БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ: Св. вмчк Потит Сердикийски

Св. вмчк Потит Сердикийски (14 януари)

Взето от статията на ВЕНЦИСЛАВ КАРАВЪЛЧЕВ

Св. мъченик Потит е най-ранният известен с името си мъченик за Христовата вяра от Сердика. Той е роден в Сердика, днешна София. Годината на неговото раждане не е посочена, но можем да предположим, че това е 145, 146 или 147 г., предвид факта, че когато мъченически умира за Христос, той е все още дете, едва на 13 години. Раждането и смъртта му стават по време на управлението на имп. Антонин Пий, както изрично е посочено в мартиролозите и в житията на светеца, а за година на неговата смърт се приема 160 г.

Роден е в семейството на заможни родители. Името му идва от латинското Potitus – „овладян“, „могъщ“ (мин. страд. прич. от гл. potior – „завладявам“). В ранно детство приема християнството, като за него важат думите на псалмопевеца: „Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми“ (Пс 70:5). Баща му, който е споменат с името си, се нарича Хилас (Hylas). Той се опитва всячески да отвърне сина си от Христос и дори го затваря в тъмница, но св. Потит е непреклонен. Нещо повече, по молитвите, твърдата вяра и свидетелството на сина си самият Хилас повярва в Господ.

Св. Потит по чудесен начин е взет на облак и пренесен в Епир (дн. западна Гърция). Там той продължава да проповядва за Христос и изцелява от проказа Кириаки (Неделя), съпругата на римски сенатор. Тя заедно с мъжа си и цялото им домакинство приемат св. Кръщение.

След известно време св. Потит се озовава в планината Гарган (Garganus) в Южна Италия, където се подвизава в безмълвие. Славата му на чудотворец се разнася из цялата империя. Там е посетен от слугите на имп. Антонин, чиято дъщеря страда тежко, обладана от бяс. Чрез устата на девойката бесът казва, че само св. Потит може да го изгони от нея. Слугите довеждат светеца в двореца при императора. С молитвата си св. Потит прогонва беса от момичето. Светецът изцерява и самия император, който междувременно се е разболял. Императорът, разбира се, е щастлив от собственото си изцеление и това на дъщеря си, но вместо с благодарност отвръща на св. Потит с голяма жестокост. Заради отказа си да принесе жертва на езическите богове, на които императорът вменява собственото си изцеление, на св. Потит е изтръгнат езика и са избодени очите. Въпреки това св. Потит продължава да изобличава императора и да слави Христос. Несломимостта на вярата му предизвиква нови продължителни и тежки мъчения, които св. Потит понася с упование в Господ. Той е хвърлен на лъвовете, но те само покорно скланят глава в нозете му. Императорът нарежда да бъде хвърлен във врящо масло, но и оттам светецът излиза невредим. В безсилието си да наложи волята си над св. Потит, императорът нарежда той да бъде посечен с меч и обезглавен. Вместо кръв, пише в житието му, от тялото на светеца-дете потича мляко. Това се случва ок. 160 г. по време на управлението на имп. Антонин Пий, когато управител на областта Гарган е Геласий.

Няма съставена служба на светия мъченик. В типика на стр. 181 пише, че на този ден, 14 януари, е отдание на Богоявление. Всичко е за празника и нищо за празнуваните светии. Някак си няма смисъл да се поставят светци за честване в дните на отдание на Господски празници. Вижте, същото е и за отдание на Рождество Христово на 31 декември. Светийските служби се четат на повечерието или, ако се честват празнично (в храм, посветен на светците, чиито служби не се пеят в деня на отданието на Господския празник), се преместват в друг ден, обаче не е описано в кой точно ден. Т.е. ако нямате храмов празник, даже и един тропар няма да изпеете за съответния светец.

Отдание на Богоявление

ВЕЧЕРНА

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 2, от Йоан монах:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

Предтечата видя нашия Просветител, Който просвещава всеки човек, че идва да се кръсти и радост и трепет обзе душата му, с ръка Го посочи и рече на народа: Този е, Който избавя Израил и ни освобождава от тлението. О, безгрешни Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:4) И пеем същата стихира.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс. 129:6-7А)

Ангелските войнства видяха нашия Изкупител кръщаван от раб и засвидетелстван от присъствието на Духа (Свети) и се ужасиха; дойде и глас от Отца от небето: Този, Когото Предтечата кръщава с ръка, е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих. Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8) И пеем същата стихира.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Водите на Йордан приеха Тебе, Извора, и Утешителят слезе във вид на гълъб; Този, Който сведе небесата, навежда глава, а калта вика и зове към Твореца: защо ми нареждаш неща, които са над моите сили? Аз имам нужда от Твоето кръщение! О, безгрешни Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Пожелал да спасиш заблудилия се човек, Ти не счете за недостойно да приемеш рабски образ, но избра Ти, Владика и Бог, заради нас да приемеш нашето естество, защото Ти, Изкупителю, се кръсти по плът и ни удостои с опрощението, затова викаме към Тебе: Благодетелю Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Слава, и сега, същия глас. Византи́ево:

Склонил глава пред Предтечата, Ти смаза змийските глави, дойде във водите и просвети вселената, за да Те славим, Спасителю, Просветител на нашите души.

Няма вход. Чете се. Свете тихий:

Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен на деня.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири на празника, гл. 2:

На река Йордан, когато Йоан Те видя да идваш при него, той Ти каза, Христе Боже наш: „Защо си дошъл при слуга, след като няма петно върху Тебе, Господи? В чие име да Те кръстя? В името на Отца? Но Ти Го имаш в себе си. В името на Сина? Но Ти си Той въплътен. В името на Светия Дух? Но Ти знаеш как да Го дадеш на верните чрез уста.“ Боже, Който се яви, помилуй ни.

Стих: Морето видя и побягна; Иордан назад се върна. (Пс. 113:3)

Водите Те видяха, Боже; водите Те видяха и се уплашиха. Нито херувимите, нито серафимите могат да гледат директно към Твоята слава. Но те стоят до Тебе със страх и благоговение. Първите държат, а вторите прославят Твоята сила. Ние се присъединяваме към тях, милосърдни Господи, и разгласяваме Твоята хвала, казвайки: „Боже, Който се яви, помилуй ни“.

Стих: Какво ти е, море, че бягаш, и тебе, Иордане, че се назад върна! (Пс. 113:5)

Днес Творецът на небето и земята идва в плът на Йордан с молба да бъде кръстен, въпреки че е безгрешен, за да очисти света от заблудата на врага. И така Владиката на всичко е кръстен от раб и Той дава чрез вода пречистване на човешкия род. Нека Му извикаме: „Боже, Който се яви, помилуй ни“.

Слава, И сега, на празника, глас същия:

Когато сияещият светилник (Йоан), роден от неплодна жена, видя Слънцето, което се роди от Дева, да иска да бъде кръстен, той Му каза със страх и радост: „Ти ме освети, Владико, чрез Твоето божествено Богоявление“.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар на Богоявление, гл. 1:

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе. (3 пъти)

Специалният отпуст: Този, Който се съгласи да бъде кръстен от Йоан в Йордан заради нашето спасение, Христос, истинския наш Бог, …

———————————————————-

УТРИННА

Бог Господь, глас 1

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар на Богоявление, гл. 1:

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 3, по Красоте:

Когато се яви на река Йордан, Спасителю Христе, и се кръсти от Предтечата, Ти беше засвидетелстван като възлюбения Син, тогава се показа и като събезначален на Отец, а над Тебе слезе Светият Дух; просветени от Него, ние възкликваме: слава на Троичния Бог!

Слава, и сега, гл. 4, по Скоро предвари:

Ти освети Йорданските води, Христе Боже наш, съкруши силата на греха, склони глава пред ръцете на Предтечата и спаси човешкия род от измамата; затова Те молим: спаси душите ни!

Малка ектения, възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 5, по Собезначалное Слово:

Ти, Който преславно си облечен в светлина, сега се покри с Йорданските води и в тях обнови естеството на Адам, повредено от лошото непослушание, Слове Божи, затова всички Те възхваляваме и славословим Твоето свето явяване.

Слава, и сега, гл. 4, по Удивися Иосиф:

Река Йордан, защо се изуми, като видя Невидимия без дрехи? Видях и изтръпнах от страх, казва. И как да не изтръпна пред Него и да не се уплаша? Ангелите Го видяха и изтръпнаха, небето се смая и земята затрепери, морето и всичко видимо и невидимо се стъписа: Христос се яви в река Йордан, за да освети водите.

50 псалом – чете се.

Канони два: първият от св Козма Маюмски и вторият – от неговия заварен брат св. Йоан Дамаскин (полупреведени).

Първи канон, чието краегране́сие е: Креще́ние очище́ние земноро́дных грехо́в (Кръщението е за очистване на греховете на родените на земята). Глас 2.

Песен 1

Ирмос: Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Господ, Царят на вековете, обновява падналия Адам с Йорданските води и смазва главите на змиите, скрити там, защото Той бе прославен.

Въплътен от Девата, облякъл материалната плът с нематериалния огън на Своята божественост, Господ се покрива с водата на Йордан, защото се прослави!

Господ, който умива сквернотата на хората, се очисти заради тях в Йордан, като поиска да се уподоби на тях, оставайки това, което беше, за да просветли седящите в тъмнина, защото се прослави!

Втори канон, ямбичен, глас 2.

Ирмос: Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Червеното море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Когато светлото Утро изгря над човеците, той (Йоан) дойде от пустинята във водите на Йордан. Ти, Царю на слънцето, преклони врата Си пред него, за да изтръгнеш нашия прародител от мястото на тъмнината и да очистиш творението от цялата сквернота.

Безначално Слово, Ти погреба във водите със Себе Си човечеството, покварено от измамата, като го обнови! Отец неизказано потвърждава това с мощен глас: Този е Моят възлюбен Син, равен Ми по природа.

Песен 3

Ирмос: Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи (1 Цар. 2:2)!

Весели се днес, Христова Църкво, някога безплодна и напълно бездетна, защото чрез вода и Дух ти се родиха синове, които с вяра викат: няма свят като нашия Бог, нито праведен освен Тебе, Господи!

С пълен глас Предтечата вика в пустинята: пригответе пътя за Христа и прави правете пътеките на нашия Бог (Ис. 40:3, Мк 1:3), като с вяра викаше: няма свят като нашия Бог, нито праведен освен Тебе, Господи!

Втория

Ирмос: Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото за Него е наслада да ни дава дарове.

Този, който някога прие облика на зловеща змия и внедри смърт в творението, сега е хвърлен в тъмнина поради идването в плът (на Христос): като нападна Владиката, Който осъмна като зора, сам си разби враждебната глава.

Владиката привлича към Себе Си богосътворената природа, погребана в утробата на мъчителя, и я ражда отново, завършвайки Своето най-велико дело чрез възстановяване на земния род; защото Той дойде да го защити.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Ипакои́, глас 5

Когато просвети всичко с Твоето явяване, тогава горчивото море на неверието побягна и Йордан, който течеше надолу, се върна, за да ни издигне на небето, а Ти, Христе Боже, запази ни чрез висотата на Твоите божествени заповеди, по молитвите на Богородица и ни помилвай.

Песен 4

Ирмос: Чу (Кръстителя), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него: „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, той извика: Ти си Христос, Божията мъдрост и сила!

Кой е виждал слънцето, ярко по природа, да се очиства? – извика проповедникът, – така че как мога да измия във водите Тебе, отражението на Славата, образът на вечния Отец? Как ще докосна аз, който съм трева, огъня на твоята Божественост? Защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Моисей, когато Те срещна, прояви Божествено благоговение, което го порази, защото щом разбра, че Ти говориш от къпината, веднага отвърна лицето си. Тогава как аз ще Те гледам открито? Или как да положа ръка върху Тебе? Защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Украсен съм с разумна душа и удостоен със силата на словото, но се страхувам от бездушните, защото, ако Те кръстя, ще бъда осъден от планината, която димеше от огън, и морето, чиито води побягнаха на две страни и същия този Йордан, който се върна назад, защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Втория

Ирмос: Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.

