БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ: Богоявление (Кръщение Господне)

БОГОЯВЛЕНИЕ

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 1

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 1:

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе. (три пъти)

Малка ектения, възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи седален, гл. 3, по Красоте:

Когато се яви на река Йордан, Спасителю Христе, и се кръсти от Предтечата, Ти беше засвидетелстван като възлюбения Син, тогава се показа и като събезначален на Отец, а над Тебе слезе Светият Дух; просветени от Него, ние възкликваме: слава на Троичния Бог!

Слава, и сега, гл. 4, по Скоро предвари:

Ти освети Йорданските води, Христе Боже наш, съкруши силата на греха, склони глава пред ръцете на Предтечата и спаси човешкия род от измамата; затова Те молим: спаси душите ни!

Малка ектения, възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 5, по Собезначалное Слово:

Ти, Който преславно си облечен в светлина, сега се покри с Йорданските води и в тях обнови естеството на Адам, повредено от лошото непослушание, Слове Божи, затова всички Те възхваляваме и славословим Твоето свето явяване.

Слава, и сега, гл. 4, по Удивися Иосиф:

Река Йордан, защо се изуми, като видя Невидимия без дрехи? Видях и изтръпнах от страх, казва. И как да не изтръпна пред Него и да не се уплаша? Ангелите Го видяха и изтръпнаха, небето се смая и земята затрепери, морето и всичко видимо и невидимо се стъписа: Христос се яви в река Йордан, за да освети водите.

Полиелей и величания (Катавасийник, стр. 72)

Малка ектения, възглас: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Седален след полиелея (различен от гръцкия), гл. 4, Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:

Дойдете, верни, да видим къде се кръсти Христос, да последваме до река Йордан гласа на викащия в пустинята и там да видим Твореца на Адам, Който заради неизказаното Си добросърдечие се кръщава от ръката на раб, и високо да извикаме към Него: Ти дойде и се яви в Йордан, за да осветиш водите.

Слава, и сега, същия:

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.

И ныне: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 4: Морето видя и побягна; Йордан се върна назад. (Пс. 113:3) Стих: Какво ти е, море, че бягаш, и (на тебе), Йордане, че се върна назад? (Ст.5)

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим!

Народът: Господи, помилуй.

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме от светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави, за да изслушаме от светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според Марк.

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Марк, зачало 2 (1:9-11)

50 псалом – чете се.

Слава, гл. 2: Всичко днес да се радва: Христос се яви в река Йордан.

И сега: същото.

Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира след 50 псалом, гл. 6:

Бог Слово се яви в плът на човешкия род: Той стоеше в Йордан, за да се кръсти, а Предтечата Му каза: как да протегна ръка и да докосна главата на Този, Който държи вселената? Макар че си младенецът от Мария, аз зная, че Ти си предвечният Бог; ходиш по земята, възпяван от серафимите, но аз, слугата, не съм научен да кръщавам своя Господар; непостижими Господи, слава на Тебе!

Литийна молитва (дяконът)

Канони два: първият от св Козма Маюмски и вторият – от неговия заварен брат св. Йоан Дамаскин (полупреведени).

Първи канон, чието краегране́сие е: Креще́ние очище́ние земноро́дных грехо́в (Кръщението е за очистване на греховете на родените на земята). Глас 2.

Песен 1

Ирмос: Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Господ, Царят на вековете, обновява падналия Адам с Йорданските води и смазва главите на змиите, скрити там, защото Той бе прославен.

Въплътен от Девата, облякъл материалната плът с нематериалния огън на Своята божественост, Господ се покрива с водата на Йордан, защото се прослави!

Господ, който умива сквернотата на хората, се очисти заради тях в Йордан, като поиска да се уподоби на тях, оставайки това, което беше, за да просветли седящите в тъмнина, защото се прослави!

Втори канон, ямбичен, глас 2.

Ирмос: Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Червеното море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

У́тру я́вльшуся челове́ком светоно́сну/ ны́не из пусты́ни, к вода́м Иорда́нским преклони́л еси́, Царю́ со́лнца, Твою́ вы́ю,/ ли́ка мра́чна родонача́льника исхи́тити,/ скве́рны же вся́кия очи́стити тварь.

Безнача́льне, струя́м спогре́бшася Тебе́, Сло́ве,/ но́ваго прево́диши, истле́вшаго ле́стию,/ Сего́ несказа́нно от Отца́ прие́м глас держа́вен:/ Сей возлю́бленный, ра́вен же Мне О́трок естество́м.

Песен 3

Ирмос: Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи (1 Цар. 2:2)!

Весели се днес, Христова Църкво, някога безплодна и напълно бездетна, защото чрез вода и Дух ти се родиха синове, които с вяра викат: няма свят като нашия Бог, нито праведен освен Тебе, Господи!

С пълен глас Предтечата вика в пустинята: пригответе пътя за Христа и прави правете пътеките на нашия Бог (Ис. 40:3, Мк 1:3), като с вяра викаше: няма свят като нашия Бог, нито праведен освен Тебе, Господи!

Втория

Ирмос: Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото за Него е наслада да ни дава дарове.

Умерщвле́ние пе́рвее насади́вый тва́ри,/ зве́ря злоде́йственнаго вообра́жься в естество́,/ омрача́ется плотски́м прише́ствием:/ у́тру я́вльшуся, прирази́вся Влады́це сокруши́ти свою́ вражде́бную главу́.

Влече́т к себе́ Богозда́нное естество́, утро́бы мучи́теля, погребе́нное преде́лы;/ ражда́ется па́ки земноро́дных Обновле́ние,/ де́ло держа́вно соверша́я Влады́ка:/ прии́де бо, то́е очи́стити хотя́.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Ипакои́, глас 5

Когато просвети всичко с Твоето явяване, тогава горчивото море на неверието побягна и Йордан, който течеше надолу, се върна, за да ни издигне на небето, а Ти, Христе Боже, запази ни чрез висотата на Твоите божествени заповеди, по молитвите на Богородица и ни помилвай.

Песен 4

Ирмос: Чу (Кръстителя), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него: „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, той извика: Ти си Христос, Божията мъдрост и сила!

Кой е виждал слънцето, ярко по природа, да се очиства? – извика проповедникът, – така че как мога да измия във водите Тебе, отражението на Славата, образът на вечния Отец? Как ще докосна аз, който съм трева, огъня на твоята Божественост? Защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Моисей, когато Те срещна, прояви Божествено благоговение, което го порази, защото щом разбра, че Ти говориш от къпината, веднага отвърна лицето си. Тогава как аз ще Те гледам открито? Или как да положа ръка върху Тебе? Защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Украсен съм с разумна душа и удостоен със силата на словото, но се страхувам от бездушните, защото, ако Те кръстя, ще бъда осъден от планината, която димеше от огън, и морето, чиито води побягнаха на две страни и същия този Йордан, който се върна назад, защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Втория

Ирмос: Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.

По́слан от Отца́, всесве́тлое Сло́во, но́щи отгна́ти зломра́чное стремле́ние,/ и искорени́ти гряде́ши челове́ков грехи́,/ сы́ны же привлещи́, Твои́м Креще́нием, Бла́же,/ све́тлы от струй Иорда́нских.

Са́мое прови́дев нарече́нное Сло́во, я́сно пропове́дник вопие́т тва́ри:/ Сей пре́жде мене́, вторы́й пло́тию сообра́зен,/ просия́ Боже́ственною си́лою вражде́бный наш отъя́ти грех.

Па́жить у Себе́ животво́рну нося́, уловля́ет змие́в,/ гне́здам натека́я мно́гими сетьми́, низлага́я, Бог Сло́во,/ запина́ет же уязви́вшаго всеми́рный род,/ сего́ потре́бль, избавля́ет тварь.

Песен 5

Ирмос: Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дари мир, който надвишава всеки ум.

Безбройно множество дойде да бъде кръстено от Йоан. Застанал сред тях, той извиси глас: Непокорни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Предложете достойни плодове на Христос, защото Той присъства сега, дарявайки мир!

Стоейки всред тълпата като един от тях, Земеделецът и Творецът изпитва сърцата им. Вземайки в ръката Си почистващата лопата, Той мъдро разчиства гумното на целия свят, като изгаря безплодното и дава вечен живот на тези с добра реколта.

Втория

Ирмос: Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.

Ви́дев Зижди́тель во мра́це прегреше́ний плени́цами неизбе́жными/ его́же вообрази́ персты́, поставля́ет на обою́ ра́му, воздвиг горе́, ны́не во многотеку́щих вода́х омыва́я студа́ дре́вняго/ Ада́мова зла́го нра́ва.

Со благоче́стием притеце́м приле́жно ко исто́чником пречи́стым тече́ния спаси́тельнаго,/ Сло́во усмотря́юще от Нетле́нныя,/ почерпа́ла принося́ще жа́жди Боже́ственныя,/ ми́ра сла́достне исцеля́я неду́г.

Песен 6

Ирмос: Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.

Христос без промяна се роди от Бог Отец и без оскверняване прие плът от Девата; както учи Предтечата, той не е достоен да развърже ремъка (на обувките Му), сиреч връзката с нашата (природа) на Словото Божие, Който избавя човеците от заблудата.

Христос кръщава в огъня на последния (ден) непокорните, които не вярват, че е Бог, а на всички, които признават Неговата божественост, Той ги обновява чрез Духа и благодатта на водата, като ги избавя от греховете им.

Втория

Ирмос: Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.

От глуби́ннаго льва, тревече́рний стра́нне проро́к во вну́тренних валя́яся,/ а́бие произы́де, пакибытия́ спасе́ние/ от зми́я человекоуби́йцы всем предъявля́я в после́дняя ле́та.

Отве́рсту Не́бу всесве́тлых писа́ний, учени́к зрит от Отца́ посыла́емый,/ пребыва́ющ же Дух на Пречи́стем Сло́ве,/ наше́д я́ко го́лубь неизрече́нным о́бразом,/ лю́дем же явля́ется, прише́дшим ко Влады́це.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак гл. 4: Яви се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува над нас, които разумно Те възпяваме: дойде и се яви непристъпната Светлина!

Икос: Над езическа Галилея, в областта на Завулон и земята на Нефталим, както е казал пророкът, грейна голяма светлина, която е Христос; живеещите в мрак видяха сияйна зора, която блести от Витлеем, по-скоро от Мария роденият Господ, Слънцето на правдата, изпраща лъчите Си по цялата вселена; затова дойдете всички духовно оголели потомци на Адам да се облечем в Него (Христос) и да се сгреем, защото Той покрива голите и осветява помрачените. Дойде и се яви непристъпната Светлина!

Синаксар: В шестият ден на месец януари празнуваме светото Богоявление на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Кръщението на Христос отвори небесата и въвежда в тях тези, които Го приеха. Предтечата кръсти Христос в реката в шестия ден. На Него слава и власт во веки веков! Амин!

Песен 7

Ирмос: Свистящият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!

Ангелските сили с трепет и възхищение стояха при Йордан, както на небето, и гледаха толкова голямото Божие снизхождение: как стоеше във водата приел плът Този, Който държи горния състав на водите* над твърдта, Бог на нашите отци.

* набора, количеството води, които са в облаците.

Облакът и морето, в които еврейският народ беше кръстен при законодателя (Мойсей), когато излязоха (от Египет), бяха предобраз на Божието Кръщение. Морето беше образ на водата, а облакът на Духа. Като сме посветени от тях, викаме: благословен си, Боже на нашите отци.

Всички верни, нека говорим за Божиите неща, да славим с ангелите неспирно Този, в Когото получихме просвещение: Отец, Син и Свети Дух! Това е Троицата – единосъщна по лица, но един Бог, Комуто пеем: благословен си, Господи, Боже на нашите отци!

Втория

Ирмос: (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.

Тебе́ живопису́ющий ассири́йский пла́мень ужа́сен поставля́еши, в ро́су преведе́н;/ те́мже вода́ ны́не, я́коже пла́мень, одева́яй, вре́дную зло́бу, Христе́, прикрове́нную опаля́ет,/ от поползнове́нныя стези́ призыва́ющи.

Разде́льшуся Иорда́ну дре́вле, по су́ху прехо́дят лю́дие Изра́ильстии,/ Тебе́, Держа́внейшаго, содержа́ща тварь некосни́тельне,/ ны́не в вода́х напису́ющии, к нетле́нней и поле́зней стези́.

Ве́мы, пе́рвее всепа́губный пото́п/ ми́лостивно Тя всех во тлю привести́,/ о, тревели́кия сотворя́я и стра́нная́./ Ны́не же пото́пльша, Христе́, грех за благосе́рдие и челове́ческое спасе́ние.

Песен 8

Ирмос: Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.

Отхвърли всеки страх – каза Изкупителят на Предтечата – и Ме послушай, приближи се до Мене, защото съм добър по природа. Подчини се на Моята заповед и Ме кръсти, защото снизходително слизам, Когото народите благославят и въздигат през всичките векове.

Като чу думите на Владиката, Кръстителят с трепет протегна ръката си и щом докосна главата на своя Създател, извика към Този, Който се кръщава: Освети ме, защото Ти си моя Бог, Когото народите благославят и превъзнасят во веки!

Троицата беше изявена в Йордан, защото Отец, главата на божественото естество, възвести: „Този, Кръщаваният, е Моя възлюбен Син“, а Духът слезе върху Равния Му по божественост, Когото народите благославят и превъзнасят през вековете.

Втория

Ирмос: Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!

Трие́ Богови́днии, во огни́ ороша́еми, озаря́ющеся треми́ всесве́тле святы́нями,/ я́ве показова́ху Превы́шнее Естество́ смеше́нием челове́ческим,/ огнепаля́щее росо́ю ми́лостивно вся́ку па́губную лесть.

Нека се облече в бяло всяко земно същество, което сега е издигнато на небето след падението, умито от течащите води до блясък, защото поради Словото, чрез Което всичко се пази, предишните прегрешения побягнаха.

Катавасии на Богоявление (двойни): Глубины открыл есть дно. Гл. 2.

Песен 1.

І. Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.

ІІ. Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Черното (в цсл. – Червеното) море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.

Песен 3.

І. Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи!

ІІ. Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото наслада е за Него да ни дава дарове.

Песен 4.

І. Чу (Йоан Кръстител), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, извика: Ти си Христос, Божият мъдрост и сила!

ІІ. Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.

Песен 5.

І. Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дарява мир, който надвишава всеки ум.

ІІ. Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.

Песен 6.

І. Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.

ІІ. Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.

Песен 7.

І. Проникналият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!

ІІ. (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.

Песен 8.

І. Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

ІІ. Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Честнейшую не пеем, а пеем припевите на Богоявление:

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

И ирмос: Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.

Вторият хор пее същия припев и ирмос. А следващите 6 припева се припяват на всеки тропар веднъж:

Припев: Величай, душо моя, Просещия кръщение от Предтечата.

Припев: Величай, душо моя, Дошлия в Йордан да се кръсти.

Давиде, ела чрез Духа при просветените, като запееш на Бога и кажеш: пристъпете сега към Бога с вяра и се просветете; така извика високо бедният паднал Адам и Господ го чу, и дойде, и в струите на Йордан обнови тленния човек.

Припев: Величай, душо моя, Засвидетелствания от гласа на Отец.

Припев: Величай, душо моя, Единия от Троицата, Който склони глава и прие кръщение.

Исайя казва: умийте се и се очистете, оставете лукавите дела пред Господ и които жадувате, идете сега при живата вода, защото Христос ще напои с обновяваща вода тези, които с вяра идват при Него, и Той ги кръщава с Духа за нестареещ живот.

Припев: Пророче, дойди при Мене, простри ръката си и Ме кръсти скоро.

Припев: Пророче, остави сега и Ме кръсти, както искам, защото дойдох да изпълня всяка правда.

Нека се запазим, верни, чрез благодатта и печата на Духа, защото както някога евреите избягнаха унищожение през белязването с кръв на горния праг, така и това божествено излизане ще бъде за нас баня на възраждането; там ще видим и незалязващата светлина на Троицата.

След това първия хор пее припева на втория канон:

Днес Владиката прекланя глава под ръката на Предтечата.

И ирмоса: О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.

И вторият хор пее същия припев и ирмос. И следващите 5 припева, като единият се повтаря:

Припев: Днес Йоан кръщава Владиката в струите на Йордан.

Припев: Днес Владиката с вода погребва човешкия грях.

Нека проумеем показаното на Мойсей в къпината, станало по странни закони, както се спасиха и носещата Огъня Девица, която роди светлоносния Благодетел, и приелите Го струи на Йордан.

Припев: Днес Владиката е засвидетелстван от небесата като възлюбен Син.

Припев: Днес Владиката дойде да освети водното естество.

Припев: Днес Владиката приема кръщение от ръката на Предтечата.

В чистите струи Ти, безначални Царю, усъвършенства човешката същност, като я помаза с общението на Духа и посрами надменната сила на мрака; удостой ни сега с безкраен живот.

Двата лика заедно пеят първия припев на празника и ирмоса:

Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

Ирмос:

О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.

____

* Превел от гръцкия оригинал проф. Иван Желев Димитров за Богоявление, 6 януари 2016 г.

Малка ектения

Свещеникът: възглас: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен, по Посети́л ны ест:

Спасителят, Който е благодат и истина, се яви в струите на Йордан и просвети онези, които спяха в мрак и сянка, защото дойде и се яви Той, непристъпната Светлина. (3 пъти)

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 4, гл. 1, от патр. Герман

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)

Светлина от Светлината изгря в света – Христос, нашият Спасител, Който е явилият се Бог; хора, нека Му се поклоним.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Как да Те почетем достойно като Владика, Христе, ние, твоите раби? Защото Ти във водите обнови всички ни.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Ти, Спасителю наш, се кръсти в Йордан и освети водите, докосна те ръката на Твоя раб и Ти излекува страстите на света; велика е тайната на Твоето снизхожзение, човеколюбиви Господи, слава на Тебе.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Истинската Светлина се появи и дарява просветление на всички, кръщава се с нас Христос, Който е над всяка чистота; Той влага освещение във водата и то очиства душите; това, което се случва, е на земята, но по значение надхвърля небесата; чрез кръщението идва спасението и чрез водата идва Духът, чрез потапяне се издигаме до Бога. Дивни са Твоите дела, Господи, слава на Тебе.

Слава, гл. 6, от патр. Анатолий Цариградски:

Спасителю, Който си облечен със светлина като с дреха, днес се облече с водите на река Йордан, и Ти, Който с педя си измерил небето, склони глава пред Предтечата, за да отвърнеш света от заблудата и да спасиш душите ни.

И сега, гл. 2, от същия автор:

Днес Христос дойде да се кръсти в Йордан, днес Йоан докосва главата на Владиката. небесните сили се изумиха, виждайки преславното тайнство; морето някога видя и се отдръпна, сега Йордан видя и се стъписа, а ние, осветилите се, нека кажем: Слава на явилия се Бог, Който беше видян на земята и просвети света.

Велико славословие

Тропар, гл. 1:

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.

На Литургията

Първи антифон, Пс. 113

1. Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ.