дух, ти избра зверове, които бързо да те отделят от света и да те изпратят при желания Христос, Когото моли да спаси душите ни.

И сега, глас 1: Да предпразнуваме, хора, Христовото раждане и като издигнем ума си към Витлеем, да възнесем мислите си и да видим с душевните си очи Девата, идваща да роди в пещерата Господа на всички и наш Бог, Когото Йосиф видя като чудо на чудесата, като мислеше, че вижда човек, въпреки че беше повит като детенце в пелени, той разбра, че става дума за истинския Бог, Който дарява на душите ни велика милост.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар на св. Игнатий, глас 4:

Съпричастен и по нравите, и наместник на апостолския престол си бил, в молитва си виждал видения, Боговдъхновени. Ти със словото на истината си управлявал, и заради вярата до кръв си пострадал, затова моли Христа Бога да се спасят нашите души!

Слава, и сега, на предпразненството, глас 4:

Приготви се Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се Ефрате, понеже дървото на живота процъфтява в пещерата от Дева, чиято утроба се показа духовен рай, в който е божественото наслаждение, от него, като ядем, ще бъдем живи и не ще умрем, като Адам. Христос се роди, за да възстанови падналия преди образ.

———————————————————

УТРИННА

Бог Господь, на глас 4 

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, на предпразненството, глас 4:

Приготви се Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се Ефрате, понеже дървото на живота процъфтява в пещерата от Дева, чиято утроба се показа духовен рай, в който е божественото наслаждение, от него, като ядем, ще бъдем живи и не ще умрем, като Адам. Христос се роди, за да възстанови падналия преди образ. (2 пъти)

Слава, на св. Игнатий, същия глас.

Съпричастен и по нравите, и наместник на апостолския престол си бил, в молитва си виждал видения, Боговдъхновени. Ти със словото на истината си управлявал, и заради вярата до кръв си пострадал, затова моли Христа Бога да се спасят нашите души!

И сега, отново на предпразненството:

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, глас 1. Подобен: Гроб Твой, Спа́се:

Весели се, Витлееме, готви се, Ефрато, защото идва да се роди агницата на великия Пастир, Когото носи в утробата си. А мъдреците, които предвиди­ха появата, заедно с пастирите пееха с праведни сърца.

Слава, и сега:

Приклонилият небесата, и Вселилият се в Дева, идва да се роди по плът във Витлеемска пещера, както бе написано, а бидейки Младенец, младенците в утробите оживява. Затова и сега, радвайки се, всички да Го посрещнем с праведни сърца.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, глас 4. Подобен: Ско́ро предвари́:

Деви, започнете девическата радост; майки, възхвалете провождането на майката на Христа, нашият Бог; мъдреци, ангели и пастири, които сте с нас, ето, идва в град Витлеем Дева да роди Сина на предвечният Бог, Който спасява света от тление.

Слава, и сега, глас същия:

Радвай се, Сионе; Витлееме, разхубави се: защото Управителят на всички изпрати звезда да възвести Своето неописуемо слизане. Въпреки, че от Него треперят небесните сили, то наистина, неизменно ще се роди от Дева единственият Човеколюбец.

50 псалом – чете се.

Два канона:

Канон на предпразненството, глас 1, чието краегранесие е: Пое́тся сия́ предпра́зднственная. Ио́сиф. (Това се пее преди празника. Йосиф)

Песен 1

Ирмос: Да запеем всички победна песен на Бога, Който направи дивни чудеса с високата Си ръка и спаси Израиля, и така се прослави.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Да започнем днес да празнуваме раждането на Христос, роден по плът от Майка девица във Витлеемската пещера заради голямата Си милост.

Предвечния Бог, видим като Младенец, в пелени се повива и в ясли се полага, но ме освобождава от греховните окови. Слава на Неговата сила!

Богородичен: Едем се отваря за Тебе, Владико, Който се роди по плът в град Витлеем от божествената млада Дева, затова възпяваме Твоето дивно провидение.

Друг канон, на свети Игнатий, глас и ирмос същия.

Творение на преподобни Андрей Критски.

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Да се насладим, защото мъченикът Игнатий свято призовава Църквата Христова светло да отпразнува неговото многовъзпявано страдание.

Ти, Игнатие, си най-ярката светлина на Църквата, като просветляваш всички краища на земята, и осветяваш запада с идването си от изток.

Ти се уподоби на Павел в местата на страданията, Игнатие, и като пленник не си тъгувал, но укрепяваше Христовата Църква с чести послания.

Всички възпяваме преславната ти памет, блажени Игнатие, и с песни възхваляваме Този, Който увенча твоята всепочитана глава, богоблажени.

Слава: „Да разкъсат тялото ми, да се лее кръвта ми, с желание бързам готов за зверовете, да се украся разкъсан, готов съм и на огън, и на меч, и да бъда погълнат“, – така викаше мъченикът.

И сега, Богородичен: Приготви се, Едеме, защото Ефрата (Витлеем) е готов за Твореца, Който заради голямото Си добросърдечие ще се роди от майка девица във Витлеемската пещера.

* Ефрата е друго име за Витлеем в Ст. Завет

Песен 3

Ирмос: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“ (Пс. 117:22), Той е камъка, върху него Христос утвърди Църквата, която изкупи от езичеството.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Нека цялото творение пее песента на предпразника на Родения от Отца преди денница, Който сега от Девата неизказано просия, и се роди в плът във Витлеем, поради голяма милост.

Вече изгря звезда от племето на Юда и като узнаха за нея, мъдреците тръгнаха на път от изток и бързаха да стигнат и да видят Христос, роден по плът във Витлеем.

Богородичен: Чрез Светия Дух Исайя узна за въплъщението на Христос и ясно предсказа: от Девица се ражда Дете (Ис. 7:14) – Господ за наше възраждане и властта е на раменете Му (Ис. 9:6).

На светеца. Ирмос същия

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Ти стана образец на свято страдание, отче, кула на търпението и правило на мъжеството, стълб на Църквата и утвърждаване на вярата, и пример на добродетелите, защото заради святото страдание Христос те увенча.

Наистина с право си наречен Богоносец, отче, защото още като дете на ръце те е носил Господ и ни е заръчал: заради Мене бъдете като това дете.

„Аз съм чиста Божия пшеница“, казал си, отче, „бързам да бъда смлян от диви зверове, да бъде разкъсано моето тяло, да бъдат изядени членовете ми и да бъда храна на зверовете, за да стана чист хляб пред Бога“.

Свещено премина дивното поприще на мъченията и прояви по-дивно мъжество от всички пострадали преди, защото гореше от любов към Този, Който неотстъпно ни обича и като огън е обхванал душата ти.

Слава: Непрекъснато горящ с душата си, свещеномъченикът викаше радостно с любов сред страданието: следвам Христос и с Христа съм разпнат, и вече не аз живея, но само Христос живее в мен.

И сега: Богородичен: Дойди, Исайе, извикай: ето, Девата носи в тялото си Спасителя на целия свят, за да го роди в пещерата, а името на новороденото ще бъде Иисус, защото Бог е с нас, Емануил* и Саваот**.

* с нас е Бог.

** който е над небесните войнства.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на предпразненството, гл. 3: 

Девата днес идва да роди неизказано предвечното Слово в пещерата. Ликувай, цяла земьо, щом си чула, прослави заедно с ангелите и пастирите Този, Който иска да се яви като Младенец – предвечният Бог.

Икос: О, истинско, страшно и неописуемо с думи чудо! Бог, заради желанието Си да дава на всички, за да съществуват, в утробата на светата Дева влезе, и идва да се роди в пещера, и в ясли да се положи. Звездата над мъдреците Го проповядва, а те, като отиваха да Му се поклонят с дарове, отдалече привличаха със своето бързане последователите на пророчеството на Валаам, който казва: звезда ще предвъзвести младото отроче, предвечният Бог.