Всесветло Слово, изпратено от Отца, Ти си дошъл да прогониш злия мрак на нощта и да изкорениш човешкия грях, и с Твоето кръщение да доведеш със Себе Си светли синове от Йорданските потоци.

Виждайки Самото преславно Слово, пратеникът решително извика към творението: Този, Който съществуваше преди мен, след мен се въплъти, сходен на нас, блесна със силата Божия да прогони нашия най-омразен грях.

За да ни върне на животворното пасище, Бог Слово порази змийските гнезда, разчупвайки страшните примки на този, който ужили човечеството в петата и го окова, така Той спасява творението.

Песен 5

Ирмос: Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дари мир, който надвишава всеки ум.

Безбройно множество дойде да бъде кръстено от Йоан. Застанал сред тях, той извиси глас: Непокорни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Предложете достойни плодове на Христос, защото Той присъства сега, дарявайки мир!

Стоейки всред тълпата като един от тях, Земеделецът и Творецът изпитва сърцата им. Вземайки в ръката Си почистващата лопата, Той мъдро разчиства гумното на целия свят, като изгаря безплодното и дава вечен живот на тези с добра реколта.

Втория

Ирмос: Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.

Като видя Създателят, че човекът, когото е оформил с пръстите Си, е в тъмнината на греха в неизбежните окови, Той го вдигна и го постави на раменете Си, и сега в много води Той го очиства от стария срам на греховността на Адам.

С благочестие нека усърдно прибягваме до чистите извори на спасителния поток, съзерцавайки Словото, (въплътено) от Непорочната, даващо ни почерпало за утоляване на жаждата за божественото, сладко изцеляващо болестта на света.

Песен 6

Ирмос: Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.

Христос без промяна се роди от Бог Отец и без оскверняване прие плът от Девата; както учи Предтечата, той не е достоен да развърже ремъка (на обувките Му), сиреч връзката с нашата (природа) на Словото Божие, Който избавя човеците от заблудата.

Христос кръщава в огъня на последния (ден) непокорните, които не вярват, че е Бог, а на всички, които признават Неговата божественост, Той ги обновява чрез Духа и благодатта на водата, като ги избавя от греховете им.

Втория

Ирмос: Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.

По странен начин пророкът* излезе отново от утробата на морския лъв, в която се беше въргалял три нощи, като предварително обяви на всички спасение от змията човекоубиец, чрез възраждане в последните времена.

* Йона

Когато светлите небесни сводове се отвориха, познаващият тайните (Йоан) видя Духа, Който изхожда от Отца и почива върху пречистото Слово, слизащ по необясним начин като гълъб, и той наставлява множествата да се обърнат към Владиката.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак гл. 4: Яви се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува над нас, които разумно Те възпяваме: дойде и се яви непристъпната Светлина!

Икос: Над езическа Галилея, в областта на Завулон и земята на Нефталим, както е казал пророкът, грейна голяма светлина, която е Христос; живеещите в мрак видяха сияйна зора, която блести от Витлеем, по-скоро от Мария роденият Господ, Слънцето на правдата, изпраща лъчите Си по цялата вселена; затова дойдете всички духовно оголели потомци на Адам да се облечем в Него (Христос) и да се сгреем, защото Той покрива голите и осветява помрачените. Дойде и се яви непристъпната Светлина!

Синаксар: В четиринадесетия ден на месец януари празнуваме Отданието на светото Богоявление на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. В този ден поменаваме паметта на св. вмчк Потит Сердикийски (ок. 160 г.), на преподобните отци, избити в Синай и Раита (†312), и св. Нина, просветителка на Грузия († 335). По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси!

Песен 7

Ирмос: Свистящият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!

Ангелските сили с трепет и възхищение стояха при Йордан, както на небето, и гледаха толкова голямото Божие снизхождение: как стоеше във водата приел плът Този, Който държи горния състав на водите* над твърдта, Бог на нашите отци.

* набора, количеството води, които са в облаците.

Облакът и морето, в които еврейският народ беше кръстен при законодателя (Мойсей), когато излязоха (от Египет), бяха предобраз на Божието Кръщение. Морето беше образ на водата, а облакът на Духа. Като сме посветени от тях, викаме: благословен си, Боже на нашите отци.

Всички верни, нека говорим за Божиите неща, да славим с ангелите неспирно Този, в Когото получихме просвещение: Отец, Син и Свети Дух! Това е Троицата – единосъщна по лица, но един Бог, Комуто пеем: благословен си, Господи, Боже на нашите отци!

Втория

Ирмос: (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.

Тебе́ живопису́ющий ассири́йский пла́мень ужа́сен поставля́еши, в ро́су преведе́н;/ те́мже вода́ ны́не, я́коже пла́мень, одева́яй, вре́дную зло́бу, Христе́, прикрове́нную опаля́ет,/ от поползнове́нныя стези́ призыва́ющи.

Разде́льшуся Иорда́ну дре́вле, по су́ху прехо́дят лю́дие Изра́ильстии,/ Тебе́, Держа́внейшаго, содержа́ща тварь некосни́тельне,/ ны́не в вода́х напису́ющии, к нетле́нней и поле́зней стези́.

Ве́мы, пе́рвее всепа́губный пото́п/ ми́лостивно Тя всех во тлю привести́,/ о, тревели́кия сотворя́я и стра́нная́./ Ны́не же пото́пльша, Христе́, грех за благосе́рдие и челове́ческое спасе́ние.

Песен 8

Ирмос: Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.

Отхвърли всеки страх – каза Изкупителят на Предтечата – и Ме послушай, приближи се до Мене, защото съм добър по природа. Подчини се на Моята заповед и Ме кръсти, защото снизходително слизам, Когото народите благославят и въздигат през всичките векове.

Като чу думите на Владиката, Кръстителят с трепет протегна ръката си и щом докосна главата на своя Създател, извика към Този, Който се кръщава: Освети ме, защото Ти си моя Бог, Когото народите благославят и превъзнасят во веки!

Троицата беше изявена в Йордан, защото Отец, главата на божественото естество, възвести: „Този, Кръщаваният, е Моя възлюбен Син“, а Духът слезе върху Равния Му по божественост, Когото народите благославят и превъзнасят през вековете.

Втория

Ирмос: Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!

Трие́ Богови́днии, во огни́ ороша́еми, озаря́ющеся треми́ всесве́тле святы́нями,/ я́ве показова́ху Превы́шнее Естество́ смеше́нием челове́ческим,/ огнепаля́щее росо́ю ми́лостивно вся́ку па́губную лесть.

Нека се облече в бяло всяко земно същество, което сега е издигнато на небето след падението, умито от течащите води до блясък, защото поради Словото, чрез Което всичко се пази, предишните прегрешения побягнаха.

Катавасии на Богоявление (двойни): Глубины открыл есть дно. Гл. 2.

Песен 1.

І. Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.

ІІ. Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Черното (в цсл. – Червеното) море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.

Песен 3.

І. Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи!

ІІ. Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото наслада е за Него да ни дава дарове.

Песен 4.

І. Чу (Йоан Кръстител), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, извика: Ти си Христос, Божият мъдрост и сила!

ІІ. Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.

Песен 5.

І. Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дарява мир, който надвишава всеки ум.

ІІ. Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.

Песен 6.

І. Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.

ІІ. Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.

Песен 7.

І. Проникналият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!

ІІ. (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.

Песен 8.

І. Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

ІІ. Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Честнейшую не пеем, а пеем припевите на Богоявление:

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

И ирмос: Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.

Вторият хор пее същия припев и ирмос. А следващите 6 припева се припяват на всеки тропар веднъж:

Припев: Величай, душо моя, Просещия кръщение от Предтечата.

Припев: Величай, душо моя, Дошлия в Йордан да се кръсти.

Давиде, ела чрез Духа при просветените, като запееш на Бога и кажеш: пристъпете сега към Бога с вяра и се просветете; така извика високо бедният паднал Адам и Господ го чу, и дойде, и в струите на Йордан обнови тленния човек.

Припев: Величай, душо моя, Засвидетелствания от гласа на Отец.

Припев: Величай, душо моя, Единия от Троицата, Който склони глава и прие кръщение.

Исайя казва: умийте се и се очистете, оставете лукавите дела пред Господ и които жадувате, идете сега при живата вода, защото Христос ще напои с обновяваща вода тези, които с вяра идват при Него, и Той ги кръщава с Духа за нестареещ живот.

Припев: Пророче, дойди при Мене, простри ръката си и Ме кръсти скоро.

Припев: Пророче, остави сега и Ме кръсти, както искам, защото дойдох да изпълня всяка правда.

Нека се запазим, верни, чрез благодатта и печата на Духа, защото както някога евреите избягнаха унищожение през белязването с кръв на горния праг, така и това божествено излизане ще бъде за нас баня на възраждането; там ще видим и незалязващата светлина на Троицата.

След това първия хор пее припева на втория канон:

Днес Владиката прекланя глава под ръката на Предтечата.

И ирмоса: О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.

И вторият хор пее същия припев и ирмос. И следващите 5 припева, като единият се повтаря:

Припев: Днес Йоан кръщава Владиката в струите на Йордан.

Припев: Днес Владиката с вода погребва човешкия грях.

Нека проумеем показаното на Мойсей в къпината, станало по странни закони, както се спасиха и носещата Огъня Девица, която роди светлоносния Благодетел, и приелите Го струи на Йордан.

Припев: Днес Владиката е засвидетелстван от небесата като възлюбен Син.

Припев: Днес Владиката дойде да освети водното естество.

Припев: Днес Владиката приема кръщение от ръката на Предтечата.

В чистите струи Ти, безначални Царю, усъвършенства човешката същност, като я помаза с общението на Духа и посрами надменната сила на мрака; удостой ни сега с безкраен живот.

Двата лика заедно пеят първия припев на празника и ирмоса:

Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

Ирмос:

О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.

____

* Превел от гръцкия оригинал проф. Иван Желев Димитров за Богоявление, 6 януари 2016 г.

Малка ектения

Свещеникът: възглас: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен, по Посети́л ны ест:

Спасителят, Който е благодат и истина, се яви в струите на Йордан и просвети онези, които спяха в мрак и сянка, защото дойде и се яви Той, непристъпната Светлина. (3 пъти)

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 4, гл. 1, от патр. Герман

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)

Светлина от Светлината изгря в света – Христос, нашият Спасител, Който е явилият се Бог; хора, нека Му се поклоним.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Как да Те почетем достойно като Владика, Христе, ние, твоите раби? Защото Ти във водите обнови всички ни.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Ти, Спасителю наш, се кръсти в Йордан и освети водите, докосна те ръката на Твоя раб и Ти излекува страстите на света; велика е тайната на Твоето снизхожзение, човеколюбиви Господи, слава на Тебе.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Истинската Светлина се появи и дарява просветление на всички, кръщава се с нас Христос, Който е над всяка чистота; Той влага освещение във водата и то очиства душите; това, което се случва, е на земята, но по значение надхвърля небесата; чрез кръщението идва спасението и чрез водата идва Духът, чрез потапяне се издигаме до Бога. Дивни са Твоите дела, Господи, слава на Тебе.

Слава, гл. 6, от патр. Анатолий Цариградски:

Спасителю, Който си облечен със светлина като с дреха, днес се облече с водите на река Йордан, и Ти, Който с педя си измерил небето, склони глава пред Предтечата, за да отвърнеш света от заблудата и да спасиш душите ни.

И сега, гл. 2, от същия автор:

Днес Христос дойде да се кръсти в Йордан, днес Йоан докосва главата на Владиката. небесните сили се изумиха, виждайки преславното тайнство; морето някога видя и се отдръпна, сега Йордан видя и се стъписа, а ние, осветилите се, нека кажем: Слава на явилия се Бог, Който беше видян на земята и просвети света.

Велико славословие

Тропар, гл. 1:

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.

На Литургията

Първи антифон, Пс. 113

1. Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ.