Неделя на митаря и фарисея

Неделя на Митаря и Фарисея

Начало на Постния триод

Гл. 1, утр. ев. 1, (Тип., стр. 213, между 3 и 8 февр.)

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

Първа катизма - цялата.

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

Приеми нашите вечерни молитви, свети Господи, и ни дарувай прощение на греховете, защото Ти единствен в света показа възкресението.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Обиколете Сион, хора, и го обградете, отдайте в него слава на Възкръсналия от мъртвите, защото Той е нашият Бог, и ни е изкупил от нашите беззакония. 

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Дойдете, хора, да възпеем и да се поклоним на Христос, славейки Неговото възкресение от мъртвите, защото Той е нашият Бог и е изкупил света от измамата на врага.

Друга стихира от св. патр. Анатолий, глас същия:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Веселете се, Небеса! Затръбете, земни основи! Викайте от радост, планини! Ето, Еммануил прикова нашите грехове на кръста и Той, Който дава живот, умъртви смъртта, като възкреси Адам, защото е човеколюбив. 

Стихири от Триода, гл. 1

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Братя, да не се молим фарисейски, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде доведен до смирение; нека се смирим пред Бога, както направи митарят, и чрез пост извикаме към Него: „Боже, очисти нас, грешните“.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. Пс. 129:5)

Същата стихира.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Фарисей, обхванат от самочувствие, и митар, в покаяние приведен, пристъпиха към Тебе, единствения Владика, но единият, понеже се хвалеше, беше лишен от благословия, а другият, без да каже нищо, се удостои с Твоите дарове. Подкрепи ме в такива въздишки, Христе Боже, тъй като си човеколюбив.

Стихири на попразненството, гл. 1, от св. патр. Герман:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма и се радваш? На Кого казваш и викаш: сега се освобождавам, защото видях моя Спасител! Той е Роденият от Дева, Той е Бог Слово от Бога, Който се въплъти заради нас и спаси човека! Нека Му се поклоним!

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

Приеми, Симеоне, Законодателя, Когото Моисей прозря в мрака на Синай, Който стана Младенец и се подчини на Закона; Той е, Който говори чрез Закона, Той е възвестеният от пророците, Той е Този, Който се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним!

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

Нека и ние с боговдъхновени песни да посрещнем Христос и да приемем Този, Чието спасение прозря Симеон; за Него Давид предвъзвести: Този е, Който говори чрез пророците, въплъти се заради нас и говори чрез закона. Нека Му се поклоним!

Слава, от Триода, гл. 8:

Вседържителю Господи, знам какво могат да постигнат сълзите: те вдигнаха Езекия от вратата на смъртта, избавиха грешницата от многолетните грехове и оправдаха митаря пред фарисея, затова Те моля: причисли ме към тях и ме помилвай. 

И сега, първи Богородичен на глас 1: Всемiрную славу

Да възпеем Девицата Мария, славата за целия свят, произлязла от човеци, а родила Владиката (Господ), небесната врата, възпявана от безплътните (ангели) и украшение за вярващите! Защото тя стана небе и храм на Божеството, тя разруши разделителната стена на враждата (на човеците с Бога), на нейно място въдвори мир и отвори царството. Като имаме нея за утвърждение на вярата, имаме за застъпник и родилия се от нея Господ. Затова дерзай, дерзай, народе Божи! Защото Той като всемогъщ ще победи враговете.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Най-древната християнска молитва

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

На стиховните стихири, възкресни, глас 1.

Чрез Твоето страдание, Христе, се освободихме от страстите, а чрез Твоето възкресение, се избавихме от тлението. Господи, слава на Тебе!

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Да се радва създанието, да се веселят небесата, народите да запляскат от радост с ръце, защото Христос, нашият Спасител, прикова греховете ни на кръста, и като умъртви смъртта, възкреси падналия Адам заедно с целия му род и ни дарува живот, защото е човеколюбив.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б) 

Непостижими Господи, Който си Цар на небето и земята, доброволно си бил разпънат на кръст заради Твоето човеколюбие; адът се огорчи, когато Те срещна долу, а душите на праведните Те посрещнаха с радост и Адам, като видя в преизподнята Тебе, Твореца, възкръсна. О, чудо! Как Животът на всичко вкуси смърт? Но това стана, както Той пожела, за да просвети света, който вика и казва: слава на Тебе, Господи, Който си възкръснал от мъртвите!

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Жените мироносици, носейки миро, бързо и ридаейки достигнаха при Твоя гроб. Като не намериха пречистото Ти тяло, научиха от ангелите за новото и преславно чудо, и на апостолите казаха: Възкръсна Господ, като дарява на света велика милост. 

Слава, от Триода, глас 5: Очите ми са натежали от моите беззакония и не мога да ги вдигна и да погледна небесните висини. Но приеми ме, който се кая като митаря, Спасителю, и ме помилвай.

И сега, Богородичен, на празника, гл. 8, от св. Андрей Критски: 

Този, Когото херувимите носят и серафимите възпяват, днес се принася в божественото светилище според закона, стои в старческите обятия като в престол и приема дарове от Йосиф, както подобава на Бог: две гургулици – непорочната Църква и новоизбрания народ от езичниците, и два гълъба – като Основател на Стария и на Новия Завет; а Симеон, получил изпълнение на обещаното му, благославя Девата, Богородица Мария, като предвъзвестява знаците на страданията на Родения от нея и проси от Него освобождение с думите: сега ме отпускаш, Владико, както ми предизвести, защото видях Тебе, предвечната Светлина, Спасител и Господ на христоименния народ!

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Слава, и сега: на празника, гл. 1:

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение. (3)

Отпуст

Свещеникът: Нека Този, Който снизходи да бъде държан в обятията на праведния Симеон за нашето спасение и Който възкръсна от мъртвите, Христос…

————————————————

Неделя на Митаря и Фарисея

Тип., стр. 213.

НА УТРИННАТА.

 

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 1 

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Слава, същия.

И сега, на Сретение, глас същия:

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седални възкресни, глас 1:

Гробът Твой, Спасителю, войниците пазеха, и станаха като мъртви, когато ангелът се яви да проповядва на жените възкресение. Тебе славим – Унищожителят на тлението, пред Тебе падаме – Възкръсналият от гроба, и Единствен Бог наш.

Стих: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. Пс 9:33

Към кръста доброволно си прикован, Щедри, в гроба беше положен сякаш си мъртъв, Животодавче, съкрушил си властта на силните със Своята смърт. От Тебе затрепереха вратата адови, Ти възкреси отвека умрелите, като единствен Човеколюбец.

Слава, и сега, на Сретение, гл. 1: Ангелските множества да се удивят от чудото, а ние, човешките гласове, да запеем песен, като виждаме неизказаното Божие снизхождение: Този, от Когото треперят небесните сили, сега старчески ръце прегръщат, единствения Човеколюбец.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седални, глас 1

Подобен: Камени запечатану:

Жените дойдоха подранили на гроба и като видяха ангела, се изплашиха: гробът излъчваше живот, чудото ги удиви; затова отидоха и проповядваха на учениците възкресението; единствено могъщият и силен Христос плени ада и възкреси със Себе Си всички тленни, като със силата на кръста премахна страха от осъждането.

Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! Пс. 9:2

На кръста беше прикован, Животе на всички, и си станал като мъртвите, Безсмъртни Господи, възкръснал си тридневен, Спасителю, като въздигна Адам от тлението. Затова и Силите небесни Те възпяват, Животодателю Христе: Слава на Твоето възкресение, слава на Твоето снизхождение, Единствен Човеколюбецо!

Слава, и сега, на Сретение, гл. 1: Този, Който е с Отец на светия престол, дойде на земята, роди се от Дева и стана младенец, макар че годините Му са неописуеми; Него Симеон прие в обятията си и с радост казваше: сега ме отпускаш, Милостиви, като зарадва Твоя раб.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви като Те видя между мъртвите, а като разруши крепостта на смъртта, Спасителю, издигна със Себе Си Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

„Защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички?“ Блестящият в гроба ангел на мироносиците благовестеше: „Вижте гроба и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангела и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а разкажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю. Ангелът се обърна към тях казвайки: „Защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.“

Слава

Да се поклоним на Отца и Неговия Син, и Светия Дух, Троицата в едно същество, и със серафимите да кажем: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Раждайки Животодателя, Дево, ти си избавила Адам от греха, а на Ева си дала радост в мястото на печал. Вдигна отпадналите от този живот, въплътеният от тебе Бог и Човек. 

Алилуия, алилуия, алилуия, слава Тебе Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Възглас: Защото е благословено Твоето име, и величествено е Царството Ти, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Ипакои, глас 1:

Покаянието на разбойника окраде рая, а плача на мироносиците възвести радостта, защото Ти възкръсна, Христе Боже, като дари на света велика милост.

(Степенны) Стъпални, гл. 1:

Антифон 1, Пс. 119

Чуй моята болка, когато скърбя Тебе призовавам, Господи.

Непрестанно божествено желание е присъщо на пустинниците, защото са извън суетния свят.

Слава, И сега: На Светия Дух чест и слава подобава, както на Отца заедно със Сина, затова да възпеем единовластната Троицата.

Антифон 2, Пс. 120

Като ме издигна във висините на Твоите закони, просвети ме, Боже, с добродетели, за да Те възпявам.

Вземайки ме с десницата Си, Слове, съхрани ме и ме пази, да не ме изгори греховният огън.

Слава, И сега: Чрез Светия Дух се обновява цялото творение и се връща в първоначалното състояние, защото Той е равномощен с Отец и Словото.

Антифон 3, Пс. 123

Когато ми казаха: да отидем в Господния двор, – развесели се духът ми, зарадва се сърцето ми.

Голям страх има в дома Давидов, защото там са поставени престоли, за да бъдат съдени всички земни племена и народи.

Слава, И сега: На Светия Дух е достойно и трябва да се принася чест, поклонение, слава и власт, както на Отца и Сина, защото Троицата е Единица по естество, а не по лица.

Прокимен, глас 1:

Ще се вдигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят. (Пс.11:6) Стих: Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено. (Пс. 11:7) (и пак прокимена).

Канони 3: възкресен, от Триода и на Сретение.

(Ирмосите на втория и третия канон се прескачат, но ако се чете само вторият или третият канон, тогава се четат и неговите ирмоси.)

Канон възкресен

Песен 1

Ирмос: Твоята победителна десница като на Бог се прослави в сила, защото тя, като всемогъща пречупи врага, отваряйки нов път през морето за израилтяните.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

С пречистите Си ръце като Бог в началото ме направи от пръст, простря ръцете Си на кръста, като от земята извика моето тленно тяло, което си приел от Девата.

Ти, Който вложи в мен жива душа чрез божествено вдъхване, предаде душата Си на смърт и умря за мен, и като ме освободи от вечните връзки, със Себе Си ме възкреси, с нетление ме прослави.

Богородичен: Радвай се, изворе на благодатта; радвай се, стълба и небесна порта; радвай се, свещник и златен съсъд и непресечена планина, която си родила за света животодателя Христос.

Канон от Триода, глас 6:

Краегранесието на гръцки в Богородичните е: Γεωργίου, което означава, че канонът е съставен от някой Георги.

Песен 1: 

Ирмос: Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.

Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!

Чрез притчи Христос води всички към промени в живота, издига митаря поради смирението му и унизява фарисея в неговата гордост.

Виждаме възвишената чест, която идва от смирението, и тежкото падение, което идва от гордостта, затова да подражаваме на добрините на митаря и да възненавидим злобата на фарисея!

Всяко добро дело от гордост е безполезно, докато всяко зло се очиства със смирение, което да прегърнем, верни, и напълно да се отвратим от пътищата на тщеславието.

Царят на всички иска учениците му да бъдат със смирен дух, като ги поучаваше да желаят митаревите въздишки и смирение.

Охкам като митаря и с немлъкващи ридания сега идвам при Твоето добросърдечие, Господи, помилвай и мене, та от сега в смирение да проведа живота си.

Богородичен: Възлагам на тебе своето разбиране, съвест, очакване, тяло, душа и дух, Владичице. Избави и ме спаси от опасните врагове и изкушения, и от бъдещите наказания!

Канон на Сретение от св. Козма Маюмски, глас 3.

Превод: проф. ИЖД

Песен 1

Ирмос: Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: да възпеем Господ, защото славно се прослави!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Нека облаците пролеят вода, защото изгря Слънцето, Христос, носен на леки облаци – непорочните (майчини) ръце и в храма се яви като Младенец; затова и ние, верни, да възкликнем: да възпеем Господ, защото славно се прослави!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Укрепнете, ръце Симеонови, немощни от старост, и отслабнали старчески нозе бодро се движете, за да срещнете Христос; нека направим хор с безплътните и да възпем Господ, защото славно се прослави!

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Развеселете се небеса, премъдро разпрострени, радвай се, земьо, защото произлезлият от свръхбожествените недра Създател Христос се принася на Бог Отец от майката Дева като Младенец – Този, Който е преди всичко, защото славно се прослави.

Песен 3

Ирмос: Ти единствен познаваш слабостта на човешката природа и със състрадание си приел нейната форма, препаси ме със силата отгоре, за да Ти извикам, Светий, оживотвореният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Милостив Господи, Ти си мой Бог, който ме съжали, падналия; и благоволи да слезеш при мен, въздигна ме чрез разпятието Ти, за да викам, че Ти си свят, оживотвореният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче.

Христе, бидейки ипостасен живот, като състрадателен Бог, Ти се облече с мен тленния, слезе в праха на смъртта, Владико, унищожи силата на смъртта, и възкръсвайки на третия ден, ме облече с безсмъртие.

Богородичен: Дево, ти остана неопалима, зачевайки Бог в утробата си чрез Пресветия Дух. Но Мойсей, подателя на Закона, като видя в тебе непогълнатия горящ храст, те предвеща, че ще приемеш непоносимия огън.

Песен 3: 

Ирмос: Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!

Смиреният се издига от бунището на страстите, докато горделивецът страшно пада от висотата на добродетелите, затова да бягаме от този зъл пример.

Тщеславието поврежда богатството на правдата, а смирението разпръсква множеството страсти, като подражаваме на него, Спасителю, покажи ни частта на митаря.

Като митаря и ние да се бием в гърдите, с умиление да извикаме: Боже, очисти ни, грешните, за да получим прошка като него.

Да се насочим към усърдието, верни, като постигаме кротост и живеем със смирение и сърдечни въздишки, с плач и молитва, за да имаме прошка от Бога.

Да отхвърлим, верни, високохвалещата гордост, голямото превъзнасяне, мерзката надменност, и най-злото, грозно пред Бога фарисеево презрение.

Богородичен: Надявам се на тебе като на единствено убежище, да не отпадна от добрата си надежда, но да придобия твоята помощ, Чиста, и да се избавя от всяко страшно зло.

Песен 3

Ирмос: Укрепи, Господи, крепостта на онези, които се покоряват на Тебе – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Първородният преди вековете от Отец се яви първороден Младенец от нетленната Дева и подаде ръка на Адам.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Бог Слово се яви като Младенец, за да възстанови в предишното състояние първосъздадения, който заради измамата стана неразумен като младенец.

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Като стана Младенец, без да се измени, Създателят показа съ-о̀бразно на Божеството произлязлото от земята естество, което отново се завърна в нея.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак възкресен, глас 1. Подобен: Егда приидеши:

Ти възкръсна от гроба в слава като Бог, и съвъзкреси света. Човешкото естество Те възпя като Бог и смъртта изчезна. Адам ликува, Владико, а Ева сега, избавена от оковите, се радва и казва: Ти си, Христе, Който даряваш възкресние на всички!

Икос: Да възпеем като всесилен Бог Този, Който възкръсна на третия ден и строши вратите на ада, и вдигна ония, които от векове са в гробовете, Който благоволи да се яви на мироносиците и да каже първо на тях „Радвайте се“, и Който възвести радостта на апостолите, защото единствен е Животодател. Затова жените с вяра благовестиха на учениците знаменията на победата, а адът стене и смъртта ридае, но светът се весели и всички хора се радват, защото Ти, Христе, даряваш възкресение на всички.

Слава: седален от Триода, глас 4.
Подобен: Скоро предвари:

Смирението въздигна одържания в злините митар, когато изстена и извика към Създателя, а надменността свали от праведността окаяния фарисей, който се хвалеше. Затова да пожелаем доброто, като отстъпим от злото.

И сега, седален на Сретение, гл. 4, подобен: Удиви́ся Ио́сиф: 

В древност на планина Синай Мойсей видя Бога изотзад и се удостои неясно да чуе божествения глас в мрака и бурята, а сега Симеон прегърна неизменно въплътилия се заради нас Бог и радостно се устреми от тукашния към вечния живот, затова извика: сега отпускаш Твоя раб, Владико!

Песен 4

Ирмос: Авакум някога те провидя с прозорливите си очи, че ти ще си планината, осенена от Божията благодат, провъзгласяваше, че Светият Израилев ще дойде от тебе, за нашето спасение и обновление.

Кой е този Спасител, който идва от Едом, носи трънен венец и дрехи, боядисани в пурпурночервено, разпънат на кръст? Това е Светият Израилев, Който дойде за нашето спасение и обновление.

Вижте и се засрамете, хора, които не повярвахте. Извън ума си поискахте от Пилат да Го разпъне, сякаш е престъпник, но като Бог, Той унищожи силата на смъртта и възкръсна от гроба.

Богородичен: Дево, ние те познаваме като истинското дърво на живота, защото не би дала плод, който би бил смъртоносен за човечеството, когато се яде, а насладата на вечния живот, за спасението на нас, които те възпяваме.

Песен 4: 

Ирмос: Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както  подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.

Словото се смири чак до образа на раб, показвайки, че смирението е пътят към възвисяването. Който пък се смири по примера на Господа, бива възвисен.

Праведникът се извиси, а фарисеят падна. Обременен с множество грехове митаря се смири и с това се издигна, като внезапно беше оправдан.

Въпреки богатството от добродетели, глупавата гордост доведе до нищета, а пък смирението при голямата безизходица спечели оправдание; нека и ние го придобием (оправданието/смирението).

Ти обеща, Владико, че винаги ще противостоиш на мъдруващите, и ще подаваш Твоята благодат на смирените, Спасителю, затова на нас, които се смирихме, изпрати сега Твоята благодат.

Спасителят и Владиката винаги ни издига към свети висини, като показа възвишеността на смирението, когато уми с ръцете Си нозете на учениците. 

Богородичен: Като родила непристъпната Светлина, Дево, разпръсни тъмнината на душата ми със светъл блясък и ръководи живота ми към пътищата на спасението!

Песен 4

Ирмос: Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от кивота на Твоята светиня, Ти беше видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Богородица извика: Симеоне, служителю на неизказаните тайни, с радост прегърни Този, Който в древност ти беше възвестен от Светия Дух – станалото Младенец Слово, Христос, и викни към Него: всичко се изпълни с възхвала към Тебе!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Симеоне, приеми с радост Христос, Дете по възраст, Който е утехата на богоизбрания Израил, Създател на закона и Владика, изпълняващ реда на закона, и викни към Него: всичко се изпълни с възхвала към Тебе!

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Виждайки безначалното Слово, причината за битието на всичко, в плът като Младенец носено от Девата сякаш на херувимски престол, Симеон удивен извика към Него: всичко се изпълни с възхвала към Тебе!

Песен 5

Ирмос: Ти просвети света със светлината на Твоето идване, Христе, със силата на Твоя Кръст озари краищата му; със светлината на познанието на Бога, просвети сърцата на онези, които православно Те възпяват.

Когато юдеите умъртвиха Пастира на овцете на кръста, Той избави от царството на смъртта, мъртвите като овце погребани в ада.

С кръста Си благовести мира, Спасителю мой, и обяви прошка на пленените (в ада), а с Твоето божествено възкресение, Христе, Ти посрами този, който ги държеше, като го показа оголен и лишен (от всичко).

Богородичен: Не пренебрегвайте молбите на онези, които се молят вярно, но ги приеми, Всевъзпявана, и ги донасяй, Пречиста, на твоя Син и Бог, единствения Благодетел, защото те имаме като наша застъпница.

Песен 5: 

Ирмос: Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.

Нека побързаме да подражаваме на добродетелите на фарисея и да пожелаем смирението на митаря, като ненавиждаме у всеки от тях неуместното: безумието и пагубата на прегрешенията.

Пътят на добродетелта се оказа напразен, защото фарисеят го съчета със самомнение; митарят пък, напротив, взе за свой спътник възвисяващата добродетел – смирението.

Фарисеят си мислеше, че кара колесницата на добродетелите; но митарят, по-бърз от лидийски колесници, пеша го изпревари, защото той съчета плача със смирението.

След като с душата си разбрахме притчата за митаря, нека да подражаваме със сълзи, като принесем съкрушен дух пред Бога и измолим прощение на греховете.

Да захвърлим далеч от себе си тщеславната, злобна, горделива и дръзка фарисейска природа на яростното самохвалство, за да не се оголим от Божията благодат.

Богородичен: Жезълът на силата, Добра, изпрати на всички нас, които прибягваме към тебе, и дай ни да покорим всички противници около нас и ни избави от всяка вреда.

Песен 5

Ирмос: Когато Исайя видя предобразно Бога на извисен престол, тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, пророчески видях Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Божественият старец проумя славата, явена в древност на пророка, когато видя Словото, носено в майчините ръце, и извика: радвай Му се, Чиста, защото ти като престол носиш Бога, Който господства над незалязващата светлина и мира!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Старецът се поклони и благоговейно последва стъпките на непозналата брак Богомайка, като каза: огън носиш ти, Пречиста, страхувам се да прегърна Младенеца Бог, Който господства над незалязващата светлина и мира!

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Исайя се очиства, като приема въглена от серафима, рече старецът на Богомайката, а ти ме освещаваш, като ми подаде с ръце сякаш с клещи Носения от тебе, Който господства над незалязващата светлина и мира!

Песен 6

Ирмос: Най-дълбоката бездна ни сполетя и няма кой да ни избави; станахме като овце на заколение, затова спаси народа Си, Боже наш, защото Си сила за безсилните и изправяне.

Поради съгрешението на първосъздадения (човек), Господи, бяхме сериозно ранени, но се изцерихме чрез Твоята рана, която прие заради нас, Христе, защото Ти си силата и изправлението на слабите.

Ти ни изведе от ада, Господи, като уби всеядния кит, Всесилни, с Твоята власт унищожи силата му, защото Ти си живот и светлина, и възкресение (за всички).

Богородичен: Дево Пречиста, в тебе се радват предците на човешкия род; защото чрез тебе те отново са приети в Едем, който загубиха поради неподчинение. А ти преди раждането и след раждането си чиста.

Песен 6: 

Ирмос: Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

И митарят и фарисеят тичаха в състезанието на живота, но единият удържан от срамно високоумие потъна, докато другият чрез смирение се спаси.

Живеейки в скромност нашия живот, нека подражаваме на мъдростта на митаря: нека бягаме от омразната самонадеяност на фарисея и ще бъдем живи.

Нека следваме пътищата на Иисус Спасителя и Неговото смирение, в желанието си да постигнем вечното жилище на радостта, и ще се заселим в земята на живите.

Ти показа, Владико, на Своите ученици извисяващо смирение, като се препаса с кърпа около кръста, изми нозете им и ги научи да подражават на примера Ти.

Фарисеят прекара живота си в добродетели, а митарят в грехове. Но първият, поради безумна гордост, отстъпи от смирението; а другият се издигна, като се показа смирен.

Богородичен: Бях създаден гол в невинност и простота, но врагът ме облече с дрехата на греха и грубостта на плътта. А сега пък съм спасен, Девойко, чрез твоето застъпничество.

Песен 6

Ирмос: Като видя с очите си спасението, дошло за народите от Бога, Старецът извика към Тебе: Христе, Ти си моят Бог!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Ти беше положен като камък на Сион, камък за препъване и съблазън за непокорните, а за верните – непоклатимо спасение.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Наистина носейки образа на Родилия Те преди вековете, Ти по Своето милосърдие сега се облече в човешката немощ.

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Отпусни сега с мир този, който се поклони на Тебе, Сина на Всевишния, Сина на Девата, станалия Младенец Бог.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак от Триода, гл. 3: Да принесем митарски въздишки пред Господ и да пристъпим към Него ние, грешните, като към Владика, защото Той иска да се спасят всички хора, дава прошка на всички каещи се, тъй като заради нас се въплъти Бог, събезначален на Отец.

Икос: Братя, нека всички се смирим, с въздишки и ридания да бием върху нашата съвест, та после, при вечния съд, да не бъдем осъдени, а да получим опрощение, защото там ще имаме истинско облекчение, за което сега нека се помолим: да няма болка, скръб и дълбоки въздишки там, в дивния рай, сътворен от Христос, Който е Бог, събезначален на Отец.

Синаксар: В този ден празнуваме (виж календарчето). На този ден си спомняме притчата за митаря и фарисея от светото Евангелие на евангелист Лука (18: 10-14).

За Триода: 

Създателю на всичко на земята и на небето,

както получаваш трисветата песен от ангелите,

така също приеми Триода (трипеснеца) от нас човеците.

На митаря и фарисея:

Ти, който живееш по фарисейски, стой далече от храма,

защото в него е Христос, там се приема смиреният.

В този ден с Божия помощ започваме Триода, който красиво и както подобава съставили и изпели много свети и богоносни наши отци, украсени с добродетели и ръководени от Светия Дух. По молитвите на всички Твои свети песнописци и на (дневния светия), Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.

Песен 7

Ирмос: За вярващите ти ​​приличаш, Богородице, на онази (вавилонска) пещ, където Превъзнасяният спаси тримата младежи, целият свят обнови в утробата ти възхваляваният Бог на отците и най-славният.

Убоя се земята, слънцето се скри и помръкна светлината му, разкъса се свещената църковна завеса, скалите се разпукаха, защото беше разпънат на кръст Праведникът, Който е Бог на нашите отци, хвален и многославен.

Въпреки, че беше като безпомощен и свален сред мъртвите доброволно заради нас, превъзнасян Господи, освободи всички, и ги възкреси със Себе Си чрез властната Си ръка, Боже на нашите отци, хвален и многославен.

Богородичен: Радвай се, изворе на вечноживата вода! Радвай се, раю пищен! Радвай се, крепост на вярващите! Радвай се, непознала мъж! Радвай се, всеобща радост, чрез която изгря Богът на нашите отци, хвален и многославен.

Песен 7: 

Ирмос: Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.

Надменен от делата на оправданието, фарисеят, който се хвалеше безмерно, се превъзнесе с мрежите на дивото тщестлавие, а пък митарят, като се възнесе с лекото крило на смирението, се приближи до Бога.

Използвайки смирението като стълба, митарят се издигна до небесната висота, а жалкият фарисей, който се възнасяше от гнила гордост и безумие, слезе до дъното на ада.

Хващайки праведните, лукавият чрез действието на тщеславието ги ограбва, като връзва грешните с мрежи на отчаянието; но ние ще се избавим и от двете тези злини, като ревностно подражаваме на митаря.

В молитва към нашия Бог нека паднем ние, верните, със сълзи и горещи въздишки, подражавайки на възвишеното смирение на митаря, като пеем: благословен си, Боже на нашите отци!

Наставлявайки учениците, Ти заповяда, Учителю, да не бъдат високомерни, а ги научи да следват смирените, Спасителю. Затова ние, верните, викаме към Тебе: благословен си, Боже на нашите отци!

Богородичен: Знаем те, Чиста, че си красотата на Яков и божествената стълба (Бит. 28:12), която той видя преди, изправена от земята до небето, (която) низвежда отгоре въплътения Бог, и възвежда отново смъртните там.

Песен 7

Ирмос: Възхваляваме Тебе, Бог Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядали Бога, и се засели в нетленната Дева, като с вяра пеем: благословен си, Боже на нашите отци!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Отивам да известя на Адам, който пребивавава в ада, и да принеса на Ева благата вест, извика Симеон, тържествувайки с пророците: благословен си, Боже на нашите отци!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

За да избави земния род, Бог слиза дори в ада, давайки на всички пленници освобождение, на слепите – прозрение, както и на немите способност да извикат: благословен си, Боже на нашите  отци!

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Симеон предвъзвести на Богородица: и твоето сърце, Нетленна, меч ще прониже, когато видиш на кръста своя Син, Комуто зовем: благословен си, Боже на нашите отци!

Песен 8

Ирмос: В пещта израилските младежи блеснаха като огън на огнището, с доброта и благочестие повече от злато и казаха: благославяйте Господа всички дела на Господа, пейте и превъзнасяйте през всички векове.

Ти създаваш всичко както искаш и го преобразяваш, Слово Божие, чрез Твоето страдание Ти превърна сянката на смъртта във вечен живот. Ние заедно с всичките Господни дела, непрестанно Те възпяваме като Господ и Те превъзнасяме през всички векове.

Ти прекрати гибелта и нещастието, Христе, в портите и крепостите на ада, като възкръсна тридневен от гроба. Тебе всички дела непрестанно Те възпяват като Господ и Те превъзнасят през всички векове.

Богородичен: Да възпеем Родилата от Божията светлина безсеменно и свръхестествено многоценния бисер Христос, като кажем: благославяйте Господа, всички дела Господни, пейте и Го превъзнасяйте през всички векове.

Песен 8: 

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Ирмос: От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Като изстена в своето смирение, митарят намери Господа милостив и се спаси; а чрез злото хваление на многоречивия език фарисеят отпадна от праведността.

Да избягваме, вярващи, надутото самомнение на фарисея и изтъкването на праведността му, като се стремим към нрава и смирението на митаря, който основателно е помилван.

Верни, нека кажем думите на митаря в светия храм: Боже, бъди милостив към мене! За да можем с него да получим прошка и да се избавим от пагубното хвалене на фарисея.

Всички ние да поревнуваме въздишките на митаря и, разговаряйки с Бога, да Му възкликнем с горещи сълзи: Човеколюбецо, ние съгрешихме! Милосърдни, състрадателни, очисти ни и спаси!

Да благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Бог наклони (ухо) към стенанията на митаря, като го оправда, така показа на всички винаги да се покланят, с въздишки и сълзи да искат прошка на греховете.

И сега, Богородичен: Не познавам друга застъпница освен тебе, затова те предлагам за моя посредница пред Този, Когото роди, чиста и непорочна. Освободи ме от всички скърби.

Песен 8

Ирмос: Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържим огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Народе Израилев, виждайки своята слава, Емануил, Младенеца от Девата, тържествувай сега пред божествения кивот: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Възкликна Симеон: ето Този, Който е истински Бог и Младенец, ще бъде предмет на противоречия; нека с вяра Го възпеем: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Този, Който е Живот, Бог Слово, стана Младенец, за да бъде за падане на непокорните и за вдигане за всички, които с вяра пеят: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Образът на чистото раждане от тебе, Богородице, ни беше показан от горящата неизгаряща къпина; и сега те молим да потушиш свирепата заплаха от пещта, за да те непрестанно величаем.

О, как можаха беззаконни и непокорни хора да се съвещаят лукаво и да освободят гордият и нечестивият, а да осъдят на кръст Праведника – Господа на славата, Когото достойно величаем.

Спасителю, непорочен Агнец, Който вземаш греха на света, Тебе, Възкръсналия на третия ден, славим заедно с Отец и божествения Твой Дух, Господ на славата, Когото, като богословим, величаем.

Богородичен: Спаси твоите хора, Господи, които си придобил с Твоята почитана кръв, на църквите Си дай мир, Човеколюбче, по молитвите на Богородица.

Песен 9: 

Ирмос: За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските войски не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те ублажаваме.

Получили от Христос образец за спасение – смирението като път към извисяване, нека да подражаваме на поведението на митаря, като отхвърлим надалеч гордото високомерие и чрез смирени помисли да умилостивим Бога.

Да отхвърлим гордостта от душите си, да придобием праведен характер чрез смирение; да не се стремим да се оправдаваме, а да намразим заблудата на тщеславието и с митаря да се помолим на Бога.

Нека като митаря да отправяме молитви за милост към Твореца, отвръщайки се от неблагодарните молитви на фарисея и самохвалните възгласи, които произнасят присъда над ближния, за да привлечем към себе си Божията милост и светлина.

Оттегчен от голямо множество грехове, надминах митаря с изобилие от пороци и придобих високомерието на самохвалния фарисей, от всякъде опустях от всички добродетели: Господи, пощади ме.

Удостой с Твоето блаженство тези, които заради Тебе са придобили смирен дух: защото основата на Твоето учение е да Ти принасяме съкрушен дух; приемайки ги, Спасителю, спаси тези, които Ти служат.

Някога митарят влезе в храма с вяра да се помоли на Бог и беше оправдан; като се приближи с въздишки и сълзи, със съкрушено сърце, и очистен свали от себе си цялото бреме на греховете.

Богородичен: Дай ни да те възпяваме, славим и превъзнасяме, достойно да те почитаме, Пречиста, и да величаем твоята Рожба, единствена благословена, защото Ти си похвала на християните и благоприятна молитвеница пред Бога.

Песен 9

Ирмос: Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога, затова величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, роден като първо дете от майка без мъж!

Някога за новородените принасяли двойка гургулици или две гълъбчета, вместо тях божественият старец и мъдрата пророчица Анна служат на Родения от Девата и единствен Син на Отец, донесен в храма, и Го величаят.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Симеон извика: Ти ме дари с радостта на Твоето спасение, Христе, приеми Своя служител, отруден под сянката на закона, като нов проповедник и посветен в благодатта, който с похвала Те величае!

И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Мъдрата и праведна старица Анна пророчества със свято благоговение в храма, ясно изповяда Владиката и величаеше Богородица, като я обяви на всички присъстващи.

Катавасии на Сретение Господне, глас 3:

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: да възпеем Господ, защото славно се прослави!

3. Укрепи, Господи, крепостта на онези, които се покоряват на Тебе – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от кивота на Твоята светиня, Ти беше видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исайя видя предобразно Бога на извисен престол, тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, пророчески видях Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Като видя с очите си спасението, дошло за народите от Бога, Старецът извика към Тебе: Христе, Ти си моят Бог!

7. Възхваляваме Тебе, Бог Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядали Бога, и се засели в нетленната Дева, като с вяра пеем: благословен е Бог на нашите отци!

Стих: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържим огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Утринно евангелие по реда.

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (пее се)

Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери 

Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.

И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.

Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Честнейшую.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

9-та песен от катавасиите, гл. 6 

Бога человеком невозможно видети

За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските войски не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те ублажаваме.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 1:

На Галилейската планина да се качим с учениците, така че чрез вяра да виждаме и чуваме Христос да казва, че Той е получил власт както на небето, така и на земята, и да научим как да кръщаваме всички народи, в името на Отца и Сина и Светия Дух, и как Той винаги е със Своите таинници, до края на времето, както обеща.

Светилен от Триода, гл. 2:

Слава: Да избягаме от отвратителната надменност на фарисея и да се научим на прекрасното смирение на митаря, за да се извисим като него и заедно с него да извикаме към Бога: смили се над Твоите раби, Христе Спасителю, Който по Своя воля се роди от Дева и претърпя кръстна смърт, като със Себе Си възкреси Твоя свят чрез божествената Си власт.

И сега, на Сретение, от 3 фев.: Подобен: Жены́, услы́шите:

Без да се промени по ипостас Словото безсеменно се съедини с плът в тебе, Богомайко, и стана младенец; Него сега на ръце ти като херувимски престол носиш на Бог Отец и старецът Симеон с радост Го прие.

На хвалитните стихири, възкресни, глас 1:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. Пс.149:9 

Възпяваме Твоето спасително страдание, Христе, и славим Твоето възкресение.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Пс.150:1

Като си претърпял кръст и си обезсилил смъртта, и си възкръснал от мъртвите, Господи, умиротвори живота ни, защото единствен си всесилен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2

Христе, Който плени ада и възкреси човека чрез Твоето възкресение, удостой ни с чисти сърца да Те възпяваме и славим!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3

Славим Твоето божествено снизхождение и Те възпяваме, Христе, защото си се родил от Девата без да се отделяш от Отца, пострада като човек и доброволно претърпя кръста, възкръсна от гроба, сякаш излезе от брачна стая, за да спасиш света. Господи, слава на Тебе!

(На това място в славянския и гръцкия типик има разминаване. В славянския пише, че следващите стихири са на Сретение, а в гръцкия – от триода. Аз сложих от двете служби.)

От Триода, гл. 1.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Братя, да не се молим фарисейски, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде доведен до смирение; нека се смирим пред Бога, както направи митарят, и чрез пост извикаме към Него: „Боже, очисти нас, грешните“.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Фарисей, обхванат от самомнение, и митар, приведен в покаяние, пристъпиха към Тебе, единствения Владика, но единият, понеже се хвалеше, беше лишен от благословия, а другият, без да каже нищо, се удостои с Твоите дарове. Подкрепи ме в такива въздишки, Христе Боже, защото си човеколюбив.

От минея, гл. 4: Подобен: Дал еси знамение:

Стих: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи. (Лук. 2:29)

Изпълнявайки закона в Писанията Човеколюбецът сега се донася в храма, а старецът Симеон Го приема в старческите си обятия с думите: сега ме отпускаш към отвъдното блаженство, защото днес видях приел смъртна плът Тебе, Който господстваш над живота и владееш над смърта.

Стих: Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:32)

Господи, Ти се яви като Светлина за просвета на народите, Слънце на правдата, седнало на облаците, като изпълни загатнатото в закона и показа началото на новата благодат, затова Симеон, като Те съзря, извика: освободи ме от тлението, защото днес Те видях.

Слава, от Триода, глас 8: Фарисеят, който оправдаваше себе си, като се хвалеше с делата си, Ти осъди, Господи, а оправда митаря, който се смири и с въздишки просеше помилване, защото не одобряваш самохвални мисли и съкрушените сърца не презираш; затова и ние в смирение падаме пред Тебе, Който пострада заради нас: дай ни опрощение и голяма милост.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

————————————————————————————-

На Литургията

Антифон 1, Пс. 44, гл. 2:

Стих: Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя. (Стих 1А)

Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Стих: Езикът ми е перо на бързописец. (1Б)

Стих: Благодат се изля от Твоите уста. (3Б)

Стих: Затова Бог Те е благословил навеки. (3В)

Слава, и сега: Молитвами…

Антифон 2. Пс. 44, гл. 2:

Стих: Препаши на бедро меча Си, о Силний! (4А)

Сине Божи, Който бе държан в ръцете на праведния Симеон, спаси нас, които Ти пеем, Алилуия.

Стих: Препаши се с Твоята слава и красота! (4Б)

Стих: Остри са Твоите стрели, о Силний, народите ще паднат пред Тебе. (6А)

Стих: Жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. (7Б)

Слава, и сега: Единородни…

На входа

Антифон 3, Пс. 44, гл. 1:

Стих: Чуй, дъще, и виж, наклони ухо. (11А)

Стих: Най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти. (13Б)

Стих: Ще направя да се помни Твоето име от рода в род. (18А)

Тропар на празника, гл. 1:

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите  в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.

Входно, гл. 2:

Приидите, поклонимся и припадем ко Христу. Спаси ны, Сыне Божий, воскресый из мертвых, поющия Ти: Аллилуия.

Тропари след входа:

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Тропар на Сретение, гл. 1:

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите  в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.

На храмовия светия.

Кондак на Сретение, глас 1: 

Осветил девическата утроба с раждането Си и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, Ти побърза сега и ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, който възлюби, единствени Човеколюбче.

Апостол: 2 Тим. 3:10-15 (с. 299), 

Чедо Тимотее, ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.

Аллилуйя, гл. 1, Пс. 17:

Стих: Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение, Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите. (47Б-48А)

Стих: (Господи,) Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник. (51А)

Литургийно евангелие: Лк 18:10-14

Неделя на митаря и фарисея

Господ каза следната притча: двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Причастен

Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините. (Пс. 148:1) Аллилуия. (3)

Отпуст

Свещеникът: Нека Този, Който снизходи да бъде държан в обятията на праведния Симеон за наше спасение и Който възкръсна от мъртвите, Христос…

————————

* Идната седмица не се пости в сряда и петък!