Седален на св. Игнатий, глас 3. Подобен: Красоте́ де́вства:

От Христа Бога си бил ръкоположен и си просветил свещеническата си одежда, като получи свидетелството на истината, Богоносецо; ти раздразни зверовете, за да те отделят от този свят, подобно на чудния апостол Павел. Затова и ти, отче, достойно в Рим си умрял от мъчение.

Слава, глас 8. Подобен: Прему́дрости:

От изток ти блесна като звезда и с лъчите на словата освети, просвети целия свят и прогони тъмнината, и като Павел смело завърши живота си, претърпя страдания между езичниците и в градовете. Така ти беше смлян като пшеница от зъбите на зверовете, блажени, и стана жертвен принос на своя Господ, богоносни Игнатие; затова се моли на Христа Бога, да дари прошка на греховете на всички, които празнуват с любов твоята свята памет.

И сега: От утробата на Отца, преди вековете, неслятото Божие Слово е изгряло и в наше време идва безсеменно от твоята утроба, Пречиста, за да вдигне онези, които са паднали ужасно в миналото и ги издигне до старата слава, защото е милосърден. Неговото раждане е предшествано от войнства на безплътните и те тържествено възвестяват на човеците песните на победата, викайки: слава на Бога, Който ни е дарил с мир и според волята Си разруши крепостта на враждата.

Песен 4

Ирмос: Ти, пророче Авакуме, видя с духа си въплъщението на Словото, което проповядваше като пееше: когато наближат годините, ще бъдеш разпознат, и когато дойде времето, ще се покажеш. Слава на силата Ти, Господи.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Планини, хълмове и дъбови гори, реки и морета, и всичко що диша, танцувайте весело, защото сега се приближава спасението – Иисус ще се роди от Дева в град Витлеем.

Вземи псалтира, пророче Давиде, и пей ясно чрез Светия Дух, че се роди от Девата и възсия от утробата на Отца, още преди денница, Господът на славата, Христос Бог.

Как може една малка и много мизерна пещера да приеме Тебе, Словото родено в плът? Как може да си повит в пелени Ти, Който обличаш небето в облаци? Как може да лежиш като дете в ясли на безсловесни животни?

На светеца. Ирмос същия

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Отведен като затворник, ти с блясъка на своите подвизи озари земята, свещени Игнатие, защото като слънце от изток премина и сияйно освети целия запад с лъчите на мъчението си.

Подобно на Павел и ти беше окован от словесни зверове, вървеше към Рим, мъдри Игнатие, но дори когато беше вързан, ти не спря да укрепяваш Църквата, като пращаше до всички градове, на всички Христови йерарси да дерзаят.

Страдалецо, ти извика: бързам да бъда Христов, единствено Христос обичам, защото целият съм Христов, към Него се стремя, до Него бързам да стигна и затова търпя всичко – огън и меч, и зверове, за да стигна до Него.

Страданието ми е сладко, обичам оковите заради Желания, – ти извика, страдалецо, – гоненията ми са по-сладки от отечеството и моето раздробяване е повече от всяко веселие, а болките за мен са повече от всяко телесно здраве.

Устите на зверовете да ме разрежат и утробите им да ми бъдат гроб, – ти извика, страдалецо, – никой да не ме жали и никой да не ме освобождава, защото искам да бъда смлян като пшеница и да стана чист хляб на Бога.

Богородичен: Бидейки Бог, Ти заради нас поиска да се родиш в земна пещера, Благи, от добросърдечие се смири до нашата нищожност и се роди въплътен от Девата, като остана единствен Син по Баща и майка.

Песен 5

Ирмос: Твоят мир ни дай, Сине Божи, защото друг бог освен Тебе не знаем, с Твоето име се именуваме, тъй като си Бог на живите и мъртвите.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Нека облаците радостно пръскат сладост, защото Господ вече наближава да се роди като Младенец от чистата Дева в бедна пещера.

Танцувайте сега, Божии пророци, защото Христос, който е Истината, идва да изпълни проповедта на вашия божествен език, да се роди като Младенец.

Богородичен: Отвори се най-после, Едеме, отдавна заключен за мен, за да видя Христос като дете в плът, Който иска да се роди в град Витлеем от млада Дева.

На светеца. Ирмос същия

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Такъв Първосвещеник ни трябваше: мъдър, свят, верен, неосквернен, незлобив (Евр. 7:26), – викаше Павел, и описа предварително светия пример на твоите свети качества.

Въпреки че бе вързан, воден да пострадаш като архиерей и затворник за Христос, Игнатие, ти си писал до църквите и градовете, утвърждавайки всички в изповеданието на вярата.

Благочестиво си подражавал на учението на Павел и си претърпял всичките му страдания, достоен за удивление свещеномъчениче, светлина от изток и вечерница.

С окови на ръце, свещеномъчениче, ти пожела да се съревноваваш с Павел, като премина през света, за да се покажеш на всички като Божи човек чрез твоите свещени страдания.

Възпяваме твоите подвизи, с тамян и псалми честваме оковите ти, почитаме останките от твоите мощи, мъчениче, защото чрез свещените ти страдания те са като миропомазани с благоухание.

Богородичен: От тебе Бог стана подобен на хората, когато роди Младенеца заради нас, Богоневесто, а Той остана напълно неизменен, и Бог прие човешка плът за да бъде видян.

Песен 6

Ирмос: Подобно на пророк Йона и аз викам: спаси живота ми от погибел, Благи (Боже), и ме спаси, защото ти викам: слава на Тебе, Спасителю на света.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Небето с ярката звезда показва на звездогледачите на земята небесния Цар, Който заради нас сега е роден в Давидовия град (Лук. 2:4-11).

Пророкът красноречиво говори и вика: Витлееме, доме Ефратов (Мих.5:2), в когото Бог ще се яви от Девата, играй и се весели.

Богородичен: Във Витлеемската пещера Девата сега роди Господа и Твореца на всичко, и като човек Го повива в пелени и Го полага в ясли.

На светеца. Ирмос същия

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Я́ко вои́стинну Жела́теля возлюби́в неукло́нно и огнь и́же к Нему́ воспали́в разу́мне, Игна́тие, во́ду имел еси́ в тебе́ живу́щую и глаго́лющую.

Свиде́тельство твоей со́вести исполня́я, не удово́лился еси́, зря звере́й стремле́ния, не устраши́лся еси́, я́коже пшени́ца хотя́ члено́вными сомле́тися.

До́лгая твоя́ гоне́ния и нереши́мыя у́зы, я́же в Ри́ме терзания и огнь гони́телей в ничто́же вменя́л еси́, священному́чениче, за твоего́ Рачи́теля.

Вельми́ горя, страда́льче, любо́вию Христо́вою, ко огню́ искуше́ний я́ко на ро́су у́треннюю поте́кл еси́, О́наго пости́гнути сущо су́щаго Рачи́теля.

А́ще и пил еси́ Христо́ву ча́шу жажда́, но пре́был еси́ при́сно е́же пострада́ти, па́че е́же жи́ти. И вопия́л еси́: ничто́же мне сия́, ко е́же получи́ти мне е́же жи́ти.

Богородичен: Украси́ся, Витлееме, угото́вися, Ефрато: без ма́тере бо от Отца́ и без отца́ Ма́терию чревоно́сится и ражда́ется, спаса́я ны.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на св. Игнатий, глас 3. Подобен: Де́ва днесь:

Светоносният ден на Роденият в пещерата предпроповядва на всички твоите светли подвизи, защото жадувайки да се наситиш от Неговата любов, бързал си към зверовете да бъдеш изяден, затова и Богоносец си се нарекъл, Игнатие всемъдри.

Икос: Когато някога Авраам жертваше сина си, заколението бе предобраз на Вседържителя, Който сега бърза да се роди в пещера; а ти, богомъдри, целия себе си пренесе като заколение, и като си бил изяден от зверовете, си се явил като чиста пшеница пред твоя Творец, живейки вечно в небесните житници, и наслаждавайки се на твоите поклонници. Заради Него (Бога) целия свят си оставил, Богоносец си се нарекъл, Игнатие всемъдри.

В този месец, в двадесетият ден, празнуваме предпразненството на Рож­дество Христово и паметта на свети свещеномъченик Игнатий  Антиохийски Богоносец. 

Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: „ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“. Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. Свети Игнатий бил епископ на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил „мъж апостолски във всичко“ и че „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, както и че я превел през гоненията на император Домициан (81-96 г). Игнатий е третият Антиохийски епископ след свети апостол Петър и Евод. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви. Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна. През 107 г. загива мъченически в голям цирк в Рим, разкъсан от зверове. 

По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин!

Песен 7

Ирмос: Су́щим в пещи́ отроко́м Твои́м, Спа́се, не прикосну́ся, ниже́ стужи́, огнь. Тогда́ трие́, я́ко еди́неми усты́, поя́ху и благословля́ху, глаго́люще: благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Христо́во во пло́ти показу́я явле́ние, Иереми́я вопия́ше: на земли́, вопло́щся, Бог яви́ся; худо́жества же обре́те всяк путь, рожде́йся в Витлееме из Ма́тере.

Се из ко́рене Иессе́ева прозябе́ жезл, цвет, прозяба́ющ Христа́, и на нем, ны́не ражда́емем в верте́пе, Дух почи́ет ра́зума, и сове́та, и Боже́ственнаго ве́дения.

Да услы́шим словеса́ свяще́нная: Госпо́дь ражда́ется, Отроча́ ра́ди нас, его́же нача́льство на ра́ме бысть, и нарица́ется А́нгел Сове́та Вели́ка О́тча, Нача́льник Ми́ра – Христо́с.

На светеца. Ирмос същия

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Не имел еси́ огня́ любове́щна в тебе́, Игна́тие, во́ду же живу́ю па́че и глаго́лющую, во́ду зову́щую: гряди́ ко Отцу́; во́ду, теку́щую от жи́зни в жи́знь, преводя́щую нас.

Звере́й зу́бы, – глаго́лет, – да бу́дут мне меч, и ору́жия, и закла́ния; гроб же мне льво́вы утро́бы да бу́дут, и огнь да поя́ст мя пре́жде тли ко́жныя останки.

Мне сла́дка смерть, – глаго́лет, – сла́дка мне вся трудо́в боле́зненная, зве́рие ра́достни, огнь сей роса́ мне есть, а́ще е́же жи́ти воздержу́. Те́мже и тщу́ся умре́ти, да живу́ со Христо́м.

Е́же жи́ти мне не есть рачи́тельно в телеси́, ду́хом бо жи́ти жела́ю. Мне е́же жи́ти Христо́с, Боже́ственное рачи́тельство; к Нему́ иду́, Того́, – глаго́лет, – люблю, Того́ получи́ти наде́юся.

Богородичен: Проро́ком дре́вле прорече́нный, приближа́ется мне Младе́нец, из Де́вы рожде́йся, ра́дуется Ада́м, и прама́ти Е́ва боле́зней разреши́ся, и сликовству́ет Дави́д, ражда́ющия оте́ц.

Песен 8

Ирмос: Его́же ужаса́ются А́нгели и вся во́инства, я́ко Творца́ и Го́спода, по́йте, свяще́нницы, просла́вите, о́троцы, благослови́те, лю́дие, и превозноси́те во вся ве́ки.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Госпо́дь гряде́т стра́нным Рождество́м я́ве во Своя́, прии́мем его́, я́ко да устра́ншияся ра́йския сла́дости па́ки присво́ит, ражда́яся в верте́пе.

