Свети Антоний Велики

СВЕТИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

Вечерна служба

Блаже́н муж: 1-й антифо́н. 

Господи, воззвах (Пс. 140), на 4, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Подобен: Зва́нный свы́ше:

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Когато в тебе се разпали свято желание, лъчите на Духа те осветиха, и така насочи душата си, като искаше само Неговата любов, затова презря кръвта и плътта, и беше далеч от света чрез голямо въздържание, а чрез безмълвието се съедини с Него. Затова беше изпълнен с Неговите блага, както поиска, и заблестя като звезда, озарявайки душите ни, Антоние.

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Същата стихира.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

С благодатта на Божествения Дух си строшил лъковете и стрелите на бесовете, както и тяхната злоба и гонение, и си явил на всички божествените учения, озарен от божествено сияние; затова ти стана богоозарен светилник за монашестващите, и първо украшение на пустинята, опитен и почитан лекар за болните, и пример и образ на добродетелен живот, отче Антоние.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Чист по душа и сърце, ти, блажени Антоние, си като земен ангел и небесен човек, учител в девството, подражание за всички във въздържанието, защото живееш с твоя Владика с ангели и преподобни и с всички мъченици, Му принасяте немлъкващо славословие, така винаги избавяй от беди и грехове всички, които празнуват светата ти памет.

Слава, глас 6:

За да запазиш божествения образ непокътнат, ти чрез аскетизъм направи душата господар на пагубните страсти и се издигна възможно най-високо, защото смело покори природата си и побърза да покориш лошото с по-доброто, и тяло да подчиниш на душата, така ти стана връх на монашеството и гражданин на пустинята, учител на прибягващите към тебе, добре известно правило на добродетелта; и сега на небето, отче наш Антоние, ти счупи огледалото и чисто гледаш Светата Троица, затова се моли непосредствено на Нея за тези, които ти се покланят с вяра и любов.

И сега, първи Богородичен (догматик) на гласа: Кто Тебе не ублажи́т

Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен на деня.

Паримии

Из Притчи Соломонови – чтение. 

Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в луната, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния. 

Из Притчи Соломонови – чтение. 

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и замина- ването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му. 

Из Притчи Соломонови – чтение. 

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му. 

На ли́тии стихи́ра хра́ма. 

И свята́го, глас 2. Самогла́сны.

Студи́тово: По́стническое обуче́ние собра́в на земли́, преподобне Антоние, и страсте́й прило́ги в тече́нии слез твои́х вся потопи́л еси́, ле́стница Боже́ственная и честна́я, на Небеса́ возводя́щая, всем позна́ся Богоприя́тное житие твое́: благоче́стия бо плоды́ в себе́ показа́в, исцеля́еши те́ми не́мощи страсте́й ве́рно вопию́щих тебе́: ра́дуйся, восто́ка звездо́ златоза́рнейшая, и мона́шествующих свети́льниче, и па́стырю. Ра́дуйся, приснопа́мятне, пусты́ни добре́йшее воспита́ние и Це́ркве непозы́блемое утвержде́ние. Ра́дуйся, заблужда́ющих вели́кий наста́вниче. Ра́дуйся, на́ша похвало́ и вселе́нныя све́тлое ра́дование.

На земли́ А́нгела и на Небесе́х челове́ка Божия, ми́ра благоукраше́ние, наслажде́ние благи́х и доброде́телей, по́стников похвалу́, Анто́ния почти́м: насажде́н бо в до́му Бо́жии, процвете́ пра́ведно и, я́ко кедр, в пусты́ни, умно́жи па́ству Христо́ву слове́сных ове́ц в преподо́бии и пра́вде.

Преподобне отче, из младе́нства доброде́тели приле́жно обучи́вся, орга́н был еси́ Свята́го Ду́ха и, от Него́ прие́м чуде́с де́йство, увеща́л еси́ челове́ки преоби́дети сла́дкая. Ны́не же Боже́ственным све́том чисте́е осиява́емь, просвети́ и на́ша мы́сли, отче Антоние.

