Свети Климент Охридски

СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ 

и Отдание на Въведение Богородично

На Вечерната служба

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, на Въведение 4, глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Подобен: О, ди́внаго чудесе́!

Нека ликуваме днес, верни, като пеем на Господ псалми и песни, и почитаме Неговата скиния, която Той освети, одушевения кивот, който вмести невместимиото Слово. Защото тя беше приведена при Господ свръхестествено, бидейки млада по плът. А великият и свят Захария, я приема с веселие сега тази, която след време ще бъде жилището на Бога.

Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)

В този ден живият храм на светата слава на Христос, нашия Бог, единствената жена, която е благословена и чиста, се донася в светия храм, за да обитава святото място. И затова се радват духовно с нея Йоаким заедно с Анна. И хорове от девици, пеещи на Господа, възпяват с псалми и почитат Майка Му.

Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)

Стих 5: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:4)

Ти си, за която проповядваха пророците, славата на апостолите и похвалата на мъчениците. Ти си обновление за всички родени на земята, Дево майко Божия, защото чрез тебе сме се помирили с Бог. Затова почитаме твоя вход в храма Господен, и заедно с ангела викаме с песни: Радвай се, Пречиста, по чиито молитви ние сме спасени.

На свети Климент Охридски, глас 2.

Подо́бен: Ки́ими похва́льными:

Стих 4: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс.129:6-7А)

С какви похвални венци днес да увенчаем Климент? Той чрез словото Божие властно покори вълненията на плътта, намрази срамните страсти, изпълни заповедите на Евангелието, с проповедите си настави всички с божествени учения, с песнопения и благолепни образи обогати Църквата, и към съвършено спасение ръководи народа чрез силата на Христос, нашия Бог, Който има велика милост.

Стих 3: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

С какви вдъхновени песни днес да възпеем Климент? Той е клонка от истинската Лоза, поникнала високо чрез добродетелен живот и отгледана от земеделеца Бог, за да даде обилни плодове и да дари плодовете на Духа: боговдъхновените слова, като благоуханни райски цветя, и подвизи нетленни, веселящи сърцата като гроздово вино, чрез благодатта на Христос, нашия Бог, Който има велика милост.

Стих 2: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

Стих 1: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

С какви благозвучни слова днес да почетем Климент, небесния жител на земята в плът, събрал преблажено съкровище от добродетели, а сега духом пребиваващ с ангелите. Той преди смътно, като в огледало, виждаше мъдростта Божия, а сега непосредствено, лице в лице блажено гледа божествената Светлина на Христос, нашия Бог, Който има велика милост.

Слава, на св Климент, глас 6:

Откърмен с млякото на добродетелите, ти достигна върха на съвършенството, като запали в себе си огъня на любовта, докрай изпепели злосмрадните страсти, стана пример за въздържание и кротост, извор на милосърдието и бездна на състраданието. Но, о най-бърза помощ и застъпниче на всички, които те призовават с вяра, най-святи отче Клименте, застъпи се сега духом и ни избави от измъчващия ни грях, защото имаш голямо дръзновение пред Господа.

И сега, на Въведение, глас 8:

След като се роди, Богоневесто Владичице, си дошла в храма Господен да бъдеш възпитавана в Святая Святих като осветена. Тогава и Гавриил беше пратен при тебе, Всенепорочна, да ти носи храна. Всички небесни сили се удивиха, когато видяха Дух Светий да се вселява в тебе. Затова, Пречиста и Неопетнена, която си славена на небето и земята, Майко Божия, спаси нашия род.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен на деня.

Четива

Премъдрост Соломонова (3:1-9)

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова (5:15-6:3)

Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие – Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем – нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит – светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат правоцелещи светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в целта, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния.

Премъдрост Соломонова (4:7-15)

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Стихири на литията (при храмов празник)

Глас 1:

Великата тръба на истината, чудният светител Климент, днес свиква за веселие всички любители на празниците. А ние, всички верни, като посрещаме това светло тържество на добрия пастир, прославяйки с песни неговите свещени трудове, нека по неговите молитви да приемем от Христос велика милост.

Глас 2:

Благодатта, която се изля като миро върху тебе и те направи Христово благоухание, те помаза да свещенодействаш благовестието за Царството Небесно и да изпълниш с благовонието на неговото разбиране цялата българска земя. Затова като добросърдечно приемаш молитвените гласове на твоите раби, вечнопаметни Клименте, изпроси да ни се даде велика милост.

Глас 5:

Облечен в одеждата на свещенството, най-велики поборниче на Духа, ти застана пред престола на мъчителя и в тъмница бе затворен*, понасяйки бедствия заради проповядването на Евангелието на Христос, проявявайки мъченическа твърдост. А като получи свобода от Бога, побърза при новопокръстените българи, и чрез твоето слово непосрамено пося семето на Сеяча, Който има велика и богата милост.

* Във Великоморавия

Слава, глас 6:

Като прие свише благодат за чудеса и просвети славянските народи с Евангелското слово, ти стана слава и похвала на светителството и велик проповедник и апостол на цяла България, Клименте, отче всеблажени. Затова като имаш дръзновение към Господа, моли Го да се спасят нашите души.

И сега, на празника, глас 5:

Възсия радостен ден и празник всепочитан, защото днес в храма се довежда тази, която и преди и след раждането пребъдва Девица. И радва се старецът Захария, бащата на Предтечата, и весело зове: застъпницата на скърбящите се приближи за да се освети в светия храм, та да стане жилище на Царя на всичко. Нека да се весели праотецът Йоаким, и Анна да се радва, защото те принесоха на Бога като тригодишна телица непорочната Владичица. Зарадвайте се с тях, майки; заиграйте, деви; ликувайте, безплодни, защото предизбраната Всецарица ни отвори Небесното Царство. Радвайте се, хора, и се веселете!

Просителна ектения 

* По типик следват стиховните стихири на празника Въведение и слава на светията. Аз съм следвал книгата „Служба на Българските Светии“.

Стиховни стихири на светията, глас 6.

Подобен: Все отло́жше:

Цял отдаден на Владиката от младини, богомъдри Клименте, бил си извън плътта и от всякакво светско общение, попивайки с гъбата на добродетелите потока на страстите, и ума, освободен от земните пристрастия си насочил към духовните жилища, където сега приближавайки се към престола на Христос, нашия Бог, с дръзновение се моли за нашите души.

Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс.131:9)

Доброволно си приел въздържанието и подвига на труда, богомъдри Клименте, показал си равноангелен и духовен живот на земята. Затова и прие отплата за тези трудове – даровете на Духа, да си пастир на словесното стадо, и неизчерпаемо море от чудеса, съвършенство на свещениците и правило за монасите, истински пророк на бъдещето и за българите апостол на Христос, нашия Бог, Когото усърдно моли за нашите души.

Стих: Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му. (Пс.98:6)

Последвал си Кирил, славянския просветител, и си ходил по стъпките на светителя Методий, богомъдри Клименте, взел си техния живот за образец като скрижали на добродетелта; ти имаше Наум, съсъда на Духа, за сподвижник в равноапостолските трудове и цял събор от добри ученици, за да утвърдиш българите в чистата вяра в Христос, нашия Бог, Когото с дръзновение моли за нашите души.

Слава, глас 6:

Както животът ти беше божествен, така и кончината ти, блажени светителю Клименте, при която цялото Охридско множество се събра и като те видя бездиханен, с тъжни думи викаха и говореха: кажи последно слово на твоите чеда, немлъкващ проповедниче на славяните! Къде оставяш твоите чеда, над които си се смилил като добросърдечен баща? Но макар да си положен в гроба, придобихме те като застъпник във висините и молитвеник пред Бога за тези, които те почитат.

И сега, на празника, глас 6:

Съборите от вярващи се събират днес, нека духовно да отпразнуваме празника; и нека с благоговение възхваляваме Божията майка, Дева Богородица, когато е доведена в храма Господен. Тя беше избрана предварително от всички поколения за жилище на Христос, Царя и Бога на всички. Девици, поведете пътя със свещи и почетете тържественото шествие на вечно девата. Майки, забравете всичките си (родилни) болки и елате също с радост и последвайте онази, която стана майка на Бога и застъпница на радостта за света. И нека всички с радост я поздравим заедно с ангела, и да пеем „Радвай се, Благодатна“ на тази, която винаги се моли за нашите души.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар на св Климент, глас 4:

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония,  които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

Без „слава“, „и сега“.

Тропар на Въведение, глас 4:

Днес е предобразът на Божието благоволение и предвестието на човешкото спасение: в Божия храм Девата тържествено се явява и на всички предизвестява Христос. Към нея нека и ние гръмогласно да извикаме: Радвай се, изпълнение на Създателевия промисъл. (2 пъти)

Отпуст

——————————————

СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ 

и Отдание на Въведение Богородично

На Утринната служба

Бог Господь, гл. 4:

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

* Тук типикът от 1980 г и книгата „Служба на Българските Светии“ отново се разминават в последователността на тропарите.

Тропар на празника Въведение, гл. 4

Днес е предобразът на Божието благоволение и предвестието на човешкото спасение: в Божия храм Девата тържествено се явява и на всички предизвестява Христос. Към нея нека и ние гръмогласно да извикаме: Радвай се, изпълнение на Създателевия промисъл. (2 пъти)

Слава...

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония,  които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

и сега... пак тропара на Въведение.

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, глас 3.

Подобен: Боже́ственныя ве́ры:

Възпитан в божествените догмати, ти научи на божествената вяра българския народ и като го приведе към кръщение, направи го народ избран, като го избави от различни страсти, отче преподобни. Моли Христос Бога да ни дари велика милост.

Слава, и сега: гл. 1, по Лик ангелский:

Плодът на праведните Йоаким и Анна се принася на Бог в светия храм – невръстната по плът кърмилница на нашия живот, която свещеникът Захария благослови, нека всички с вяра да я ублажим като майка на Господ!

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, глас 4.

Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:

От младини се изучи в богатството на Божия закон, народа утвърди с твоите богословесни учения и с твоя свят живот научи всички да презират плътта и красотите на този свят, а да се стремят винаги към небето и божествените сладости, които се моли да получим ние, които с вяра почитаме твоята свята памет.

Слава, и сега: гл. 1, по Камени запечатану:

Богородице, която си истинска Святая Святих, ти достойно бе приведена да живееш в най-святото място, като одушевен Господен кивот и истинско Божествено вместилище на Светия Дух, Дево Майко, затова и в тебе, не познала мъж, се всели твоят Син, Единородният от Отца, и на Светия Дух съестествен, като обожестви цялото човечество.

След полиелите величание: (К., стр. 90)

Величаем те, светителю отче Клименте, който с твоите поучения си просветил славянските родове, и към Христос си ги привел. 

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Седален след полиелея, глас 8.

Подобен: Прему́дрость и Сло́во:

Възприел ревността на апостолите Христови, със сърце обгърна цялата българска земя, проповядвайки на хората Христовото евангелие и извеждайки от заблудата безбройни множества. Затова както пише Павел*, пътя си завършил, прие достоен венец за своите трудове, светителю блажени. Моли Христос Бога да дари опрощение на греховете на тези, които с любов празнуват твоята свята памет.

* 2 Тим. 4:7

Слава, и сега, на празника, глас 8.

Подобен: Повеле́нное та́йно:

Да се радва Давид песнописецът и да ликува радостно Йоаким заедно с Анна, защото от тях произлезе свят Плод – Мария, божествената свещ, носеща светлината. И когато влиза в храма, тя се радва. Като я видя свещеническият син на Варахѝя, я благослови, и изпълнен с радост извика високо: Радвай се, чудо на целия свят.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен (различен от типика), гл. 1: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс.48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс.48:1)

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Утринно евангелие (на светията, Йн 10:1-9)

50-ти псалом: (чете се)

Слава: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Самогласна стихира, глас 6:

Възприемайки небесната философия и вниквайки в дълбините на премъдростта, ти се съедини с Царя на всичко, светителю Клименте, и като чисто огледало си отразил богатството на Божествените писания. Затова, като изясни на славяните гръцкия език и просвети народите с благочестие, от Бога прие блаженна кончина, и се молиш за нас, които с вяра и любов те славим.

Литийна молитва (дяконът)

* По типик са канони на празника и вторият на св. Климент. Нищо не съм превеждал. Прескачайте древния канон.

Кано́н на празника, глас 1.

Песен 1

Ирмос: Песнь побе́дную пои́м вси Бо́гу, Сотво́ршему ди́вная чудеса́ мы́шцею высо́кою и спа́сшему Изра́иля, я́ко просла́вися.

Стеце́мся днесь, Богоро́дицу почита́юще пе́сньми, и торжеству́им духо́вный пра́здник, в храм бо Бо́гу дар прино́сится.

Пе́сньми да воспои́м Богоро́дицы сла́вное предше́ствие, к хра́му бо днесь, я́ко храм Бо́жий, прино́сится проро́чески дар многоце́нный.

Троичен: Тро́ице единосу́щная, О́тче, и Сло́ве, и Ду́ше Святы́й, Тя ве́рно сла́вим я́ко Творца́ всех и Тебе́ вопие́м благоче́стно: спаси́ ны, Бо́же.

От ба́гра крове́й Твои́х червлени́цею, Пречи́стая, оде́явся, проше́д, обнови́ Царь и Бог род весь челове́ческий благоутро́бием Свои́м.

Кано́н святи́телю дре́вний, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Като мина през морето като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: да възпеем нашия Избавител и Бог.

Припев: Светителю Клименте, равноапостолни, моли́ Бога за нас.

Прииди́те, пе́сньми духо́вными восхва́лим све́тлую па́мять святи́теля Кли́мента, и́мже вся Це́рковь просвеще́нна Хри́ста сла́вит.

Я́коже со́лнце, в ми́ре сия́я, святи́телю Кли́менте, просвеща́еши вселе́нную житие́м твои́м, и́мже и мене́ просвети́, молю́ся.

Наста́ светоза́рная па́мять твоя́, святи́телю Кли́менте, озаря́ющи всех, в святе́й твое́й це́ркви ве́рных соше́дшихся и тя сла́вящих.

Богородичен: Дверь Небе́сную, Ю́же проро́цы пропове́даша, Де́ву, Христа́ ро́ждшую, в пе́снех по достоя́нию возвели́чим.

Втори канон на светителя, 

творение на Димитър Хоматиан, 

„архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България“ 

около 1216 – 1234 година, глас 4.

Песен 1

Ирмос: Триста́ты кре́пкия, Рожде́йся от Де́вы, во глубине́ безстра́стия души́ трича́стное потопи́, молю́ся, да Тебе́, я́ко в тимпа́не, во умерщвле́нии телесе́ побе́дное воспою́ пе́ние.

Невеще́ственным просвеще́нием светя́ся и житие́ чи́стое произволя́я, жи́тельством доброде́тельным собесе́дник А́нгелов и свет ве́рным был еси́, блаже́нне.

Показа́л еси́ лю́дем стези́ благоче́стия, заблу́ждшим в путе́х поги́бели пре́лестию сатани́нскою. Те́мже тя я́ко Богоглаго́льника и Госпо́дня апо́стола пе́сньми сла́вим, приснопа́мятне.

Тимофе́я я́сно подража́я, вме́сто Па́вла, всея́ земли́ просвети́теля, пропове́дником ве́ры Мето́дию и Кири́ллу после́довал еси́. Сего́ ра́ди с ни́ми просла́вился еси́, Богому́дре.

Слава: Возлюби́л еси́ Бо́га от всего́ се́рдца и ми́ра кра́сных отве́рглся еси́ всеце́ло. Сего́ ра́ди молю́ тя: плотски́я рабо́ты моли́твами твои́ми измени́ мя, я́ко злосе́рдие к Бо́гу ражда́ющия.

И сега: Богородичен: Соблюда́ти честны́я за́поведи Спа́са укрепи́ мя твои́ми те́плыми заступле́нии, Пречи́стая, я́ко да любо́вию тя сла́влю, в Рождестве́ сла́ву де́вства невреди́му соблю́дшую.

Песен 3, на Въведение

Ирмос: Да утверди́тся се́рдце мое́ в во́ли Твое́й, Христе́ Бо́же, и́же над вода́ми Не́бо утвержде́й второ́е и основа́вый на вода́х зе́млю, Всеси́льне.

Торжеству́им, празднолю́бцы, и сра́дуимся ду́хом, во святе́м пра́зднице учрежда́ющеся днесь Дще́ре Царе́вы и Ма́тере Бо́га на́шего.

Иоаки́ме, ра́дуйся днесь, и весели́ся, А́нно, ду́хом, рожде́нную из вас Го́споду приводя́ще триле́тствующу, я́ко ю́ницу чи́сту, всенепоро́чную.

Троичен: Свет Оте́ц, Свет Сын Его́, Свет Дух Уте́шительный, я́ко от Со́лнца бо Еди́наго Тро́ица, сия́ющи, Боже́ственно озаря́ет и соблюда́ет ду́ши на́ша.

Тя проро́цы пропове́даша киво́т, Чи́стая, святы́ни, кади́льницу злату́ю, и све́щник, и трапе́зу, и мы я́ко боговмести́мую ски́нию воспева́ем тя.

Песен 3, първият на светителя

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Зиждителю на Църквата, Ти, Който си цел на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята лщбов, еднички Човеколюбче.

Прииди́те вси, почти́м краси́теля церко́внаго Кли́мента, моля́ще не преста́ти ста́ду своему́ мир и душа́м на́шим ми́лость посыла́ти.

К тво́ей святы́ни припа́дающе, блаже́нне, умиле́нным гла́сом тебе́ вопие́м: призри́ на ны моли́твами твои́ми, мо́лим тя.

Луча́ми кни́жнаго уче́ния напая́я весь мир слове́нский, сия́еши, я́коже со́лнце, златоза́рными словесы́, и́миже озари́ нас, мо́лим тя.

Богородичен: Неизрече́нно ро́ждши Оте́ческую Зарю́, Вседе́теля всей тва́ри и Спа́са душ на́ших, утверди́ ны в любви́ Твое́й, Пречи́стая.

Друг

Ирмос: Не се хвалим с мъдрост, сила и богатство, а с Тебе – Ипостасната Премъдрост на Отца, Христе, защото няма по-свят от Тебе, Човеколюбче.

Му́дростию слове́с твои́х ве́ру уясни́л еси́ и научи́л еси́ лю́ди, в пре́лесть многобо́жия уклони́вшияся, Тро́ицу че́ствовати Еди́ную.

Си́лою Ду́ха Уте́шителя загради́в ху́льныя на Него́ уста́, и ересе́й нача́льники, кре́пко зауши́в, посрами́л еси́.

Непоро́чным житие́м Бо́гу послужи́в, блаже́нне о́тче, я́коже дре́вний Ааро́н, всепло́дие прине́сл еси́, о ста́де твое́м моля́ся.

Ка́пли сле́зныя несть во мне ко омове́нию душе́вных скверн, ты у́бо омы́й мя моли́твами твои́ми, струю́ покая́ния мне источа́я.

Богородичен: Ту́чная горо́, Ю́же Дави́д предзри́ше Ду́хом, молю́ Тя приле́жно, Влады́чице, обрати́ мя, заблу́ждшаго в гора́х отча́яния.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на светителя, глас 3.

Подобен: Де́ва днесь:

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра, защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива. Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Икос: Да възпеем всички днес йерарха на българския народ, като благоговейно влезем в неговия храм, и целунем божествената ра̀ка с неговите мощи, като му кажем: Отче Богомъдри, ти си наш пастир и учител, не преставай да пазиш твоя град и народ, защото се уповаваме на твоите прилежни молитви, и тебе имаме за горещ застъпник, всеблажени.

Седален, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрость и Сло́во:

Похвала́ми согла́сно почти́м святи́теля вели́каго, напои́вшаго всех словесы́ кни́жными и весь мир Слове́нский просвети́вшаго заря́ми духо́вными. Тем, соше́дшеся, досто́йно просла́вим святы́я по́двиги его́ и к нему́ возопии́м: Кли́менте сла́вне, моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние дарова́ти чту́щим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Слава, и сега, на празника, глас 4.

Подо́бен: Удиви́ся Ио́сиф:

Непоро́чная А́гница и Нескве́рный Черто́г, в дом Бо́жий Богоро́дица Мариа́м с весе́лием вво́дится пресла́вно, Ю́же А́нгели Бо́жии дорино́сят ве́рно, и вси ве́рнии блажа́т при́сно, и благода́рственно пою́т Ей непреста́нно ве́лиим гла́сом: на́ша сла́ва и спасе́ние Ты еси́, Всенепоро́чная.

Песен 4, на Въведение

Ирмос: Ду́хом прови́дя, проро́че Авваку́ме, Словесе́ воплоще́ние, пропове́дал еси́, вопия́: внегда́ прибли́житися ле́том, позна́ешися, внегда́ приити́ вре́мени, пока́жешися. Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди!

Проро́че Иса́ие, прорцы́ нам, Де́ва кто есть, иму́щая во чре́ве? Я́же из Иу́дина ко́рене прозя́бши и ро́ждшися из Дави́да Царя́, се́мене свята́го плод благосла́вный.

Начина́йте, де́вы, и воспо́йте пе́сни, рука́ма держа́щи свещи́, чи́стыя Богоро́дицы предше́ствие хва́ляще, ны́не гряду́щия во храм Бо́жий, ку́пно с на́ми пра́зднующи.

Троичен: Тро́ицу ли́цы, Еди́ницу о́бразом, благоче́стно сла́вим Бо́га и́стинна, Его́же пою́т А́нгельская и Арха́нгельская чинонача́лия я́ко тва́ри Влады́ку и челове́цы, верно́ покланя́ющеся при́сно.

Моли́ непреста́нно, Пресвята́я Чи́стая, Его́же пло́тию родила́ еси́, Сы́на Твоего́ и Бо́га, от многообра́зных се́тей диа́волих и от вся́ких искуше́ний находя́щих вся изба́вити рабы́ Твоя́.

Песен 4, първият на светителя

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Тя ми́рови Христо́с па́стыря подаде́, поручи́в ти ста́до избра́нное, блаже́нне. Тем, я́ко со́лнце, сия́еши, озаря́я моля́щих ти ся.

Очи́стив ду́шу, и те́ло, и ум, му́дре Кли́менте, я́ко зла́то, на земли́ све́тел был еси́, сосу́д досто́ин Пресвята́го Ду́ха.

Вся тварь днесь прославля́ет труды́ твоя́, святи́телю Кли́менте. Просвети́ ны у́бо и отпуще́ние грехо́в пода́ждь моли́твами твои́ми.

Богородичен: Безсе́менно заче́ншая Творца́ всех, Пренепоро́чная, пречи́стеи ру́це возде́вши, в ми́ре покры́й ны крыло́ма Твои́ма и от гряду́щаго гне́ва изба́ви ны.

Друг

Ирмос: Седящ в славата на божествения престол, на Облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната длан – Богородица, и спаси ония, които викат: слава на Твоята сила, Христе!

Честна́я мирополо́жница святы́х моще́й твои́х де́моны прогоня́ет, стра́сти изцеля́ет неизце́льныя и многообра́зных избавля́ет обстоя́ний притека́ющия. Те́мже ве́рно тя сла́вим.

И уме́рша тя почита́ем я́ко жи́ва, блаже́нне, неги́блемыя бо жи́зни но́сиши де́йство, я́ко чуде́с благода́ть прие́м, те́мже зове́м: сла́ва Облагодати́вшему тя.

Исто́чник изцеле́ний опису́ет еди́наго изцеле́ния де́йство на вся́кое ле́то, Кли́ментова же ра́ка неизче́тная мно́жества неду́гов вся́ческих прогоня́ет всегда́.

Помышле́ньми согреша́ю всегда́, и словесы́, и дея́ньми, те́мже удали́хся от лица́ Твоего́, Го́споди. Но, обрати́в, спаси́ мя я́ко блу́днаго, непреста́нными Твоего́ святи́теля моли́твами.

Богородичен: Непрело́жна Влады́ку родила́ еси́ пло́тию, Де́во, спасти́ восхоте́вшаго челове́ка. Те́мже к блу́дному житию́ отвраще́нна мя к покая́нию обрати́ предста́тельствы Твои́ми.

Песен 5, на Въведение

Ирмос: Све́тлый нам возсия́й свет присносу́щный, у́тренюющим о судьба́х за́поведей Твои́х, Влады́ко Человеколю́бче, Христе́ Бо́же наш.

Да светлоно́сим, правосла́внии, вси стека́ющеся и сла́вяще Богома́терь, я́ко Го́споду днесь приво́дится, я́ко же́ртва благоприя́тна.

Да веселя́тся пра́отцы днесь, Влады́чице, и да ра́дуется ро́ждшая Тя со отце́м Твои́м, я́ко плод их Го́споду прино́сится.

Троичен: Пребезнача́льное и Присносу́щное Еди́но Божество́ славосло́вяще, поклони́мся, Тре́ми Ли́цы естество́м Неразде́льное и сла́вою Равноче́стное.

Приста́нище благоути́шное и необори́мую сте́ну стяжа́хом – моли́тву Твою́ во обстоя́ниих, Богороди́тельнице, всегда́ избавля́еми бед и скорбе́й.

Песен 5, първият на светителя

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

К твое́й святы́ни вси припа́даем, Кли́менте, святи́телю Спа́сов, умиле́нными глаго́лы со слеза́ми вопию́ще: не забу́ди моли́твенники твоя́.

А́нгельское житие́ име́в на земли́, ра́вную со А́нгелы честь восприе́млеши, с ни́миже ны́не предстоя́ Влады́це, моли́ся о ста́де твое́м.

Свяще́нную слу́жбу всегда́ Бо́гу вознося́, всех ко благоче́стию приводи́л еси́ словесы́ духо́вными, и́миже и мене́ озари́, молю́ тя.

Богородичен: Ма́тернее дерзнове́ние к Сы́ну Твоему́ иму́щи, на спасе́ние челове́ков рожде́нному, не пре́зри моли́тв на́ших, Пречи́стая, Тя бо по Бо́зе Еди́ну помо́щницу и́мамы.

Друг

Ирмос: Нечести́вии не у́зрят сла́вы Твоея́, Христе́, но мы Тя, Единоро́дне, Оте́ческия сла́вы сия́ние Божества́, от но́щи у́тренююще, воспева́ем, Человеколю́бче.

Си́лою Ду́ха про́поведь твою́ посе́ял еси́ в слу́хи лю́бящих суету́, о́тче, и многопло́дный клас благоче́стия собра́л еси́.

Умерщвле́ние изволя́я носи́ти Христо́во во пло́ти твое́й всегда́, жи́ва Сего́ в тебе́ име́л еси́, по Па́влу, И́же тя в зе́млю живы́х всели́.

Гла́сы тво́их раб прие́мля, пребога́те, изба́ви нас от вся́ких боле́зней, и обстоя́ний, и осужде́ния бу́дущаго моли́твами твои́ми.

Изцеле́ний река́ сый, ди́вне, мои́х губи́тельных страсте́й тече́ние изсуши́ твои́ми моли́твами и сле́зными тече́нии ду́шу мою́ очи́сти.

Богородичен: Ма́тернее приве́тствие с де́вством на Тебе́ сочета́ся, Чи́стая, Зижди́теля бо родила́ еси́ па́че разуме́ния. Те́мже, Матероде́ву Тя разуме́юще, сла́вим.

Песен 6, на Въведение

Ирмос: Проро́ка Ио́ну подража́я, вопию́: живо́т мой, Бла́же, свободи́ из тли и спаси́ мя, Спа́се ми́ра, зову́ща: сла́ва Тебе́.

Пра́зднуим, ве́рнии, пра́здник духо́вный Ма́тере Бо́жия, воспева́юще благоче́стно: есть бо святе́йша Небе́сных умо́в.

Пе́сньми духо́вными восхва́лим, ве́рнии, Ма́терь Све́та, я́ко днесь нам яви́ся, предходя́щи в храм Бо́жий.

Троичен: Оте́ц, и Сын, и Дух пра́вый, Триипоста́сная Еди́нице и нераздели́мая Тро́ице, поми́луй покланя́ющияся Боже́ственней держа́ве Твое́й.

Во чре́ве Твое́м вмеще́н Невмести́мый все́ми, Богома́ти, быв, из Тебе́ произы́де, Пречи́стая, сугу́б естество́м Бог и Челове́к.

Песен 6, първият на светителя

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.

Тучено́сен о́блак яви́лся еси́ всем Це́рквам, Кли́менте свя́те. И ны́не моли́ся Влады́це ро́су духо́вную излия́ти на нас, певцы́ твоя́.

Све́тится Це́рковь О́хридская, труды́ твоя́ почита́ющи, в ню́же прише́д, сохрани́ от бед честву́ющих честну́ю па́мять твою́.

Я́ко гром, греми́ громогла́сным язы́ком Небе́сное уче́ние, и я́ко кимва́л, звяца́я златоза́рными устна́ми, всю зе́млю огласи́л еси́, блаже́нне Кли́менте, Богогла́се.

Богородичен: Не преста́й о нас моля́щися, Богоро́дице Де́во, я́ко ве́рным Ты еси́ утвержде́ние и кре́пость Боже́ственная.

Друг

Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с глас на възхвала“ – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.

Восте́кл еси́, я́коже звезда́, осиява́я концы́ слове́нския и к све́ту Богопозна́ния возставля́я стра́стне во тьме неве́дения спя́щия.

Намасти́ еле́ем твои́х заступле́ний гла́вы окружа́ющих честну́ю ра́ку моще́й твои́х и почита́ющих честна́я твои́ исправле́ния.

Погуби́л еси́ ерети́ческое злоче́стие, на Ду́ха в высоту́ взе́млющее хуле́ние, держа́ву же благочести́вых догма́т укрепи́л еси́.

Покажи́ мя превы́шша злоде́йства злосе́рдных, и́маши бо дерзнове́ние к Влады́це, святи́телю вели́кий, и бу́ди ми крепча́йшее прибе́жище.

Богородичен: Ми́лостива соде́лай Сы́на Твоего́, Богома́ти, благоче́стно Тя, Богоро́дицу, испове́дающим и пода́ждь нам ми́лости Твоя́ пребога́тыя.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на празника, гл. 4: Пречистият храм на Спасителя, драгоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на Божията слава, днес се въвежда в дома Господен, като въвежда със себе си благодатта, която е в Божествения Дух; нея възпяват Божиите ангели: тази е небесното жилище.

Икос: Като гледам ясно проявената и изпълнила се в Девата благодат на Божиите неизречени и божествени тайни, радвам се и не мога да проумея странното и неизказано явление: как Чистата единствена се оказа избрана от всички твари – видимите и мислените? Затова, като искам да я възхваля, силно се смущават умът и речта ми, но дръзвам да заявя и да я възвелича: тази е небесното жилище!

Синаксар: В 25-я ден на ноември празнуваме Отдание на празника Въведение в храма на пресветата Владичица наша Богородица и всякога-Дева Мария, и паметта на светия наш отец и свещеномъченик Климент, третият Римски епископ (+ ок. 100 г.), на св. Петър, епископ Александрийски, и на светия наш отец и равноапостол Климент, архиепископ Охридски, просветител български и чудотворец (+916 г). По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин!

Песен 7, на Въведение

Ирмос: Пещь, Спа́се, ороша́шеся, о́троцы же, лику́юще, поя́ху: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Ликовству́им, празднолю́бцы, днесь, воспои́м чи́стую Влады́чицу, Иоаки́ма и А́нну досто́йно чту́ще.

Проро́чествуй, Дави́де, глаго́ля Ду́хом: приведу́тся де́вы в след Тебе́, приведу́тся Тебе́ во храм Цари́цы Ма́тери.

Троичен: Просла́вим Тро́ицу неразде́льную, воспои́м еди́но Божество́, со Отце́м Сло́во и Ду́ха Всесвята́го.

Моли́, Его́же родила́ еси́, Го́спода, я́ко благоутро́бна естество́м су́ща, Богороди́тельнице, спасти́ ду́ши воспева́ющих Тя.

Песен 7, първият на светителя

Ирмос: Дошлите някога от Юдея във Вавилон момци чрез вярата в Света Троица потъпкаха пламъка на пещта, като пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Гроб твой честны́й со стра́хом обстоя́ще, святи́телю, умиле́нным гла́сом вопие́м ти, грехо́в избавле́ние прося́ще.

Не отврати́ лица́ твоего́, блаже́нне Кли́менте, но моли́ся к Изба́вителю Христу́ Бо́гу, да ми́лости Своея́ сподо́бит ны.

Простри́ на моли́тву пречестне́и ру́це твои́, Кли́менте свя́те, и защити́ от всех зол, укрепля́я и освяща́я нас.

Богородичен: Безсе́менно вмести́вши Творца́ во чре́ве Свое́м и неизрече́нно роди́вши, Того́ умоли́ я́ко Ма́ти спасти́ ду́ши на́ша.

Друг

Ирмос: Спасы́й во огни́ Авраа́мския Твоя́ о́троки и халде́и уби́в, я́же пра́вда пра́ведно уловля́ше, Препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

От ве́ждей твои́х дрема́ние отря́сл еси́, бо́дрствуя в моли́твах, и неусы́пною стра́жею дале́че от па́ствы твоея́ губи́тели отгна́л еси́, вопия́: Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Апо́столов лик украша́еши я́ко све́тлый Богоглаго́льник, страстоте́рпцев мно́жество восполня́еши я́ко без кро́ве му́ченик, свяще́нников собра́ние составля́еши я́ко знамено́сный святи́тель, вопия́: Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Не скры́ся от Тебе́ и детовожде́ние младе́нцев, но и сия́ о́бразом письме́н соверша́л еси́, к благоче́стию вопию́щия: Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Лю́тыми страстьми́ неи́стовствующую ду́шу мою́, треблаже́нне, благи́ми дея́ньми лозу́ покажи́, до́брыя розги́ иму́щую и плоды́ нося́щую, вопию́щи: Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Богородичен: Сове́та Вели́каго А́нгела роди́ Отрокови́ца, Его́же я́ко А́нгелов Творца́ и челове́ков Спаси́теля сла́вим, глаго́люще: Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Песен 8, на Въведение

Ирмос: Его́же ужаса́ются А́нгели и вся во́инства, я́ко Творца́ и Го́спода, по́йте, свяще́нницы, просла́вите, о́троцы, благослови́те, лю́дие, и превозноси́те во вся ве́ки.

Весели́тся днесь све́тло Иоаки́м, и А́нна непоро́чная Го́споду Бо́гу прино́сит же́ртву, да́нную ей от обеща́ния святу́ю Дщерь.

Хва́лятся святи́и Дави́д и Иессе́й, и Иу́да чти́тся, из ко́рене бо их израсте́ плод, Де́ва чи́стая, из Нея́же роди́ся Бог преве́чный.

Троичен: Да пое́тся Трисвяты́й, Оте́ц, и Сын, и Дух Святы́й, неразде́льная Еди́ница, еди́но Божество́, держа́щее дла́нию всю тварь во вся ве́ки.

Безнача́льное начина́ется Сло́во пло́тию, роди́вся я́ко благоволи́, Бог же и Челове́к, из Отрокови́цы Де́вы, возсозида́я ны, пре́жде па́дшия, ра́ди кра́йняго благоутро́бия.

Песен 8, първият на светителя

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Со Безпло́тными Си́лами водворя́яся и Христу́ Бо́гу с ни́ми предстоя́, помоли́ся о творя́щих честну́ю па́мять твою́, пою́щих: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

При́зри на птенцы́, и́хже воспита́л еси́ под кро́вом твои́м, и наслади́л еси́ слове́с твои́х медото́чных, и, просте́р ру́це, благослови́ ученики́ твоя́, пою́щия: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Вку́пе с блаже́нным Кири́ллом и светоза́рным Мето́дием процве́л еси́, я́коже на горе́. Вку́пе и моли́теся при́сно о ста́де ва́шем, воспева́ющем: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богородичен: Ма́ти Бо́жия, Спа́са пло́тию ро́ждшая, соу́з нас страсте́й разреши́ и моли́ся спасти́ся нам, пою́щим: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Друг

Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова; а препасани с добродетели отроците – подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички творения Господни благославяйте Господа.

Пригвозди́в себе́ к па́че ума́ благи́м и презре́в ви́димая, вы́шше сил твою́ жизнь соблю́л еси́ и яви́лся еси́ честны́й сосу́д Ду́ха, воспева́я: всички дела Господни благославяйте Господа.

Воды́ живы́я вожделе́в, я́ко еле́нь жа́ждущий, и напи́вся, исто́чник неистощи́мый был еси́ догма́тов Боже́ственных и чуде́с ужа́сных вопию́щим: всички дела Господни благославяйте Господа.

Приста́нище бу́ди мне, вла́ющемуся в пучи́не жите́йстей, и утиши́ искуше́ний свире́пыя во́лны призыва́ющему тя, предста́теля, и воспева́ющему: всички дела Господни благославяйте Господа.

Богородичен: Заре́ю те́плых Твои́х моле́ний просвети́ потемне́нную страстьми́ мою́ ду́шу, Благода́тная, и све́том покая́ния сы́на мя покажи́ Све́та У́мнаго, вопию́ща: всички дела Господни благославяйте Господа.

Песен 9, на Въведение

Ирмос: Светоно́сный о́блак, в о́ньже всех Влады́ка, я́ко дождь с небесе́ на руно́ сни ́де и воплоти́ся нас ра́ди, быв Челове́к, Безнача́льный, велича́ем вси я́ко Ма́терь Бо́га на́шего Чи́стую.

К сим тропаре́м то́йже припе́в.

Из пра́ведных произы́де Иоаки́ма и А́нны обеща́ния плод – Богоотрокови́ца Мари́я, и, я́ко кади́ло прия́тное, пло́тию младе́нствующи, приво́дится во святи́лище свято́е, я́ко свята́я во святы́х обита́ти.

Младе́нствующую естество́м и па́че естества́ я́вльшуюся, Ма́терь Бо́жию восхва́лим пе́сньми, в храм бо зако́нный Го́споду днесь приво́дится, в воню́ благово́ния пра́ведных, я́ко плод духо́вный.

Троичен: Велича́й, ду́ше моя́, Триипоста́снаго и неразде́льнаго Божества́ держа́ву.

Триипоста́сное Естество́, и Неразде́льную Сла́ву, и в Божестве́ еди́ном пое́мую непреста́нно, на Небеси́ и на земли́ Тро́ицу неразлу́чную просла́вим, с Сы́ном Отцу́ и Ду́ху покланя́ющеся благоче́стно.

Велича́й, душе́ моя́, честне́йшую и сла́внейшую Го́рних во́инств, Де́ву Пречи́стую, Богоро́дицу.

Под Твое́ благоутро́бие прибега́ющия ве́рно и покланя́ющияся благоче́стно Сы́ну Твоему́, Де́во Богороди́тельнице, я́ко Бо́гу и Го́споду ми́ра, моли́ся от тли и бед изба́вити и вся́ческих искуше́ний.

Песен 9, първият на светителя

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Не помяни́ безчи́сленных мои́х грехо́в, блаже́нне святи́телю, но, просте́р свы́ше пречи́стеи ру́це твои́, возведи́ мя, во гресе́х лежа́щаго поги́бельных.

Тя молю́, Кли́менте святи́телю, и ру́це к тебе́ простира́ю, и сле́зы испуща́ю, и коле́не преклоня́ю, прося́ отпуще́ния безчи́сленны́х мои́х прегреше́ний моли́твами твои́ми.

Испроси́, блаже́нне, с Небесе́ побе́ду на проти́вныя враги́ благочести́вым лю́дем, христолюби́вое же во́инство и правосла́вный наро́д изба́ви от вся́ких зол, я́ко да досто́йно тя ублажа́ем.

Богородичен: А́нгелов Творца́ безсе́менно заче́нши и ро́ждши пло́тию Спа́са на́шего, Того́ приле́жно моли́, Богоро́дице, да́ти нам грехо́в отпуще́ние, я́ко да досто́йно Тя велича́ем.

Друг

Ирмос: Крайъгълен камък се отсече от тебе – девствената планина, не с човешка ръка, Дево; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.

Глаго́лы живота́ ве́чнаго вложи́в освяще́нному твоему́ ста́ду, треблаже́нне, и соверши́в е догма́тами благоче́стия, восте́кл еси́ в Небе́сная селе́ния.

Да лу́чшия сла́вы в Вы́шних сподо́бишися, житие́ на земли́ показа́л еси́ вся́каго рабостра́стия свобо́дное. Те́мже и насле́дие име́л еси́ свобо́дныя митропо́лии.

Горе́ тя Це́рковь перворо́дных весели́т, треблаже́нне, до́ле же тя прославля́ет чуде́с благода́ть, ю́же ти Бог дарова́, прославля́емый всегда́ во святы́х Свои́х.

Тя, Христо́ва иера́рха, свети́льника церко́внаго почита́юще, Кли́менте Богоно́се, гла́сы пе́сненными мо́лим: не пре́зри, преподо́бне, раб твои́х моли́твы.

Богородичен: Усты́, душе́ю и се́рдцем Тя, Богоро́дицу, испове́дающих, Де́во, от бед изба́ви и вся́кия ско́рби, я́ко иму́щи дерзнове́ние ко из Тебе́ ро́ждшемуся Го́споду. 

Ако не сте чели каноните, чети надолу, ако са прочетени, иди на катавасиите.

Кондак на светителя, глас 3.

Подобен: Де́ва днесь:

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра, защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива. Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Икос: Да възпеем всички днес йерарха на българския народ, като благоговейно влезем в неговия храм, и целунем божествената ра̀ка с неговите мощи, като му кажем: Отче Богомъдри, ти си наш пастир и учител, не преставай да пазиш твоя град и народ, защото се уповаваме на твоите прилежни молитви, и тебе имаме за горещ застъпник, всеблажени.

Кондак на празника, гл. 4: Пречистият храм на Спасителя, драгоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на Божията слава, днес се въвежда в дома Господен, като въвежда със себе си благодатта, която е в Божествения Дух; нея възпяват Божиите ангели: тази е небесното жилище.

Икос: Като гледам ясно проявената и изпълнила се в Девата благодат на Божиите неизречени и божествени тайни, радвам се и не мога да проумея странното и неизказано явление: как Чистата единствена се оказа избрана от всички твари – видимите и мислените? Затова, като искам да я възхваля, силно се смущават умът и речта ми, но дръзвам да заявя и да я възвелича: тази е небесното жилище!

В този месец, в двадесет и петия ден празнуваме паметта на светия наш отец Климент Охридски Чудотворец, починал на 27 юли 916 година. По неговите свети молитви, Христе Боже наш, озари ни с разум, помилуй и ни спаси! Амин.

Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1

От св. Козма Маюмски 

1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, цяла земьо, хора, радостно Го възпейте, защото се прослави!

3. Да възкликнем към Христос Бог – Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

4. Христе, Който си израстък от Йесеевия корен и цвят от него, произлязъл си от Дева, сенчестата и прохладна планина. Ти, безтелесният Бог, си дошъл при нас, въплъщавайки се от непозналата мъж (Мария). Слава на Твоята сила, Господи!

5. Като Бог на мира и Отец на щедрости, Ти си ни изпратил Ангела (Вестител) на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. И наставени със светлината на богопознанието, бодърстващи от дълбините на нощта, Те славословим, Човеколюбче.

6. Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, какъвто го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Дева и приел плът, излезе от нея, запазвайки девството ѝ неповредено.

7. Момците, възпитани в почитане на истинския Бог, презряха нечестивата царска заповед и като не се уплашиха от огнената стихия, стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“

8. Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Свърхестествено чудо изобразява даващата прохлада пещ: както не изгори хвърлените в нея юноши, така и огънят на Божеството не изгори утробата на Дева, когато слезе в нея. Затова, прославяйки Бога, да възкликнем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го прославя во веки!“

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Не пеем Честнейшую, а припева на празника:

Ирмос: Чудо свръхестествено: пещта се показа росодателна, защото не прие да опали юношите, както и огънят на Божеството не опали Девата, когато влезна в нейната утроба. Затова пеейки казваме: всяка твар да благослови Господ, и да Го превъзнася през всички векове.

Припев: Ангелите, като видяха входа на Пречистата, се удивиха, когато Дева влезе в Святая Святих.

Тропар: До одушевения Божи кивот никак да не се докосва скверна ръка, а пък устните на верните непрестанно да възпяват Богородица с гласа на ангела, с радост да извикат: наистина си по-висша от всички, чиста Дево!

Припев: Ангелите, като видяха входа на Пречистата, се удивиха, когато Дева влезе в Святая Святих.

Тропар: Чиста майко Божия, тъй като имаш красотата на душата си ясна и блестяща, и тъй като си пълна с Божията благодат от небето, винаги озаряваш с вечна светлина онези, които викат с радостно сърце: наистина си по-висша от всички, чиста Дево!

Припев: Ангелите, като видяха входа на Пречистата, се удивиха, когато Дева влезе в Святая Святих.

Тропар: Твоето чудо се издига по-високо от силата на речта, чиста Богородице. Защото отвъд всякакъв разум разбирам, че твоето тяло по никакъв начин не е допуснало потока на греха. Затова с благодарност викам: наистина си по-висша от всички, чиста Дево!

Припев: Ангели и хора, нека всички почитаме Входа на пречистата, когато Девата влезе в Святая Святих.

Тропар: По чудесен начин Законът те е предопределил, Чиста, като стомна и скиния, духовен кивот и жезъл на Аарон и завесата, неразрушим храм и Божия врата. Така ни учи всички да викаме: наистина си по-висша от всички, чиста Дево!

Песен 9

Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.

Странно и преславно тайнство виждам: небето като пещера, престолът херувимски като Дева, а яслите като легло, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпявайки величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Светилен, глас 3.

Подобен: Не́бо звезда́ми:

Като слънце, което осветява твоята Църква, мъдри, правиш чудеса по цяла вселена, свети Клименте, славо на архиереите.

Слава, и сега, на празника, глас 2.

Подобен: Жены́, услы́шите:

Да възхвалим верно Мария, Божието дете, която в древността съсловието на пророците предвъзвести като стомна и жезъл, и скрижал, и несечена планина, защото днес се въвежда в Святая Святих за да се възпитава в Господа.

Хвалитни стихири (Пс.150), на 6, гл. 1, 

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

По: Небесних чинов:

На Въведение

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)

Свещениците като придружаваха радостно винаги-Девата, чрез Духа пророчестваха бъдещето: въпреки че Богородица е Божи храм, тя се въвежда в храма като дете, за да прослави девството.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Богородица наистина се яви на света като обещание на Светият Дух и като благославен плод, който превишава всички. Пазена от Божествения Дух, тя се привежда благочестно в храма Божий, и така родителите ѝ изпълняват молитвата си.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Като си възпитана вярно с небесен хляб в храма Господен, Дево, родила си за света Хлябът на живота – Словото, за Него тайнствено си се предварително сгодила чрез Духа, като избран храм и всенепорочен, сгодена от Бог Отец. 

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Стихири на св. Климент Охридски, глас 8.

Подобен: О, пре́славнаго чудесе́:

Клименте богомъдри, отче наш, чрез въздържание от плътските страсти и усилен пост в твоя живот, ти впери ума си към небесната любов на божествената незалязваща Светлина и многожеланото небесно блаженство, на чиито сладости винаги си бил съобщник, стоейки духом пред престола на Царя на всичко – Христос, Когото моли да спаси нашите души като милосърден.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Клименте богомъдри, отче наш, като прие светителската одежда от Бога, ти стана добър пастир на град Охрид и добре пасеше народа Господен, привеждайки цяла България към благочестието с божествени слова и поучения, потвърждавани с преславни чудеса. Затова те почитаме, славейки Христа, Когото моли да спаси нашите души като милосърден.

Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс.131:9)

Стих: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс. 36:30)

Клименте богомъдри, отче наш, ти засия като светозарно слънце от запад, изпускайки лъчите на твоите слова и просвещавайки краищата на вселената. Явявайки се като непоколебима основа на Църквата и непоклатим стълб на благочестието, ти обърна в бягство мрака на ересите и православно прослави Христа, Когото моли да спаси нашите души като милосърден.

Слава, глас 8: Да възхвалим всички Христовия светител Климент, славянската похвала и утвърждението на православните, славата на българите и незаспиващия застъпник на вселената, като непрестанно му казваме: радвай се, Клименте, най-свят сред отците; радвай се, изворе на чудеса и неоскъдняващо съкровище на изцеления; радвай се, славо на архиереите и похвало на монасите. Изпроси сега за нас, които радостно празнуваме твоята свята памет, опрощение на съгрешенията и спасение за нашите души.

И сега, гл. 2, от Леонтий майстора:

Днес в храма се привежда всенепорочната Дева, в дома на царя на всички – Бога и Хранителя на целия наш живот: днес най-чистата светиня, като тригодишна юница се въвежда в Святая Святих. Да я възпеем както ангела: Радвай се, единствена благословена от жените!

Велико славословие

Тропар на светителя, гл. 4  – веднъж.

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония,  които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

—————————————————

На Литургията

Блаже́нны от кано́на Богоро́дицы, песнь 3-я, и свята́го, песнь 3-я. 

След входа:

Тропар на Въведение, гл. 4, веднъж

Днес е предзнаменованието на Божието благоволение и предвестието за човешкото спасение: Девата открито се явява в Божия храм и предизвестява на всички Христос. Нека и ние с висок глас извикаме към нея: радвай се ти, която си изпълнение на замисъла на Създателя.

Тропар на светителя (виж отгоре)

Тропар на храмовия светия

Кондак на Въведение, гл. 4:

Подобен: Вознесийся

Пречистият храм на Спасителя, скъпоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на Божията слава днес се въвежда в дома Господен, въвеждайки със себе си и благодатта от божествения Дух; нея Божиите ангели възпяват: тя е небесната скиния!

Прокимен, глас 1: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание. (Пс.48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс.48:1) 

Апостол към Евреите, зача́ло 318. Стр. 419

Аллилуия, глас 2: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс.36:30)

Евангелие от Лука, зача́ло 54. На светителя.

Вместо Достойно ест: гл. 1:

Припев: Ангелите, като видяха входа на Пречистата, се удивиха, когато Дева влезе в Святая Святих.

Ирмос: До одушевения Божи кивот никак да не се докосва скверна ръка, а пък устните на верните непрестанно да възпяват Богородица с гласа на ангела, с радост да извикат: наистина си по-висша от всички, чиста Дево!

Причастен: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. (Пс. 115:4)

Или: Във вечна памет ще остане праведникът. (Пс.111:6)