Се Воззва́ние на́ше прихо́дит, возгласи́м пе́ния ра́достная тща́нием и воспои́м пе́сни предпра́зднственныя в мале́йшем Вмеща́ющемуся верте́пе.

Богородичен: Я́ко кля́тся Госпо́дь, испо́лни уже́, от се́мене дав нам Дави́дова Свою́ Ма́терь Де́ву; из Нея́же Младе́нец пло́тию роди́ся во гра́де Витлееме па́че сло́ва.

На светеца. Ирмос същия

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Пет бу́ди Игна́тий, Боже́ственный иере́й, сугу́бо венча́емь, я́ко му́ченик и па́стырь: страда́в бо сей за любо́вь Бо́жию, жела́я возжеле́н бы́ти, пострада́ти не отмета́шеся.

Тече́нии ве́ры, я́ко со́лнце, зе́млю до́блественне прете́кл еси́ от коне́ц Небесе́ и, заше́д незаходи́мо от земли́ ко Христу́, облистава́еши ми́ру свет нетле́ния.

Жа́ждая ча́ши стра́сти Христо́вы, свя́зан, текл еси́, Игна́тие му́дре, и дости́г три́знища, не престал еси́, вопия́: жа́жду жа́жда́ти Христа́ во ве́ки.

О, любве́ и теплоты Боже́ственнаго раче́ния! Жела́нием распя́тся и да живе́т Рачи́телю; жа́ждет, е́же возжажда́тися, и люби́т, е́же люби́тися, за е́же па́ки жи́ти, умре́ти произволя́я.

Персть отложи́в, невеще́ственно к су́щему ум впери́л еси́, жела́я Рачи́теля: Той бо есть при́сное жела́ние, и и́стинно му́дрость, и жи́знь бы́вших.

Богородичен: Звезда́ возсия́, Христо́с от Иа́кова, и волсви́ стека́ются во град Витлеем пе́ти, чествова́ти и поклони́тся ему́, рожде́нному из ложе́сн Чи́стыя Богоро́дицы.

Песен 9

Ирмос: Живоприе́мный Исто́чник приснотеку́щий, светоно́сный свети́льник благода́ти, храм одушевле́нный, сень Пречи́стую, Небесе́ и земли́ простра́ннейшую, Богоро́дицу, ве́рнии, велича́ем.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

С патриа́рхи, и пра́ведными все́ми, и со святы́ми проро́ки взыгра́им, от Де́вы Госпо́дь Иису́с, избавле́ние, просвеще́ние, и жи́знь, и спасе́ние, ны́не во гра́де Дави́дове ражда́ется.

Уже Боже́ственнаго Сло́ва воплоще́ния всем отверзо́шася я́ве преддве́рия. Небеса́, ра́дуйтеся, А́нгели, взыгра́йте, и да весели́тся земля́ с челове́ки, с па́стырьми и волхвы́ ду́хом.

Богородичен: Но́сит Христа́, я́коже ми́ро неистоще́нное, у́мный Де́ва алава́стр, и сие́ предъи́дет в верте́пе излия́ти Ду́хом я́ве, я́ко да напо́лнит благоуха́ния его́ ду́ши на́ша.

На светеца. Ирмос същия

Припев: Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас!

Презира́тель до́льних Игна́тий и служи́тель вы́шних та́ин, я́ко слу́жбу непоро́чну соверша́я, и, соверша́емь, свяще́нноде́йствует себе́ сама́го муче́нием, и к звере́м и огню́ гото́вится.

Е́же по о́бразу любя́ оде́ятися, ве́тхия о́бразы измени́л еси́. Те́мже но́востию, а не ве́тхостию первообра́знаго зра́ка пе́рвую добро́ту восприе́м, Христо́ви соводворя́ешися.