Слава, глас 5:

Преподобне отче, глас Ева́нгелия Госпо́дня услы́шав, мир оста́вил еси́, бога́тство и сла́ву в ничто́же вмени́в. Тем всем вопия́л еси́: возлюби́те Бога и обря́щете благода́ть ве́чную, ничто́же предпочти́те па́че любве́ Его́, да егда́ прии́дет в сла́ве Свое́й, обря́щете поко́й со все́ми святы́ми. Его́же моли́твами, Христе́, сохрани́ и спаси́ ду́ши на́ша.

И ны́не, Богородичен:

Блажи́м Тя, Богородице Дево, я́ко из Тебе́ возсия́ Со́лнце пра́вды, Христо́с, име́яй ве́лию ми́лость.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, глас 5.

Подобен: Ра́дуйся, по́стников:

Радвай се, Антоние, като пребъдваш във висините с ангелските хорове! Защото ти наистина научи тяхната добродетел, блажени отче. Ти живя на земята и се яви като ясно, неосквернено огледало, което прие блестящите лъчи на Светия Дух. Така озарен, ти виждаше бъдещето и предсказа всичко, научен от божествените проявления на светлината на Христос, Когото моли да даде на душите ни голяма милост.

Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.

Радвай се, водачо на подвижниците и непобедим техен поборник, защото ти отсече страстите до корен и мъжествено се съпротиви на бесовските нападения, като изобличи тяхната слабост и душегубна измама. Ти показа ясно непобедимата сила и действие на Спасителевия кръст, с когото се препаса, победи всички, които отхвърлят божественото явяване в плът на Христос, Когото моли да даде на душите ни голяма милост.

Стих: Блаже́н муж, боя́йся Господа, в за́поведех Его́ восхо́щет зело́.

Ти беше засенчващ облак, укрепен като бляскав стълб от добродетели, водач на онези, които гледат Бога от земята към небето; ти раздели морето с жезъла на Кръста и победи духовния Амалик, лесно намери пътя към небето, благословен от Бога отче, и нетленното наследство, така че радостно стоиш с безплътните пред престола на Христос, Когото моли да даде на душите ни голяма милост.

Слава, глас 8:

Множеството на монасите те почита като свой наставник, отче наш Антоние, защото наистина сме се научили да следваме твоя път. Ти си блажен, защото си служил на Христос и си разобличил вражеската сила. Ти си събеседник на ангелите и другар на Павел Тивейски, затова се моли с него на Господа да помилва душите ни.

И сега, Богородичен: Безневестная Дево

Безмъжна Дево, която неизказано си заченала по плът Бога, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на твоите молители, Всенепорочна, която даряваш на всички очистване от греховете, като приемеш сега нашите молби, моли да се спасим всички.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 4:

Като си подражавал на нравите на ревнителя Илия, а на Кръстителя правите пътеки си последвал, отче Антоние, на пустинята си бил жител, и вселената си утвърдил с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Слава... и сега..., 

Скритата от вечност непозната и на ангелите тайна се откри чрез тебе, Богородице, на живеещите на земята – Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения (Адам) и спаси от смърт душите ни!

——————————————————-

Утринна служба

Шестопсалмие, Велика ектения,

Бог Господ, гл. 4

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, глас 4:

Като си подражавал на нравите на ревнителя Илия, а на Кръстителя правите пътеки си последвал, отче Антоние, на пустинята си бил жител, и вселената си утвърдил с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Слава... и сега..., 

Скритата от вечност непозната и на ангелите тайна се откри чрез тебе, Богородице, на живеещите на земята – Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения (Адам) и спаси от смърт душите ни!

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 4, по Скоро предвари:

Последвал си призива на твоя Господ, светът си отхвърлил, и всичко хубаво в него, всеблажени Антониe, усърдно си претърпял злобата на пусти­нята, мъжествено си отбил полковете демонски. Затова и твоята памет винаги верно с песни възхваляваме.

