Свети Софроний Врачански

Светител Софроний, епископ Врачански

Когато в събота се чества паметта на свети Софроний Врачански, службата е изцяло по минея (виж Типик, с. 240, т. 10).

НА ВЕЧЕРНАТА

Блаже́н муж: 1 антифон. 

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 2:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Подобен: Ки́ими похва́льными:

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

С какви хвалебни песнопения ще възпеем светителя Софроний? Той е съжителят на безплътните, небесният гражданин, непоклатимият стълб на църквата, радостта на българската земя, светилникът за заблудените, хранителят на сираците, учителят на младите, застъпникът на оскърбените и пазителят на Христовите тайнства, и той се моли сега за нашите души.

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Какви похвални венци ще изплетем на светителя Софроний? Той е венецът на благочестието на свещенството, светлата украса на Църквата, изворът на Божествената мъдрост, реката, която източва водите на благодатта,  която напоява българската земя, веселяща душите на верните, прогонваща мрака на греха и даряваща ни голяма милост.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Украсен с всевъзможни добродетели, ти се яви като най-светло светило, и като служеше във Врачанската епархия, проповядваше словото Божие на всички човеци, просвещавайки и наставлявайки грешните души. Ти получи много рани и побоища от агаряните, но не отстъпи от Христос Бога. И сега на небето с ангелите се радваш вечно, затова не спирай да се молиш за нас, които те почитаме.

Други стихири, глас 8. Подобен: О, пресла́внаго чудесе́:

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Блажени светителю Софроние, кой ще изповяда твоите трудове и страдания, които прие заради Христос Бога, следвайки Неговите стъпки? Ти не даде сън на очите си, нито дрямка на клепачите си, докато не победи незаспиващия враг. Като обикаляше българската земя, ти не се уплаши от заплахите на врага, не изтърпя дълговековното иго, а носеше Христовото иго на раменете си, ти потъпка законите на Мохамед, като учеше хората на Божия закон. А като влезе в небесните жилища, радвайки се, винаги моли Христос за нас.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Преблажени отче Софроние, ти от младини обикна Христос и като остави всичко земно, тръгна по пътя на истината и изведе словесните си овце на тучно пасбище, като ги пазеше от вълци грабители; ти живееше дивен живот в страдани и на всички показа себе си като образец на добродетели; ти беше благочестив и незлобив архиерей, а сега като стоиш пред вечния Първосвещеник, моли Му се за нашите души.

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Мъдри в Бога архиерею Софроние, ти се изкачи по лествицата (стълбата) на Божествения разум и като се приближи към Бога, живя като своя Владика, кротък и незлобив, съединявайки се с горните войнства. Сега сияеш на небето, украсен изцяло със светлината на добродетелите, затова моли се на Христос винаги за нас.

Други стихири, глас 5. Подобен: Ра́дуйся:

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Радвай се, Софроние, похвало на архиереите, утвърждение на Българската църква, защото си научил своя народ на непоклатимост в Христовата вяра. Страданията, мъките и оковите не те уплашиха, ти посрами всички агаряни, като с писания и думи наставляваше всички да пазят вярата на отците. Ти написа боговдъхновени книги, които прославят и утвърждават българския език. А сега като стоиш пред Бога, моли се за нас, всеблажени.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Радвай се, български роде, ликувайте, христоносци. Днес изгря на небето светлия лик на нашия пастир Софроний. Ангелите се радват с него и ликът на светителите тържествува, земните с небесните ликуват, защото многовековното иго е отхвърлено и Христовата вяра се проповядва. По неговите молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси.

Слава, глас 6:

Дойдете днес, любители на празниците, да възхвалим нашия светец с песни: радвай се, отче Софроние, светилнико на Църквата Христова, радвай се, украшение на архиереите, радвай се, защитниче на бедните, радвай се, просветление на невежите, подкрепа на малодушните и закрила и спасение за целия български народ. Защото ти разцъфтя в небето като феникс и като ливански кедър умножи чадата си. Въпреки че сега живееш на небето, не оставяй и нас на земята, но се моли на Христос Бога да даде мир на света и да спаси душите ни.

