Неделя на светите праотци

Неделя на светите праотци.

Преподобни Даниил Стълпник

* Неделята между 11 и 17 декември. Службата изцяло е посветена на праотците и не включва стихири за преподобния. „Аще изволит настоятель“ може да се включат стихири по модела даден ни в типика на стр. 142, по който подредих службата тук. 

Глас 1

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

Господи, воззвах (Пс. 140), на 10, глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Възкресни стихири, глас 1.

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

Приеми нашите вечерни молитви, свети Господи, и ни дарувай прощение на греховете, защото Ти единствен в света показа възкресението.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Обиколете Сион, хора, и го обградете, отдайте в него слава на Възкръсналия от мъртвите, защото Той е нашият Бог, и ни е изкупил от нашите беззакония. 

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Дойдете, хора, да възпеем и да се поклоним на Христос, славейки Неговото възкресение от мъртвите, защото Той е нашият Бог и е изкупил света от измамата на врага.

Друга стихира от св. патр. Анатолий, глас същия:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Веселете се, Небеса! Затръбете, земни основи! Викайте от радост, планини! Ето, Еммануил прикова нашите грехове на кръста и Той, Който дава живот, умъртви смъртта, като възкреси Адам, защото е човеколюбив. 

На светите праотци, гл. 8, Подобен: Иже во Едеме рай:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Днес, като честваме паметта на праотците, верни, да възпеем Избавителя Христос, Който ги възвеличи сред всички народи, и вършещия наистина дивни чудеса Господ като могъщ и силен, Който чрез тях ни показа жезъла на Своята сила: единствената безбрачна и Дева Божия, чистата Мария, от която произлезе Христос, раждайки живота за всички, несвършваща наслада и вечно спасение.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. Пс. 129:5)

Владико, Ти избави светите младежи от огъня и Даниил от устата на лъвове, благослови Авраам и Твоя раб Исаак, и Яков, неговия син. Ти благоволи да станеш като нас, като се роди от тяхното семе, да спасиш подхлъзналите се наши праотци чрез Твоя кръст и възкресение, и като разби оковите на смъртта, възкреси със Себе Си всички мъртви от-века, които Ти се покланят, Христе, Царю на вековете!

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

Вървейки сред пламъците като в прохлада, благочестивите младежи се радваха в росата на Духа, тайнствено в нея предизобразиха Троицата и Христовото въплъщение, и като мъдри, чрез вяра угасиха силата на огъня. Така и праведният Даниил стана обуздател на лъвовете. Чрез техните молитви те молим, Спасителю човеколюбец: избави ни от неугасимия вечен огън и ни удостой с Твоето Царство, Господи.

На преп. Даниил, гл. 8, Подобен: Что тя нарече́м:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Как да те обявя, Данииле? Като изкоренител на страстите и усърден сеяч на добродетели ли? Истински чудотворец и молитвеник за грешниците ли? Смел прогонител на демоните ли? Светилникът, светещ от благочестие ли? Жилището на Духа ли? Защитникът на Църквата ли? Моли се да се спасят нашите души.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Как да те наричаме, Данииле? Постникът ли, защото си покорил страстите си на разума? Страдалецът ли, защото си претърпял всяка беда, когато от земята се качи на високия стълб, съграден върху камъка на истината? Или ревностен подвижник и опитен лекар? Моли се да се спасят нашите души.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Как да те наричаме сега, Данииле? Образецът на монашеството и учителят по въздържанието? Украшението на верните и способният лечител? Светилникът, който осветява намиращите се в тъмнината? Съгражданинът на ангелите и равен по чест с тях? Жителят на рая и небесният човек? Моли се да се спасят нашите души.

Слава, глас 6. На св. праотци от св. патр. Анатолий: 

Да възхвалим днес, верни, всички отци, които са живели преди закона: боголюбивият Авраам, роденият от обещание Исаак, Яков и дванадесетте патриарси, кроткият Давид, възлюбеният пророк Даниил, и тримата младежи прославени с тях, които промениха огъня в пещта в роса. И нека се молим за прошка от Христос Бог, Който е прославен в светиите Си.

Слава, и сега, първи Богородичен на глас 1: Всемiрную славу

Да възпеем Девицата Мария, славата за целия свят, произлязла от човеци, а родила Владиката (Господ), небесната врата, възпявана от безплътните (ангели) и украшение за вярващите! Защото тя стана небе и храм на Божеството, тя разруши разделителната стена на враждата (на човеците с Бога), на нейно място въдвори мир и отвори царството. Като имаме нея за утвърждение на вярата, имаме за застъпник и родилия се от нея Господ. Затова дерзай, дерзай, народе Божи! Защото Той като всемогъщ ще победи враговете.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

На стиховните стихири, възкресни, глас 1.

Чрез Твоето страдание, Христе, се освободихме от страстите, а чрез Твоето възкресение, се избавихме от тлението. Господи, слава на Тебе!

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Да се радва създанието, да се веселят небесата, народите да запляскат от радост с ръце, защото Христос, нашият Спасител, прикова греховете ни на кръста, и като умъртви смъртта, възкреси падналия Адам заедно с целия му род и ни дарува живот, защото е човеколюбив.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б) 

Непостижими Господи, Който си Цар на небето и земята, доброволно си бил разпънат на кръст заради Твоето човеколюбие; адът се огорчи, когато Те срещна долу, а душите на праведните Те посрещнаха с радост и Адам, като видя в преизподнята Тебе, Твореца, възкръсна. О, чудо! Как Животът на всичко вкуси смърт? Но това стана, както Той пожела, за да просвети света, който вика и казва: слава на Тебе, Господи, Който си възкръснал от мъртвите!

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Жените мироносици, носейки миро, бързо и ридаейки достигнаха при Твоя гроб. Като не намериха пречистото Ти тяло, научиха от ангелите за новото и преславно чудо, и на апостолите казаха: Възкръсна Господ, като дарява на света велика милост. 

Слава, на преподобния, глас 5. Студи́тово:

Ти си умножил поверения ти от Христос талант, преподобни отче, и след смъртта си станал гонител на демоните и лечител на различни болести, стълб и крепост, и света планина на Църквата Христова. Затова те молим, Данииле чудотворче, измоли за душите ни мир и велика милост.

И сега, на св. праотци, глас 3. От св. патр. Герман: 

Дойдете, почитатели на празниците, псаломски да възхвалим събора на праотците: праотец Адам, Енох, Ной, Мелхиседек, Авраам, Исаак и Яков; също Мойсей и Аарон и онези, които бяха след закона, Исус Навин, Самуил и Давид; и пророците, Исайя, Йеремия, Йезекиил, Даниил и другите дванадесет; също Илия и Елисей, и всички останали; и Захария и Кръстителя Йоан, и проповядващите Христос – живота и възкресението на нашия човешки род.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Тропар на преподобния, глас 1:

Ти стана стълб на търпението, подражавайки на предците, преподобни, на Йов в страданията, на Йосиф в изкушенията и на живота на безтелесните, въпреки че все още беше в тяло, Данииле отче наш, моли Христос Бог, да се спасят нашите души.

Слава, на св. праотци, гл. 2:

Заради вярата Ти оправда праотците и чрез тях привлече Църквата, произлязла от народите; светиите се хвалят със слава, защото от тяхното семе е благословеният плод, (Девата), която Те роди безсеменно; по техните молитви, Христе Боже, спаси душите ни.

И сега, Богородичен отпустителен, гл. 2: Вся паче смысла

Твоите тайнства, Богородице, превъзхождат всяка мисъл и всичко славно. Защото запечана в чистота и пазена в девство, те познаваме като нелъжлива Майка, родила истинския Бог. Него моли да спаси душите ни!

——————————————————————

Неделя на светите праотци.

ГЛАС 1

В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА.

 

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 1 

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Тропар на преподобния, глас 1:

Ти стана стълб на търпението, подражавайки на предците, преподобни, на Йов в страданията, на Йосиф в изкушенията и на живота на безтелесните, въпреки че все още беше в тяло, Данииле отче наш, моли Христос Бог, да се спасят нашите души.

Слава, на св. праотци, гл. 2:

Заради вярата Ти оправда праотците и чрез тях привлече Църквата, произлязла от народите; светиите се хвалят със слава, защото от тяхното семе е благословеният плод, (Девата), която Те роди безсеменно; по техните молитви, Христе Боже, спаси душите ни.

И сега, Богородичен отпустителен, гл. 2: Вся паче смысла

Твоите тайнства, Богородице, превъзхождат всяка мисъл и всичко славно. Защото запечана в чистота и пазена в девство, те познаваме като нелъжлива Майка, родила истинския Бог. Него моли да спаси душите ни!

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седални възкресни, глас 1:

Гробът Твой, Спасителю, войниците пазеха, и станаха като мъртви, когато ангелът се яви да проповядва на жените възкресение. Тебе славим – Унищожителят на тлението, пред Тебе падаме – Възкръсналият от гроба, и Единствен Бог наш.

Стих: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. Пс 9:33

Към кръста доброволно си прикован, Щедри, в гроба беше положен сякаш си мъртъв, Животодавче, съкрушил си властта на силните със Своята смърт. От Тебе затрепереха вратата адови, Ти възкреси отвека умрелите, като Единствен Човеколюбец.

Слава, и сега, Богородичен: Ние, които с любов прибягваме към твоята доброта, знаеме, че си Майка Божия и наистина си останала Дева след раждането. Ние, грешните, те имаме за единствена защита, чрез тебе придобихме спасение при изкушенията, единствена Непорочна. 

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седални възкресни, глас 1

Подобен: Камени запечатану:

Жените дойдоха подранили на гроба и като видяха ангела, се изплашиха: гробът излъчваше живот, чудото ги удиви; затова отидоха и проповядваха на учениците възкресението; единствено могъщият и силен Христос плени ада и възкреси със Себе Си всички тленни, като със силата на кръста премахна страха от осъждането.

Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! Пс. 9:2

На кръста беше прикован, Животе на всички, и си станал като мъртвите, Безсмъртни Господи, възкръснал си тридневен, Спасителю, като въздигна Адам от тлението. Затова и силите небесни Те възпяват, Животодателю Христе: слава на Твоето възкресение, слава на Твоето снизхождение, единствен Човеколюбче!

Слава, и сега, Богородичен: Марио, осветен съд на Владиката, издигни ни, които паднахме в пропастта на лютото отчаяние, прегрешения и скърби. Ти си на грешните спасение, помощ и крепка защита, и спасяваш твоите раби.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Ипакои, глас 1:

Покаянието на разбойника окраде рая, а плача на мироносиците възвести радостта, защото Ти възкръсна, Христе Боже, като дари на света велика милост.

(Степенны) Стъпални, гл. 1:

Антифон 1, Пс. 119

Чуй моята болка, когато скърбя Тебе призовавам, Господи.

Непрестанно божествено желание е присъщо на пустинниците, защото са извън суетния свят.

Слава, И сега: На Светия Дух чест и слава подобава, както на Отца заедно със Сина, затова да възпеем единовластната Троицата.

Антифон 2, Пс. 120

Като ме издигна във висините на Твоите закони, просвети ме, Боже, с добродетели, за да Те възпявам.

Вземайки ме с десницата Си, Слове, съхрани ме и ме пази, да не ме изгори греховният огън.

Слава, И сега: Чрез Светия Дух се обновява цялото творение и се връща в първоначалното състояние, защото Той е равномощен с Отец и Словото.

Антифон 3, Пс. 123

Когато ми казаха: да отидем в Господния двор, – развесели се духът ми, зарадва се сърцето ми.

Голям страх има в дома Давидов, защото там са поставени престоли, за да бъдат съдени всички земни племена и народи.

Слава, И сега: На Светия Дух е достойно и трябва да се принася чест, поклонение, слава и власт, както на Отца и Сина, защото Троицата е Единица по естество, а не по лица.

Прокимен, глас 1:

Ще се вдигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят. (Пс.11:6) Стих: Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено. (Пс. 11:7) (и пак прокимена).

Три канона: възкресния (преведен), на св. праотци и на св. Даниил (от минея).

Канон възкресен, гл. 1

Песен 1

Ирмос: Твоята победителна десница като на Бог се прослави в сила, защото тя, като всемогъща пречупи врага, отваряйки нов път през морето за израилтяните.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

С пречистите Си ръце като Бог в началото ме направи от пръст, простря ръцете Си на кръста, като от земята извика моето тленно тяло, което си приел от Девата.

Ти, Който вложи в мен жива душа чрез божествено вдъхване, предаде душата Си на смърт и умря за мен, и като ме освободи от вечните връзки, със Себе Си ме възкреси, с нетление ме прослави.

Богородичен: Радвай се, изворе на благодатта; радвай се, стълба и небесна порта; радвай се, свещник и златен съсъд и непресечена планина, която си родила за света животодателя Христос.

Канон на светите праотци, глас 1, чийто краегране́сие е: Отце́м хвалу́ в ле́поту ны́не приноша́ю. Ио́сиф.

Песнь 1

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, цяла земьо, хора, радостно Го възпейте, защото се прослави!

*** Ирмосите се четат (пеят) само на първия канон.

Припев: Свети праотци, молете Бога за нас!

Отце́м пе́ние принесе́м, пре́жде зако́на и в зако́не воссия́вшим,/ и из Де́вы возсия́вшему Го́споду и Влады́це во́лею пра́вою угоди́вшим,/ и незаходи́маго просвеще́ния ны́не наслажда́ющимся.

Ада́ма пе́рваго почти́м, руко́ю почте́ннаго Зижди́теля,/ и всех нас пра́отца уже́ бы́вшаго,/ и в ски́ниях Небе́сных со все́ми избра́нными почива́юща.

А́веля, да́ры прине́сшаго душе́ю благоро́днейшею,/ прия́т всех Бог и Госпо́дь;/ сего́ же па́ки, скве́рноуби́йственною руко́ю умерщвле́на,/ принесе́ к све́ту я́ко Боже́ственна му́ченика.

Богоро́дичен: Рече́ний Боже́ственных услы́шим, вопию́щих Христо́во явле́ние:/ се бо в верте́пе ражда́ется из Отрокови́цы Неискусому́жныя,/ его́же стра́шное Рождество́ провозвеща́ет звездосло́вцем звезда́ я́вльшаяся.

Канон на преподобния - гледай в минея!

Песен 3

Ирмос: Ти единствен познаваш слабостта на човешката природа и със състрадание си приел нейната форма, препаси ме със силата отгоре, за да Ти извикам, Светий: Ти си оживотвореният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче.

Милостив Господи, Ти си мой Бог, който ме съжали, падналия; и благоволи да слезеш при мен, въздигна ме чрез разпятието Ти, за да викам, че Ти си свят, оживотвореният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче.

Христе, бидейки ипостасен живот, като състрадателен Бог, Ти се облече с мен тленния, слезе в праха на смъртта, Владико, унищожи силата на смъртта, и възкръсвайки на третия ден, ме облече с безсмъртие.

Богородичен: Дево, ти остана неопалима, зачевайки Бог в утробата си чрез Пресветия Дух. Но Мойсей, подателя на Закона, като видя в тебе непогълнатия горящ храст, те предвеща, че ще приемеш непоносимия огън.

На св. праотци:

Ирмос: Пре́жде век от Отца́ рожде́нному нетле́нно Сы́ну/ и в после́дняя от Де́вы/ воплоще́нному безсе́менно,/ Христу́ Бо́гу возопии́м:/ вознесы́й рог наш,/ Свят еси́, Го́споди.

Пое́тся в ми́ре Си́фово к Зижди́телю разжже́ние,/ и́бо в непоро́чнем жи́тельстве и душе́вней любви́ тому́ и́стинно угоди́,/ и ны́не во стране́ живы́х вопие́т:/ Свят еси́, Го́споди.

Усты́, и язы́ком, и се́рдцем Ен́ос чу́дный/ призва́ти Богому́дрено Влады́ку всех и Бо́га наде́яшеся в Ду́се/ и, благоуго́дно пожи́в на земли́, сла́ву восприя́т.

Свяще́ннословии свяще́нными Ено́ха ублажи́м,/ благоугоди́в бо Го́споду, преста́вися в сла́ве,/ яви́вся лу́чши сме́рти, я́коже писа́ся,/ и́мже Бо́жий быв раб и́скреннейший.

Богоро́дичен: Ны́не ча́яние язы́ков от Де́вы предгряде́т,/ и Вифлее́м заключе́нный отверза́ет све́тло Еде́ма,/ Сло́во воплоща́емое прие́мля, и в я́слех пло́тию возле́гшаго.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Ипакои на светите праотци, гл. 2:

Пламъкът се промени в роса за юношите, а плачът на жените се смени с радост, защото ангел послужи и при двете чудеса: на едните промени пещта в място за почивка, а на другите възвести тридневното възкресение; слава на Тебе, Господи, начало на нашия живот!

Възкресен Кондак, глас 1. Подобен: Егда приидеши:

Ти възкръсна от гроба в слава като Бог, и съвъзкреси света. Човешкото естество Те възпя като Бог и смъртта изчезна. Адам ликува, Владико, а Ева сега, избавена от оковите, се радва и казва: Ти си, Христе, Който даряваш възкресние на всички!

Икос: Да възпеем като всесилен Бог Този, Който възкръсна на третия ден и строши вратите на ада, и вдигна ония, които от векове са в гробовете, Който благоволи да се яви на мироносиците и да каже първо на тях „Радвайте се“, и Който възвести радостта на апостолите, защото единствен е Животодател. Затова жените с вяра благовестиха на учениците знаменията на победата, а адът стене и смъртта ридае, но светът се весели и всички хора се радват, защото Ти, Христе, даряваш възкресение на всички.

Слава, И сега, Седален на св. Даниил, глас 1. Подобен: Гроб Твой:

Отче Данииле, ти сам се издигна на стълба, с въздържание изтощи тялото си и така го направи достоен съд на Светия Дух, получи Божествена благодат, трикратно благословени, да прогонваш всяка болест на празнуващите паметта ти с вяра.

Песен 4

Ирмос: Авакум някога те провидя с прозорливите си очи, че ти ще си планината, осенена от Божията благодат, провъзгласяваше, че Светият Израилев ще дойде от тебе, за нашето спасение и обновление.

Кой е този Спасител, който идва от Едом, носи трънен венец и дрехи, боядисани в пурпурночервено, разпънат на кръст? Това е Светият Израилев, Който дойде за нашето спасение и обновление.

Вижте и се засрамете, хора, които не повярвахте. Извън ума си поискахте от Пилат да Го разпъне, сякаш е престъпник, но като Бог, Той унищожи силата на смъртта и възкръсна от гроба.

Богородичен: Дево, ние те познаваме като истинското дърво на живота, защото не би дала плод, който би бил смъртоносен за човечеството, когато се яде, а насладата на вечния живот, за спасението на нас, които те възпяваме.

На св. праотци:

Ирмос: Христе, Който си израстък от Йесеевия корен и цвят от него, произлязъл си от Дева, сенчестата и прохладна планина. Ти, безтелесният Бог, си дошъл при нас, въплъщавайки се от непозналата мъж (Мария). Слава на Твоята сила, Господи!

Хвалу́ принесе́м Бо́гу,/ чту́ще пе́сньми Ноя, вои́стинну су́ща пра́веднаго:/ во всех бо за́поведех Боже́ственных украша́емь яви́ся, Христу́ благоугоди́в,/ ему́же песнопое́м, ве́рнии:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Ви́дев твое́ Бог благоро́дное нра́ва, и просто́е,/ и по всему́, Но́е, соверше́на, втора́го ми́ра я́ве началовождя́ тя показу́ет,/ спа́сшаго тому́ вся́каго ро́да от пото́па чу́вственнаго се́мя,/ я́коже Сам повеле́.

Но́я, сохра́ньшаго Бо́жий зако́н невреди́мь,/ и обре́тшася тогда́ пра́ведна в ро́де свое́м,/ и дре́вяным спа́сша дре́вле ковче́гом безслове́сных ро́ды повеле́нием Вседе́тельным,/ пе́сньми благоче́стно ублажи́м.

Вино́ умиле́ния нам то́чит,/ чту́щим тя, Но́е блаже́нне, па́мять твоя́,/ веселя́щее и ду́ши, и сердца́ всегда́/ чи́сте блажа́щих нра́вы твоя́ честны́я и жи́тельство Боже́ственное.

Богоро́дичен: Ны́не Избавле́ние на́ше в я́слех возлегает/ и пелена́ми повива́ется, я́коже Младе́нец./ И волсви́, восто́чнии ца́рие, прихо́дят/ сего́ я́ко Бо́га и Царя́ ро́ждшагося от Чи́стыя, ви́дети/ и поклони́тися с да́ры ве́рно.

Песен 5

Ирмос: Ти просвети света със светлината на Твоето идване, Христе, със силата на Твоя Кръст озари краищата му; със светлината на познанието на Бога, просвети сърцата на онези, които православно Те възпяват.

Когато юдеите умъртвиха Пастира на овцете на кръста, Той избави от царството на смъртта, мъртвите като овце погребани в ада.

С кръста Си благовести мира, Спасителю мой, и обяви прошка на пленените (в ада), а с Твоето божествено възкресение, Христе, Ти посрами този, който ги държеше, като го показа оголен и лишен (от всичко).

Богородичен: Не пренебрегвайте молбите на онези, които се молят вярно, но ги приеми, Всевъзпявана, и ги донасяй, Пречиста, на твоя Син и Бог, единствения Благодетел, защото те имаме като наша застъпница.

На св. праотци:

Ирмос: Като Бог на мира и Отец на щедрости, Ти си ни изпратил Ангела (Вестител) на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. И наставени със светлината на богопознанието, бодърстващи от дълбините на нощта, Те славословим, Човеколюбче.

Хвала́ми Боже́ственными да почти́тся Сим,/ оте́ческое благослове́ние приплоди́в,/ и, пред Бо́гом благоуго́ден я́влься,/ к пра́отеческим лико́м причте́ся,/ и во стране́ живы́х ра́достно почива́ет.

Ви́дети сподо́бися я́ко друг Бо́жий Авраа́м день Зижди́теля своего́/ и испо́лнь быва́ет ра́дости духо́вныя;/ сего́ у́бо, ума́ пра́востию чту́ще, ублажи́м вси,/ я́ко Христо́ва Боже́ственна пра́отца.

Ви́дел еси́, я́коже есть мо́щно челове́ку ви́дети, Тро́ицу/ и Ту́ю угости́л еси́, я́ко друг при́сный, преблаже́нне Авраа́ме;/ те́мже мзду́ прия́л еси́ стра́ннаго гоще́ния,/ е́же бы́ти тебе́ безчи́сленных язы́ков отцу́ ве́рою.

Богоро́дичен: По́лный истощава́ется пло́тию нас ра́ди,/ и нача́ло Безнача́льный прие́млет;/ обнищева́ет же бога́тый,/ и Сло́во – Сый Бог–в я́слех безслове́сных возлежи́т, я́ко Младе́нец,/ воззва́ние всех су́щих от ве́ка соде́ловая.

Песен 6

Ирмос: Най-дълбоката бездна ни сполетя и няма кой да ни избави; станахме като овце на заколение, затова спаси народа Си, Боже наш, защото Си сила за безсилните и изправяне.

Поради съгрешението на първосъздадения (човек), Господи, бяхме сериозно ранени, но се изцерихме чрез Твоята рана, която прие заради нас, Христе, защото Ти си силата и изправлението на слабите.

Ти ни изведе от ада, Господи, като уби всеядния кит, Всесилни, с Твоята власт унищожи силата му, защото Ти си живот и светлина, и възкресение (за всички).

Богородичен: Дево Пречиста, в тебе се радват предците на човешкия род; защото чрез тебе те отново са приети в Едем, който загубиха поради неподчинение. А ти преди раждането и след раждането си чиста.

На св. праотци:

Ирмос: Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, какъвто го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Дева и приел плът, излезе от нея, запазвайки девството ѝ неповредено.

О́браз Христо́вы сме́рти был еси́ я́ве, Исаа́че преблаже́нне,/ возводи́мь о́тчим благопокоре́нием, е́же закала́тися./ Сего́ ра́ди ублажи́лся еси́ и раб Бо́жий вои́стинну яви́лся еси́ бли́жний,/ со все́ми пра́ведными вселя́яся.

Яви́ся Иа́ков уго́дник, ве́рнейший всех Бо́га;/ те́мже и бра́ся со А́нгелом, ум зря Бо́га нарече́ся/ и, спя, Боже́ственную ле́ствицу ви́де,/ на не́йже Бог утвержда́шеся, пло́тию обложи́выйся за благосты́ню.

Любя́ Ио́сиф ко отцу́ благопокоре́ние,/ в ров вве́ржен, продаде́ся/ во о́браз закла́ннаго и в ро́ве положе́ннаго Христа́;/ пшеницода́вец же Еги́пта бысть, целому́др быв и пра́веден,/ царь же страсте́й и́стиннейший.

Богоро́дичен: Мла́до на земли́ Отроча́ познава́ется,/ Сый со Отце́м при́сно и Ду́хом,/ пелена́ми же повива́ется, и́же зе́млю повива́яй мгло́ю я́ве,/ и в я́слех безслове́сных возлежи́т./ Сего́ ны́не предпра́зднуем, ра́дующеся, безсе́менное рождество́.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на св. праотци, глас 6.

От преп. Роман Сладкопевец

Не почетохте ръкотворното изображение, а се оградихте с неписаната Същност, трикратно блажени, прославихте се в подвига сред огъня и като стояхте сред непоносимия пламък, призовахте Бога: побързай, Състрадателни, като милостив скоро да ни помогнеш, защото можеш, ако поискаш.

Икос: Протегни ръката Си, която са изпитали египтяните в древност, когато измъчваха евреите и те страдаха; не ни изоставяй, за да не ни погълне смъртта, която жадува за нас, и сатаната, който ни ненавижда, но приближи се до нас и пощади душите ни, както някога пощади Твоите юноши във Вавилон, които непрестанно Те славеха и заради Тебе бяха хвърлени в пещта, и оттам Те призоваха: побързай, Състрадателни, като милостив скоро да ни помогнеш, защото можеш, ако поискаш.

Синаксар: На 11 декември празнуваме и паметта на св. Даниил Стълпник (ок. 490 г.). В тази неделя празнуваме паметта на светите праотци. 

Праотци (от гр. προπάτωρ – "праотец") наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.

Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси – образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа – дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).

В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Яков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.

Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Йоаким и Анна, и праведният ѝ годеник – Йосиф Обручник.

Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV век, но то произхожда от практиката на юдео-християнските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово. (По някои свидетелства, в този ден се празнувала паметта само на Авраам, Исаак и Иаков). 

Приемете радостта, древни праотци, 

като виждате приближаващия Месия Христос,

весели се, Авраме, който се явяваш прадядо на Христос.

По молитвите на светите праотци и преподобни Даниил, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси. Амин.

Песен 7

Ирмос: За вярващите ти ​​приличаш, Богородице, на онази (вавилонска) пещ, където Превъзнасяният спаси тримата младежи, целият свят обнови в утробата ти възхваляваният Бог на отците и най-славният.

Убоя се земята, слънцето се скри и помръкна светлината му, разкъса се свещената църковна завеса, скалите се разпукаха, защото беше разпънат на кръст Праведникът, Който е Бог на нашите отци, хвален и многославен.

Въпреки, че беше като безпомощен и свален сред мъртвите доброволно заради нас, превъзнасян Господи, освободи всички, и ги възкреси със Себе Си чрез властната Си ръка, Боже на нашите отци, хвален и многославен.

Богородичен: Радвай се, изворе на вечноживата вода! Радвай се, раю пищен! Радвай се, крепост на вярващите! Радвай се, непознала мъж! Радвай се, всеобща радост, чрез която изгря Богът на нашите отци, хвален и многославен.

На св. праотци:

Ирмос: Момците, възпитани в почитане на истинския Бог, презряха нечестивата царска заповед и като не се уплашиха от огнената стихия, стояха сред пламъка и пееха: благословен си, Боже, на отците ни!

Да воспое́тся Ана́ния, Аза́рия, Мисаи́л с Дании́лом,/ пещь угаси́вше о́гненную, и львов обузда́вше стремле́ния,/ и Христу́ согла́сно пою́ще:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Зако́нно пострада́в в напа́стех и неосла́бных ско́рбех,/ уго́дник нарече́ся И́ов Бо́жий всеи́стиннейший,/ кро́ток, незло́бив, прав, соверше́н, непоро́чен, вопия́:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Ве́рою Моисе́я, Ааро́на же и О́ра почти́м,/ восхваля́юще Иису́са и Леви́ю свяще́ннейшаго,/ Гедео́на же и Сампсо́на, и взыва́ем:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Богоро́дичен: Се, я́коже прорече́ проро́к,/ во чре́ве зача Неискусобра́чная Бо́га/ и роди́ти я́ве и́дет в верте́пе Вифлее́мле./ ему́же вси пое́м:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Песен 8

Ирмос: В пещта израилските младежи блеснаха като огън на огнището, с доброта и благочестие повече от злато и казаха: благославяйте Господа всички дела на Господа, пейте и превъзнасяйте през всички векове.

Ти създаваш всичко както искаш и го преобразяваш, Слово Божие, чрез Твоето страдание Ти превърна сянката на смъртта във вечен живот. Ние заедно с всичките Господни дела, непрестанно Те възпяваме като Господ и Те превъзнасяме през всички векове.

Ти прекрати гибелта и нещастието, Христе, в портите и крепостите на ада, като възкръсна тридневен от гроба. Тебе всички дела непрестанно Те възпяват като Господ и Те превъзнасят през всички векове.

Богородичен: Да възпеем Родилата от Божията светлина безсеменно и свръхестествено многоценния бисер Христос, като кажем: благославяйте Господа, всички дела Господни, пейте и Го превъзнасяйте през всички векове.

На св. праотци:

Ирмос: Свърхестествено чудо изобразява даващата прохлада пещ: както не изгори хвърлените в нея юноши, така и огънят на Божеството не изгори утробата на Дева, когато слезе в нея. Затова, прославяйки Бога, да възкликнем: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!

Днес празнуваме светата памет на всички свети отци от вековете: Адам и Авел, Сит и Ной, Енос и Енох, Авраам, Мелхиседек и Иов, Исаак и верния Яков, като викаме: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!

Да възхвалим богоприятното множество на божествените отци: Варак и Натан, и Елеазар, Йосия и Давид, Йефтай и Самуил, който с почит гледаше бъдното и извика: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!

Да принесем похвала с песни на Божиите пророци и възхвалим Йосия и Михей, Софония и Авакум, Захария и Йона, Агей и Амос, и с Авдий Малахия и Наум, Исая и Еремия, и Езекиил, а заедно с тях Даниил, Илия и Елисей.

С троични думи нека възпеем, вярващи, Пресвета Троица: безначалния Отец и Сина, и истинния Свети Дух – триипостасната Единица, Която всичко живо слави и казва: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!

Богородичен: Въплътил се по неизразимо слово, Ти, Христе, дойде от кръвта на девица и като съвършен Младенец от преголямо добросърдечие се роди в пещера, Иисусе; звезда Те възвести отдалече на звездобройците, които викаха с вяра: пейте и превъзнасяйте Христос навеки!

Песен 9

Ирмос: Образът на чистото раждане от тебе, Богородице, ни беше показан от горящата неизгаряща къпина; и сега те молим да потушиш свирепата заплаха от пещта, за да те непрестанно величаем.

О, как можаха беззаконни и непокорни хора да се съвещаят лукаво и да освободят гордият и нечестивият, а да осъдят на кръст Праведника – Господа на славата, Когото достойно величаем.

Спасителю, непорочен Агнец, Който вземаш греха на света, Тебе, Възкръсналия на третия ден, славим заедно с Отец и божествения Твой Дух, Господ на славата, Когото, като богословим, величаем.

Богородичен: Спаси твоите хора, Господи, които си придобил с Твоята почитана кръв, на църквите Си дай мир, Човеколюбче, по молитвите на Богородица.

На св. праотци: 

Ирмос: Странно и преславно тайнство виждам: небето като пещера, престолът херувимски като Дева, а яслите като легло, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпявайки величаем.

С твоя помощ, Господи, в древни времена дъщерите придобиха сила: Анна и Юдит, Девора и Олда́, Яил и Естер, Сарра и Мариам Мойсеева, Рахил и Ревека и многомъдрата Рут.

Нека прославим светите юноши, защото те угасиха пещта, да ги прославим заедно с пророк Даниил и всички праведници, които и преди Закона сияеха с благост, и угодиха на Владиката в Закона.

Премъдрите свети пророци бяха внуците на Авраам, които бяха родени от Авраам и Юда, и те предвъзвестиха Божието Слово чрез Духа; заради техните молитви, Иисусе, помилуй всички.

Вашият празник освети цялата материя и кани всички нас, рабите, да празнуваме, като ви умоляваме: винаги принасяйте молитва към Господа, блажени, за да получат вечни блага тези, които ви хвалят.

Богородичен: Този, Който дойде от Девата, се облече в мене (от моята природа) и в пещерата се роди неслитно Словото на Отца, затова ликувай, природо, и с благодарствени гласове прослави Неговото всесвято снизхождение по милост.

Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1

От св. Козма Маюмски 

1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!

3. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

4. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, дойде (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

5. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

6. От утробата си морското чудовище избълва Йона като младенец – невредим, както го беше погълнал; така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

7. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“

8. Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресно евангелие по реда.

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (пее се)

Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, глас 6:

Възкръсна Иисус от гроба както предрече, даде ни живот вечен и велика милост.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.

Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 4, гл. 2:

Нека засияем с добродетели, за да видим стоящите в животоносния гроб мъже в бляскави дрехи; от жените мироносици, навели лица към земята, нека научим за възкресението на Този, Който властва над небето, и заедно с Петър да се затичаме към Живота в гроба, та като се удивим на станалото, да останем да видим Христос.

На св. праотци, по Жени услишите

Да възхвалим Адам, Авел, Сит и Енос, Енох и Ной, Авраам, Исаак и Яков, Моисей, Йов и Аарон, Елеазар и Иисус, Варак, Сампсон и Йефтай, Давид и Соломон.

Слава, на преподобния. Подобен: Свете Неизме́нный:

Стълбът възпява твоите подвизи с неизказани думи, когато без покрив страдаше в бедствия, затова просия като светоносен светилник, отче, и озари цялото творение.

И сега, подобен: Жены́, услы́шите:

Со́лнце вели́кое – Созда́тель – от Неискусому́жныя Де́вы, я́же от Ада́ма просвети́ти в Вифлее́м тщи́тся. Те́мже возвеща́ет чу́до пра́отец всесветле́йшая па́мять.

На хвалитните стихири, възкресни, глас 1:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. Пс.149:9 

Възпяваме спасителното Ти страдание, Христе, и славим възкресението Ти.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Пс.150:1

Господи, Който претърпя кръст и премахна смъртта, и възкръсна от мъртвите, умиротвори живота ни, защото единствен си всесилен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2

Христе, Който плени ада и чрез възкресението Си възкреси човека, удостой ни с чисти сърца да Те възпяваме и славим!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3

Славим божественото Ти снизхождение и Те възпяваме, Христе; Ти се роди от Девата без да се отделяш от Отец, пострада като човек и доброволно претърпя кръст, възкръсна от гроба, сякаш излезе от брачен чертог, за да спасиш света. Господи, слава на Тебе!

На светите праотци, гл. 2, По Доме Ефратов

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Нека всички сега да извършим помена на предците, възхвалявайки техния богоугоден живот, заради който са били възвеличени.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Същата стихира.

Стих: Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки. (Дан. 3:26)

Младежите угасиха силата на огъня, ликувайки и възпявайки всесилния Бог, когато бяха в пещта.

Стих: Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас. (Дан. 3:27А)

Заключен в рова, пророк Даниил живееше със зверовете, но беше запазен от тяхната ярост.

Слава, на св. праотци, гл. 7. От св. патр. Герман: 

Дойдете всички с вяра да празнуваме годишния помен на отците преди закона – Авраам и тези с него; да почетем достойно племето на Юда, юношите във Вавилон като образ на Троицата, които угасиха пламъка в пещта, да ги възхвалим заедно с Даниил; като се държим твърдо в предсказанията на пророците, нека заедно с Исайя високо да извикаме: ето, Девицата ще зачене в утробата и ще роди Син Емануил (Ис. 7:14), което означава „с нас е Бог“.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

——————————————————————

На Литургията

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Тропар на св. праотци, гл. 2:

С вяра си оправдал праотците, като чрез тях си сгодил Църквата, която е излязла от народите. Светиите се хвалят със слава, защото от тяхното семе е благословения плод, (Девата), която Те роди безсеменно. По техните молитви, Христе Боже, помилвай ни.

Тропар на преп. Даниил, глас 1:

Ти стана стълб на търпението, подражавайки на предците, преподобни, на Йов в страданията, на Йосиф в изкушенията и на живота на безтелесните, въпреки че все още беше в тяло, Данииле отче наш, моли Христос Бог, да се спасят нашите души.

Тропар на храмовия светия

Кондак, гл. 3: 

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Апостол на св. Праотци: Кол. 3:4-11 (с. 426)

Братя, а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни един ни юдеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

Евангелие на св. праотци: Лк 14:16-24

Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си.

Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

———————————————

Житие

Преподобни Даниил Стълпник е роден в село Витара (Бетара), близо до град Самосата в Месопотамия. Майка му Марта дълго време била безплодна и в молитвите си дала обет, ако се роди дете, да го посвети на Господа. Молитвата била чута и Марта скоро родила син, който до 5-годишна възраст израства без име. Родителите на момчето искали този, който е роден по Божията благодат, да получи име от Бога. Довели сина си в близкия манастир и се обърнали към игумена. Игуменът заповядал да бъде предадена една от богослужебните книги и, разгръщайки я на случаен принцип, открил в нея думите на пророк Даниил (паметта му е на 17 декември). Ето как момчето получило името си. Родителите поискали момчето да остане в манастира, но игуменът не го приел, тъй като бил още много малък. На 12 години, без да каже на никого, младежът напуснал дома си и отишъл в манастир.

Родителите се зарадвали, когато разбраха къде е синът им и дошли в манастира. Виждайки, че той все още носи светски дрехи, те помолили игумена да го постриже в ангелски чин. В неделния ден игуменът изпълнил молбата им, но им забранил да посещават често сина си. Братята на манастира се удивлявали на подвизите на инока.

Веднъж, заедно с игумена на манастира, Даниил посетил свети Симеон Стълпник (паметта му е на 1 септември), който предсказал на младия монах, че и той ще понесе стълпническия подвиг. Преподобни Даниил продължил подвижническия си живот в уединение. Когато във видение му било посочено мястото на новия подвиг, той се оттеглил заедно с двама ученици в тракийската пустиня, където построили стълб, на който преподобни Даниил прекарал 33 години. Нещастни и болни се стичали към стълба и всички получавали помощ и изцеление от преподобни Даниил. Византийските императори просели молитвите на светия подвижник. От многото предсказания на преподобния най-значимо било пророчеството за големия пожар в Константинопол. Дар на благодатно слово притежавал монах Даниил. Той наставил мнозина по пътя на изправяне на живота.

Преподобният починал на 80-годишна възраст (+ ок. 489–490).