Слава, и сега, богородичен:

С твоето божествено раждане, Чиста, си обновила истлялото от страсти смъртно естество на земнородените, и си въздигнала всички от смърт в живот нетленен. Затова и всички по дълг те възпяваме, както си предрекла, Дево пре­про­славена.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 5, по Собезначальное Слово:

С песни да почетем постникът Господен, защото умъртви всички напа­де­ния на страстите, с въздържание и твърдо търпение, и напълно посрами борещия се враг и цялата негова гордост, а сега се моли на Господа да се смили над душите ни.

Слава, и сега, богородичен:

Страшното чудо на зачатието, и неизказания образ на рождеството в тебе видях, винаги Дево чиста, ужасява ума ми, и удивлява мислите ми: твоята слава, Богородице, се простира във всичко за спасението на нашите души.

Полиелей и величание на преподобния (стр. 91)

Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Седален след полиелея, гл. 8, по Премудрости:

Като си възприел пастирски умения, и на монасите си бил стълп и опо­ра, добре си нахранил разумното твое паство, което желаейки Христовото учение, си посял в тях словото, преподобни. Затова и всички ревнители за ангелски живот си въздигнал единомъдрено да славят Бога, богоносецо Антоние. Моли Христа Бога да ни дарува прошка на греховете, на почитащи­те с любов твоята свята памет.

Слава, и сега, богородичен:

Небесната врата и кивот, всесветата планина, светлият облак да възпе­ем, неизгарящата къпина, словесният рай, призивът на Ева, на цяла вселена великото съкровище, защото в нея се извърши спасение на света, и на древните прошка на греховете. Затова й казваме: моли се на твоя Син, да дарува прош­ка на греховете на нас, които благочестиво се покланяме на твоето всесвето раждане.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:6, 3)

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие на преподобния (от Матея, 11:27-30)

50 Псалом (чете се)

Слава: По молитвите на преподобния, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира обща за преподобен, гл. 6:

Преподобни отче, по цяла земя се носи твоята проповед за изправле­ние. Затова и на небесата си приел наградата за твоите трудове, като си погу­бил демонските полкове, и си достигнал ангелските чинове, чиито житие не­по­рочно си поревнувал. Като имаш дързновение пред Христа Бога, изпро­си мир за душите ни.

Литийна молитва (дяконът)

Канони, на Св. Богородица и на преподобния.

Канон на Богородица, чието краестрочие е: Пою́ хвалу́ живоно́сней Отрокови́це. Творение на св. Йоан Дамаскин, глас 2.

Песен 1

Ирмос: Преминавайки през непобедимия, необичаен морски път, без да намокри краката си, избраният Израил възкликна: да пеем на Господа, защото Той се прослави!

Някогашната невеществена стълба и странно сухата пътека през морето изобразиха раждането от тебе, Чиста, което всички възпяваме, защото е прославено.

Силата на Всевишния, съвършената Ипостас, Божията мъдрост, въплътена от тебе, Чиста, обитаваше сред хората, защото Той е прославен.

През непроходимата врата на твоята заключена утроба, Чиста, Слънцето на правдата премина и изгря на света, защото се прослави.

Канон на преподобния, чието краестрочие е: Анто́ния Боже́ственнаго восхвали́ти ле́по. Творение на преп. Теофан Начертани, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Безсме́ртия и жи́зни е́мься ве́чныя я́ве и Трисия́нныя зари́, отче, насыща́яся, просвеще́нием благода́ти омраче́нную ду́шу мою́ озари́ти помоли́ся, я́ко да досто́йно воспою́ тя.

Млад сый во́зрастом телесе́, нов путь доброде́тели восприе́м, сим безбе́дно ше́ствовал еси́, закону но́вому повину́яся Спа́сову, треблаженне, и живоно́сным повеле́нием Ева́нгелия после́дуя.

Трисо́лнечным сия́нием, всему́дре, озаря́емь, злоу́мное, блаженне, де́монов свере́пство, и звере́й зия́ния, и ран боле́зни, я́коже паучи́ну, разори́л еси́, Боже́ственным разжиза́емь жела́нием.

Богородичен: Я́ко Божия Ма́ти, дерзнове́ние иму́щи к ро́ждшемуся из Тебе́ Единоро́дному Сло́ву, и Отцу́ Собезнача́льному, и Соесте́ственному Ду́ху, моля́щи не преста́й от бед спасти́, Всенепоро́чная, Тя, Богородицу, сла́вящия.

Песен 3

Ирмос: Ти счупи лъка на силните с властта Си, Христе, и слабите се препасаха със сила.

Този, Който е извън всякакво време, като Създател на времето, от тебе, Дево, доброволно стана младенец.

Да възпеем утробата, по-просторната от небето, чрез която Адам радостно живее на небето.

Друг

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Утвержде́нным по́мыслом и кре́пким терпе́нием страсте́й увяди́л еси́ пла́мень, в безстра́стия све́тлую оде́жду, Антоние, оде́ялся еси́, отче, и спасе́ния ри́зу.

Крепчашия прило́ги де́монов дерза́ющих и зве́рскими о́бразы подо́бящихся, пренебре́гл еси́ тех не́мощную си́лу, кре́пкаго бо име́л еси́ во бране́х Спомо́щника.

Богоно́сец, нача́ла тьмы и вла́сти обличи́в воздержа́нием кре́пким, до́блественный победи́тель, Антоние, был еси́, по́стников слава, мона́шествующих похвала́.

Богородичен: Умерщвле́нный мой ум живо́тным де́йством, из Тебе́ я́вльшимся ми́ру, воздви́гни, Чистая, и к жи́зни наста́ви, я́же сме́рти две́ри разо́ршая еди́на Рождество́м Твои́м.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 8.

Подобен: Прему́дрости:

Ти с любов свърза душата си с Христос, и всичко земно си презрял, мъдри, засели се в пустините и планините, преподобни отче, вкуси от духовното дърво, славни таинниче*, и от неугасващата светлина си засиял като ангел. Затова, като надхвърли тъмнината на твоята плът, прогони тъмнината на бесовете, първоизбранико на монашеството Антоние, моли Христос Бога, да даде прошка на греховете на всички, които празнуват с любов твоята памет.

* пазител на тайните

Слава, и сега, Богородичен:

Непорочна Невясто на Създателя, безмъжна Майко на Избавителя, и пречист дом на Утешителя, Всевъзпявана, побързай да ме избавиш от беззаконията, защото съм скверно обиталище на греха и умът ми е игрище на бесовете, и ме направи светло жилище на добродетелите, светоносна и непорочна Дево, прогони облака на страстите, и с твоите молитви ме сподоби с небесно общение и със Светлината, която не познава вечер!

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи, Твоя славен промисъл и прославих непостижимата Ти сила, Човеколюбче.

Ето, божествената планина – Богомайката, се издигна много ясно в дома Господен над небесните сили.

Дево, която единствена, не по законите на природата, роди Владеещия над творението, се удостои с божествено призвание.

Друг

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Доброде́телей ле́ствицу Боже́ственную употреби́в, к высоте́, отче, возше́л еси́ и Бога ви́дел еси́, на ней утвержде́на и да́ры раздава́юща руко́ю богате́йшею ве́рно пою́щим: си́ле Твое́й слава, Человеколю́бче.

Весь Богу освяти́лся еси́, Антоние, еди́н Еди́ному, всему́дре, единя́яся доброде́телию и бесе́дами и Богоявле́ния, я́ко чист, сподобля́емь земли́ бо и земны́х отступи́в, досто́йно Небе́сное обре́л еси́ наслажде́ние.

Ум и ду́шу очи́стив, Антоние, пре́лесть, отче, душегу́бную, и кова́рствия, и ле́сти го́рькия, и мечта́ния враго́в обличи́л еси́, пострада́в бо, навы́кл еси́ и, научи́вся, учи́ши мона́шествующих мно́жества, всеблаженне.

Богородичен: Бога, из Тебе́ воплоще́ннаго, моли́, непрело́жно, еже́ бе, пребы́вша и есте́ственно равна́ Отцу́, и Тебе́, Ро́ждшей, бы́вша Единосу́щна, проще́ние прегреше́ний и душ спасе́ние пою́щим Тя ве́рою дарова́ти.

Песен 5

Ирмос: Въгленът* на Исайя се проявява, Слънцето от девствената утроба огря в тъмнината заблудените, даряващо просветление за Божието разбиране.

* Ис.6:6, Пресвета Богородица е сравнявана с въглена, който изгаря нашите грехове.

Облаци, поръсете тези, които са на земята, със сладостта на веселието; защото ни се даде Детето, Което е съществувало преди вековете, нашият Бог, въплътен от Девата.

Животът и плътта ми бяха осветени със светлина и потъмняването от греха беше разпръснато от напоследък безсеменно въплътения от Девата Всевишен.

Друг

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Живу́ща в тебе́ име́я вся ви́дящаго Бога, блаженне, науча́юща тя, и просвеща́юща, и умудря́юща, душ, треблаженне, чи́стых и блаже́нных восхо́ды зре́ти сподо́бился еси́.

Исцеле́ний тебе́ благода́ть на неду́ги разли́чныя дарова́ и на ду́хи нечи́стыя Христо́с власть, му́дре: естество́ бо, отче, победи́в, па́че естества́ даро́в причасти́лся еси́ Ду́ха.

Богородичен: Тя сте́ну иму́ще и предста́тельством Твои́м соблюда́еми, Твое́ю Боже́ственною сла́вою хваля́щеся, Тя блажи́м: Ты бо, Всечистая, душа́м на́шим источа́еши весе́лие и ра́дование.

Песен 6

Ирмос: Като чу гласът от молебните думи на болната ми душа, Владико, Ти ме избави от пагубните грехове, защото само Ти си причината на нашето спасение.

Човешката природа, която беше роб на греха, получи свобода чрез тебе, чиста Владичице, защото твоят Син беше пожертван като агне за всички.

Всички викаме към тебе – истинската Богомайка: избави рабите, които предизвикваме гняв, защото само ти имаш дръзновение към твоя Син.

Друг

Ирмос: Бе́здна грехо́в и прегреше́ний бу́ря мя смуща́ет и во глубину́ ну́жднаго ре́ет мя отча́яния, но Твою́ кре́пкую ру́ку мне простри́, я́ко Петро́ви, о Управи́телю! и спаси́.

Законное страда́льчески житие от мя́гких ногте́й восприи́м, Богому́дре, да́же до конца́ соблю́л еси́ и, я́ко Боже́ствен до́блественник, венец прия́л еси́ побе́ды от всех Ца́рствующаго.

Иму́ще тя к Богу моли́твенника крепча́йша, блаженне, и о́бщника попече́ний, и предста́теля, и побо́рника, и хода́тая благоче́стна, от вся́ких спаса́емся бед, и напа́стей, и обстоя́ний.

Богородичен: Вознесла́ еси́ всеи́стинно па́дшееся челове́ческое существо́, во зра́це Боже́ственнем и Отца в ра́венстве, ви́димаго Сы́на неизме́ннаго, Богома́ти, без се́мене во чре́ве поноси́вши.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 2.

Подобен: Вы́шних ищи́:

Отблъснал житейските грижи, изживял си безмълвен живот, като си подражавал във всичко на Кръстителя, като заедно с него те почитаме, преподобни Антоние, началниче на отците.

Икос: Чувайки Христовия глас, последвал си Неговите заповеди. В живота си бил без нищо, и си отхвърлил зависимостта на вещите, именията и робите ти, любовта на сестра ти, богоносни Антоние чисти, и сам в пустинята си беседвал с Бога, приел си с разума благодат, която ми изпрати, защото с песни те възхвалявам, началниче на отците, Антоние.

В този месец, в седемнадесетият ден празнуваме паметта на препо­доб­ния и богоносен наш отец Антоний Велики. По неговите молит­ви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин.

Песен 7

Ирмос: В древност обикналите мъдростта младежи се показаха оратори, които богословстваха от богоприятните си души и пееха с устата си: благословен си, пребожествени на отците и наш Боже.

Яков видя през нощта*, сякаш в загадка, въплътения от тебе Бог, Който се яви в сияние на пеещите: най-свят е Богът на отците и най-прославян.

* Битие 28:12 (Пресветата е представена като стълба (или врата) към небето)

Най-святият Бог на отците и най-славният показа в неизказани образи за тебе, Чиста, схватката, докато се бореше с Яков*, чрез която доброволно се съедини с човеците.

* Битие 32:24

Мерзък е този, който с несъмнена убеденост не изповядва Тебе, Синът на Девата, като един от всевъзпяваната Троица и не извиква с устните си: най-свят е Богът на отците и най-славен.

Друг

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Ча́ши бы́ша арома́т лани́ты твоя́, доброде́телей благово́ние и спасе́ние благоуха́ющий, я́ко от цве́тника, ве́рою зову́щим: благословен Бог оте́ц на́ших.

Благода́ть Ду́ха Всесвята́го, в тя все́льшися, духо́в гони́теля лука́вствия, отче, соде́ла и мона́шествующих обучи́теля, зову́ща: благословен Бог оте́ц на́ших.

Богородичен: Мари́ю Пречи́стую и Всесвяту́ю восхва́лим: То́ю бо благода́ть нам источа́ется па́че ума́ даро́в, я́ко от пото́ка Боже́ственныя бла́гости, Ю́же благочести́вым по́мыслом ны́не ублажи́м.

Песен 8

Ирмос: О подо́бии зла́те небре́гше треблаже́ннии ю́ноши, неизме́нный и живы́й Бо́жий о́браз ви́девше, среди́ огня́ воспева́ху: осуществова́нная да пое́т Господа вся тварь и превозно́сит во вся ве́ки.

Ви́ден бысть на земли́ Тобо́ю и с челове́ки поживе́ И́же бла́гостию несравне́нный и си́лою. Ему́же пою́ще, вси ве́рнии, зове́м: осуществова́нная да пое́т Господа вся тварь и превозно́сит во вся ве́ки.

И́стинно Тя, Чи́стую, пропове́дающе, сла́вим Богородицу: Ты бо Еди́наго родила́ еси́, от Тро́ицы воплоще́нна, Ему́же со Отце́м и Ду́хом вси пое́м: да пое́т Господа вся тварь и превозно́сит во вся ве́ки.

Друг

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

В моли́твах бо́дрое, в поще́ниих благомо́щное, терпели́вное в напа́стех, Антоние, ума́ чистото́ю на земли́, я́ко А́нгел, показу́я, Богу вопия́л еси́: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Моли́твами, преподобне, и мольба́ми приближа́яся ты непреста́нно к Богу, восте́кл еси́ к высоте́ превзя́тей, де́монских сете́й избе́гл, свободи́вся же тех мучи́тельства, Богому́дре, воспева́еши: свяще́нницы, по́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Но́вый Моисе́й быв, в пусты́ни побе́ду на враги́ и бори́тели поста́вил еси́, лю́ди предводя́, по́стников собо́р в весе́лии и но́вом жи́тельстве, вопию́щих Влады́це: свяще́нницы, благослови́те, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богородичен: Богороди́тельнице Всечистая, души́ моея́ я́звы и грехо́вныя стру́пы очи́сти, исто́чниками омыва́ющи, су́щими из боку́ Рождества́ Твоего́ и су́щими из того́ очища́ющи струя́ми, к Тебе́ бо взыва́ю, и к Тебе́ прибега́ю, и Тя призыва́ю, Богоблагода́тную.

Песен 9

Ирмос: Весь еси́ жела́ние, весь сла́дость, Сло́ве Бо́жий,Де́вы Сы́не, Бо́же бого́в,Го́споди, святы́х Пресвяты́й, тем Тя вси с Ро́ждшею велича́ем.

Жезл кре́пости даде́ся естеству́ тле́нному, Слово Божие во утро́бе Твое́й, Чистая, и сие́ возста́ви, до а́да попо́лзшееся. Темже Тя, Всечистая, я́ко Богородицу велича́ем.

Ю́же изво́лил еси́, Влады́ко, приими́ ми́лостивно моли́твенницу Ма́терь Твою́ о нас, и Твое́й бла́гости вся́ческая испо́лнятся, да Тя вси, я́ко Благоде́теля, велича́ем.