Свяще́нную твою́ оде́жду, свяще́ннейше, свяще́ннейшу соде́лал еси́ страда́ньми твои́ми, те́мже и вене́ц сугу́б восприе́м, с му́ченики пое́ши и па́стыри, священному́чениче, Христа́ Бо́га на́шего.

Пшени́ца Бо́жия чи́ста есмь, – глаго́лал еси́, – и зубы́ звере́й мелю́ся, да хлеб бу́ду священносоверша́емь, Рачи́телю и Бо́гу очище́н, Его́же и любя, умре́ти не отрица́юся.

Непристу́пным све́том осиява́емь и в вы́шних оби́телех водворя́лся, свяще́нне Игна́тие, Бо́гу и Зижди́телю твоему́ о ста́де твое́м сем моля́ся неоску́дно не преста́й, мо́лимся.

Богородичен: Ра́дуйся, Чи́стая, Бо́жий гра́де одушевле́нный, в не́мже Бог вмести́тися благоволи́, не оста́вль бо го́рних, к Тебе́ сни́де, я́ко дождь на зе́млю, Богороди́тельнице, и во гра́де Витлееме Младе́нец ражда́ется.

Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1

От св. Козма Маюмски 

1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!

3. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

4. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, дойде (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

5. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

6. От утробата си морското чудовище избълва Йона като младенец – невредим, както го беше погълнал; така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

7. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“

8. Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.

Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен на св. Игнатий.

Подобен: Ду́хом во святи́лищи:

Безначалното Слово, Божията мъдрост, с неизказана благост към земни­те се приобщи, като учеше в древност хората; на ръце те държеше, Игна­тие Богоносни; затова, че е жив Бог, ти радостно си изтърпял стра­да­нията.

Слава, и сега, на предпразненството. Подобен: Предугото́вися:

Разхубави се, Витлееме, ново жилище; и вие, ясли и пещера, събрание на пастирите, мъдреци от изток, към него (Витлеем) бързайте по светлината на звездата, защото в него Дева вече ражда Всесъвършения като младенец.

Хвалитни стихири на предпразненството, глас 6.

Всякое дихание

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Теб, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Теб, Боже, подобава песен.

Творение Рома́на певца́. Самоподобен:

Стих. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Дойдете ангелски сили във Витлеем да приготвите яслите, защото Словото ще се роди, Мъдростта ще се яви, Църквата ще приеме целувка. За радост на Богородица нека кажем, хора: благословен си, Боже наш, Който си дошъл, слава на Тебе!

Стих. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

От планините сладост да капе, защото, ето, Бог идва от юг. Народи, покорявайте се; радвайте се, пророци; патриарси, развеселете се; човеци, запляскайте с ръце, защото Крепкият и Велик Княз – Христос, се ражда, Царят на небесата на земята идва.

Стих. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Творецът дойде да възнесе човечеството от земята, да обнови пак царския му образ. Радвайте се с нас, горни сили, и възпявайте, защото падна стената на враждата; дойде Този, Който Му прилягаше: Бог като човек стана, Царят Израилев – Христос, нашият Бог.

Стих. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Дойди, коравосърдечни Израилю, отмахни от душата си надвисналия над тебе облак, познай Създателя, Който в пещера се ражда. Той е очакването на народите; Той ще разори твоите празници, когато Той те повика и не се покориш; Царят Израилев, Христос, идва.

Слава, глас 8:

Христос се приближава: Витлееме, подготви се! Ето, изгрява спасение за народите. Благоукраси си яслите, пастирите събери, призови мъдреците от Персия; войнства на безплътните умове извикайте: Царят на небесата на земята идва.

И сега:

Завистта, огъня и законната клетва, наистина ще те изядат, безумни измамнико, защото, ето, както Исая предрече, Дева има в утробата си, и в ясли полага Царя, чрез Когото всички силни от юдовото коляно ще изчезнат.

Велико славословие – чете се

На Тебе слава подобава, Господи Боже наш, и на Тебе слава възнасяме на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение. 

Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!

Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях! Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме!

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Господи, прибежище бил си нам от род във род. Аз рекох: „Господи, помилуй ме и изцери душата ми, защото съгреших пред Тебе“. Господи, към Тебе прибягнах, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Защото у Тебе е изворът на живота; в Твоята светлина ще видим светлина. Продължи Твоята милост към тия, които Те познават. 

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава, на Отца и Сина и на Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири самогласни, глас 4:

Витлееме, украси се; възпей и ти, граде Сионе; радвайте се, пустини, предвкусващи радост, защото звездата ще дойде във Витлеем, възвестяваща Христа, Който ще се роди, а пещерата ще приеме цял Невместимият, и яслите се готвят да приемат вечният Живот. Него всички да възпеем и Му кажем: спаси душите ни, Иисусе Боже, Който си се въплътил заради нас.

Стих: Бог от юг ще дойде, и Светият от планината покрита с гъсти гори. (Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. По бълг. превод на Авакум 3:3)

Христос, нашият Бог, ще дойде на яве, ще дойде и няма да закъснее; от безмъжна девойка ще се появи, в пещера и ясли на безсловесни ще полегне, въпреки, че небето не го побира приеми Този, Който иска с пелени да се повие в тебе, чрез Словото да ни освободи от безсловесието. Звездата възвестява, мъдреците се покланят, пастирите свирят, като виждат страшното чудо, а ангелите възпяват на земята, като гледат избавлението на нашия род.

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Авакум 3:2А.

Исаие, ликувай; като си приел Словото Божие, проречи на Дева Мария, че къпина ще гори и няма да изгори в Божествената заря. Витлееме, разхубави се; отвори врата, Едеме, и мъдреци, идете да видите Спасението, Което в пелени се повива, Което звездата показа над пещарата – жизно­да­ве­цът Господа, Който спасява нашия род.

Слава, на св. Игнатий, глас 1. Студитово:

Като духовна опора и вдъхновен образ е твоят празник, богоносецо Игнатие, който проповядва твоето тайно водителство и твоята доблест, която заради вярата, дори до кръв, да противостои; блаженият и незабравим глас, който казва: аз съм Божия пшеница, и в зъбите на зверовете ще бъда смлян. Затова, че си бил подобен в страданията Христови, моли се да се спасят нашите души.

И сега, глас 6:

Разхубави се, пещера, – идва агницата, която нòси в утробата си Христа. Ясли, приемете Словото, Което освободи от безсловесни деяния нас земнородените. Пастири, като свирите, засвидетелствувайте страшното чудо, а мъдреци от Персия – злато, ливан и смирна принесете на Царя. Защото се яви Господ от майка-девица, която като се наведе над Него, рабски Му се поклони, и говореше на Държимият в нейните обятия: как в мен се посади, или как си изникнал от мен, Избавителю мой и Боже?

*** На часовете тропар на предпразненството: Слава, на светеца, И сега, Богородичен от часовете. След Отче наш: Кондак на предпразненството, един за всички часове.

НА ЛИТУРГИ́И

Блаже́нны от канона на предпразненството песен 3-я, со ирмосо́м на 4 и свята́го песен 6-я, на 4.

Кондак на предпразненството на Рождество, гл. 3:

Девата днес идва да роди неизказано предвечното Слово в пещерата. Ликувай, цяла земьо, щом си чула, прослави заедно с ангелите и пастирите Този, Който иска да се яви като Младенец – предвечният Бог.

Проки́мен: Возвесели́тся пра́ведник о Го́споде:

Стих: Услы́ши, Бо́же, глас мой:

Апо́стол к Евре́ем, зача́ло 311.

Аллилу́ия, глас 4:

Пра́ведник, я́ко фи́никс, процвете́т:

Стих: Насажде́ни в до́му́ Госпо́дни:

Ева́нгелие от Ма́рка, зача́ло 41. 

Прича́стен: В па́мять ве́чную: