Св. мъченик Трифон (1 фев.)

Предпразненство на Сретение Господне. 

Свети мъченик Трифон.

Вечерна служба

Типик, стр. 205

Блажен мужъ, 1 антифон

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

На предпразненството

Подобен: Я́ко добля:

Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)

Светата църква се подготвя да приеме Господ, който пристига като Младенец и затова украсява своя верен и боголюбив събор с духовна благодат. Затова вика: Ти си славата, похвалата и пълнотата на моето украшение, Слове, защото заради мене Ти прие плът във вид на Дете.

Стих 5: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. Пс.129:4

Тя е като светла булчинска стая, многопочитана скиния (сянка) и свят, просторен храм, която въвежда в палата Църквата Господня, като по този начин Го сгодява за Неговата почитана Църква, и винаги се моли да избави от опасности и беди тези, които непрестанно я славят като истинска Богородица.

Стих 4: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс.129:6-7А)

Да принесем сега предпразненствена хвала на Христос, като славим Неговото слизане, защото е носен на девически ръце като Младенец, и идва да легне в ръцете на Симеон, за да призове всички хора и обожестви тяхната природа, защото той е Благодетел и Господ.

Стихири на светията, глас 1.

Подобен: Всехва́льнии:

Стих 3: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Трифоне всехвални, ти си станал светъл съобщник на небето на нетленните сладости, с храбри подвизи си пострадал, славни, и като си бил свидетел на истината, моли Христос да дарува на душите ни мир и велика милост.

Стих 2: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

Трифоне преславни, ти стана светъл от Светлината на вечното сияние, унищожил си цялата прелест на мрака и господарят на тъмата си съборил чрез Божествената благодат. Затова се моли (Бог) да дарува на душите ни мир и велика милост. 

Стих 1: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

Трифоне всеблажени, ти си се удостоил с радостта и веселието на ангелите, като си се одрекъл от красотата на живота, и със силата на духа всичко това си занемарил, а мъчението си търпеливо понесъл, па се молиш за нашите души.

Слава, на мъченика, глас 2.

От Киприан Студит: Презрял си всичко на земята, всеблажени, почитани Трифоне, мъжествено побърза към съдилището, и като се бореше до кръв, умело победи гордия, мъчениче, като прие венецът на победата. Затова, страдалче, не намалявай молитвата за нас към Христос, нашия Бог, за да се спасят нашите души.

И сега, глас 2.

От св. патр. Герман: Днес Симеон приема на ръце Господа на славата, когото Моисей видя по-рано под покривалото на мрака на планината Синай, когато получи скрижалите от Него. Той е Твореца на Закона, предсказан от пророците, Той е предсказания от Давид, Който е страшен за всички, а има голяма и богата милост.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Най-древната християнска молитва

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен на деня.

Паримии 

(стр. 33 и 34 от стария Паримийник, за св. Георги; стр. 141 от новия)

Четиво от пророчеството на Исаия (43:9-14А)

Тъй казва Господ: нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше Бог, и подир Мене не ще има. Аз съм Господ, и няма Спаситель, освен Мене. Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще се избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев.

Четиво от Премъдрост Соломонова (3:1-9)

Душитe на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Четиво от Премъдрост Соломонова (4:7-15)

Праведникът, и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

На стиховните стихири, глас 2.

Подобен: До́ме Ефра́тов:

Приеми Господа на славата, Симеоне, както ти беше известено от Светия Дух, защото ето дойде!

Стих: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром. (Лук.2:29)

Чистата и пречиста Дева, носейки Твореца и Владиката на ръце като младенец, влиза в църквата.

Стих: Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лук.2:32)

Голямо и страшно тайнство и необясним промисъл: Този, Който всичко държи и съзижда младенците, Го носят на ръце като Младенец.

Слава, и сега, Самогласен:

Светата Дева принесе в светилището при светителя Светия, и като протегна ръце, Симеон Го приема, зарадва се и извика: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, Господи.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 4: Общ за мъченик

Господи, Твоят мъченик, Трифон, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец. Защото, като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост. По неговите молитви спаси нашите души.

Друг тропар на свети мъченик Трифон, глас 4:

Като се наслаждаваш на богатата Божествена храна на небесата, многоблажени, покрий ни и запази от всяка нужда нас, които с песни славим твоята памет. Премахни животните вредящи на нивите, за да те винаги възпяваме: радвай се, Трифоне, подкрепо на мъчениците.

Слава, и сега.

Тропар на предпразненството, глас 1.

Подобен: Лик А́нгельский:

Небесният ангелски хор надникна към земята и вижда като новороден Първородният от цялото творение – Христос, носен към храма от непозналата мъж майка, и заедно с нас се радват и пеят предпразненствената песен.

——————————-

Утринна служба

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 1 

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар на предпразненството 2 пъти, Слава, на светеца. И сега, на предпразненството.

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, глас 1.

Подобен: Красоте́ де́вства:

Тебе, Христе, Въплътения от Девата, радостно те прие свети Симеон и възкликна: сега отпускаш Твоя раб, Владико; и Анна, непорочна и славна пророчица, сега Те изповядва и Ти принася песен. A ние, Животодавче, Ти викаме: слава, защото така си благоволил.

Слава, и сега, същия.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, глас 8:

Подобен: Свирелей пастирских

Въпреки, че си събезначален с Отца, Ти се роди на земята и макар да си недостижим, си бил донесен в храма; старецът Те прие радостно в ръцете си и възкликна: сега ме отпускаш според думата си, защото ме посети, и защото си решил да спасиш човешкия род като Бог.

Слава, и сега, същия.

50 псалом – чете се.

Канон на предпразненството с ирмосите на 8 и на светеца на 4. 

Канон на предпразненството. Глас 4.

Песен 1

Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Сердца́ я́коже ру́це вси предугото́вльше, приходя́ща днесь Христа́ чи́сте прии́мем и Того́ Ду́хом Боже́ственных дарова́ний наслади́мся.

Две́ри предотве́рзши днесь, и́же в зако́не храм, Законода́вцу и Соде́телю устроя́ет вхо́ды све́тлы и гото́вит честны́я да́ры Ему́ Боже́ственное хвале́ние.

Воспою́ Тебе́, Го́споди Бо́же мой, младе́нствовавшему пло́тию, и зако́ну повину́вшемуся, и спа́сшему челове́ка, его́же ра́ди был еси́ Челове́к.

Богородичен: Разуме́в ве́тхий, Пречи́стая, храм Тя, Влады́чице, Влады́це всех и Бо́гу жили́ще чи́сто лик пропове́даше, велича́я сла́ву Твою́.

Друг канон на мъченика, чието краестрочие е: Сла́дости причасти́тися сподо́би мя, Три́фоне. Глас 8.

Ирмос: Като мина през морето като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!“

Припев: Свети мъчениче Трифоне, моли Бога за нас!

Ти наистина се насити със божествената сладост на небесата като непобедим страдалец, затова с твоите молитви избави душата ми от смущенията на страстите.

Ти проповядваше Божиите думи и ги изпълняваше на дело, славни, защото възлюби светостта и обичаше целомъдрието.

Ти наистина си бил пастир, славни, защото напаса душата си с мъдростта на вярата, обърна изгубените души и ги доведе при Бога.

Богородичен: Просвещаваш ме с духовна светлина ти, която роди сиянието на славата на Отец, непорочна Дево, разпръсни и греховния мрак.

Песен 3

Ирмос: Твоята Църква се весели за Тебе, Христе, като казва: Ти си моята сила, Господи, прибежище и опора.

Взыгра́шася мы́сленно, я́же в дому́ Бо́жии ше́ствия, Царя́ Христа́ хотя́ща пло́тию прия́ти.

Я́ко честны́я Христу́ предъугото́вльше днесь, ве́рнии, да́ры прия́тны, хвалу́, Сего́ с ра́достию усря́щем.

Ны́не пре́йде сень и преды́де и́стина, благода́ти прише́дши, ны́не подыми́ Христа́, Симео́не.

Богородичен: Преста́ е́же в се́нех и обра́зных начерта́ниих веща́ние: И́стина бо, Чи́стая, Тобо́ю яви́ся конце́м.

Друг

Ирмос: Ти си силата на тези, които прибягват при Тебе, Господи, Ти си светлината на помрачените, затова Те възпява моя дух.

Ти, славни Христов мъчениче, се облече в сила свише и така притъпи силата на горделивия.

Въпреки че си бил облечен в плът, ти угаси дързостта на безплътния враг и проповядва въплътения Бог Слово.

Със самото ти идване злите духове биват прогонени, гонени от благодатта на Светия Дух.

Богородичен: Като те имам за помощ, няма да се посрамя, пречиста Майко Божия, а като те имам за застъпница на моя живот, ще се спася.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на мъченика, глас 8.

Със силата на Троицата ти си разрушил многобожието до края на земята, всеславни Трифоне, бил си почитан в Христа, и като си победил мъчителите чрез Христос Спасителя, прие венец за своето мъченичество и дара на Божествените изцерения, защото си непобедим.

И седален, глас 4.

Понесе телесните страдания, блажени, достойно прие божествената и добра храна в рая и получи от Бога венеца на безсмъртието, затова, мъчениче, изливаш реки от изцеления на всички, които с любов идват под твоята закрила.

Слава, и сега, на предпразненството, глас 1. Подобен: Ка́мени запеча́тану:

Ти, Който си съкровище на вековете и живот за всички, заради мене стана младенец и се подчини на закона, Ти в древност на планина Синай начерта закона върху скрижалите, за да освободиш всички от древното робуване на закона; слава на Твоята благост, Спасителю, слава на Твоето снизхождение, слава на Твоето провидение, единствен Човеколюбецо.

Песен 4

Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: слава на Твоята сила, Господи!

На о́блаце носи́м светоно́снем пло́тски, я́ко Со́лнце Пра́вды, Боже́ственныя зари́ Своя́ предлага́ет днесь и предозаря́ет храм Свой.

Предпра́зднственную хвалу́ Влады́це Це́рковь днесь привноша́ет, и Сего́, я́ко Жениха́, прия́ти све́тло гото́вится, и с Симео́ном ра́дуется; чи́ни А́нгельстии ужасо́шася, зря́ще на рука́х ста́рческих со Отце́м и Ду́хом хвали́маго, я́ко Сы́на и Бо́га на́шего.

Богородичен: Я́ко ски́нию, Тя, Пресла́вная Богоро́дице, хотя́щи прия́ти зако́нная сень, зако́ну Го́спода на рука́х нося́щую, Твое́ю осия́шеся благода́тию.

Друг

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах делата Ти и прославих Твоето божество.

Всички, които те гледаха, се учудиха на голямото ти търпение, блажени, защото претърпя мъки, сякаш страдаше в чуждо тяло, мъдри Трифоне.

Устояваше на ужасните болки, блажени, когато те пробождаха, а сега се наслаждаваш най-чисто, когато живееш във вечната слава.

Тялото ти беше остъргано с острите железни нокти, но душата ти, чудни,  придоби сила от Божията благодат.

Богородичен: На тебе възлагам цялата си надежда, Майко и Дево, а ти спаси душата ми, защото си родила моя Бог и Спасител.

Песен 5

Ирмос: Ти, Господи, моя Светлина, дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.

Тя, Го́споди, пло́тию це́рковь хотя́щи прия́ти, Боже́ственною Твое́ю и неизрече́нною Божества́ заре́ю сла́вно просвеща́шеся.

Тя, Го́споди, рука́ми душе́вными сподо́би прия́ти хва́лящия Твое́ смотре́ние, и нас, ве́рою пою́щих Тя, приими́, я́ко Человеколю́бец.

Тя, Го́споди, ра́достною душею прие́млющия, пло́тию нас ра́ди хотя́ща приити́, сподо́би с Симео́ном благодари́ти Тя.

Богородичен: Изба́вльшеся Тебе́ ра́ди сено́вныя слу́жбы, Чи́стая, ра́зумом и́стинным и ве́рою тве́рдою досто́йно Тя сла́вим.

Друг

Ирмос: У́тренююще, вопие́м Ти: Го́споди, спаси́ ны, Ты бо еси́ Бог наш, ра́зве Тебе́, ино́го не ве́мы.

Куми́ры преле́стныя упраздни́л еси́, страстоте́рпче, то́кмо бо возлюби́л еси́ Христо́ву о́бразу покланя́тися.

Разуме́в пресве́тлую, сла́вне страстоте́рпче, благода́ть Бо́га на́шего, тоя́ ра́ди пострада́л еси́.

Боже́ственною озари́вся благода́тию, усе́рдно, страда́льче, Христа́ ра́ди пострада́л еси́.

Богородичен: Неизрече́нно бысть зача́тие Твое́, и Рождество́ несказа́нно: пребыла́ бо еси́ Чи́стая Присноде́ва.

Песен 6

Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с глас на възхвала” – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.

Пе́сни, я́коже цве́ты, испле́тше днесь, предугото́вим ве́рою благодаре́ния вене́ц Боже́ствен Влады́це, мы́сленно приити́ хотя́щему.

Ру́ки душе́вныя Бо́гу угото́вим, я́коже Симео́н ста́рец, и в храм Боже́ственныя сла́вы Его́ приходя́ща, Того́ с весе́лием восприи́мем.

Творца́ веко́в ста́рец я́ко Младе́нца прие́м, Бо́га Преве́чнаго разуме́ и Све́та язы́ков во сла́ву Изра́иля, Христа́.

Богородичен: Пи́шуще Богови́дно тро́стию духо́вною Тя, проро́цы, Де́во, храм, и сень, и Боже́ственный дом Влады́це всех, о Тебе́ украша́хуся.

Друг

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.

Изсуши́в мерзкия же́ртвы, и приноше́ния скве́рная, и неи́стовства и́дольская, твои́ми кровьми́, сла́вне, напои́л еси́ вся церко́вная благоро́дная, Три́фоне, прозябе́ния.

Стру́пи му́ченичестии, я́ко ми́ро, благоуха́ют, кровь страда́лец источа́ет исцеле́ния, оста́нцы же те́ла ду́ши освяща́ют ве́рою каса́ющихся им.

Богородичен: Я́ко одушевле́н киво́т, прия́ла еси́ Сло́во Безнача́льное, я́ко Свято́е Святи́лище, Зижди́теля вмести́ла еси́, я́ко Престо́л огнезра́чен, но́сиши Влады́ку, Богома́ти, всея тва́ри.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на предпразненството, глас 6:

Словото, Което заедно с Отца е невидимо, сега се вижда по плът, като се роди неизказано от Дева и се дава в ръцете на светия старец. Да Му се поклоним като на наш истински Бог. 

Икос:

Свята трапеза се предлага днес, обичащите празника носят предпразненствените символи на четиридесетдневния Господ, роден по чудесен начин от Дева и държан в обятията на почитания старец Симеон. Те почитат и паметта на страдалеца Трифон, като припяват хвалебни предпразненствени песни на нашия истински Бог.

Синаксар: В първия ден на месец февруари е предпразненството на Посрещането на Господа, Бога и наш Спасител, Иисус Христос. В същия ден празнуваме светия мъченик Трифон (+250). По неговите молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин. 

Песен 7

Ирмос: В персийската пещ Авраамовите отроци, разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото от пламъка, обгаряни викаха: „Благословен си в храма на Твоята слава, Господи!“

Це́рковь, предукра́шшися заре́ю мы́сленною, любо́вию Влады́ки всех и Творца́, восприя́ти Его́ гото́вится и ра́достная Сему́ плете́т восхожде́ния.

И́же в не́дрех неопи́санно су́ща Оте́ческих Сло́во, Сы́на Своего́ Единоро́днаго, Ма́терний ру́це нося́щии в це́рковь пло́тию по зако́ну я́ко Младе́нца вно́сят.

Всели́выйся Бог во чре́во Де́вы на рука́х Симео́на, я́ко на престо́ле о́гненнем, днесь седи́т.

Богородичен: Ви́деша сла́ву Твою́ язы́цы вси, Еди́на Чи́стая, те́мже тва́рей всех Тя благоче́стно Цари́цу ублажа́ют и Богома́терь па́че естества́ непреста́нно сла́вят.

Друг

Ирмос: Дошлите някога от Юдея във Вавилон момци чрез вярата с Светата Троица потъпкаха пламъка на пещта, като пееха: благословен си, Боже на отците ни!

Венцено́сец, лику́еши с ли́ки му́ченик, веселя́ся, пре́лесть бо победи́в сло́вом и́стинным, воспева́еши, ра́дуяся: оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Влады́ка вся́ческих Свои́ми страда́ньми венча́ет му́ченика и сего́ водворя́ет в се́лех Небе́сных, зову́ща и глаго́люща: оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Богородичен: Мла́да нося́щи Младе́нца, пре́жде всех век Бо́га, Всенепоро́чная, из Тебе́ воплоще́нна, на преста́й моля́щи спасти́ пою́щия: оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Песен 8

Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова; а препасани с добродетели отроците – подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички творения Господни, благославяйте Господа.

Руце распросте́р Симео́н и предочи́щ ду́шу Боже́ственными дея́ньми, младе́нствовавшаго Го́спода то́кмо за бла́гость прия́т, вопия́ с весе́лием Ему́: всички творения Господни, благославяйте Господа.

Свет благода́ти Христо́вы просия́ нам, хотя́ ввести́ в храм Свой, всесено́вная начерта́ния претворя́я я́ко Обнови́тель вои́стинну вопию́щим: всички творения Господни, благославяйте Господа.

Предве́чнаго Бо́га, благоволи́вшаго нас ра́ди младе́нствовати и на рука́х прие́млема бы́ти ста́рца Симео́на, всички творения Господни, благославяйте Господа.

Богородичен: И́же за благосты́ню мно́гую вочелове́чься Христо́с из Тебе́, Пречи́стая, нас ра́ди, прия́тна днесь Отцу́ приноша́ет очище́ния, Еди́н Сый Пречи́ст и Пренепоро́чен и Тя Едину Чисте́йшую соблюда́я Пресвяту́ю.

Друг

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Да́же до усекнове́ния и опале́ния, да́же до кровепроли́тия, да́же и до сме́ртныя кончи́ны пострада́л еси́, сопротивля́яся проти́ву греху́, му́чениче Христо́в, ны́не же, жизнь во Христе́ сокрове́нную прие́м, взыва́еши: свяще́нницы, благослови́те, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

На земли́ подвиза́лся еси́, с нечести́выми боря́ся, проти́ву ле́стней и богобо́рней ле́сти го́рце ну́дящим; на Небесе́х же, Три́фоне, наслажда́ешися, вене́ц нося́, и со А́нгелы лику́еши, поя́: отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Мучи́тельское изобли́чил еси́ безбо́жие, всему́дре, и де́монское богобо́рство угаси́л еси́ струя́ми крове́й твои́х; в Тро́ице Еди́наго Бо́га достоле́пне и чи́сте возвеща́я и честву́я, взыва́л еси́: отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Богородичен: Глаго́лом Твои́м после́дующе, ублажа́ем, Пречи́стая, Тя, Блаже́нную, пло́тию ро́ждшую вои́стинну Блаже́ннаго, Све́та живу́щаго незаходи́маго, и Светонаста́вника, и Светода́вца Влады́ку. Его́же о́троцы благословя́т, свяще́нницы воспева́ют и превозно́сят во вся ве́ки.

Песен 9

Ирмос: Крайъгълен камък се отсече от тебе – девствената планина, не с човешка ръка, Дево; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.

Душе́вными Тя рука́ми сподо́би мя, Благоде́телю, восприя́ти, я́коже дре́вле Симео́н, и наслади́тися Твоея́ бла́гости: Ты бо еси́ Еди́н жела́ние и сла́дость, Превозжеле́нный.

Мы́сленно вже́гше вси доброде́телей свещи́, любо́вию с Симео́ном и А́нною свещено́сцы предусря́щем, Христу́ хотя́щу приити́ освяти́ти пою́щия Его́.

Днесь в хра́ме Симео́н ста́рец рука́ми прия́т Христа́, Бо́га на́шего, и возопи́, глаго́ля: ны́не отпуща́еши раба́ Твоего́, Влады́ко.

Богородичен: Па́че су́щих восприя́т из Тебе́ плоть Сло́во Вы́шняго, Чист Сый приноша́ет Безнача́льному Отцу́ очище́ние и очища́ет любо́вию Тя, Бо́жию Ма́терь, велича́ющия.

Друг

Ирмос: Тя, неискусобра́чную Ма́терь Бо́га Вы́шняго, Тя, па́че ума́ ро́ждшую сло́вом вои́стинну Бо́га, вы́шшую Пречи́стых сил, немо́лчными славословле́нии велича́ем.

Па́че ви́димых му́ченическое ча́яние по́лно безсме́ртнаго наслажде́ния: ви́дится сих наде́жда, полна́ благоуха́ния, и ра́дости, и све́тлости неизрече́нныя. Те́мже досто́йно ублажа́ются.

Свет был еси́ вторы́й, к Све́ту пе́рвому прибли́жився, заре́ю Его́ просвеща́емь и вообража́емь, Три́фоне му́дре, и Того́ пода́тельными светлостьми́ сия́я; тем тя вси ублажа́ем.

Яви́лся еси́ неужа́сен в по́двизех, страстоте́рпче, яви́лся еси́ и́стинно тезоимени́т Боже́ственней и святе́й пи́щи, ея́же ны́не восприе́мля и я́сно наслажда́яся, спасе́ние чту́щим тя нам испроси́.

Богородичен: Умертви́ мудрова́ние, Богороди́тельнице, пло́ти моея́ и оживи́ душе́вное умерщвле́ние де́йством И́стинныя Жи́зни, из Тебе́ ро́ждшияся пло́тию за неизрече́нное благоутро́бие и спасе́ние пою́щих Тя.

Катавасии на Сретение Господне, глас 3

Превод: проф. Иван Желев Димитров

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!

3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!

7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилни.

На св. Трифон, гл. 3

Подобен: Ду́хом во святи́лищи:

Ти се нахрани с прекрасно свято божествено наслаждение и по този начин, блажени, стана спътник на ангелите; и пасейки гъски в долините, получи от Бога благодатта за извършване на изцеления, великомъчениче Трифоне, за да лекуваш недъзите и болестите на човечеството.

Слава, и сега, на предпразненството:

Всенепорочната Девойка, принасяйки Детето в храма, е изпълнила изискванията на Закона. И когато праведният Симеон Го взе на ръце, той каза на Девицата Майка, „За падане и ставане на мнозина лежи това Дете, и като знамение в света.“

Хвалитни стихири, на предпразененството, глас 2.

Подобен: До́ме Евфра́фов:

Без нечистота Христос е роден от Дева, Той е нетленен от Отца, Той е Синът преди Денница, Той избавя Адам.

Стих: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром. (Лук.2:29)

Отворете се, небесни Двери, защото в църквата като младенец от майка Дева се принася Христос за Бога Отца.

Стих: Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лук.2:32)

Приеми Господа на славата, Симеоне, както ти беше известено от Светия Дух, защото ето дойде!

Слава, и сега, глас същия:

Самогласен: Творецът на небето и земята се носи днес от светия старец Симеон. Той говореше чрез Светия Дух: сега съм свободен, защото видях моя Спасител.

Велико Славословие – пее се

Слава на Тебе, Който ни показа светлината. Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение. 

Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!

Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях! Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме!

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Господи, прибежище бил си нам от род във род. Аз рекох: „Господи, помилуй ме и изцери душата ми, защото съгреших пред Тебе“. Господи, към тебе прибягнах, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Защото у Тебе е изворът на живота; в Твоята светлина ще видим светлина. Продължи Твоята милост към тия, които Те познават. 

Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас! (3)

Тропар на св. мъченик Трифон, гл. 4:

Като се наслаждаваш на богатата Божествена храна на небесата, много блажени, покрий ни и запази от всяка нужда нас, които с песни славим твоята памет, премахни животните вредящи на нивите, за да те винаги възпяваме: радвай се, Трифоне, подкрепо на мъчениците.

———————————————

На Светата Литургия:

Блаже́нны от каноните, на предпразненството песен 3, и на светия песен 6. 

Тропар на предпразненството, глас 1.

Подобен: Лик А́нгельский:

Небесният ангелски хор надникна към земята и вижда като новороден Първородният от цялото творение – Христос, носен към храма от непозналата мъж майка, и заедно с нас се радват и пеят предпразненствената песен.

Тропар на св. мъченик Трифон, гл. 4:

Като се наслаждаваш на богатата Божествена храна на небесата, много блажени, покрий ни и запази от всяка нужда нас, които с песни славим твоята памет, премахни животните вредящи на нивите, за да те винаги възпяваме: радвай се, Трифоне, подкрепо на мъчениците.

На храмовия светия.

Кондак на предпразненството, глас 6:

Словото, Което заедно с Отца е невидимо, сега се вижда по плът, като се роди неизказано от Дева и се дава в ръцете на светия старец. Да Му се поклоним като на наш истински Бог. 

Прокимен, глас 7:

Праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему. (Пс 63:11) Стих: Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля. (Пс. 63:2) 

Апостол към Римляните, 8:28-39. 

Алилуия, глас 4:

Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. (Пс. 91:13) Стих: Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего. (Пс. 91:14)

Евангелие от Лука, 10:19-21: 

Причастен: 

Във вечна памет ще остане праведникът, от лоша мълва няма да се уплаши. (Пс. 111)