И сега, Богородичен: Кто Тебе́ не ублажи́т:

Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Най-древната християнска молитва

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен (за петък вечер), гл. 7:

Боже, Ти си мой застъпник, и Твоята милост ще ме предвари. (По Пс. 58:10-11)

Стих: Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене! (Пс. 58:2)

Паримии общи за светител

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

На лити́и стихи́ры самогла́сны, глас 1:

Ве́сь от ю́ности благонра́вием Христу́ прилепи́лся еси́, от Него́же святи́тельства досто́инство прие́мши, лю́ди твоя́ упа́сл еси́ и све́том Ева́нгелия просвети́л еси́ я, мрак неве́дения отгоня́я. Се́мя благоче́стия в них моли́твами твои́ми насади́л еси́, иера́рше Софро́ние, ве́чным благи́м насле́дник яви́лся еси́, по́чести трудо́в ра́ди твои́х от Христа́ прие́м, Того́ моли́ о душа́х на́ших.

Глас 2: Я́ко труба́ богогла́сная, возгреме́ глас твой, спя́щих се́рдца возбужда́я. Бо́лгарский наро́д от и́га долгове́чнаго воскреси́л еси́ и к позна́нию язы́ка ма́терняго обрати́л еси́ всех, истины Ева́нгельския уясня́я им. Злочести́вых ага́рян не убоя́лся еси́ отнюд, де́рзостию изобличая их, лю́ди твоя́ невре́дно сохрани́л еси́. И ны́не Бо́гу при́сно предстоя́, моли́ изба́витися нам, ве́рно пою́щим тя.

Глас 3: Я́ко Моисе́й Изра́иля в пусты́ни от звере́й и гла́да сохрани́, та́ко и ты, стра́ждущий наро́д бо́лгарский пи́щею духо́вною напита́в, сохрани́л еси́ его́ от звере́й ага́рянских, ве́рою и любо́вию укрепля́я его́. Неведящия Писа́нию научи́в, малоду́шныя сло́вом укрепи́л еси́, гоне́ния и муче́ния не убоя́вся. И ны́не на небеси́ со ангелы лику́я, непреста́нно моля́ся о душа́х на́ших.

Слава, глас 5:

Иера́рше блаже́нне Софро́ние, не терпя́ зре́ти ста́до твое́ погибающее, па́стырей и́стинных не иму́щее, сам прия́л еси́ на себе́ и́го Христо́во, во е́же спаса́ти души́ заблу́ждшия. Благода́ть и му́дрость от Бо́га прие́м, писа́ния но́вая ко Христо́ву позна́нию изложи́л еси́, язы́к бо́лгарский обнови́л еси́, и неве́дущим лю́дем Бог тобо́ю позна́н бы́сть. Слова́ Богодухнове́нная сочини́в, ве́ру Христо́ву в лю́дех утверди́л еси́. Те́мже мо́лим тя: моли́ся о нас, ве́рою и любо́вию сла́вящих тя.

И сега, Богородичен, глас същия:

Ти си храма и вратата, палата и престола на Царя, всепочитана Дево; чрез тебе моят Изкупител, Христос Господ, се яви на спящите в тъмнината като Слънцето на правдата, желаейки да просвети тези, които създаде с ръката Си по Свой образ. Затова, Всевъзпявана, придобила майчинско дръзновение към Него, моли непрестанно за спасението на нашите души.

Просителна ектения 

На стиховните стихири, глас 8.

Подобен: Возше́л еси́:

Сокро́вище прему́дрости быв, Софро́ние свяще́нне, се́рдца стра́ждущих люде́й уче́нием твои́м му́дростию Бо́жиею просвети́л еси́, благоче́стия се́мена насади́в. Те́мже тя вси, я́ко учи́теля прему́дра, достодо́лжно по досто́инству ублажа́ем и мо́лимся: моли́ся Христу́ Бо́гу изба́витися нам от наве́тов вра́жиих и спасти́ся душа́м на́шим.

Стих: Свяще́нницы Твои́ облеку́тся в пра́вду, и преподо́бнии Твои́ возра́дуются.

Пропове́дует, иера́рше Софро́ние, твоя́ страда́ния ны́не ве́сь бо́лгарский наро́д: гоне́ния и бие́ния от пога́нских ага́рян претерпе́л еси́ ве́ры ра́ди, нас от боле́зней и скорбе́й ве́чных избавля́я твои́ми моли́твами, пита́тель вдов, учи́тель дете́й, оте́ц сиро́т, помо́щник су́щим в ско́рбех, пла́чущим утеше́ние, па́стырь и наста́вник всем заблу́ждшим, Софро́ние прему́дре, быв. Но моли́ся Христу́ Бо́гу грехо́в оставле́ние дарова́ти ве́рою и любо́вию чту́щим святу́ю па́мять твою́.

Стих: Блаже́н муж, боя́йся Го́спода, в за́поведех Его́ восхо́щет зело́.

Благода́ть Бо́жия сни́де на тя бога́тно, сни́де, я́ко ми́ро, на главе́ твое́й, я́ко роса́ аермо́нская, ороша́ющая ка́плями доброде́телей твои́х всех, притека́ющих к тебе́ усе́рдно. Па́стырь всеизряден был еси́, ста́до твое́ сохраня́я от волко́в губи́телей и огражда́я его́ моли́твами твои́ми. Ны́не же стоя́ на Небеси́ и призира́я на зе́млю, моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Слава, глас 8, самогласен:

С божествена ревност се разпали, за вярващите в Бога си бил непоклатим стълб, богомъдри Софроние, като украси с мъдрото си учение Божията църква. Хората, предадени ти от Бога, ти мъдро ги настави да вярват в Него. Също като великия Павел, като наследи Христовите уста и ум, написа боговдъхновени книги, вразуми невярващите, отвеждайки всички към светлината на познанието, като им показа пътя на спасението. Затова се моли за нас, които те възпяваме непрестанно.

И сега, Богородичен: Безневестная Дево

Безмъжна Дево, която неизказано си заченала по плът Бога, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на твоите молители, Всенепорочна, която даряваш на всички очистване от греховете, като приемеш сега нашите молби, моли да се спасим всички.

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 1:

Като се въоръжи с щита на вярата, ти посече с меча на словото безбожните агаряни и се грижи за паството си на земята. А като се засели в небесното жилище, моли се на Христос да дарува на народа ни мир и голяма милост.

Или друг тропар 

от Ловчански митрополит Григорий (+2000 г), глас 3:

По Божие изволение си бил учител и архипастир на отрудения от агаряните твой народ и непрестанен* молитвеник за него пред Бога. От ревност за вярата Христова много страдания си претърпял и паството си от нечестие си пазил, като си го наставлявал в благочестие и чистота на вярата, и си го просвещавал с проповеди и писания. Затова ти зовем: светителю отче наш Софроние, моли се на Христос Бог да дарява на народа ни мир и на душите ни велика милост.

* на църковнославянски е „незаспиващ“.

Слава, и сега, Богородичен: Тя, хода́тайствовавшую:

Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

—————————————————————-

НА УТРИННАТА

Бог Господ, гл. 3

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, глас 3:

По Божие изволение си бил учител и архипастир на отрудения от агаряните твой народ и непрестанен молитвеник за него пред Бога. От ревност за вярата Христова много страдания си претърпял и паството си от нечестие си пазил, като си го наставлявал в благочестие и чистота на вярата, и си го просвещавал с проповеди и писания. Затова ти зовем: светителю отче наш Софроние, моли се на Христос Бог да дарява на народа ни мир и на душите ни велика милост. [2 пъти]

Слава, и сега, Богородичен: Тя, хода́тайствовавшую:

Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, глас 4:

Подобен: Яви́лся еси́ дне́сь:

Талантът, даден ти от Бога, ти умножи стократно, с твоите учения ти просвети хората и доведе всички до Христос. Въпреки че си бил беден, с твоята бедност ти обогатяваш всички с богатството на Божествената доброта. Сега като се удостои с небесния венец, не спирай да се молиш за нашите души.

Слава, и сега, Богородичен:

Всенепорочна Дево, родила Предсъществуващия Бог, заедно със светителя непрестанно се моли за опрощаване на греховете и да даде поправяне на живота преди края на нас, които с вяра и любов по дълг те възпяваме, единствено всевъзпявана.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, глас 8.

Подобен: Прему́дрость и Сло́во:

„Както кошута жадува за водни потоци“ (Пс. 41:2), тъй си пожелал, блажени, и към Извора, нашия Спасителя, си прибягнал, напоен с водата на живота, реки от благодат потекоха от твоята утроба и напоиха жадните хора с твоите поучения. Затова и те възпяваме: моли Христос Бога, да даде прошка на греховете на тези, които почитат с любов твоята свята памет.

Слава, и сега, Богородичен, същия глас и подобен:

Пресвета Дево, упование на християните, непрестанно заедно с горните сили моли Бога, Който роди извън разума и думите, да даде опрощение на нашите грехове и поправяне на живота на тези, които чрез вяра и любов винаги те прославяме.

Полиелей и величание

Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Седален след полиелея, гл. 8, по Премудрост и Слово:

Като понесе смело гонението и мъките от нечестивите агаряни, ти извика с Давидов глас: „по гърба ми грешници ораха, прокарваха дългите си бразди“ (Пс. 128:3) и продължиха беззаконието си. Ти не се изплаши от заплахи и рани, не отстъпи от Бога, като запази вярата чиста. Заради това ти пеем: моли Христос Бога, да даде прошка на греховете на тези, които почитат с любов твоята свята памет.

Слава, и сега, Богородичен:

Като Дева и единствена между жените, ти, която безсеменно роди Бога по плът, ние всички човешки поколения облажаваме, защото Огънят на Божеството се всели в тебе и като Младенец ти храни с мляко Твореца и Господа. Затова ангелските и човешки родове достойно прославяме твоята пресвята Рожба и заедно ти казваме: моли Христос Бога да дарува прошка на греховете на почитащите с вяра твоя пресвята Рожба.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6) Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (115:3) 

Евангелие от Йоан, зача́ло 35.

50-ти псалом

Слава, гл. 6: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, глас 6, самогласна:

Блажени светителю Софроние*, според твоето име такъв беше и твоят живот: ти прие дарът на премъдростта и разума от Бога, ти изясни божествените тайни на Евангелието чрез писания и с думи настави хората във вярата в Бога. Ти беше преизряден проповедник, като просвети стадото си. И сега като стоиш пред Триипостасната Мъдрост, не спирай да се молиш за нас, които с вяра и любов те възпяваме.

* σωφρόνιος – мъдър, разумен.

Литийна молитва – дяконът.

Канон на Богородица на 6, глас 8. Ирмос: Колесницегони́теля: и 

Канон на светителя с ирмосите на 8, глас 4.

Песен 1.

Ирмос: Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за царицата майка, и ще се явя светло тържествуващ, и с радост ще възпея нейните чудеса.

Светителю Софроние, моли Бога за нас!

Воспе́ти ми жела́ющу иера́рха Софро́ния, Го́споди, просвети́ мой ра́зум осия́нием Свята́го Ду́ха и да́руй ми свет прему́дрости Твое́я, да досто́йно воспою́ и возвели́чу и́мя его́.

Без отца́ и без ма́тере измла́да остався, ко Христу́ прите́кл еси́ и, Того́ за́поведьми огражда́яся, злокозненного врага́ не убоя́лся еси́. Си́рыя и ни́щия возлюби́в, наста́вил еси́ на пу́ть спасе́ния, помина́й и нас, гре́шных, святи́телю Софро́ние.

Благода́тию Бо́жиею водим, Це́рковь Святу́ю возлюби́л еси́ и, сан архиере́йский прие́м, па́стырь и́стинный яви́лся еси́ слове́снаго ста́да Христо́ва, наста́вник и учи́тель ве́ры быв, Софро́ние, о́тче наш. Сего́ ра́ди вене́ц нетле́ния от Бо́га прия́л еси́, Того́ моли́ о душа́х на́ших.

И́га ага́рянскаго не терпя́ зре́ти и язы́к гре́ческий отри́нув из церкве́й, язы́ком слове́нским сло́во Христо́во пропове́дал еси́ ве́рующим. Моли́ изба́витися и нам от и́га грехо́внаго и от наше́ствия иноплеме́нник.

Богородичен: Мари́ю Чи́стую, прииди́те вси, воспои́м, еди́ну, украси́вшую челове́чество и ро́ждшую Бо́га воплоще́нна, Де́ву же пребы́вшую неврежде́нну.

Песен 3.

Ирмос: Богородице, която си жив и изобилен източник, укрепи събралия се духовен хор от твои певци и чрез божествената си слава ги удостой с венци на славата.

Ре́вностию Бо́жиею, я́ко Илия́ проро́к, распаляем, иера́рше Софро́ние, обходя́ гра́ды и ве́си бо́лгарския, ве́ру Христо́ву пропове́дуя и обы́чаи ага́рянския в лю́дех искореня́я, не убоя́лся еси́ свире́паго врага́. Моли́ изба́витися нам от неви́димых враг.

Нечести́вый враг на тя разгне́вася зело́, ища́ зле погуби́ти тя, но ты, бе́гая гне́ва его́, к Бо́гу дави́дски взыва́л еси́: изми́ мя, Го́споди, от челове́ка лука́ва, от му́жа непра́ведна изба́ви мя. Изба́ви и нас, Го́споди, от вся́каго греха́ моли́твами святи́теля Твоего́.

Сугу́бую благода́ть архиере́йскаго служе́ния прие́м от Бо́га, усугу́бил еси́ по Бо́зе ре́вность твою́. Усе́рдно ста́до твое́ пася и храня́, деви́цу от сластолюби́ваго агарянина спасл еси́, супру́гу ве́рному венча́л еси́ ю и научи́л еси́ я пе́ти: Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Враг челове́ческий искони́ не терпя́ зре́ти тя, по Бо́зе житие́ иму́щу, блаже́нне, воздви́же на тя гоне́ния, я́ко на втора́го Па́вла, от сро́дников и лжебра́тии, сего́ ра́ди бе́гая, водвори́лся еси́ в де́брех и пещерех Врачанских, гла́дом и мра́зом мучим, ду́шу твою́ спасл еси́.

Богородичен: Све́тлыми сия́ньми, Пречи́стая Ма́ти Бо́жия, озари́ мой ум, тьмо́ю лю́таго неразу́мия одержи́мый: я́ко улучи́в Боже́ственное просвеще́ние, вели́чия Твоя́ возвещу́, Присноде́во.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 4:

Я́ко заря́ у́тренняя с небесе́, возсия́ нам всечестна́я па́мять твоя́, святи́телю Софро́ние, ве́рных озаря́ющи и слове́нский род вку́пе созыва́ющи. Те́мже и мы дне́сь согла́сно вопие́м ти: моли́ Христа́ Бо́га о душа́х на́ших.

Слава, и сега, Богородичен:

Я́ко невозде́ланная, Де́во, лоза́, красне́йший Грозд прозябла́ еси́, источа́ющ нам вино́ спасе́ния, всех веселя́щее души́ же и телеса́. Те́мже, я́ко вину́ Тя до́брых блажа́ще при́сно, со А́нгелом вопие́м Ти: ра́дуйся, Благода́тная.

Песен 4.

Ирмос: Пребожественият Иисус, Който стои в слава на божествения престол, дойде на лек облак и чрез нетленна длан спаси тия, които казват: слава, Христе, на Твоята сила.

Изба́вивый дре́вле Дании́ла проро́ка от че́люстей Льво́вых, та́ко и тебе́ изба́ви, о́тче Софро́ние, от султана нечести́ваго и сластолюби́ваго, хотя́щаго погуби́ти тя невинна су́ща. Ве́лиим стра́хом обдержи́м, вопия́л еси́: Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Обходя́ зе́млю Болгарскую и утеша́я стра́ждущия лю́ди, ра́ны, бие́ния и в темни́це затворе́ния пра́вды ра́ди претерпева́я, Софро́ние блаже́нне, не отступи́л еси́ от ве́ры, Бо́гу тя укрепля́ющу, я́ко не оста́вит Госпо́дь жезла́ гре́шных на жре́бий пра́ведных. Сего́ ра́ди, изба́влен, вопия́л еси́: Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Тя́жким страда́нием искуше́н был еси́, о́тче Софро́ние, и, я́ко зла́то в горни́ле, очи́стился еси́, сего́ ра́ди досто́йно Врачанский престо́л прие́м, жезл пра́вости в ру́це нося́, ста́до разу́мно упа́сл еси́ и вопия́л еси́, изба́влен: Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

В моли́тве бо́дрствуя, святи́телю Софро́ние, не дал еси́ ве́ждома твои́ма дрема́ния и поко́й скраниа́ма твои́ма. Непреста́нно Бо́гу моля́ся о избавле́нии ро́ду бо́лгарскому от и́га долговечнаго, си́це вопия́л еси́: Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Возненави́деша тя ту́не и погна́ша тя врази́ твои́, но ты, возлага́я на Го́спода печа́ль твою́, си́це вопия́л еси́: Го́споди, Бо́же мой, на Тя упова́х, спаси́ мя от всех, гоня́щих мя, я́ко не возда́х воздающим ми зла́я: Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Богородичен: Украси́лася еси́ па́че всего́ А́нгельскаго благоле́пия, я́ко ро́ждши всех, Отрокови́це, Творца́ же и Го́спода, от Твои́х пречи́стых крове́й воплоща́ема, избавля́ющаго вся, Того́ сла́вящия.

Песен 5.

Ирмос: Всички се удивиха на твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, носи в твоята утроба превъзнесения над всичко Бог и роди безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Ти́хое и необурева́емое приста́нище души́ твоея́ ища́, до Афо́на дости́гл еси́, слеза́ми и те́плыми моли́твами ду́шу свою́ очи́стив, па́ки во оте́чество свое́ возврати́лся еси́, взыска́ти и спасти́ хотя́ лю́ди заблу́ждшия. Ко и́стинному све́ту приве́д вся, к Бо́гу, ра́дуяся, взыва́л еси́: Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Я́ко ла́стовица от ю́га, Паи́сию преподо́бному долетевшу, с ве́лиею ра́достию прие́м его́ и любому́дренно с ним бесе́довал еси́. Исто́рию славяноболгарскую от него́ прие́м, прописа́в ю и к прочита́нию наро́ду бо́лгарскому отда́л еси́ ю. Те́мже и мы, язы́ком свои́м к Бо́гу ны́не пою́ще, тебе́ при́сно ублажа́ем.

Столпи́ незыблемии Це́ркве Бо́лгарския показа́стеся, о Паи́сие преподо́бне и Софро́ние свяще́нне: уче́ньми и писа́ньми ва́шими зе́млю Болгарскую просвети́сте и лю́ди вся ко и́стинней ве́ре наста́висте. Сего́ ра́ди ве́сь славянский род, любо́вию вас чту́ще, велича́ет.

Иера́рше Софро́ние, ты воздви́гл еси́ уче́ньми твои́ми лю́ди, во тьме́ неве́дения и се́ни сме́ртней седя́щия, сы́ны све́та сотвори́в я, пу́ть спасе́ния показу́я им. Сего́ ра́ди венца́ Небе́снаго сподо́бился еси́, не преста́й моля́ся о душа́х на́ших.

Не терпя́ зре́ти му́чиму бы́ти бо́лгарскому наро́ду от нечести́вых ага́рян, писа́нием и словесы́ о́гненными противоста́л еси́ им, не убоя́вся лю́таго преще́ния. Ра́ны мно́ги и гоне́ния ве́ры ра́ди претерпева́я до́блестно, к Бо́гу взыва́л еси́: спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́ и благослови́ достоя́ние Твое́.

Богородичен: Тя ору́жие на враги́ предлага́ем, ско́рби вся́кия лю́тых обстоя́ний отрева́ем и возмуще́ния ерети́ческаго, Ма́ти Бо́жия, избега́ем.

Песен 6.

Ирмос: Богомъдри, като честваме тоя божествен и всепочитан празник на Богомайката, дойдете да пляскаме с ръце и да славим Бог, Който се роди от нея.

Излия́ся благода́ть Свята́го Ду́ха во устна́х твои́х, иера́рше Софро́ние, ре́ки медото́чных слове́с из тебе́ потеко́ша, се́рдца ве́рных напая́ющи и све́том Ева́нгелия ду́ши всех просвеща́ющи. Обновле́нный род славянский дне́сь лику́ет, Бо́га сла́вяще, тебе́ велича́ет.

Да воспое́м дне́сь ра́достно церко́внаго свети́льника, столпа́ ве́ры незы́блемаго, Правосла́вия учи́теля, благоглаго́ливаго пропове́дника благоче́стия, иера́рха Софро́ния, прославляющего Бо́га всех, смиреному́дренно да просла́вим от чи́ста се́рдца.

Проро́ческими очи́ма прови́дев ско́рое избавле́ние от и́га ага́рянскаго, до́брыми словесы́ лю́ди в це́рквах поуча́л еси́. О́тай же зе́млю Болгарскую обходя́, му́дрыя писа́ния лю́дем раздава́я, Бо́жиею му́дростию озаре́н был еси́. Не забу́ди и ны́не нас на земли́, любо́вию и ве́рою тя песносло́вящих.

Я́ко го́лубь чи́стый, пожи́л еси́ посреде́ гре́шник, ле́сть же ду́шу твою́ не прельсти́. Пра́ведно поживе́, и пра́вда Бо́жия изба́ви тя от сме́рти. К ве́чному животу́ преше́л еси́, со А́нгели на Небеси́ лику́еши при́сно, моли́ изба́витися нам от ве́чных мук.

Я́ко па́стырь преизря́ден яви́лся еси́, И́стинному Па́стырю после́дуя, ста́до слове́сное на па́жити тучныя изве́л еси́, пи́щею духо́вною напита́в. Не оста́ви и нас, чту́щих тя.

Богородичен: Притеце́м, ве́рнии, в це́рковь Бо́жия Ма́тере, и, ве́рно моля́щеся, возопие́м Ей: поми́луй, Влады́чице, Твое́ достоя́ние и от враг изба́ви нас моли́твами Твои́ми.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 3.

Подобен: Да веселя́тся:

Ти си бил похвалата на архиереите и украсата на мъчениците, учителю Софроние, и като се прослави с добродетели, възсия като слънце, просветлявайки ни и прогонвайки греховния мрак на невежеството. А след като имаш дръзновение към Бога, изпроси мир за душите ни и голяма милост.

Икос: Ето, твоите врагове се разшумяха, лукав народ надигна глава против тебе, светителю Софроние, но ти не се уплаши и, укрепен от Божията благодат, извика така: „в стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло“ (Пс. 34:4). Като смаза главата на злия враг с молитвите си, ти запази стадото си непокътнато. Затова и целият български народ те възхвалява, възпявайки твоите трудове и страдания; богомъдри Софроние, изпроси мир за душите ни и голяма милост.

Синаксар: Св. Софроний Врачански бил родом от Котел, с мирско име Стойко, на 11 март 1739. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Учител, станал свещеник, страдал от турците. Овдовял, приел монашество, става брат на Къпиновския манастир, Великотърновско (1794), с име Софроний. Същата година бил възведен във Врачански епископ.

Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Букурещ през 1813 година.

По неговите молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.

Песен 7.

Ирмос: Богомъдрите младежи не се поклониха на творението вместо на Твореца, но мъжествено презряха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославлени Господи и Боже на отците ни!

Обходя́щу всю зе́млю Болгарскую, лю́ди, спящия от сна долговечнаго и́га, воздви́гл еси́. И нас ны́не воздви́гни, святи́телю Софро́ние, от сна грехо́внаго, я́ко да возвели́чим возвели́чившаго тя Христа́, Бо́га на́шего.

Духо́вная уче́ния возлюби́в и во чте́нии Свяще́нных Писа́ний упражня́лся, ум Бо́гу просветившу ти, я́ко фи́никс, в до́му Госпо́дни, процве́л еси́, благопло́дия слове́с насажда́я бога́тно в сердца́х ве́рно пою́щих ти: благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Благода́тию Бо́жиею просвеща́ем, я́ко со́лнце на небеси́, возсия́л еси́, те́плыми луча́ми озаря́я зе́млю и лю́ди, доброде́тели в се́рдца люде́й насажда́я. Сего́ ра́ди научи́л еси́ я пе́ти: благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Бо́жиим манове́нием дре́вле Моисе́й Изра́иля изведе́ от рабо́ты еги́петския, вторы́й Моисе́й яви́лся еси́, Софро́ние, о́тче наш, изводя́ лю́ди своя́ от рабо́ты ага́рянския, изба́ви и нас от фарао́на мы́сленнаго. Те́мже тя пое́м во вся ве́ки.

Я́ко безпло́дную смоко́вницу, ду́шу мою́ не посецы́, Спа́се, но обогати́ ю стократными плоды́ духо́вными гобзованием щедро́т Твои́х. Обогати́вый святи́теля Твоего́ доброде́тельми, Го́споди, изба́ви и нас ве́чных мук моли́твами его́.

Богородичен: Светороди́тельнице Де́во, души́ моея́ стра́сти отжени́ и да́ждь ми чи́сто зре́ти, Влады́чице, спаси́тельную добро́ту Возсия́вшаго неизрече́нно из Твое́й пречи́стыя утро́бы во свет язы́ков, Всепе́тая.

Песен 8.

Ирмос: Благочестивите младежи бяха запазени в пещта от Богородичната рожба, която тогава беше предобраз, а сега е действителност; Той кара цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове.

Архиере́ю Бо́жию тя бы́ти ве́дяще, к Ве́чному Архиере́ю Безкро́вныя же́ртвы о людски́х неве́дениих приноси́л еси́, нас от грехо́в искупи́вшему. Те́мже тя превозно́сим во вся ве́ки.

Бога́тства земна́я в ничто́же вмени́в, Ева́нгелие еди́но сокро́вище некра́домо име́л еси́. Нищ сый, нището́ю нас обогаща́я благода́тию обнищавшего нас ра́ди и зрак раба́ прии́мшаго, Того́ пое́м и превозно́сим во вся ве́ки.

Бегающу Иа́кову гне́ва бра́та своего́, в зе́млю чужду́ю оты́де, та́ко и ты, страда́льче Софро́ние, в зе́млю Влашскую удали́лся еси́, бе́гая гне́ва ага́рянскаго, пе́снь спаси́тельную поя́: Го́спода по́йте, дела́, и превозноси́те Его́ во вся ве́ки.

Я́ко пришле́ц на земли́ чужде́й быв, Иеремиевым пла́чем пла́кался еси́ о ста́де твое́м, Софро́ние, о́тче наш. Кни́ги Богодухнове́нныя написа́в им, благи́ми словесы́ уте́шил еси́ их, Бо́жие избавле́ние от долговеко́внаго и́га обещава́я им. Те́мже и мы ны́не, изба́вленнии, пое́м: Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.

Богородичен: Благослове́н Плод, Пречи́стая, чре́ва Твоего́, И́мже, земни́и вси, кля́твы изба́вихомся, Благослове́нная Всечи́стая, несказа́нное чу́до, неве́домое слы́шание, всех же ве́рных спасе́ние.

Песен 9.

Ирмос: Нека се радва всеки човек, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове нека почете свещения празник на Богомайката, като тържествува и казва: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.

Бо́жиим милосе́рдием дре́вний Изра́иль от еги́петскаго зла избежа, ны́не и бо́лгарский наро́д Бо́жиим промышле́нием от и́га ага́рянскаго изба́влен бы́сть. Те́мже и мы ра́достно зове́м: пои́м Го́сподеви, сла́вно бо просла́вися.

Ре́вностию Илиино́ю обдержи́м быв, святи́телю Софро́ние, не устраша́лся преще́ния, ра́ны и гоне́ния, дерзнове́нно врага́ безбо́жнаго изобличил еси́ и, в темни́це затворя́ем, к Бо́гу взыва́л еси́: Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.

Пе́сненно дне́сь да почти́м иера́рха Христо́ва Софро́ния, от земли́ Бо́лгарския возсия́вшаго и пу́ть спасе́ния нам озаря́я луча́ми све́тлыми доброде́телей. Того́ моли́твами, Христе́ Бо́же наш, сподо́би и нас чи́стым се́рдцем сла́вити Тя во вся ве́ки.

Житие́ свое́ многострада́льное сконча́в на земли́, к Небе́сному Престо́лу возше́л еси́, нося́ ве́тви благоде́лания. Тле́нными нетле́нная до́бре приобре́тши, Ца́рство Небе́сное от Христа́ прия́л еси́. Того́ моли́ сподо́битися нам жи́зни ве́чныя моли́твами твои́ми.

Богородичен: Яви́ся нам из Тебе́, Богороди́тельнице, Пра́вды све́тлое Со́лнце, просвеща́ющее вся́ческая заре́ю Божества́, вопло́щся Вы́шний, Его́же ны́не воспева́ем: благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Катавасии, Честнейшую

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Светилен, глас 3.

Подобен: Пло́тию усну́в:

Днес светло празнуваме светата ти памет, светителю Софроние, а ти като гледаш сега светлината на Божието лице на небето, моли се за нас, които ти пеем.

Слава, и сега, Богородичен:

След Бога, нашето упование е в тебе, Пречиста Богородице, ние ти се молим: моли се за нас на Родения от тебе, запази невредими дори до края нас,  които прибягваме към Твоята защита.

Хвалитни стихири на 4, глас 6, самогласни:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Дойдете, хора, тържествуващо светли, да възхвалим светителя Софроний, който изгря от земята на България и просвети нашия род със своите писания и учения. Сега ликува на небето, озарен с божествено сияние, излъчвайки лъчи на благодат, като освещава всички краища на земята. Той се моли за нас на Христос Бога, да се спасят душите ни.

3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Изгря днес пресветлата ти памет, светителю Софроние, веселят се ангелите на небето и ликува ликът на светителите. Българската църква, обагрена с мъченическа кръв, се украси с твоето славно име. Заради това и ние в съгласие ти викаме: слава на Този, Който те прослави на земята и ни спаси чрез твоите горещи молитви.

2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Светителю Софроние, със светлината на твоите проповеди и твоите писания, както и с учението си ти прогони мрака на безбожието и тъмата на незнанието, показа на хората пътя на спасението, като претърпя гонения и мъчения от агаряните, ти спаси невинни хора от смърт и от мъченическата кръв, напоила българската земя, ти направи да израстат нови леторасли, а сега, когато си на небето, моли Христос Бог да спаси душите ни.

Слава, същия глас:

Светителю Софроние, като написа сам живота и страданието си, ти ни остави завет да следваме твоите стъпки, както ти си бил подражател на Христос Бога, прославяйки Го в душата и тялото си, и приел от Него венеца на нетлението, а сега с ангелите ликуваш на небето; моли се за нас непрестанно, за да се удостоим по твоите молитви с Царството Христово.

И сега, Богородичен, глас същия.

Богородице Дево, ние, верните, по дълг те облажаваме и славим като непоклатим град, непобедима стена, твърда защитница и прибежище на душите ни.

Велико славословие

————————————————————————-

НА ЛИТУРГИЯТА

Блаженни от канона, песни 3-та и 6-та. 

Прокимен, глас 7: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6) Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (115:3) 

Апостол към Евреи, зача́ло 335. (13:17-21)

Аллилуйя, глас 4: Викат праведниците, и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби (Пс. 33:18). Стих: Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави (33:20).

Евангелие от Лука, зача́ло 24. (6:17-23)

Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. (Пс. 111.6)