Друг

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Наста́ светоно́сный твой пра́здник, всеблаженне отче Антоние, испо́лнь ра́дости, испо́лнь весе́лия духо́внаго, испо́лнь Свята́го Ду́ха, испо́лнь благоуха́ния и просвеще́ния, и ны́не, иму́ще тя поще́ния пра́вило и законополо́жника, ра́дуемся.

Не преста́й моля́ Изба́вителя, всечестны́й отче, дарова́ти благогове́йно па́мять твою́ соверша́ющим свяще́нную прегреше́ний оставле́ние, дарова́ний раздая́ние, Боже́ственное предста́тельство, душ спасе́ние, ве́чное ра́дование.

Равноа́нгелен пожи́в на земли́, равноа́нгельну обре́л еси́ све́тлость, тех бо Богови́днейшим сия́нием в прича́стии был еси́. С ни́миже и ра́дуешися всегда́, я́ко Боже́ственный проро́к, я́ко му́ченик венцено́сец, я́ко мона́шествующих верхо́вник.

Богородичен: Зачала́ еси́, Дево, без се́мене вся́ческая созда́вшаго Слово Божие, кроме́ хоте́ний плотски́х, и без истле́ния родила́ еси́, без боле́зней ма́терних. Тем Тя, Богородицу, и язы́ком, и се́рдцем испове́дующе, велича́ем.

Катавасии на Сретение Господне, глас 3

Превод: проф. Иван Желев Димитров

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!

3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!

7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!

Малка ектения

С: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен:

Ти се яви светлина за единонравните, като ги научи да ходят по светли­те пътеки на благочестието, Антоние – на отците баща, и пламенни мълнии пак изпускаш и изгаряш демонските полкове.

Слава, и сега, богородичен:

С немлъкващи песни те ублажаваме, Дево, защото си родила Един от Троицата, Богородице, и си носила в божествените си обятия безтелесното Слово, Kоето не се променя, нито изменя.

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 4, гл. 8, по О, преславнаго:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Преподобни отче Антоние, ти, като взе игото Христово на раменете си,  храбро си стъпкал вражеското осенение, и пустинята на град си обърнал, зара­ди което и всички с вяра те почитаме, о всеблажени, похвало на монаси­те. Затова и Христа непрестанно моли да се спасим!

3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Същата стихира.

2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Всички сме се събрали с вяра да те почетем като постник Христов, Антоние мъдри, с радост си вървял през непреходната пустя, като си й бил честен наставник. Затова ние към тебе викаме: О, всеблажени, похвало на монасите, моли се за нас пред Господа за да се спасим!

1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Преподобни отче Антоние, заради истинския живот в гроба си се заклю­чил, без да се боиш от невидимите врагове, които понякога идваха при теб да чукат, а ти с твоите молитви не си им обръщал внимание, о търпеливо­душни, началниче на пустинята. Затова всички верно те почитаме и ублажа­ва­ме.

Слава, гл. 8:

На небето възлезе с чудна колесница, достигнал си кулата на доброде­телите с пост, от пустинята обходи горния Йерусалим, а от болезнените под­визи прие достойни почести, като се радваше с небесните чиноначалници, всеблажени, наследниче на вечните блага, и като жител на Царството; затова се моли на Спасителя на всички, да умири света и да спаси нашите души, богоносни Антоние!

И сега, богородичен: Владичице, приеми молитвите на твоите раби, и ни избави от всяка нужда и печал. 

Велико славословие

Тропар, глас 4:

Като си подражавал на нравите на ревнителя Илия, а на Кръстителя правите пътеки си последвал, отче Антоние, на пустинята си бил жител, и вселената си утвърдил с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.

——————————————————————-

На Литургията

Кондак на Сретение, глас 1: Осветил девическата утроба с Твоето рождество и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, като побързаш и сега ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, когото възлюби, единствен Човеколюбче.

Апостол, Евреи, зачало 335, 13:17-21

Алилуйя, гл. 6: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. (111:1) Стих: Неговото семе ще бъде силно на земята. (111:2)

Литургийно евангелие, Лк (зачало 24) 6:17-23

Спря Иисус на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата.

Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. (111:6)