НЕДЕЛЯ ВЕЧЕРТА (на всеопрощението)
Господи воззвах, на 10, 4 умилителни стихири от октоиха (по гласа, 2 вечерни стиховни и 2 утринни стиховни), 3 от Триода и 3 от Минея.
Господи, воззвах (Пс.140), глас 4:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
От октоиха, гл. 4
(от вечерните стиховни)
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)
Искам със сълзи да измия ръкописанието на моите грехове, Господи, и да Ти благоугаждам чрез покаяние в останалата част на моя живот, но врагът ме прелъстява и бори душата ми. Господи, спаси ме преди да погина напълно.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б)
Кой поразяван от буря и бързал към Твоето пристанище, не се е спасявал, Господи? Или кой боледуващ и потърсил Твоето лекарство, не се е излекувал, Създателю на всичко и Лекарю на болните. Господи, спаси ме преди да погина напълно.
(от утринните стиховни)
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)
Умий ме със сълзите ми, Спасителю, защото се оскверних от много грехове. Затова и падам при Тебе: съгреших, Боже, помилвай ме.
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)
Аз съм овца на Твоето словесно стадо и към Тебе прибягвам, добри Пастирю: потърси ме, Боже, заблудилия се, и ме помилвай.
От Триода, гл. 2, подобен: Егда от Древа:
Творение на преп. Йосиф песнописец.
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)
Нека всички усърдно смиряваме плътта чрез въздържание, като навлизаме в божественото поприще на непорочния пост, който ще ни спаси, да потърсим Господа с молитви и сълзи, и напълно да забравим всяка злоба и да Му извикаме: „Съгрешихме против Тебе, спаси ни, както Ти спаси древните ниневитяни, Христе Царю, и ни направи участници в небесното Царство, Състрадателни.“
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)
Довеждам се до отчаяние, когато помисля, Господи, как моите дела са достойни за всяко наказание. Ето, презрях Твоите божествени заповеди, Спасителю, и блудно пропилях живота си. Затова се моля, очисти ме със сълзите на покаянието, и ме озари с пост и молитва като единствения милостив Господ, и не се погнусявай от мене, Благодетелю на всички и много добър.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)
Друг от Теодор Студит, същия глас.
Светло да започнем времето на поста, да се подложим на духовни подвизи, да очистим душите и телата си. Докато постим от храната, нека се въздържаме от всяка страст, а да се наслаждаваме на добродетелите на Духа. Като упорстваме в тях с любов, да се сподобим всички да видим почитаните страдания на Христос, Бога, и да празнуваме светата Пасха с духовна радост.
От минея (ЗА 27 ФЕВ)
Глас 4. Подобен: Яко до́бля:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Пребогато блажени, с благочестиви мисли, с чистота и святост на ума, с въздържание от страстите и спазване на Христовите заповеди, ти се постара да запазиш достойнството на образа, създаден в началото по образ и подобие Божие!
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Първо се подвизава, последвано от богоугодни страдания, като и в двете угоди на Създателя, Който единствен изисква от нас чистота и благородство на душата. Прославяйки Неговото идване в плът, ти се поклони пред светия образ на Неговото въплъщение!
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Ти изобличи, достопочтени, онези, които нечестиво отхвърлиха въплъщението на Словото! Ти утвърди истината, като понасяше люти изтезания и всякакви страдания, в окови и тъмница. Затова стана наследник на Христовото царство, на неизказаната радост и вечното сияние!
Слава, И сега, Богородичен от Минея. (Пее се бавно за да може свещеникът да прекади. Ако има Слава в минея – пее се, а И нине – Богородичен от края на минея).
Глас и подобен същия:
Тъй като имаш незаспиваща молитва и постоянна молба към Бога, Пречиста Девойко, моля те, приспи нападенията, укроти вълните на моята окаяна душа и утеши потъналото в скърби мое сърце, и облагодати ума ми, за да те прославям достойно.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Най-древната християнска молитва
Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Велик прокимен, Пс. 68
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Велик прокимен на гл. 8.
Първият път от олтара, по един път от двата клира, заключителния – пак от олтара до половината, а втората половина допяват певците.
Не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй; приближи се до душата ми, и я избави (ст. 18,19А).
Стих: Твоята помощ, Боже, да ме въздигне (ст. 30Б).
Стих: Ще видят това страдащите и ще се зарадват (ст. 33А).
Стих: И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога (ст. 33Б).
Кратка сугуба ектения
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, самогласен, гл. 4
Твоята благодат засия, Господи, засия просветлението на душите ни. Ето, това е благоприятно време; ето, това е времето за покаяние. Да оставим делата на тъмнината и да се облечем в бронята на светлината, та като преплуваме необятното море на поста, да стигнем до тридневното Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Спасяващия нашите души.
Стих: Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата! Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува. (Пс. 122:1-2)
Повтаряме същата стихира.
Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение; доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви. (Пс. 122:3-4)
Мъченичен (за мъчениците): Ти си прославян, когато възпоменаваме Твоите светии, Христе Боже, молен от тях, изпрати ни велика милост.
Слава, И сега, Богородичен, същия глас, Подбен: Яко добля:
Ангелските чинове те прославят, Богомайко, защото, Всечиста, си родила Бога Слово, Който е вечносъществуващ с Отца и Духа, и създаде ангелските войнства от нищото по волята Си. Него моли да ни спаси от тление и озари душите на православните, които те възпяват, Всечиста.
Песен на Симеон Богоприемец:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропари, глас 5:
Богоро́дице Де́во, ра́дуйся, Благода́тная Мари́е, Госпо́дь с Тобо́ю, благослове́нна Ты́ в жена́х, и благослове́н пло́д чре́ва Твоего́, я́ко Спа́са родила́ еси́ ду́ш на́ших. И правим един поклон.
Слава: Кръстителю Христов, помени всички нас, за да се избавим от беззаконията си; защото на тебе беше дадена благодатта да се молиш за нас. поклон.
И сега: Молете се за нас, свети апостоли и всички светии, да се избавим от беди и скърби, защото вие сте нашите горещи защитници пред Спасителя. поклон.
Под твоето добросърдечие прибягваме, Богородице. Не пренебрегвай нашите молитви в неволя, но избави ни от опасност, едничка чиста, едничка благословена. без поклон.
Четецът: Господи помилуй, 40 пъти.
Слава, и сега: Честнейшую херувим: С името Господне благослови, отче.
Свещеникът: Да бъде благословен Христос, нашия Бог, всякога, сега и винаги и во веки веков.
Хорът: Амин.
Четецът: Небесни царю, благочестивия народ укрепи, вярата утвърди, народите укроти, света умири, тоя свят храм тая света обител добре запази, по-рано отишлите си наши отци, братя и сестри в селенията на праведните настани, и нас в покаяние и изповед приеми, защото си благ и човеколюбец.
Свещеникът казва молитвата и прави поклоните, а с него и народа:
Молитвата на св. Ефрем Сириец
Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (Поклон).
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (Поклон).
Ей, Господи Царю! дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (Поклон).
След това правим кръстния знак с поясен поклон 12 пъти, като всеки път казваме наум: „Боже, бъди милостив към мене, грешния, и ме помилвай“. Накрая свещеникът изчита цялата молитва и правим последен поклон до земята.
Отпуст
Четецът: Слава на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Господи, помилуй! (3) Отче, благослови!
Свещеникът: Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, на светия благоверен цар Борис-Михаил, на светия отец наш Климент архиепископ, Охридски чудотворец, на преподобния наш отец Йоан, пустинножител Рилски, чудотворец, на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на свети (името), чиято памет празнуваме, и на всички светии да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.
Народът: Амин.
Тропар при целуването на иконите
Глас 2: Всем предстательствуеши, Благая, прибегающим с верою в державный Твой покров, иного бо не имамы, грешнии, к Богу в бедах и скорбех присно избавления, обременени грехи многими, Мати Бога Вышняго, тем же Ти припадаем: избави от всякаго обстояния рабы Твоя.
Превод: Всички, които за убежище прибягват с вяра при тебе, Добра, ти подслоняваш под силния си покров. Ние, грешните, нямаме друг ходатай като тебе, която винаги се моли на Бога за нас в беди и скърби, обременени поради много грехове, Майко на Всевишния Бог, затова падаме ничком преди тебе: Избави от всяка скръб нас, твоите раби.
След целуването на иконите става взаимното опрощение. Певците могат да повторят тропара.
Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Народът: Амин.
No comments:
Post a Comment