РЪКОПОЛОЖЕНИЯ

ЧИН ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЧЕТЕЦ или ПЕВЕЦ

Два иподякона довеждат кандидата в средата на църквата и прави три поклона. Като се обръща, покланят се на архиерея три пъти и като отива при архиерея, прекланя глава. Архиереят го благославя по главата три пъти, слага ръката си на главата му, и казва следната молитва:

Господи, който просветляваш всички същества със светлината на Твоите чудеса, и знаеш намерението на всеки човек, преди той да се формира, и укрепяваш онези, които желаят да Ти служат: Сам Ти, Господи, украси с Твоите безупречни одежди този Твой раб (името), който желае да стане Четец/Певец/Свещоносец пред Твоите свети тайни, за да може той да бъде просветлен, и като достигне до бъдещия век, да получи нетленния венец на живота и да се радва с Твоите избраници във вечното блаженство. 

Възглас: Защото е благословено Твоето име и прославено Твоето царство на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Архиереят постригва главата на кандидата като казва:

Архиереят: В името на Отца:

Протодяконът, четецът или певецът: Амин.

Архиереят: И Сина: 

Протодяконът: Амин.

Архиереят: И светия Дух.

Протодяконът: Амин.

Архиереят поставя върху глават му късия фелон, благославя го три пъти и казва следната молитва:

Архиереят: Господи Боже Вседържителю, избери този Твой раб (името) и го освети, и му дай с цялата мъдрост и разбиране да упражнява изучаването и четенето на Твоите божествени думи, като го запазиш в непорочен живот. 

Чрез милостите и щедростите на човеколюбието на Твоя Единороден Син, с когото си благословен, заедно с всесвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

След молитвата, архиереят разтваря Апостол над главата на четеца. Иподяконите го отвеждат в средата на храма, с лице на изток, и му подават да прочете Апостола на деня. Като прочете малко, се обръща и покланя на архиерея три пъти. Архиерят отново го благославя по главата три пъти.

Подават на архиерея стихар. Той го благославя при кръста. Четецът се прекръства, целува кръста върху стихара и ръката на архиерея, а иподяконите го обличат. Архиереят го поучава така:

Архиереят: Чедо мое (името), първата степен на свещеничеството е тази на Четеца. Следователно ти подобава да прочиташ ежедневно Божествените Писания, за да могат слушателите, като те гледат, да получат назидание, за да можеш ти да не се посрамиш в Твоето избиране, и за да се подготвиш за по-висока служба. Защото с целомъдрен, свят и честен живот ще спечелиш благоволението на човеколюбеца Бог, и ще се удостоиш за по-високо служение в Иисус Христос, нашия Господ, на Когото да бъде слава во веки веков. Амин.

Архиереят благославя новия четец:

Архиереят: Благословен Господ! Ето, Божият служител, (името) стана четец на Българската Православна Църква, в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

След  наставленията от епископа, новият четец заема своето място сред четците.  Ако има и други четци за ръкоположение, те се ръкополагат заедно и се четат молитвите в множествено число. Тропарът преди Божествената Литургия започва и първият дякон започва Диалога с Владиката по обичайния начин.

——————————————————

ЧИН ЗА ХИРОТОНИЯ НА ДЯКОН

По време на Литургията, като каже архиереят: И да бъдат милостите: иподяконите донасят катедра и я поставят пред светата трапеза, леко в ляво, за да не бъдат отзад на Святая. Сяда архиерея на нея, а два иподякона взимат кандидата от средата на храма помежду им. Единият слага ръка на врата му, другия го държи за ръка, и го приклоняват ничком, колкото може. Един пък дякон от олтара казва: Повелѝ (Заповядай). Като пристъпят малко, навеждат го както първия път. Друг дякон казва: Повелѝте. Идват близо до олтарните двери, навеждат го пред архиерея.

Протодяконът: Заповядай, владико.

И оставят иподяконът, който ще бъде хиротонисан при царските двери, от там го приемат двама, протодякон и дякон, един за дясната ръка, един за лявата, а пък той се покланя на архиерея. Архиереят го осенява с ръка кръстовидно, и обхождат светата трапеза като пеят водещите и останалите следните тропари на гл. 7:

Святии мученицы, иже добре страдавше и венчашеся, молитеся ко Господу спастися душам нашим. 

(Свети мъченици, които пострадахте за доброто и бяхте увенчани, молете се на Господ да се спасят нашите души.)

Същото пеят и отвън веднъж. Хиротонисвания целува четирите ъгъла на светата трапеза, архиерейската ръка и коляно.

Отново обикалят като пеят:

Слава Тебе, Христе Боже, апостолов похвало и мучеников веселие, ихже проповедь Троица Единосущная. 

(Слава на Тебе, Христе Боже, похвало на апостолите и веселие на мъчениците, които проповядваха единосъщната Троица).

Същото пеят и отвън веднъж. Хиротонисвания целува светата трапеза по същия начин и палицата на архиерея (ромба) и ръката му.

Още веднъж обикалят като пеят:

Гл. 5. Исаие ликуй, Дева имѐ во чреве, и роди Сына Еммануила, Бога же и человека, Восток имя Ему, Его же величающе, Деву ублажаем. 

(Ликувай Исаийе, Девата имаше в утробата и роди Син, Емануил, Който е и Бог и Човек, името Му е Изток. Като Го величаем, ние ублажаваме Девата.)

Същото правят и пеят.

След това архиереят става, вземат катедрата, хиротонисаният застава от дясната страна на архиереят и се покланя пред светата трапеза три пъти, като казва: Боже, бъди милостив към мене, грешния. Прикланя дясното си коляно, слага дланите си кръстовидно на светата трапеза, свежда чело между ръцете си на светата трапеза. Архиереят слага края на омофора си на главата на хиротонисвания и го благославя по главата три пъти.

Протодяконът възглася: Да внимаваме!

Архиереят (да го чуват в олтара): Божествената благодат, която винаги лекува немощното и допълва липсващото, ръкополага най-благоговейния иподякон (името) в дякон. Затова да се помолим за него да дойде върху му благодатта на всесвятия Дух.

Йереите пеят от олтара Господи помилуй, три пъти свещенослужителите от дясната страна, и три пъти от лявата страна. По същия начин отвън певците пеят от десния и левия клирос докато архиереят прочете молитвите.

Дяконът (тихо): На Господа да се помолим.

Архиереят (тихо): Господи, Боже наш, в Твоето провидение Ти изпращаш своя Свети Дух на онези, които се ръкополагат от Твоята неизследима сила да станат служители, които да служат на Твоите Чисти Тайни. Сам Владико, погледни на този, когото Ти се съгласи да бъде ръкоположен от мен в службата на дяконията и го запази във всякакво смирение, за да може той да опази тайната на вярата с чиста съвест.

Дай му благодатта, която си дал на Стефан, Твоят първи мъченик, когото пръв си призовал в служението на дякон. Направи го достоен да Ти угоди, докато е в службата, която Ти, в Твоята доброта, му даде, защото тези, които служат добре, се подготвят за добрата награда; и го покажи като съвършен Твой раб.

Възглас: Защото Твоето е царството, силата и славата на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Певците: Амин.

Протодяконът започва да чете мирната ектения с тих глас, докато духовенството в олтара отговаря „Господи, помилуй“. През това време архиереят се моли с молитвата по-долу.

Мирна ектения (тихо)

С мир на Господа да се помолим. Господи помилуй.

За мира от небето и за спасението на нашите души на Господа да се помолим.

За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помолим.

За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.

За Високопреосвещения наш митрополит (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим.

За Божия раб (името), който се ръкополага сега за дякон, и за спасението му, на Господа да се помолим.

За да му дарува човеколюбивият Бог неопетнено и непорочно дяконство, на Господа да се помолим.

За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.

За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях, на Господа да се помолим.

За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Докато се казва ектенията, архиереят, все още с ръка върху хиротонисвания, продължава да се моли тихо:

Архиереят: Боже, Спасителю наш, чрез Твоя безсмъртен глас Ти установи длъжността на дяконията чрез Твоите апостоли и такъв показа първомъченика Стефан, когото избра пръв да изпълни делото на дякон, защото в Твоето свято Евангелие е записано „който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде слуга“ (Мат.20:27). Владико на всичко, и Твоят раб, когото Си се съгласил да влезе в служението на дякон, изпълни с цялата вяра, любов, сила и освещение чрез слизането на Твоя Свят и Животворящ Дух. Защото не чрез полагането на ръцете ми, а чрез божественото посещение на Твоите богати милости се дава благодат на Твоите достойни; за да може той, освободен от всеки грях, да стои непорочен до Тебе в страшния ден на Твоя Съд и да получи истинската награда на Твоето обещание.

Възглас: Защото Ти си нашият Бог, и на Тебе възнасяме слава, на Отца, и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Певците: Амин.

Всички стават и епископът провъзгласява новопосвещения дякон „Аксиос!“ („Достоен“), на което събранието отговаря „Аксиос!“

Епископът вдига всяка част от дрехите на дякона и отново провъзгласиява „Аксиос!“ всеки път, на който съборът също отговаря „Аксиос!“, и облича новия дякон.

Литургията продължава с ектенията: „Като поменахме всички светии, нека пак с мир на Господа да се помолим.“

• Превод: Свещеник Траян Горанов. Да се иска разрешение за отпечатване.

—————————————-

ЧИН ЗА ХИРОТОНИЯ НА СВЕЩЕНИК

След изпълнението на Херувимската песен, кандидатът за свещеник се води от двама дякони през царските двери към светата трапеза пред архиерея от дясната страна. Архиереят го осенява кръстообразно с ръка, и докато го водят около престола три пъти, както е написано в хиротонията за дякон, всички в олтара пеят следните тропари на гл. 7:

Святии мученицы, иже добре страдавше и венчашеся, молитеся ко Господу спастися душам нашим. 

(Свети мъченици, които пострадахте за доброто и бяхте увенчани, молете се на Господ да се спасят нашите души.)

Слава Тебе, Христе Боже, апостолов похвало и мучеников веселие, ихже проповедь Троица Единосущная. 

(Слава на Тебе, Христе Боже, похвало на апостолите и веселие на мъчениците, които проповядваха единосъщната Троица).

Гл. 5. Исаие ликуй, Дева имѐ во чреве, и роди Сына Еммануила, Бога же и человека, Восток имя Ему, Его же величающе, Деву ублажаем. 

(Ликувай Исаийе, Девата имаше в утробата и роди Син, Емануил, Който е и Бог и Човек, името Му е Изток. Като Го величаем, ние ублажаваме Девата.)

Кандидатът прекланя двете колена пред престола, слага ръцете си на кръст на престола и главата между ръцете. Архиереят полага края на омофора си върху главата му, и го благославя три пъти. Тези, които водят кандидата възгласят: Да внимаваме!

Сложил ръка върху главата му, архиереят възгласно чете, така, че да го чуват присъстващите в олтара: 

Божествената благодат, която винаги лекува немощното и допълва липсващото, ръкополага най-благоговейния дякон (името) в презвитер. Затова да се помолим за него да дойде върху му благодатта на всесвятия Дух.

Йереите пеят от олтара Господи помилуй, три пъти свещенослужителите от дясната страна, и три пъти от лявата страна. По същия начин отвън певците пеят от десния и левия клирос докато архиереят прочете молитвите.

Дяконът (тихо): На Господа да се помолим.

Архиереят (тихо): Боже безначални и безконечни, Който си преди всяко създадено нещо, и Който удостоява с титлата презвитер онези, които считаш за достойни да служат на словото на Твоята истина. Сам, Владико на всички, запази в чистота на живота и в непоколебима вяра този, който Ти благоволи да ръкоположиш чрез мене, чрез полагане на ръце. Благоволи да му предадеш великата си благодат на Твоя Свети Дух, и го направѝ съвършен Твой раб, благоугодяващ Ти във всички неща и достойно да упражнява тази велика чест на свещеничеството, която Ти му дарува със силата на Твоята мъдрост.

Възглас: Защото Твоето е царството, и силата, и славата на Отца, Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Певците: Амин. 

Старши свещеникът чете мирната ектения с тих глас, докато духовенството в олтара отговаря „Господи, помилуй“. През това време архиереят се моли с молитвата по-долу.

Мирна ектения (тихо)

С мир на Господа да се помолим. Господи помилуй.

За мира от небето и за спасението на нашите души на Господа да се помолим.

За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помолим.

За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.

За Високопреосвещения наш митрополит (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим.

За раба Божи (името), който се ръкополага сега за свещеник, и за спасението му, на Господа да се помолим.

За да му дарува човеколюбивият Бог неопетнено и непорочно свещенство, на Господа да се помолим.

За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.

За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях, на Господа да се помолим.

За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Докато се казва ектенията, архиереят, все още с ръка върху хиротонисвания, продължава да се моли тихо:

Архиереят: Боже, велик в могъщество и непроницаем в мъдрост, чуден в съвета над човешките синове: сам Ти Господи, изпълни с дара на Твоя Свети Дух този, който Ти е угоден да въздигнеш в свещеническа степен; за да стане достоен да застане непорочно пред Жертвеника Ти, да провъзгласява евангелието на Твоето царство, да служи на словото на Твоята истина, да Ти принася духовни дарове и жертви; да обновява Твоя народ чрез купела на духовното раждане, та когато той отиде да посрещне при Второто Пришествие нашия велик Бог и Спасител, Иисус Христос, Твоят единороден Син, да получи наградата за доброто стопанисване в своя чин, даден му чрез изобилието на Твоята доброта.

Възглас: Защото е благословено и прославено Твоето свято и величествено име, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега, и винаги, и во веки веков.

Певците: Амин. 

Вдигат го, донасят епитрахил, вземат орара от хиротонисвания, архиереят подава епитрахила като го благославя, а хиротонисваният го целува и ръката на архиерея. Архиереят го поставвя на врата му и казва силно: Достоин. От олтара изпяват три пъти Аксиос (или Достоин). Отвън певците пеят същото на двата хора.

По същия начин му подава пояса, целува го, и ръката на архиерея, и се препасва. Архиереят извиква: Достоин. В олтара и отвън по същия начин.

Същото правят и при фелона, и на Служебника.

Като целува омофора и ръката на архиерея, хиротонисаният йерей отива и целува архимандритите и съслужителите в рамената, и застава до йереите.

Литургията продължава с Великия вход.

• Превод: Свещеник Траян Горанов. Да се иска разрешение за отпечатване.

————————————————————-

ПОСЛЕДОВАНИЕ ЗА ИЗДИГАНЕ В ПРОТОПРЕЗВИТЕР

Този, който ще бъде произведен, се привежда от протодякон или два дякона при архиерея в средата на църквата, където архиереят стои по време на входа с Евангелието. Покланя се на архиерея до пояс три пъти и прекланя глава. Архиереят като седи, знаменува кръстообразно с ръка по главата му три пъти. И като става, слага ръката на главата му, а протодякона казва: 

Протодяконът: На Господа да се помолим. 

Архиереят: Владико Господи, Иисусе Христе Боже наш, Който си дарил свещенството на нашия род, и с този дар и чест си ни облякъл с благодат, и си ни поставил достатъчно благочестиви свещеници и други нисши служители да управляват Твоето тайнство. Сам Ти облечи с Твоята благодат нашия брат (името), и го украси с чест да стои начело на презвитерите на Твоя народ и го удостой да пребивава в добрия образ, и с благоговение и честност, в добра старост благоволи да завърши живота си, и всички нас, като добър Бог ни помилвай. Защото Ти си подател на мъдростта, и Тебе възпяват всички твари во веки веков. 

Архиереят прави кръст на главата му и казва: И стана рабът Божи (името) протопрезвитер на светейшата Божия Българска църква в името на Отца, и Сина, и Светия Дух.

Като възлага архиерея ръка на главата му възглася: Достоин, три пъти. И певците пеят: Аксиос, три пъти.

Тогава поставят протопрезвитера с останалите свещеници по чина им, и влизат в олтара през царските двери. 

• Превод: Свещеник Траян Горанов. Да се иска разрешение за отпечатване.

————————————————————-

ЧИН ЗА НАРЕЧЕНИЕ, ИЗПОВЕДАНИЕ И ХИРОТОНИЯ НА АРХИЕРЕЙ

(По руско издание от 1910 г, адаптирано за българска употреба)

НАРЕЧЕНИЕ

В навечерието на деня на ръкополагането се извършва наречението на избрания. Всички ръкополагащи епископи (тъй като само епископски събор може да ръкоположи нов епископ и по никакъв начин не по-малко от трима, или поне двама, според 1-во правило на светите Апостоли) се събират в мантии в средата на църквата, а първенствуващият епископ си поставя епитрахил, малкия омофор и наръкавници. На столче се поставя Светото Евангелие. Новонареченият се изведжда от олтара от двама архимандрити в мантии, ключарят носи на блюдо Св. Кръст, а иподяконът купа със светена вода и кропило (за поръсване). Секретарят на Синода съобщава на избраника указа за неговия избор и добавя:

Честни отче архимандрит (или: йеромонах), [името], Светейшият Български патриарх [името], и Светия Синод на БПЦ благославя твоя светиня да бъде епископ на богоспасаемия град [името].

Номинираният отговаря със съгласие: 

Тъй като Светият Синод отсъди да бъда удостоен да бъда в такава служба, благодаря и приемам, и по никакъв начин не противореча на думата.

Пъвенствуващият архиерей започва:

Благословен е нашият Бог, всякога, сега и винаги и во веки веков.

Другите епископи отговарят без участие на низшето духовенство или хор: Царю Небесни: Трисветое, Отче наш…

Първият архиерей: Защото Твое е царството, и силата, и славата, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Архиереите изпяват:

Тропар на Петдесетница, гл. 8:

Благословен еси, Христе Боже наш, 

Иже премудры ловцы явлей, 

низпослав им Духа Святаго, 

и теми уловлей вселенную, 

Человеколюбче, слава Тебе.

Слава: И ныне: Кондак, гл. 8:

Егда снизшед языки слия, разделяше языки Вышний, 

егда же огненныя языки раздаяше, в соединение вся призва; 

и согласно славим Всесвятаго Духа.

Първият архиерей започва следната:

Кратка сугуба ектения:

Помилвай ни, Боже, по великата си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай. 

Другите архиереи: Господи помилуй (3 пъти). 

Първенствуващият: Още се молим за светейшият български патриарх и Софийски митрополит [името], и всички наши братя в Христа.

Ако Патриархът води: Още се молим за светейшите патриарси по света и за всеки православен епископ.

Още се молим за благочестивия православен български народ и христолюбивото наше воинство.

Още се молим за всепочитания архимандрит (или: йеромонах), [името], новоизбран за епископ на богоспасаемия град [името].
Още се молим за всички братя и за всички християни.

Възглас: Защото Си милостив и човеколюбив Бог, и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.

Другите: Амин.

Отпуст за Петдесетница:

Първенствуващият: Премъдрост. Пресвета Богородице, спаси нас.

Другите архиереи: Честнейшую херувим…

Първенствуващият: Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше, слава на Тебе.

Архиереите: Слава, и нине: Господи, помилуй (3 пъти). Владико, благослови.

Първенствуващият: Този, Който изпрати от небето Пресветия Дух във вид на огнени езици на своите ученици и апостоли, Христос истинският наш Бог по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света майка, на почитания славен пророк, предтеча и кръстител Йоан и свети [на деня], и на всички светии да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.

След отпуста новоназначеният произнася реч, която е като изповед за неговия живот, настроения и изложение на мислите и чувствата му във връзка с предстоящата висока служба.

След това се пее многолетствие за Патриарха, присъстващия архиерей и за новоназначения. 

След това архиереят благославя назначения с кръста и светената вода, а назначения, като получи благословия от всички архиереи, придружен от архимандритите, които са го въвели, се връща в олтара, сваля мантията си и се оттегля „во своя“ (при своите).

ИЗПОВЕДАНИЕ

Изповеданието на новоизбрания епископ се извършва в самия ден на посвещението преди Литургията. Преди края на часовете (или Утренята) епископите, които трябва да ръкополагат нареченият, придружени от духовенството, излизат от олтара в пълно облекло и сядат на местата си на амвона в средата на църквата.

Протопрезвитерът и протодяконът, като вземат благословията от първойерарха, отиват в олтара, вземат кандидата, облечен във всички свещенически одежди и след като са извършили три пъти поклонение пред престола (два поясни и един до земята), го довеждат пред амвона в средата на храма, където е поставен на края голям орел, но преди орела. Протодяконът провъзгласява:

Довежда се възлюбения от Бога, избран и одобрен архимандрит (или: йеромонах) [името], да бъде посветен в епископски сан на богоспасаемия град [името].

Избраният държи в ръка свещените изповедания на православната вяра. Първенствуващият архиерей го пита:

Архиереят: Защо дойде и какво просиш от наше смирение? 

Избраният: Посвещаване в епископската благодат, преосвещени.

Архиереят: И как вярваш?

Посветеният изповядва Символа на православната вяра.

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и се възнесе на небесата и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В едната света съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин!

Архиереят го благославя кръстовидно и казва: Благодатта на Бог Отец, и на нашия Господ Иисус Христос, и на Светия Дух да бъде с тебе!

Довеждат избрания до средата на орела.

Протодяконът: Довежда се възлюбения от Бога, избран и одобрен архимандрит (или: йеромонах) [името], да бъде посветен в епископски сан на богоспасаемия град [името].

Архиереят: Кажи ни още, как изповядваш свойствата на трите ипостаси на непостижимия Бог и за въплъщението на ипостасния Син и Слово Божие?

Избраният с ясен и силен глас чете второто изповедание:

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, Който е безначален, нероден и безгрешен, с естествено начало, и е причина за Сина и Духа. 

Вярвам и в Неговия единороден Син, безкрайно и безвременно роден от Него, единосъщен на Него, чрез Когото всичко стана.

Вярвам и в Светия Дух, от същия Отец изхождащ и съславим, като съвечен, съпрестолен, единосъщен, равнославен и създател на тварите.

Вярвам също, че Един от тази същата изначална и животоначална Троица, единородното Слово, слезе от небесата заради нас, човеците, и заради нашето спасение се въплъти от Дух Светий и девицата Мария, и стана човек, сиреч съвършен Човек, остава си Бог и нищо не се променя от Божественото същество, когато придобива плътта, или да се обръща в нещо друго, но без да се изменя прие човешкото, в което претърпя страдание и смърт, свободен от всяко страдание по Божествено естество, и възкръснал в третия ден от мъртвите, възлезе на небесата и седи отдясно на Бога Отца. 

Още изповядвам, вярвам и проповядвам, че въплътеното Слово е една ипостас, един и същи Христос в две естества след въплъщението, запазвайки ги и бидейки в тях. От тук следва, че почитам и две воли, като всяко естество запазва собствената воля и собственото действие.

Вярвам и в божествените предания и сказания на едната, вселенска и апостолска Църква, която е от Бога.

Покланям се относително, а не богослужебно, на божествените и многопочитани икони на самия Христос и пречистата Богомайка, и на всички светии, честта, която показвам пред тях се пренася върху първообраза.

Всички, които мъдруват по друг начин, чужди на мъдростта, отмятам и анатемосвам.

Изповядвам подобаващо и истинно нашата Владичица и Богородица Мария, като родила по плът единият от Троицата – Христос, нашия Бог, която да ми бъде помощница, покров и защита през всички дни на моя живот. Амин. 

Архиереят го благославя кръстовидно и казва: Благодатта на Светия Дух да бъде с тебе, да те просвещава, укрепва и вразумява, през всички дни на твоя живот!

След това избраният се довежда до главата на орела, като протодяконът извиква неговото довеждане, както по-горе.

Протодяконът: Довежда се възлюбения от Бога, избран и одобрен архимандрит (или: йеромонах) [името], да бъде посветен в епископски сан на богоспасаемия град [името].

Архиереят: Кажи ни още, как се се придържаш към Вселенските събори, Свещените канони, преданията и установленията на Светата Църква.

Избраният (силно): 

Освен това обещавам да спазвам и да се придържам към Седемте святи и Вселенски събори, благочестивите поместни събори, и правилата на светите отци. Всичко, което те са приели, и аз приемам, и това, от което те са се отвратили и аз се отвращавам.

Още обещавам да пазя неизменно църковните предания, светите устави и всички чинове на вселенската източно-православна Църква.

Обещавам също да пазя и твърдо да отстоявам църковния мир, да не мъдрувам над нито един нравствен проблем, който е противен на православната, вселенска, източно-християнска вяра през всички дни на моя живот, а да следвам във всичко и винаги да се подчинявам на нашия отец, светейшия български патриарх и Светия Синод. С преосвещените митрополити и епископи, моите братя, да бъда заедно в съгласие във всичко по божествените закони и свещените правила на светите апостоли и светите отци, и да имам от цялата си душа духовна любов към тях и да ги почитам като братя.

Обещавам си в страх Божи и с боголюбив нрав да управлявам повереното ми стадо, усърдно да го уча, и от всички ереси да го пазя, с всяка усърдна бързина.

Още изповядвам и това, че заради никакво обещание за злато или сребро или даване за тази служба съм дошъл, но безкористно, поради избирането от светейшия патриарх и Светия Синод.

Към това обещавам да не правя нищо от нужда, принуждаван от силни лица или множество народ, дори при смъртна заплаха, заповядваща ми да направя нещо против божествените и свещени правила. Нито ще литургисвам или свещенодействам в чужди епархии без волята на съответния архиерей, така също няма да ръкополагам нито йерей, нито дякон, нито какъвто и да е друг клирик в чужда епархия, нито ще ги приемам в моята епархия без отпустна грамота от своите архиереи.

Обещавам на връченото ми паство, по обичая на апостолите, да го посещавам и надзиравам как верните пребивават във вярата и да изправям делата им към добро, а най-вече на йереите. Ще гледам с прилежаност да ги уча и запрещавам за да не се умножават разколите, суеверията и ересите, и да не би противни на християнското благочестие и добрите нрави обичаи да повреждат християнския живот.

С противниците на светата Църква ще постъпвам с разум и кротост, както апостол Павел, защото не подобава на раба Господен да се кара, но да бъде тих към всички, поучителен, незлобив, с кротостта си да наказва противниците, та по този начин да им даде Бог покаяние в разбиране на истината. 

Още, заради заповедта Господня: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу (Мк.12:17), обещавам да бъда верен на властите на нашата богохранима страна. 

Всичко това, което днес обещах, до последното ми издихание, заради бъдещите блага, обещавам да изпълня. Нека Бог, Сърцеведеца, ми е свидетел на моите обещания.

Самият Той, нашият спасител Иисус Христос, да ми бъде помощник в истинското и усърдно мое управление и действия. На Него, заедно с Отец и Дух Светий, да бъде слава и сила, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Архиереят го благославя и казва: Благодатта на Светия Дух, чрез наше смирение, да те произведе, боголюбиви архимандрите (или: йеромонаше) [името], в избран епископ на богоспасаемия град [името].

Избраният се покланя на архиереите три пъти, а протодяконът го довежда до архиереите. Той връчва на първия архиерей написаното изповедание и обещание в папка подписано и целува дясната ръка на архиерея. Слиза от амвона и пак се покланя на архиереите. Първият архиерей го благославя с ръка и казва:

Архиереят го благославя и казва: Благодатта на Пресветия Дух да бъде с тебе!

След това го отвеждат на орела, а протодякона възглася многолетствие за Патриарха и присъстващите архиереи и новоизбрания. Нароченият при пеенето на Многая лета се кланя на първенствуващия архиерей, архиереите отдясно и отляво, а при последното многолетствие – на народа на трите страни, след това приема благословение от всеки архиерей. Вторият протойерей и вторият дякон го отвеждат в олтара. 

Започва Литургията по реда си, а хиротонисвания стои на определено място в олтара. 

ХИРОТОНИЯ

Самото ръкополагане за епископ се извършва след Малкия вход, преди четенето на Апостола, тъй като епископът може не само да учи хора и да освещава Даровете, но и да ръкополага свещеник и дякон.

След малкия вход с Евангелието по време на пеенето на „Светий Боже“, а именно преди пеене на заключителното „Светий Боже“ и изкачването на епископите на високото място, протопрезвитерът и протодяконът извеждат хиротонисвания през северните двери и го довеждат пред царските двери, а оттук той е приет от старшия епископ в олтара пред престола. Той се покланя три пъти на престола и го целува, застава пред престола на двете си колена, като поставя ръцете си кръстосано на трона и главата, като по този начин свидетелства за своето подчинение на волята на Бог.

След това на главата му се възлага разгънато Евангелие с буквите надолу, поддържано от всички страни от епископите – това е, сякаш, ръката на самия Господ, издигащ посвещавания и същевременно подчиняващ го на закона на Евангелието. Първенствуващият архиерей гласно към всички:

Архиереят: С гласуването и одобрението на боголюбивите архиереи от Светия Синод, Божествената благодат, която винаги лекува немощното и допълва липсващото, ръкополага най-благочестивия архимандрит (или: йеромонах) [името], за епископ на богозащитения град [името]. Затова нека се молим за него, за да дойде върху него благодатта на Всесветия Дух.

В олтара свещенослужителите пеят три пъти Господи помилуй. Хорът също много бавно пее три пъти Господи помилуй.

Водещият епископ благославя хиротонисвания три пъти по главата, казвайки: 

Архиереят: В името на Отца + и Сина + и Светия Дух +. 

Епископите слагат десните си ръце на главата на ръкополагаемия. Тогава първенствуващият чете двете тайни молитви, а един от йерарсите тихо произнася мирната ектения по-долу, а дяконите му отговарят тихо.

Молитва за призоваване на Светия Дух

Архиереят (тихо): Владико Господи, Боже наш, който чрез Твоя всехвален апостол Павел си установил за нас разнообразни степени и чинове – първо Апостоли, второ Пророци и трето Учители – за да служат и отслужват божествената литургия на Твоите пречисти и почитани тайни върху Твоят свят жертвеник: сам Владико на всички, и този, който е избран и е удостоен да бъде поставен под игото на Евангелието и да влезе в епископска служба чрез полагане на ръце от нас, присъстващите тук съслужители, да може да бъде укрепен от благодатта на Твоя Свети Дух, както Си укрепил Своите свети апостоли и пророци, както Си помазвал царете, както Си освещавал архиерейте. Направи епископството му да бъде безупречно и го украси с цялото достойнство; направи го свят, за да бъде достоен да проси онези неща, които са за спасението на народа, и за да чуваш молитвата му. Защото е свято Твоето име и се прослави Твоето царство, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. (И по-долу).

Мирна ектения (тихо)

С мир на Господа да се помолим. Господи помилуй.

За мира от небето и за спасението на нашите души на Господа да се помолим.

За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помолим.

За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.

За светейшия български патриарх (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим.

За раба Божи (името), който се ръкополага сега за епископ, и за спасението му, на Господа да се помолим.

За да му дарува човеколюбивият Бог неопетнено и непорочно архиерейство, на Господа да се помолим.

За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.

За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях, на Господа да се помолим.

За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.

Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.

Докато се казва ектенията, първенствуващият архиерей, все още с ръка върху хиротонисвания, продължава да се моли тихо:

Архиереят: Господи, Боже наш, понеже е невъзможно за човешкото естество да понесе Същността на Божеството, в съответствие с Твоя божествен план за нас, Ти си поставил за нас учители от подобна на нас природа, за да могат те да застанат до Твоя престол и да Ти предложат жертви и приношения от името на всички Твои люде. Ти, Господи, направи и този човек, който е провъзгласен за управител на епископската благодат, да бъде подражател на Тебе, истинския Пастир, Който положи живота Си за Твоите овце; направи го водач за слепите, светлина за онези в тъмнината, наказание за неразумните, учител на децата, светилник за света, така че когато завърши работата по усъвършенстване на душите на поверените му в този настоящ живот, да застане непосрамено пред Твоя престол и да получи голямата награда, която си подготвил за пострадалите при проповядването на Твоето Евангелие.

Възглас: Защото на Тебе подобава да ни милваш и спасяваш, Боже наш, и на Тебе слава възнасяме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Хорът изпява последното Трисветое.

След молитвите, когато Евангелието се снема от главата на хиротонисвания, снемат от него кръста и фелона, а иподяконът му поднася сакос, омофор, кръст, панагия и митра. Като облича всяка от тези дрехи, той я целува, поднася я на всеки архиерей, получава благословия, целува ръката на всеки и се облича. При обличането на омофора като отличително облекло на епископа, се провъзгласява: „аксиос“, но в сакосът, като заместител на фелона на свещеника, той се облича без възгласа „аксиос“. След обличането архиереите целуват ръкоположения и той отива с всички архиереи на високото място (по време на последното пеене на Трисветоето).

По време на четенето на Апостола, новопосветеният епископ „сяда на престола“ (на седалището на високото място) сред епископите и „мирствува“ на Апостола в началото и в края на четенето. 

На великия вход той приема потира от протопрезвитера, и по време на причастието подава на презвитерите светата чаша.

След края на литургията, когато всички архиереи се събличат в олтара, водещият епископ поставя върху новопосветения, с благославящи ръце, архиерейското расо, панагията, мантията (с изворите), клобук и му връчва броеница. И накрая, всички епископи и новопосветения отиват в средата на храма и тук, сред хората, новопосветения се въвежда в служението на архипастир, чрез връчването му на пастирския жезъл, като символ на пастирската власт. При връчване на жезъла, новопоставеният епископ получава прилично поучение.

След това новопосветения благославя хората.

* Превод: Свещеник Траян Горанов. Да се иска разрешение за отпечатване.